100-годишнината на Иван Пейчев (1916 – 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход – да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество – свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от ХХI век.
Иван Пейчев е роден на 16 декември 1916 г. в град Шумен. Учи в Шуменската гимназия. От 1939 до 1948 г. публикува епизодично произведения и сътрудничи на в. „Отечествен фронт”, „Работническо дело” и в. „Стършел”. От лятото до 9 септември 1942 г. пише първата си пиеса „Трите прилепа”. През периода 1949-1955 г. работи като кадровик в Димитровград и библиотекар в Калофер. През периода от лятото на 1955 до есента на 1964 г. завършва пиесата „Всяка есенна вечер“, която е превеждана, издавана и поставяна в чужбина. През 1958 г. дебютира като драматург с пиесата си „Ковачи на мълнии“. През пролетта на 1959 г. написва пиесата „Денят след най-кратката нощ“.
От 1966 г. работи като драматург в Сатиричния театър в София.
Удостоен със звание „Заслужил деятел на културата (1967). Отличен с Димитровска награда за пиесата “Всяка есенна вечер” (1974).
Умира след продължително боледуване на 9 юли 1976 г. в София. Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ е учредена през 2004 г.