What do you think?
Rate this book
Korzenie nienawiści. Moja prawda o islamie
„Boimy się, że nie będziemy wystarczająco poprawni politycznie, posłuszni, i że dotknie nas moralna ekskomunika. Krótko mówiąc, boimy się wolności, podejmowania ryzyka i okazywania odwagi”. Dziś, po dziesięciu latach od śmierci Oriany Fallaci, słowa te nadal pozostają dramatycznie aktualne, podobnie jak wiele jej przemyśleń zawartych w niepublikowanych dotychczas tekstach.
„Spotkałam muzułmanki, których życie warte jest mniej niż życie wielbłąda” ― pisze młodziutka wówczas Oriana w swym pierwszym reportażu o sytuacji kobiet w krajach islamskich.
„Są kobiety, które do dziś żyją za gęstą mgłą kwefu, patrząc na świat jak przez kraty więzienia”. To świat islamu, gdzie pomimo „rewolucyjnych fermentów” zasady, którym podlegają kobiety, pozostają niezmienne od wieków. W swych opowieściach Fallaci będzie wielokrotnie przemierzać palestyńską pustynię, dotrze do tajnych baz arabskich partyzantów, spotka przywódców Al-Fatah, przeprowadzi wywiady ze wszystkimi postaciami, które zdefiniują los Bliskiego Wschodu: z królem Husajnem, Goldą Meir, Arafatem, Kadafim, Sharonem. Kilka lat później wysłucha relacji ocalałych z tragedii w Monachium. Opowiedzą jej o tej dramatycznej nocy, gdy arabskie komando wtargnęło do budynku w wiosce olimpijskiej. Na pustynię wróci podczas pierwszej wojny w Zatoce Perskiej, by opowiedzieć o wydarzeniach będących nie tylko konfliktem między nami a Irakiem, ale również „odwróconą krucjatą”, dopiero co rozpoczętą walką, której kulminację stanowić będą przerażające wydarzenia 11 września. Szok i gniew wywołany upadkiem dwóch wież sprawi, że napisze pełen pasji esej zatytułowany Wściekłość i duma. Potem jeszcze Siłę rozumu i Wywiad z sobą samą, ciąg dalszy rozważań „o wojnie, którą synowie Allaha wypowiedzieli Zachodowi”.
„Spotkałam muzułmanki, których życie warte jest mniej niż życie wielbłąda” ― pisze młodziutka wówczas Oriana w swym pierwszym reportażu o sytuacji kobiet w krajach islamskich.
„Są kobiety, które do dziś żyją za gęstą mgłą kwefu, patrząc na świat jak przez kraty więzienia”. To świat islamu, gdzie pomimo „rewolucyjnych fermentów” zasady, którym podlegają kobiety, pozostają niezmienne od wieków. W swych opowieściach Fallaci będzie wielokrotnie przemierzać palestyńską pustynię, dotrze do tajnych baz arabskich partyzantów, spotka przywódców Al-Fatah, przeprowadzi wywiady ze wszystkimi postaciami, które zdefiniują los Bliskiego Wschodu: z królem Husajnem, Goldą Meir, Arafatem, Kadafim, Sharonem. Kilka lat później wysłucha relacji ocalałych z tragedii w Monachium. Opowiedzą jej o tej dramatycznej nocy, gdy arabskie komando wtargnęło do budynku w wiosce olimpijskiej. Na pustynię wróci podczas pierwszej wojny w Zatoce Perskiej, by opowiedzieć o wydarzeniach będących nie tylko konfliktem między nami a Irakiem, ale również „odwróconą krucjatą”, dopiero co rozpoczętą walką, której kulminację stanowić będą przerażające wydarzenia 11 września. Szok i gniew wywołany upadkiem dwóch wież sprawi, że napisze pełen pasji esej zatytułowany Wściekłość i duma. Potem jeszcze Siłę rozumu i Wywiad z sobą samą, ciąg dalszy rozważań „o wojnie, którą synowie Allaha wypowiedzieli Zachodowi”.
560 pages, Paperback
First published September 3, 2015
77 people are currently reading
599 people want to read
About the author
Oriana Fallaci
57 books1,575 followersOriana Fallaci was born in Florence, Italy. During World War II, she joined the resistance despite her youth, in the democratic armed group "Giustizia e Libertà". Her father Edoardo Fallaci, a cabinet maker in Florence, was a political activist struggling to put an end to the dictatorship of Italian fascist leader Benito Mussolini. It was during this period that Fallaci was first exposed to the atrocities of war.
Fallaci began her journalistic career in her teens, becoming a special correspondent for the Italian paper Il mattino dell'Italia centrale in 1946. Since 1967 she worked as a war correspondent, in Vietnam, for the Indo-Pakistani War, in the Middle East and in South America. For many years, Fallaci was a special correspondent for the political magazine L'Europeo and wrote for a number of leading newspapers and Epoca magazine. During the 1968 Tlatelolco massacre prior to the 1968 Summer Olympics, Fallaci was shot three times, dragged down stairs by her hair, and left for dead by Mexican forces. According to The New Yorker, her former support of the student activists "devolved into a dislike of Mexicans":
The demonstrations by immigrants in the United States these past few months "disgust" her, especially when protesters displayed the Mexican flag. "I don't love the Mexicans," Fallaci said, invoking her nasty treatment at the hands of Mexican police in 1968. "If you hold a gun and say, 'Choose who is worse between the Muslims and the Mexicans,' I have a moment of hesitation. Then I choose the Muslims, because they have broken my balls."
