"Ще опитам да ви представя тази книга така, както бих го направил пред приятел. Искрено и откровено, без излишни визитки, които да опитват да ви убеждават в каквото и да е. За мен стиховете винаги са били и ще бъдат емоция. Такава, която те е разтърсила, или която си мечтал да те разтърси. Нищо повече. Когато с времето събрах достатъчно материал, реших, че не желая да издадем просто един сборник с разпилени стихове. Исках чрез тях да разкажа една история и да дам най-доброто от себе си на всички, които по някакъв начин се докоснат до книгата."
Пощенска кутия за приказки" е литературен формат, който от 2010 г. дава сцена на начинаещи български автори. Димитър Калбуров е един от най-популярните и харесвани автори от проекта. Дебютният му роман "Мамка му" е забавна история за всичко, на което се подлага един човек в името на любовта и секса. "Помниш ли" е втората книга на автора, за която той самият споделя: "В книгата чрез стихове и два разказа ще опитам да ви разкажа една история. За това, което е преди да се намерим... когато се срещнем за пръв път... когато ни е най-хубаво... когато спрем да се ценим. Общо взето, за всичко. Тоест книгата има идеята да е роман в стихове."
Литературният проект се ражда от въображението на Гери Турийска - текстописец, певица, водеща на радио предаване и още куп неща. От 2010 г. "Пощенска кутия на приказки" дава сцена на начинаещи български автори. Инициативата започва сякаш на шега, не къде да е, а на едно книжно представяне. Събраните текстове са прочетени пред публика от известни личности. Останалото е история, от която може да станете част...
Прекрасна, толкова прекрасна! Наскоро мернах един коментар/ревю на друга българска поезия, който ми се запечата в съзнанието и мисля, че е доста подходящ за тази, поне за мен. "Ако си любовта на живота ми, ще ти подаря тази книга."
По-точно не мога да го кажа. Димитър и Ралица определено са любимите ми български поети и пишат така, както си представям истинската любов. И сега едно от най-любимите ми:
Тя
Странна. Малко луда. Има мнение за всичко, никога не го натрапва. Знае какво иска, но не чака никой да ѝ го даде. Понякога сериозна, понякога наивна като дете. Нахакана, но не нахална. Уверена, но не самовлюбена. С тежка чанта, защото винаги носи вътре по някоя книга. Претенциозна, но само към себе си. Скромна. Земна, но от друга планета.
Може би съм по-скоро традиционалист и не мога да нарека това поезия. Но аз не съм литературен гений и какво ли знам изобщо. Но ето какво мисля. Книгата е написана с чувство, а това ми е достатъчно. Рядко се случва да усетя такава близост с писател само като чета произведението му. В такъв случай смятам, че Калбуров си е свършил работата. Надявам се и да има късмет в любовта, защото романтичното му сърце изглежда го заслужава.
Приятно изненадан съм от немерената поезия на Калбуров! Тази книжка го представя в друга светлина. Образът, изграден покрай Пощенска кутия за приказки, рухна...
Скоро не съм чела толкова красиво написани и искрени слова!!! Калбуров притежава невероятния талант с простички думи да те накара за да почувстваш нещо невероятно!!!
Ако си слушал/чел разкази на Калбуров, тази книга ще те изненада. И то много приятно. Автора показва нежна душа зад маската на цинизма и клишетата в други разкази. Завършека на книгата и историята ме зарадва изключително много като една голяма романтичка.
Звездите не са за литературна стойност, защото, според мен, “стиховете” в книгата, нямат такава. Но всичко останало си е на мястото: емоциите, те, те, най-вече. Приисква ти се някой са те обича, така както авторът обича в тази книга. Безкрайно.
Някога в далечната 2016, когато за пръв път попаднах на Калбуров и неговото творчество под формата на постове в tumblr и Facebook, бях меко казано впечатлена как се намира такъв човек, който с прости думи да ме утеши от mid-teen crisis и жестока любовна драма.
Сега, през 2023, четейки същите неща, събрани на едно място, осъзнавам колко ми се е променил вкусът. Да, на места имаше неща, които ме подсещаха за тези години, ставаше ми дори мило. Сладко е и уважавам много това, че малките неща във връзката ни с любимите ни хора са забелязани и увековечени в творчеството му.
Въпреки всичко, книжката не успя да ми въздейства по същия начин както когато бях на 16 и това е причина за не толкова високата оценка.
Много интересна подредба на текстовете. Стилът на оформление адски много ми хареса! Пасва както на смисъл,така и на визия. А с последната творба...направо наистина ме накара да си спомня.... С тази книжка преминах през много забравени спомени,моменти... накара ме да се върна някъде назад в миналото, в спомените, в отминали мечти и надежди... Страхотно пътуване беше! Браво! Само прочелите книгата докрай,ще разберат смисълът на корицата. Давам жокер- символична е и то много!
В чуждите легла е удобно, докато всеки не си вземе своето и не започнеш да си мечтаеш да си другаде. За където имаш ключ, собствени пантофи, четка за зъби, шкаф с дрехи. Където не си гост и знаеш наизуст кое копче за кой котлон на печката е, как да стигнеш до банята в тъмното, дори къде да стъпваш, за да не скърца паркетът. В чуждите легла ще научиш, че понякога няма по-самотно нещо, от нечие докосване.
Малко плоско беше сякаш всичко, макар автора да говори за такива дълбоки чувства. Куп стихотворения и два разказа за любов, но сякаш в самите тях няма любов. Не звучаха истински/ искрени. "Далеч от всички" и "Ние" може би ми допаднаха най-много
Обожавам факта, че поезията разказва една история от началото до края без да е натрапващо и без да те задължава да я следиш. Написана е интересно и ми харесва, че са използвани различни методи за изписване на текстовете..
This entire review has been hidden because of spoilers.
Много приятна книга. Напомни ми на стихотворенията на Георги Господинов, особено по оформление. Накара ме да се усмихна на моменти. Определено ще прочета и други неща на същия автор.
Истини толкова прости, но написани по толкова необикновен начин. Определено за мен книжка, която често препрочитам, защото намирам някаква истина в различни емоционални моменти.