„Ако ти знаеше...“ е историята на едно рижо момиче, което бяга от миналото, история за любовта, която лекува, удивлява и отново те връща към живота.
Една млада жена пристига в Овалния град напълно изгубена, измъчена от обстоятелствата, болна и най-вече – с натежало сърце. Тя идва, за да забрави миналото, да избяга от родния си град и от един мъж... а може би и за да умре. Но открива нови приятели, помирява се с миналото и... среща един мъж.
Един мъж, макар и съвсем обикновен (а може би най-невероятният!), става катализатор за промяна в една житейска ситуация, насочва самия живот в съвсем друга посока. Това става по загадъчен, мистичен, невъзможен начин, но точно там е и обикновеното чудо на любовта. Просто един ден внезапно се появява някой, в чиито ръце можеш да заровиш лице и да забравиш всичко. А на сутринта да се събудиш с окриляващо чувство на доверие. На нова вяра.
„Любовта не може да преодолее потока на живота. Може би защото любовта е самият живот.“
„Ако ти знаеше...“ е книга за необятната женска душа, за надеждата и избора...
Защото може да намериш ново място, в което да живееш, може да се примириш с болестта и със самотата, може да се научиш да мълчиш или да говориш чужд език, да усвоиш рецептите на удивителни екзотични ястия, да се сприятелиш с морето и с едно бездомно куче; може да погребеш миналото или да се сдобриш с него... Но никой не може да ти отнеме мечтите и надеждата за любов.
„Лекарят ми беше наредил да спазвам диета и да спра да пуша. Не правя нито едното, нито другото. Това не е протест. Просто искам да живея, а не да „доизживявам“. Искам да не мисля колко време ми остава. Още съм тук. На моята история не е сложена точка. Продължавам да я дописвам и нищо не задрасквам.“
„Ако ти знаеше...“ е историята на едно женско отчаяние, една история за чувства, съмнения, очаквания и за онези огромни страхове, които често ни помагат да започнем живота си отначало.
„Помня всичко, не забравям, но вече я няма тъгата – със съсипващото и изтощително желание да се скрия в миналото. В сърцето ми, както и преди, живее любовта ми към него, но сега тя е различна... спокойна. А миналото си остана в миналото, то вече няма власт над настоящето.
Любовта ми е изпълнена с благодарност към Ре. За това, че ме сдобри с времето – сега съм изцяло в настоящия момент, а планове ми засягат само днес, и... наближаващите почивни дни. За това, че ми помогна да повярвам, да се убедя, че винаги можеш да започнеш живота си отново, независимо колко и какви руини от миналото си оставил зад гърба си.“
Elchin Safarli (Azerbaijani: Elçin Səfərli, Russian: Эльчин Сафарли) is an Azerbaijani novelist and journalist. He has published ten novels, written and published in Russian.
Един дневник в стил: “Какви ги приказвам! Като героиня от сладникав роман съм. Ако някой ме чуе, думите ми ще му се сторят като сантиментални брътвежи на влюбена жена...” - колко удобен цитат изваден от самата книга. Авторът се самоиронизира, за да не го иронизираме ние. Но да, точно така мисля и аз. Сладникав роман. Вкусът, който остава в устата ми след него е на баклава, много сладка баклава, отгоре обилно залята с течен шоколад, после със сладко от круши, а накрая поръсена с кокосови стърготини и... пудра захар, примерно.
С две думи, твърде, твърде сладникаво. Мисля, че прихванах от автора да се обяснявам, както той прави из цялата книга след всяко нещо, което пише. И не му стигна цяла книга да обяснява и разяснява за Север, морето, чайките, кафето, морето, чайките... че накрая имаше и 20 страници допълнитлено Послеслов, за онези, които не са разбрали... каквото е имало да се разбере.