In the late 1970s, she had an affair with the subject of one of her interviews, Alexandros Panagoulis, who had been a solitary figure in the Greek resistance against the 1967 dictatorship, having been captured, heavily tortured and imprisoned for his (unsuccessful) assassination attempt against dictator and ex-Colonel Georgios Papadopoulos. Panagoulis died in 1976, under controversial circumstances, in a road accident. Fallaci maintained that Panagoulis was assassinated by remnants of the Greek military junta and her book Un Uomo (A Man) was inspired by the life of Panagoulis.
During her 1972 interview with Henry Kissinger, Kissinger agreed that the Vietnam War was a "useless war" and compared himself to "the cowboy who leads the wagon train by riding ahead alone on his horse".Kissinger later wrote that it was "the single most disastrous conversation I have ever had with any member of the press."
She has written several novels uncomfortably close to raw reality which have been bestsellers in Italy and widely translated. Fallaci, a fully emancipated and successful woman in the man's world of international political and battlefront journalism, has antagonized many feminists by her outright individualism, her championship of motherhood, and her idolization of heroic manhood. In journalism, her critics have felt that she has outraged the conventions of interviewing and reporting. As a novelist, she shatters the invisible diaphragm of literariness, and is accused of betraying, or simply failing literature.
Fallaci has twice received the St. Vincent Prize for journalism, as well as the Bancarella Prize (1971) for Nothing, and So Be It; Viareggio Prize (1979), for Un uomo: Romanzo; and Prix Antibes, 1993, for Inshallah. She received a D.Litt. from Columbia College (Chicago). She has lectured at the University of Chicago, Yale University, Harvard University, and Columbia University. Fallaci’s writings have been translated into 21 languages including English, Spanish, French, Dutch, German, Greek, Swedish, Polish, Croatian and Slovenian.
Fallaci was a life-long heavy smoker. She died on September 15, 2006 in her native Florence from breast cancer.
Fallaci began her journalistic career in her teens, becoming a special correspondent for the Italian paper Il mattino dell'Italia centrale in 1946. Since 1967 she worked as a war correspondent, in Vietnam, for the Indo-Pakistani War, in the Middle East and in South America. For many years, Fallaci was a special correspondent for the political magazine L'Europeo and wrote for a number of leading newspapers and Epoca magazine. During the 1968 Tlatelolco massacre prior to the 1968 Summer Olympics, Fallaci was shot three times, dragged down stairs by her hair, and left for dead by Mexican forces. According to The New Yorker, her former support of the student activists "devolved into a dislike of Mexicans":
The demonstrations by immigrants in the United States these past few months "disgust" her, especially when protesters displayed the Mexican flag. "I don't love the Mexicans," Fallaci said, invoking her nasty treatment at the hands of Mexican police in 1968. "If you hold a gun and say, 'Choose who is worse between the Muslims and the Mexicans,' I have a moment of hesitation. Then I choose the Muslims, because they have broken my balls."
In the late 1970s, she had an affair with the subject of one of her interviews, Alexandros Panagoulis, who had been a solitary figure in the Greek resistance against the 1967 dictatorship, having been captured, heavily tortured and imprisoned for his (unsuccessful) assassination attempt against dictator and ex-Colonel Georgios Papadopoulos. Panagoulis died in 1976, under controversial circumstances, in a road accident. Fallaci maintained that Panagoulis was assassinated by remnants of the Greek military junta and her book Un Uomo (A Man) was inspired by the life of Panagoulis.
During her 1972 interview with Henry Kissinger, Kissinger agreed that the Vietnam War was a "useless war" and compared himself to "the cowboy who leads the wagon train by riding ahead alone on his horse".Kissinger later wrote that it was "the single most disastrous conversation I have ever had with any member of the press."
She has written several novels uncomfortably close to raw reality which have been bestsellers in Italy and widely translated. Fallaci, a fully emancipated and successful woman in the man's world of international political and battlefront journalism, has antagonized many feminists by her outright individualism, her championship of motherhood, and her idolization of heroic manhood. In journalism, her critics have felt that she has outraged the conventions of interviewing and reporting. As a novelist, she shatters the invisible diaphragm of literariness, and is accused of betraying, or simply failing literature.
Fallaci has twice received the St. Vincent Prize for journalism, as well as the Bancarella Prize (1971) for Nothing, and So Be It; Viareggio Prize (1979), for Un uomo: Romanzo; and Prix Antibes, 1993, for Inshallah. She received a D.Litt. from Columbia College (Chicago). She has lectured at the University of Chicago, Yale University, Harvard University, and Columbia University. Fallaci’s writings have been translated into 21 languages including English, Spanish, French, Dutch, German, Greek, Swedish, Polish, Croatian and Slovenian.
Fallaci was a life-long heavy smoker. She died on September 15, 2006 in her native Florence from breast cancer.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 28 of 28 reviews
May 16, 2021
Обожавам Ориана Фалачи благодарение на прекрасното списание Л'Еуропео в българското му издание и публикуваните там нейни репортажи и интервюта, твърде малко за съжаление. Дано скоро пак публикуват нещо нейно.
