"Ще опитам да ви представя тази книга така, както бих го направил пред приятел. Искрено и откровено, без излишни визитки, които да опитват да ви убеждават в каквото и да е. За мен стиховете винаги са били и ще бъдат емоция. Такава, която те е разтърсила, или която си мечтал да те разтърси. Нищо повече. Когато с времето събрах достатъчно материал, реших, че не желая да издадем просто един сборник с разпилени стихове. Исках чрез тях да разкажа една история и да дам най-доброто от себе си на всички, които по някакъв начин се докоснат до книгата."
Пощенска кутия за приказки" е литературен формат, който от 2010 г. дава сцена на начинаещи български автори. Димитър Калбуров е един от най-популярните и харесвани автори от проекта. Дебютният му роман "Мамка му" е забавна история за всичко, на което се подлага един човек в името на любовта и секса. "Помниш ли" е втората книга на автора, за която той самият споделя: "В книгата чрез стихове и два разказа ще опитам да ви разкажа една история. За това, което е преди да се намерим... когато се срещнем за пръв път... когато ни е най-хубаво... когато спрем да се ценим. Общо взето, за всичко. Тоест книгата има идеята да е роман в стихове."
Литературният проект се ражда от въображението на Гери Турийска - текстописец, певица, водеща на радио предаване и още куп неща. От 2010 г. "Пощенска кутия на приказки" дава сцена на начинаещи български автори. Инициативата започва сякаш на шега, не къде да е, а на едно книжно представяне. Събраните текстове са прочетени пред публика от известни личности. Останалото е история, от която може да станете част...
Прекрасна, толкова прекрасна! Наскоро мернах един коментар/ревю на друга българска поезия, който ми се запечата в съзнанието и мисля, че е доста подходящ за тази, поне за мен. "Ако си любовта на живота ми, ще ти подаря тази книга."
По-точно не мога да го кажа. Димитър и Ралица определено са любимите ми български поети и пишат така, както си представям истинската любов. И сега едно от най-любимите ми:
Тя
Странна. Малко луда. Има мнение за всичко, никога не го натрапва. Знае какво иска, но не чака никой да ѝ го даде. Понякога сериозна, понякога наивна като дете. Нахакана, но не нахална. Уверена, но не самовлюбена. С тежка чанта, защото винаги носи вътре по някоя книга. Претенциозна, но само към себе си. Скромна. Земна, но от друга планета.
Може би съм по-скоро традиционалист и не мога да нарека това поезия. Но аз не съм литературен гений и какво ли знам изобщо. Но ето какво мисля. Книгата е написана с чувство, а това ми е достатъчно. Рядко се случва да усетя такава близост с писател само като чета произведението му. В такъв случай смятам, че Калбуров си е свършил работата. Надявам се и да има късмет в любовта, защото романтичното му сърце изглежда го заслужава.
Приятно изненадан съм от немерената поезия на Калбуров! Тази книжка го представя в друга светлина. Образът, изграден покрай Пощенска кутия за приказки, рухна...
Скоро не съм чела толкова красиво написани и искрени слова!!! Калбуров притежава невероятния талант с простички думи да те накара за да почувстваш нещо невероятно!!!
Ако си слушал/чел разкази на Калбуров, тази книга ще те изненада. И то много приятно. Автора показва нежна душа зад маската на цинизма и клишетата в други разкази. Завършека на книгата и историята ме зарадва изключително много като една голяма романтичка.
Звездите не са за литературна стойност, защото, според мен, “стиховете” в книгата, нямат такава. Но всичко останало си е на мястото: емоциите, те, те, най-вече. Приисква ти се някой са те обича, така както авторът обича в тази книга. Безкрайно.
Някога в далечната 2016, когато за пръв път попаднах на Калбуров и неговото творчество под формата на постове в tumblr и Facebook, бях меко казано впечатлена как се намира такъв човек, който с прости думи да ме утеши от mid-teen crisis и жестока любовна драма.
Сега, през 2023, четейки същите неща, събрани на едно място, осъзнавам колко ми се е променил вкусът. Да, на места имаше неща, които ме подсещаха за тези години, ставаше ми дори мило. Сладко е и уважавам много това, че малките неща във връзката ни с любимите ни хора са забелязани и увековечени в творчеството му.
Въпреки всичко, книжката не успя да ми въздейства по същия начин както когато бях на 16 и това е причина за не толкова високата оценка.
Много интересна подредба на текстовете. Стилът на оформление адски много ми хареса! Пасва както на смисъл,така и на визия. А с последната творба...направо наистина ме накара да си спомня.... С тази книжка преминах през много забравени спомени,моменти... накара ме да се върна някъде назад в миналото, в спомените, в отминали мечти и надежди... Страхотно пътуване беше! Браво! Само прочелите книгата докрай,ще разберат смисълът на корицата. Давам жокер- символична е и то много!
В чуждите легла е удобно, докато всеки не си вземе своето и не започнеш да си мечтаеш да си другаде. За където имаш ключ, собствени пантофи, четка за зъби, шкаф с дрехи. Където не си гост и знаеш наизуст кое копче за кой котлон на печката е, как да стигнеш до банята в тъмното, дори къде да стъпваш, за да не скърца паркетът. В чуждите легла ще научиш, че понякога няма по-самотно нещо, от нечие докосване.
Малко плоско беше сякаш всичко, макар автора да говори за такива дълбоки чувства. Куп стихотворения и два разказа за любов, но сякаш в самите тях няма любов. Не звучаха истински/ искрени. "Далеч от всички" и "Ние" може би ми допаднаха най-много
Обожавам факта, че поезията разказва една история от началото до края без да е натрапващо и без да те задължава да я следиш. Написана е интересно и ми харесва, че са използвани различни методи за изписване на текстовете..
This entire review has been hidden because of spoilers.
Много приятна кни��а. Напомни ми на стихотворенията на Георги Господинов, особено по оформление. Накара ме да се усмихна на моменти. Определено ще прочета и други неща на същия автор.
Истини толкова прости, но написани по толкова необикновен начин. Определено за мен книжка, която често препрочитам, защото намирам някаква истина в различни емоционални моменти.