''Ако ти знаеше''е роман за надеждата и избора, за втория шанс.Това е историята на едно женско отчаяние, история за чувства, съмнения, очаквания и за онези огромни страхове, които често ни помагат да започнем живота си отначало.„Ако ти знаеше…“ е не просто книга за любовта. Тя е книга за човешкия дух. ***** „Любовта не може да преодолее потока на живота. Може би защото любовта е самият живот.“
Просто четете и във всяка буква и изречение виждате себе си. ***** ''Черните периоди в живота понякога стават писти за излитане''. ***** ''Има хора,уютни като роден дом.Прегръщаш ги и разбираш-аз съм у дома'''. ***** ''Любовта не винаги се дава за дълго.Тя може да дойде,да те научи на нещо важно и пак така внезапно да си отиде''. ***** ''Мъкнем миналото със себе си и ако не ни е добре с него,няма значение къде ще избягаме-то винаги ще ни причинява болка''. "Когато не очакваш нищо от никого,помоща идва като чудо,а ако разчиташ на другите само трупаш разочарования''.
Աուդիոգրքի համար օքեյ էր, բայց այ կարդալ հաստատ չէի ձգի։ Շատ պրիմիտիվ, ղզիկ գործ էր։ Չեմ հասկանում, թե ինչի են գրողին այդքան գովում։ Կոելյո, իհարկե, չէր, բայց շատ հասարակ գրելաոճ ուներ։
Синхронизация души... Книги тоже приходят в жизнь человека не просто так.. Она так созвучна со мной, и я точно прочту ее еще не раз. да, может кому-то она не будет так близка. Но только не мне. Откровение. Я чувствовала каждую строчку каждой клеточкой своего тела, всеми фибрами души. Книга заставляла меня сдерживать подкатывающий к горлу ком, непрошеные слезы, даже захлопывать ее - и снова упиваться ей. Она для тех, кто разучился жить. По-настоящему. С радостью каждого дня. Она о ценности жизни. О тишине. Внутри себя. Той тишине, которую не нужно в ужасе заполнять непонятно чем. Она о гармонии. Гармонии во всем. Она о любви. Конечно же, о любви. И, скажу честно, читая, я так надеялась на другой финал. Хотя и знала, что не будет такого финала... И знаете что? Это лучший финал, который мог подарить автор читателям. Настоящий. Как сама жизнь. Я благодарна этой книге. очень. Жаль, что она не появилась в моей жизни раньше. Хотя. Вру. Она как раз вовремя.
Ако трябваше да избирам тази книга по корицата, никога не би ме грабнала. Но както и в живота, обвивката не значи нищо, важно е какво се крие отвътре. Прочетох я на един дъх - любов, тъга, емоции, раздяла, преодоляване, страхотна е
"Да живееш в днешния ден е все едно да живееш във война. Вечната борба с атакуващото минало. Естествено, човек може да вярва на спомените - те са си негови, изживени, изстрадани. Но често връщането към тях те избутва встрани от новия път. Така можеш да забравиш за настъпилата пролет и да останеш завинаги в есента на миналото, дори тя да е била най-щастливата. Трябва да продължиш напред, без да влачиш куфари, натъпкани с минало. Нямаш толкова ръце и е рухнеш насред пътя." "Ако истински желаеш нещо, ще го получиш. Важно е само едно - колко силно е желанието ти. Времето - това е начинът, по който Вселената проверява искреността на нашите желания." "И приятната тежест на любимото одеяло, с което се завивах дори през юли. Без него просто не можех да се наспивам. От детинство леките завивки не ми даваха усещането за покой и усамотяване, с които обичах да заспивам." "Навремето детето стана причина да престанем да спим прегърнати, но напоследък то е единствената причина да продължаваме да спим в едно легло." "Нещастната любов е като болка в гърлото. Напълно съвместима с живата, просто неприятна, но е невъзможно да спреш да мислиш за нея. Временно помагат чаят с лимон и мед, а също и времето и мълчанието. Но когато заговориш, те боли още повече."