Но този сборник за малко да не го купя. Заради заглавието. В него се съдържа крайност, неподлежаща на дискусия. Тоест Ориана не допуска дискусия.
Книгата е сбор от три некохерентни части:
1. интервюта и репортажи в Близкия Изток от 1960 г до 1982 г.; 5 звезди
2. репортажи от Ирак от 1991 г; 2 звезди
3. филипики срещу исляма от 2000 г. насам. 1 звезда
Първата част е уникалната, златен стандарт, неподвластен на времето! Ориана е журналист. Истински. Без страх, без пощада, без компромис, винаги на страната на справедливостта и никога политически коректна. Винаги с неприкритата си любов към онеправданите и жертвите, и с безпощадната си омраза към агресията и търговията с идеи, съдби и животи. Ясер Арафат, Кадафи, Ариел Шарон, крал Хюсеин, аятолах Хомейни са само част от "жертвите" на Ориана в книгата. Всички те си мислят, че могат да манипулират медиите (и Ориана). Е, не и нея. Права или крива, тя е безмилостно, но елегантно и ерудирано провокативна към всеки и малцина успяват да устоят на капана. Успяват само тези, които не разчитат изцяло и само на външното впечатление, което държат да създадат, докато в действителност целят съвсем друго. Ориана е като детектор на лъжата. За мнозина още в онези години е била крайна. А тя просто е била идеалист с невероятна воля и кураж да гони истината напук на вятърните мелници и опасностите. Винаги в центъра на събитието, а не в хотела. И ако някой иска да види кои са дядовците на съвременния радикализъм в исляма през 60-те, лесно ще ги идентифицира.
Как може един журналист да бъде безпристрастен? Ами не може. И не бива. Просто трябва да остане винаги професионалист, да му пука и да не се плаши. Това е урокът на Ориана, малко извън днешната мода вече може би.
Следващите две части са доста по-слаби, но за мое щастие бяха и по-кратки. Особено третата, където громи Исляма като новия завоевател на Европа, тихият, подмолен, но непримирим враг, който не може да бъде интегриран. Невежество и зло има навсякъде и при всички религии, и тук за мен тя прекалява. Права е обаче, че хуманност без сила и воля е празнословие и слабост. Това обаче вече пък не е хуманност.
Не можах да я приема тази последна част. Най-вече защото това не е онази Ориана от първата част. Не е онази Ориана, поела куршумите в Мексико. Не е онази Ориана, свалила воала си пред Хомейни. Не е онази Ориана, накарала Кисинджър да свали маската по ужасяващ начин. Не е онази Ориана, убедила Голда Меир за второ интервю, след като МОСАД открадват от хотела и записите от първото. Това е съвсем друга Ориана. Тук тя не задава никакви въпроси, а счита, че вече знае всичко. Това не е интервю, а излияние на чиста омраза. Прекрачила е много отвъд собствените си норми за справедливост. Отвъд каквато и да е етика. За мен е направо реакционерска, на моменти налудничава и на моменти човекомразка.
Но...на Ориана пък никога не и пукало за данък обществено мнение. И затова ще остане в историята. А тези, които остават в историята далеч не са светци, но учат на много неща. Включително с грешките си.
3,5 звезди
Но този сборник за малко да не го купя. Заради заглавието. В него се съдържа крайност, неподлежаща на дискусия. Тоест Ориана не допуска дискусия.
Книгата е сбор от три некохерентни части:
1. интервюта и репортажи в Близкия Изток от 1960 г до 1982 г.; 5 звезди
2. репортажи от Ирак от 1991 г; 2 звезди
3. филипики срещу исляма от 2000 г. насам. 1 звезда
Първата част е уникалната, златен стандарт, неподвластен на времето! Ориана е журналист. Истински. Без страх, без пощада, без компромис, винаги на страната на справедливостта и никога политически коректна. Винаги с неприкритата си любов към онеправданите и жертвите, и с безпощадната си омраза към агресията и търговията с идеи, съдби и животи. Ясер Арафат, Кадафи, Ариел Шарон, крал Хюсеин, аятолах Хомейни са само част от "жертвите" на Ориана в книгата. Всички те си мислят, че могат да манипулират медиите (и Ориана). Е, не и нея. Права или крива, тя е безмилостно, но елегантно и ерудирано провокативна към всеки и малцина успяват да устоят на капана. Успяват само тези, които не разчитат изцяло и само на външното впечатление, което държат да създадат, докато в действителност целят съвсем друго. Ориана е като детектор на лъжата. За мнозина още в онези години е била крайна. А тя просто е била идеалист с невероятна воля и кураж да гони истината напук на вятърните мелници и опасностите. Винаги в центъра на събитието, а не в хотела. И ако някой иска да види кои са дядовците на съвременния радикализъм в исляма през 60-те, лесно ще ги идентифицира.
Как може един журналист да бъде безпристрастен? Ами не може. И не бива. Просто трябва да остане винаги професионалист, да му пука и да не се плаши. Това е урокът на Ориана, малко извън днешната мода вече може би.
Следващите две части са доста по-слаби, но за мое щастие бяха и по-кратки. Особено третата, където громи Исляма като новия завоевател на Европа, тихият, подмолен, но непримирим враг, който не може да бъде интегриран. Невежество и зло има навсякъде и при всички религии, и тук за мен тя прекалява. Права е обаче, че хуманност без сила и воля е празнословие и слабост. Това обаче вече пък не е хуманност.