Не е истина как умеят да ни вдъхновяват книгите и колко уроци ни дават... :)
Страхотна книга с неочакван край. Книга, която започва и завършва внезапно. Как трябва да се научим не да чакаме живота, а да го живеем.Да пуснем миналото, стреса и напрежението от нашия живот, да не се вглъбяваме и задълбочаваме в проблемите си, а просто да живеем тук и сега и да гледаме положително напред в бъдещето. И точно, когато спрем да се гневим, да се притесняваме, да преживяваме миналото отново и отново, точно тогава живота тръгва в положителна насока, защото точно тогава живеем и обръщаме внимание на наистина важните неща и хора в живота си. Тук и Сега.
Когда я начала эту книгу, я думала, что она повторит "Жизнь взаймы" Ремарка, а вышло что-то очень похожее на Коэльо, уж не помню название произведения. Книга на один раз, нежная, простая, не очень глубокая, доступная каждому, а потому местами скучная. Некоторые фразы очень красивые и в точку, но сейчас вспомнить не могу. Думаю, это неплохая книга для первого знакомства с Сафарли. Надеюсь, что остальные будут лучше.
Вчера я закончила эту книгу, сегодня прочитала предисловие автора. Это было глубоко и очень сильно.Я в шоке что мужчина может понять женщин и так правдиво описать все их эмоции и чувства. Сюжет я прям не очень поняла,казалось что читаю психологию. После предисловия мне показалось что автор написал о себе. Насколько можно любить чтобы написать ТАКОООЕ? Эта книга-цитатник. Если выделять цитаты, то надо расписать маркером прям всё. Но кажется что я не в силах полностью понять это произведение, так как я ещё подросток и не сталкивалась с такими проблемами. И да, мне было в каких то местах скуч��о , но это было что-то🤌. Прочтение было случайностью. Я увидела её у подруги и попросила её дать посмотреть. Я открываю первую страницу и читаю первфе строки и говорю себе:всё , точно читаем. Что ��е касается автора книги, он оказался азербайджанцем , как я и предпологала когда прочитала его имя. Я рада что прочитала книгу этого автора и хотела бы дальше знакомиться с его творчеством.
Жанр любовного роману сам по собі досить специфічний. А тут маємо на додачу мікс із саморефлексій в поєднанні з тактикою "living my best while going to die any minute since a few months ago".
А цілому сюжетні повороти та історії другорядних героїв цікаві та атмосферні.Вони навіюють легку меланхолійну задоволенніть розміреним життям.
Основну сюжетну лінію не можу назвати хорошою чи поганою: вона є. З цим фактом миритися доводиться навіть самому автору, що й читається в роздумах героїні. В цьому, здається, і є вся ідея книги: навчитися жити з тим що є хоч цього й не хотілось.
Тобто, Задачу "навчитися жити після болючих стосунків та життєвих проблем" героїня вирішила. Читач може надихнутись цим і це чудово.
Мені було складно читати цю меланхолійність. Але це моє суб'єктивне враження.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Imho, the book is for women, an easy read (non-stop reading takes approximately 5 hours).
"Время — это способ, которым Вселенная проверяет наши желания на истинность. Наверное, поэтому мы почти никогда не получаем все сразу. Так вот... Я хочу, чтобы мы с вами умели говорить «спасибо» тому, что осталось за спиной. Пусть это было неприятно и болезненно. Но оно непременно научило нас чему-то важному."
Авторът определено ми допада с всичките му книги, които съм прочела до момента. През призмата на историята успява да навлезе много дълбоко в психологията, вътре в душите ни. Миналото ни е научило на много неща, но трябва да го преживеем и превъзмогнем, за да продължим напред. Как можем дори със силата на вярата да изградим желания образ и да се излекуваме от предишните ни болки и разочарования. Спомените остават, но не трябва само и единствено те да ни влияят.
This book evokes very contradictory feelings - from one hand, there is almost no plot progress, the author tramples on the spot all the time, and emotional moanings of main heroine are presented very dull, but from the other hand, there are few interesting and even wise conclusions about relationship and love, and the main idea of imaginary beloved is interesting by itself.
Kartais reikia nelaimingos meilės skausmo kupinų minčių. Tai ši knyga tinka :) Yra vietų, kuriose gana lengva susitapatinti dėl gana universalių patirčių.
Iš esmės - knyga apie nieką. Bet gal ir nereikia iš lengvų meilės romanų reikalauti daug prasmės. Smagu paskaityt skambant dainai, kai dužo pačios širdis :)
Много повече е от любовен роман. Отнася се за много лични вътрешни преживявания като дълбока тъга, която преминава в еуфорично щастие. За надеждата за живота, за времето. Което уж лекува, а не точно. Цитирам раните не заразяват те умират с нас. Интересен азербайджански автор, който живее в Баку и Истанбул.
Теплая и светлая книга, но не более. Купила "на пробу" - не могу сказать, что осталась в восторге. Некоторые фразу вызывают ощущение, что их специально писали как можно вычурнее, "для цитаток вконтакте". Но в целом для лёгкого ненавязчивого чтения подойдёт.
Не ме докосна съвсем тази книга. Според мен бепе написана някак...набързо, сякаш хиляди чувства и мисли са изляти, но може би към този момент не кореспондираха с мен. Единствено ми се стори много ценна идеята, че всяко изцеление започва отвътре и самите ние трябва да се "отворим" за него.
Книга просто прелесть.Как чётко писатель выражает чувства главной героини,как правдоподобно,со всеми её плюсами и минусами рассказывает о любви,которая даёт надежду девушке в книги.Думала что закончу книгу за несколько дней,а растянула на несколько недель,так как вникала в каждое словечко и каждый раз все больше восхищалась тем как Э.Сафарли преподнёс эту историю.Такую живую,интересную...❤️❤️❤️
"Если бы ты знал…" - это история одного женского отчаяния, о котором можно поведать только белоснежным листам дневника. Это история о чувствах, сомнениях, ожиданиях и таких страхах, которые чаще всего помогают начать жизнь заново....
Но: В конце книги автор анализирует написанное им, рассказывает читателям, что книга оказывается на реальных событиях и как бы тонким намеком говорит,что если она получилась такой,он в этом не виноват(просто ее пересказал). Такая вот история была на самом деле. Автор пытает философствовать на тему любви, пытается сделать книгу похожую на Коэльо, сам того не замечая.
Большинство предложений начинается на "я": я купила, я пошла, я полюбила.. Воспоминания из детства, отдающие грустью, так же призваны добавить серости и безнадежности.. Намёка на сюжетную развязку тоже нет!
Արդեն երրորդ անգամ եմ կարդում։ Ինչ որ բան կա, որ գրավում է ու կրկին սկսում եմ կարդալ։
*** Бывает, что сама себя не можешь понять, а натыкаешься на какую-нибудь книжку — и она всё расставляет по местам, срывает пломбы с души.
գրքի մեջ շատ լավ է նկարագրում, սա իմ համար հենց այդ գրքերից է։ Սաղ ասեց․․․
*** А ведь это очень важно — прочувствовать и принять погоду друг друга. У всех она разная. Один живёт в вечной осени с равномерными и безучастными дождями, другой — в одухотворяющей весне, где после дождливого дня наступает солнечный. Важно не заставлять ближнего быть тем, кем ты хочешь его видеть. Не упрекать. Всё равно он останется собой, вернётся в свою погоду, пусть и самую холодную на планете.
я стала бояться слов, значащих многое, главное. Мне кажется, чем чаще я их говорю, тем быстрее приближаюсь к потере...
Про молодую женщину Север, испытавшую несчастную любовь и заболевшую раком. Она уезжает в Овальный город и находит новую любовь в своем воображении. Осознав это, находит в себе силы не только жить, но и поправиться
Толкова добре изграден женски свят, образ и душевност ... от мъж. Доста съм учудена. Но като цяло книгата не ми хареса особено. Да има красиви моменти и такива, които те карат да се замислиш. Но ми се хареса.
Short book Intends to be about how you find yourself again, how you try to run away from you, how you want to forget.... but is way too cheesy . Predictable. Boring.