Не можах да я приема тази последна част. Най-вече защото това не е онази Ориана от първата част. Не е онази Ориана, поела куршумите в Мексико. Не е онази Ориана, свалила воала си пред Хомейни. Не е онази Ориана, накарала Кисинджър да свали маската по ужасяващ начин. Не е онази Ориана, убедила Голда Меир за второ интервю, след като МОСАД открадват от хотела и записите от първото. Това е съвсем друга Ориана. Тук тя не задава никакви въпроси, а счита, че вече знае всичко. Това не е интервю, а излияние на чиста омраза. Прекрачила е много отвъд собствените си норми за справедливост. Отвъд каквато и да е етика. За мен е направо реакционерска, на моменти налудничава и на моменти човекомразка.
Но...на Ориана пък никога не и пукало за данък обществено мнение. И затова ще остане в историята. А тези, които остават в историята далеч не са светци, но учат на много неща. Включително с грешките си.
3,5 звезди
July 23, 2016
“Корените на омразата” на Ориана Фалачи – какво беше и какво е: http://knigolandia.info/book-review/k...
За първи път видях тази книга на един рафт на панаира във Франкфурт. Още на място направихме оферта за нея и няколко месеца по-късно тя излезе у нас, за съжаление преактуална след всеки пореден безумен атентат, дело на вмрачени нечовеци с промити мозъци. Отдавна имах намерение да чета Ориана Фалачи, дори си купих “Силата на разума”, скоро и до нея ще стигна. “Корените на омразата. Моята истина за исляма” обаче не е точно книгата, която очаквах от Фалачи, един от най-яростните критици на исляма, и жената, която обяви и отстоя до смъртта си тезата, че срещу Европа се води война – чрез имиграцията, чрез изграждането на капсулирани гета, чрез отстояването на средновековната мюсюлманска идентичност, чрез страховито високата раждаемост сред тези хора, съпоставена с разумната и осмислена ниска при европейците. Това е книга, в която нейните издатели са събрали 37 от най-знаковите ѝ материали, простряни между 1960 и 2005 г. И по-важните са по-ранните, те са свидетелства от история, която не е отминала, а е още жива във всеки автоматен откос, във всяка взривила се бомба – дали в Европа, дали в Близкия изток.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/k...
За първи път видях тази книга на един рафт на панаира във Франкфурт. Още на място направихме оферта за нея и няколко месеца по-късно тя излезе у нас, за съжаление преактуална след всеки пореден безумен атентат, дело на вмрачени нечовеци с промити мозъци. Отдавна имах намерение да чета Ориана Фалачи, дори си купих “Силата на разума”, скоро и до нея ще стигна. “Корените на омразата. Моята истина за исляма” обаче не е точно книгата, която очаквах от Фалачи, един от най-яростните критици на исляма, и жената, която обяви и отстоя до смъртта си тезата, че срещу Европа се води война – чрез имиграцията, чрез изграждането на капсулирани гета, чрез отстояването на средновековната мюсюлманска идентичност, чрез страховито високата раждаемост сред тези хора, съпоставена с разумната и осмислена ниска при европейците. Това е книга, в която нейните издатели са събрали 37 от най-знаковите ѝ материали, простряни между 1960 и 2005 г. И по-важните са по-ранните, те са свидетелства от история, която не е отминала, а е още жива във всеки автоматен откос, във всяка взривила се бомба – дали в Европа, дали в Близкия изток.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/k...
August 28, 2016
"Корените на омразата" е сборник със статии и интервюта на Ориана Фалачи, публикувани в "Еуропео" и "Кориере де ла Сера" в периода 1960 - 2005 година. Книгата е разделена на 6 части, като само последната - "Комедия на толерантността", отговаря на подзаглавието. В нея Фалачи изразява своето мнение за войната и исляма. Същински важните неща, според мен, са в първите 300 страници и в някои от главите в 5-тата част "Пустинни хроники".
Във втората част са подбрани статии и интервюта на Фалачи с арабите - от обикновените войници на Фатах до Хюсеин, бившият крал на Йордания. В третата веднага контрастира другата страна на бойното поле - Израел, от разказ на оцелелите от олимпиадата в Мюнхен през 1972-ра, до историите за живота на няколко италиански евреи, станали част от ционисткото движение, заминали да живеят в кибуци. В четвъртата част са 6 изключително силни интервюта с ключови фигури в Близкия Изток, а имено с - Мохамед Реза Пахлави, шах на Иран от 16 септември 1941 г. до 11 февруари 1979 г., Рухолах Хомейни, идеен ръководител на Ислямската революция в Иран през 1978-1979 г.; шейх Ахмед Заки Ямани, бивш министър на петрола в Саудитска Арабия, Муамар Кадафи и Ариел Шарон - дългогодишен военен лидер, а след това и министър-председател на Израел, да - леко напомня на някого. Има и още едно, второ интервю с бившия крал на Йордания, доста различно от първото, премерено. Най-смешни и абсурдни са интервютата с Хомейни и Кадафи, двама глупаци с власт и оръжие. Въпросите зададени към Ариел Шарон пък, са провокативни и Фалачи успява да го извади от равновесие. Шарон си противоречи - казва, че Израел трябва да съществува на територията Палестина, защото така пишело в Бибилията, а на въпроса на Фалачи, дали вярва в Бог, казва - не.
Войната в Близкия Изток не започва на религиозна основа, но се поддържа, чрез религията и глупостта на вярващите. Тя е плод на Втората световна война и жаждата за контрол над петрола от големите сили - САЩ и Русия. Няма как да вземете позиция, кой е прав - палестинците или израелците, и от двете страни на бойното поле историята е противна.
Статиите на Фалачи, от преди толкова години, днес са страшни и те хващат за гърлото, защото тази война вече е и в Европа.
Във втората част са подбрани статии и интервюта на Фалачи с арабите - от обикновените войници на Фатах до Хюсеин, бившият крал на Йордания. В третата веднага контрастира другата страна на бойното поле - Израел, от разказ на оцелелите от олимпиадата в Мюнхен през 1972-ра, до историите за живота на няколко италиански евреи, станали част от ционисткото движение, заминали да живеят в кибуци. В четвъртата част са 6 изключително силни интервюта с ключови фигури в Близкия Изток, а имено с - Мохамед Реза Пахлави, шах на Иран от 16 септември 1941 г. до 11 февруари 1979 г., Рухолах Хомейни, идеен ръководител на Ислямската революция в Иран през 1978-1979 г.; шейх Ахмед Заки Ямани, бивш министър на петрола в Саудитска Арабия, Муамар Кадафи и Ариел Шарон - дългогодишен военен лидер, а след това и министър-председател на Израел, да - леко напомня на някого. Има и още едно, второ интервю с бившия крал на Йордания, доста различно от първото, премерено. Най-смешни и абсурдни са интервютата с Хомейни и Кадафи, двама глупаци с власт и оръжие. Въпросите зададени към Ариел Шарон пък, са провокативни и Фалачи успява да го извади от равновесие. Шарон си противоречи - казва, че Израел трябва да съществува на територията Палестина, защото така пишело в Бибилията, а на въпроса на Фалачи, дали вярва в Бог, казва - не.
Войната в Близкия Изток не започва на религиозна основа, но се поддържа, чрез религията и глупостта на вярващите. Тя е плод на Втората световна война и жаждата за контрол над петрола от големите сили - САЩ и Русия. Няма как да вземете позиция, кой е прав - палестинците или израелците, и от двете страни на бойното поле историята е противна.
Статиите на Фалачи, от преди толкова години, днес са страшни и те хващат за гърлото, защото тази война вече е и в Европа.
December 19, 2023
Ориана Фалачи пише за Троянския кон в Европа - нарастващата ислямизация на Европа.
Смятам, че книгите ѝ са препоръчителни за всеки, който би желал да се информира обстойно за религиозните и политически турбуленции в източния и западния свят. Тези, които за пръв път ще се докоснат до Фалачи с „Корените на омразата. Моята истина за исляма,” ще открият изкусно написани текстове от жена с фина чувствителност към очевидните несправедливости, но и със здрава захапка що се отнася до преследването на истината за времето на омраза, насилие и нестихващи войни.
Смятам, че книгите ѝ са препоръчителни за всеки, който би желал да се информира обстойно за религиозните и политически турбуленции в източния и западния свят. Тези, които за пръв път ще се докоснат до Фалачи с „Корените на омразата. Моята истина за исляма,” ще открият изкусно написани текстове от жена с фина чувствителност към очевидните несправедливости, но и със здрава захапка що се отнася до преследването на истината за времето на омраза, насилие и нестихващи войни.
July 31, 2016
I highly recommend this book for those are interested about the conflict between Islam and Israel, she interviews people such as palestinians and israelis Golda Meir, Feddayines, people who lived in the twenties in Italy and then migrated to Israel etc. Beautifully written, enlighted you can t put it down this book upon you begin to read it.
March 5, 2017
Sięgnęłam po tę książkę, mimo że sam tytuł wydawał mi się nieporozumieniem. Miałam jednak nadzieję, że jest to zwykły chwyt marketingowy, a sama pozycja będzie traktować o sytuacji na Bliskim Wschodzie i pomoże mi jeszcze lepiej zrozumieć, co tam się dzieje i jak się to zaczęło. Częściowo miałam rację i dostałam odpowiedzi, bo książka ta to zbiór artykułów i wywiadów na przestrzeni lat (od lat 60.). Fallaci przeprowadza wywiady m. in. z Arielem Szaronem, Goldą Meir, Jasirem Arafatem, Kaddafim, Chomeinim – i te są najbardziej interesujące, choć czasem zadaje ona idiotyczne pytania (ale jak sama twierdzi, to rozmówca ma sobie z nimi poradzić). Fallaci pokazuje głównie konflikt Izraela i Palestyny i nie ma tu ani słowa o islamie (kwestia tej religii pojawia się dopiero w rozmowie z Chomeinim, ale i tak jest znikoma). I po tej bardzo interesującej części, gdzie Fallaci jest głównie korespondentką, następuje rozdział szósty – ostatni – który składa się z dziewięciu tekstów, a zaczyna od tekstu o 11 września 2001 r. Ten rozdział jest koszmarny. Nie da się go czytać. To tu mamy tytułową nienawiść. Bo „korzenie nienawiści” dotyczą samej Fallaci i jej nienawiści do islamu. Z korespondentki stała się komentatorką wydarzeń. Kobieta, która cały czas szczyci się tym, że była w Wietnamie, a potem obserwowała z bliska konflikty na Bliskim Wschodzie, pokazuje nagle swoją pogardę do wszystkiego, co ma cokolwiek wspólnego z islamem. Jeśli chciałbyś jej wytłumaczyć, że nie wszyscy muzułmanie to terroryści, to dla niej jesteś proislamski i antyamerykański. O tak, bo z tego rozdziału wychodzi również umiłowanie Fallaci do Ameryki. Ciekawą rzeczą jest też to, jak bardzo jest ona sama w sobie sprzeczna. Mam wrażenie, że na starość po prostu zgłupiała. Jej tekst o tym, jaka to Ameryka jest wspaniała, jak bardzo sobie ceni Wolność i Równość, wprawił mnie w osłupienie. Jej pochwała amerykańskich kolonizatorów, którzy walczyli o niepodległość kraju, co według niej jest słuszną wojną, każe mi się zastanawiać, czy ona przespała lekcje historii o rdzennych Amerykanach, którym w imię wolności zagrabiono ziemię, rozpito i ulokowano w podzięce w rezerwatach; nie wspominając już nawet o niewolnictwie czarnych. Jaka wolność, kobieto?! Fallaci to kobieta, która wyśmiewa tych, którzy mówią, że Bush jest odpowiedzialny za wojnę w Iraku. Która twierdzi, że Ameryka nie potrzebuje ropy, więc przystąpiła do wojny z innych pobudek. Która mieni się ateistką, ale CHRZEŚCIJAŃSKĄ (!), która wypomina Arabom zajęcie Hiszpanii i Portugalii wiele wieków wcześniej, która jest wdzięczna Izabeli Kastylijskiej za ich wypędzenie, ale ani razu nie zająknie się o krucjatach. Która w swej nienawiści nie ma pełnego obrazu rzeczywistości. Mało tego. W tym rozdziale jest też tekst „My kanibale i dzieci Medei”, który traktuje – najogólniej mówiąc – o nauce. Jest to paplanina głównie o embrionach i komórkach macierzystych. Fallaci pisze tam o HOLOKAUŚCIE embrionów. Ona, która przeżyła II Wojnę Światową, która – jak często podkreśla – znała Żydów, którzy kończyli w komorach gazowych. To rozdział, w którym Fallaci porównuje naukę do ognia i jak sama pisze: „A jednak Nauka jest jak ogień. Może zdziałać wielkie dobro i wielkie zło. Jak ogień może cię ogrzać, zdezynfekować, uratować, albo też spopielić. Zniszczyć. I tak samo jak ogień często robi więcej zła niż dobra” (s.505). Nie, pani Fallaci, ogień nie jest ani dobry, ani zły. Po prostu jest, ale trudno przyjąć inne rozwiązanie, jeśli świat postrzega się zero-jedynkowo. Kilka zdań później pisze o tym, jak korzysta z tej ZŁEJ nauki, bo musi przechodzić radioterapię, podczas której czuje się samotna jak te embriony w zamrażalce. Wiele mnie kosztowało czytanie tych bzdur. Jej pseudoateizm, jej konserwatyzm („nie jestem Konserwatystką” s. 545), jej pogarda dla islamu przy wychwalaniu chrześcijaństwa (och, była inkwizycja, obozy zagłady, ale zmądrzeliśmy – SERIO?!). Jej uwielbienie Ratzingera. Naprawdę bardzo trudno się to czyta. Nawet Leonardo da Vinci oberwał: „Nie zdawał sobie z tego sprawy nawet wybitny Leonardo da Vinci, który jako malarz przedstawiał wspaniałe Madonny i wspaniałe Mony Lisy oraz wspaniałe Damy z Gronostajem, jako naukowiec oferował jednak swoje usługi Ludwikowi Sforzy i projektował machiny wojenne, wówczas jeszcze niewiarygodne i niesłychane. Superarmaty, superpistolety maszynowe, superczołgi, superhelikoptery do bombardowania ludzi” (s. 505). Pani Fallaci najwyraźniej nie ma pojęcia na czym polega ewolucja oraz postęp. Od kobiety, która widziała na własne oczy tyle przemian politycznych w XX wieku oczekiwałam dużo więcej. Dużo więcej zrozumienia, otwartości, ale niestety bardzo się pomyliłam.
August 25, 2016
Тази книга е неописуемо, болезнено лична. Тази книга е изповед на една жена, журналист, революционер, пророк. Тази книга те хваща за гърлото, оставя те безмълвен.
Тази книга те раздвоява: от една страна моралът в теб напира и крещи, че всички сме човеци, но от друга страхът от исляма, ислямизирането на Европа притиска като с менгеме гърдите ти. И не можеш да дишаш. От яд, от страх, от обвинения, че изпитваш всичко това.
Едно си пожелавам: Ориана да не се окаже права и поне малко от думите й да не се сбъднат. Но знам, че сигурно няма да го бъде.
Тази книга те раздвоява: от една страна моралът в теб напира и крещи, че всички сме човеци, но от друга страхът от исляма, ислямизирането на Европа притиска като с менгеме гърдите ти. И не можеш да дишаш. От яд, от страх, от обвинения, че изпитваш всичко това.
Едно си пожелавам: Ориана да не се окаже права и поне малко от думите й да не се сбъднат. Но знам, че сигурно няма да го бъде.
June 5, 2017
Quite interesting.
------
Na pewno nie jest to łatwa lektura, ale warta przeczytania, nawet jeśli zajmuje miesiąc z hakiem. Jest to zbiór artykułów i wywiadów (lub ich fragmentów), które choć napisane/przeprowadzone wiele lat temu, rzucają światło na obecny kryzys w jakim teraz tonie Europa.
------
Na pewno nie jest to łatwa lektura, ale warta przeczytania, nawet jeśli zajmuje miesiąc z hakiem. Jest to zbiór artykułów i wywiadów (lub ich fragmentów), które choć napisane/przeprowadzone wiele lat temu, rzucają światło na obecny kryzys w jakim teraz tonie Europa.
March 23, 2024
4.5⭐️
May 10, 2024
świetnie napisana, takie książki ciężko oceniać, więc daję 4
September 15, 2017
Cosa ne penso mi chiedete?
Parto dal presupposto che prima di intraprendere questa lettura ero ignorante in materia.. Odiavo ogni notizia non riguardante l'Italia e non conoscevo quel pezzo di storia molto importante..
Alla fine del libro mi sento molto meno ignorante! Ho compreso le motivazioni, le strategie, le giustificazioni e le imprese di uomini e donne che lottano e che si proteggono da una guerra senza fine!!
Conoscere così da vicino delle testimonianze non è da tutti, grazie a Oriana però è stato possibile.. Non sottovalutate la sua penna, è davvero geniale.. Buona lettura
Parto dal presupposto che prima di intraprendere questa lettura ero ignorante in materia.. Odiavo ogni notizia non riguardante l'Italia e non conoscevo quel pezzo di storia molto importante..
Alla fine del libro mi sento molto meno ignorante! Ho compreso le motivazioni, le strategie, le giustificazioni e le imprese di uomini e donne che lottano e che si proteggono da una guerra senza fine!!
Conoscere così da vicino delle testimonianze non è da tutti, grazie a Oriana però è stato possibile.. Non sottovalutate la sua penna, è davvero geniale.. Buona lettura
May 16, 2018
Не бих се поколебал да препоръчам точно този сборник с интервюта на Фалачи. Уникално четиво съдържащо интервюта на гадове като Кадафи, Арафат, Хомейни и прочие. Освен че дава уникален поглед върху ситуацията в Близкия Изток, то намесва и нейните лидери и показва скритите им цели. Към края на книгата има доста препратки към Силата на разума, но това не я прави по-малко ценна. Истината е, че толерантността е различна от самоунищоажаването и това става пределно ясно от книгата на Фалачи. Определено бих я препоръчал!
August 19, 2016
Замислям се дали да я препоръчам. Едни от най-силните ѝ текстове досега. Но това все пак си е нейната истина за исляма. При това, в последните години, доста радикализирана. Не че няма основание, но истината има навика да е многолика. Рядко се среща например разбирането, че мюсюлманството няма знак за равенство с радикалния ислям. Въпреки всичко, книгата е добра.
September 20, 2019
Ориана Фалачи - писателка, журналистка, революционерка, жена и най-вече Човек, за когото напоследък говоря до втръсване.
Днес приключих тази книга, сборник, съдържащ 37 от нейните най-значими интервюта и статии, включващ разговори с хора като Мохамед Али, Ясер Арафат, Хомейни, Кадафи... И смея да твърдя, че всяка една дума, написана от нея, трябва да бъде прочетена от всеки. За да можем да си дадем сметка още преди колко години тази жена е виждала бъдещето на Европа (или както тя я нарича - Еврабия), предупреждавала е до какво ще ни доведе прекалената толерантност, прекаленият ни стремеж да не обидим отсрещния по повод религиозната му принадлежност, докато същите тези "хора" вече са в нашия дом и въпреки милосърдието и новия дом, който им даваме, те изпитват към нас само омраза и стремеж за разпространение на исляма из нашия демократичен и развратен за тях свят.
Фалачи почива през 2006-а година, силно мразена, презирана, оплювана и заплашвана поради възгледите си, които не я е било страх да изказва и защитава на висок глас пред обществото. За жалост нейният глас е останал "глас в пустиня" и безразличието ни е довело до тук. Атентати и тормоз, който расте с всеки изминал ден. И както тя казва, колкото и странно да звучи на хората, терористичните им атаки са само един аспект от стремежа им за завладяване. Най-важният обаче е тяхната имиграция и размножаване в Нашия дом.
Just think about it.
Днес приключих тази книга, сборник, съдържащ 37 от нейните най-значими интервюта и статии, включващ разговори с хора като Мохамед Али, Ясер Арафат, Хомейни, Кадафи... И смея да твърдя, че всяка една дума, написана от нея, трябва да бъде прочетена от всеки. За да можем да си дадем сметка още преди колко години тази жена е виждала бъдещето на Европа (или както тя я нарича - Еврабия), предупреждавала е до какво ще ни доведе прекалената толерантност, прекаленият ни стремеж да не обидим отсрещния по повод религиозната му принадлежност, докато същите тези "хора" вече са в нашия дом и въпреки милосърдието и новия дом, който им даваме, те изпитват към нас само омраза и стремеж за разпространение на исляма из нашия демократичен и развратен за тях свят.
Фалачи почива през 2006-а година, силно мразена, презирана, оплювана и заплашвана поради възгледите си, които не я е било страх да изказва и защитава на висок глас пред обществото. За жалост нейният глас е останал "глас в пустиня" и безразличието ни е довело до тук. Атентати и тормоз, който расте с всеки изминал ден. И както тя казва, колкото и странно да звучи на хората, терористичните им атаки са само един аспект от стремежа им за завладяване. Най-важният обаче е тяхната имиграция и размножаване в Нашия дом.
Just think about it.
March 16, 2024
Finalmente termino questo tomo postumo della Fallaci. Sostanzialmente un'accusa contro arabi, musulmani e palestinesi creata ricucendo qua e là vecchie interviste e e le deliranti posizioni sostenute dopo l'11 Settembre. Infilarci dentro il lavoro sulle donne negli anni '60 e alcune interviste degli anni '70-'80 mi è sembrato innanzitutto una ripetizione per chi aveva già letto altri libri dell'autrice, ma anche una mancanza di logica equiparare, ai fatti recenti, lavori svolti nell'epoca in cui sono accaduti. Tralasciando l'averci infilato dentro un paio di articoli molto pesanti su argomenti che non c'entravano nulla.
Mi dispiace ma, citando l'autrice, pane al pane, vino al vino!
Il mio viaggio con Oriana-contro-i-musulmani per adesso termina qui, credo che il prossimo che leggerò sarà quello riguardo la guerra in Vietnam ma prima ho bisogno di purificarmi un po'!
Mi dispiace ma, citando l'autrice, pane al pane, vino al vino!
Il mio viaggio con Oriana-contro-i-musulmani per adesso termina qui, credo che il prossimo che leggerò sarà quello riguardo la guerra in Vietnam ma prima ho bisogno di purificarmi un po'!
February 19, 2022
Ориана Фалачи е глас ,от който силно се нуждаем, особено в тези свръх политически коректни времена. Дори и глас от миналото. Или както тя се определя - революционерка, за която Революцията е да кажеш "Не", да се бориш за това "Не" и така да промениш нещо. Журналист, видял и преживял много, нейните интервюта са ценен исторически документ, който би било хубаво да ни послужи за нещо. След 1968 - тази книга ми хареса още повече , защото обхваща и съвременни моменти, чрез финалните и статии и успява да обрисува малко по-завършена картина за исляма като религия и основа на една по-радикална философия,често граничеща с тероризъм.
January 11, 2022
Mocna. Odważna. Nikt tak dobrze nie pisze o islamie jak Fallaci. Ta książka wciąga bez reszty w świat tak inny od naszego. Czytasz i masz wrażenie jakbyś był w Palestynie, Iranie, Afganistanie, Jordanii. Ci ludzie, ich sposób myślenia i postrzegania świata. Ta książka sprawia że życie staje się bogatsze, bo zaczynasz dostrzegać, że świat jest ogromny i ludzie w nim żyjący myślą i wyznają zasady moralne kompletnie inne niż nasze.
July 19, 2023
È stato il primo libro letto di Oriana Fallaci, una persona di una sconfinata intelligenza, dignità intellettuale e previdente, come si può ben notare in Europa (e in Italia sopratutto).
Racchiude interviste a personaggi famosi, diversi aspetti e considerazioni sul rapporto tra l'Occidente e il medio oriente, il conflitto palestinese, la religione islamica, ecc...
Libro che racconta tutto ciò con la durezza della verità.
Assolutamente consigliato!
Racchiude interviste a personaggi famosi, diversi aspetti e considerazioni sul rapporto tra l'Occidente e il medio oriente, il conflitto palestinese, la religione islamica, ecc...
Libro che racconta tutto ciò con la durezza della verità.
Assolutamente consigliato!
July 2, 2022
Fallaci managed to interview many crucial stakeholders of Middle Easts conflicts and wars. This interviews were indeed a great journalistic work.
Unfortunately the second part of the book, where she expresses her view on the world, its leaders and voiced her hate to Islam is written as if she were an low-level journalist of a color-pages magazine.
Unfortunately the second part of the book, where she expresses her view on the world, its leaders and voiced her hate to Islam is written as if she were an low-level journalist of a color-pages magazine.
November 7, 2017
can't take it anymore.
March 7, 2018
Wywiady ciekawe, mają wartość dla zrozumienia historii Bliskiego Wschodu. Publicystyka i jej przemyślenia, oraz pozycja w wojnie kulturowej, ostentacyjnie radykalne.
May 19, 2019
Libro di una grande scrittrice su vari aspetti del rapporto tra Occidente e Medio Oriente. Ricchissimo di racconti su personaggi molto importanti. Trattandosi di un saggio, non è scorrevolissimo.
April 3, 2024
La Fallaci è unica e inimitabile. Il libro racconta tanti eventi storici e dice tante cose esatte . È un bel libro
January 31, 2025
Eye opening! A must!
December 26, 2016
un libro muy esclarecedor para entender el ataque del Islam a occidente
July 18, 2019
Consiglio
Displaying 1 - 28 of 28 reviews