What do you think?
Rate this book
Денят на инвикта
3367 година. Човечеството достига невиждан възход. Силиан се завръща на Старата Земя, решен да разкрие една от най-добре пазените тайни на инвиктите. Още с пристигането, обаче, опасен заговор го въвлича в неравна борба за живота му. Междувременно, в самия край на познатия космос, един боец, познат единствено под името Привидение, е по следите на устройството, което може да преобърне човешката история. Изправени пред лудешка надпревара с времето, Силиан и Привидение скоро разбират, че едва ли ще оцелеят достатъчно дълго, за да видят зората на следващия ден… Денят на инвикта.
- GenresScience Fiction
216 pages, Paperback
First published December 20, 2016
1 person is currently reading
61 people want to read
About the author
Nikolay Peev
5 books77 followersLawyer by day, writer by night. The fun never ends when you love what you do, right?
Born in Plovdiv, Bulgaria. After finishing Law school, I've worked in several law fields such as Law Enforcement, Government administration, Energetics and Real estate. After hours I've often spent my time working on my debute novel - the sci-fi adventure "Day of the Invict". I finished the book in 2013, when I was 25 y.o., but it was published in the late 2016. The book immediately caught the interest of the audience and the critics and got a nomination for "Favourite book of Bulgaria for 2016" in the fiction genre.
Soon after that, "Day of the Invict" became the first translated Bulgarian science fiction book, available for publishing worldwide.
My second book (2018) is the critically acclaimed modern/dystopian thriller - "The Interview", which centers around the inclusion of Universal Basic Income and how it affects society. It is only available in Bulgarian language... for now. I'd like to see it translated and also published worldwide pretty soon.
The third book - "Seven writers in Space" is a Sci-Fi wildride... a true love letter to classics like "Alien", "Solaris", and "Event Horizont".
Imagine being locked in Space with the most famous writers from the seven continents of Earth. Your pilot is a devious, advanced AI. A sum of terrable disasters follow one after another, while the whole world watches *LIVE* on TV.
Happy to announce that a Fourth book is on the way! We are taking a wild turn to fiction again, and believe me - this is the most ambitious project I've worked on so far. Stay tuned, dear readers.
Currently still balancing between the world of legal practice and writing a couple of surprises for my readers - all in different genres. We'll see how the scales of fate will decide about that.
I always appreciate feedback and book recommendations from readers.
Born in Plovdiv, Bulgaria. After finishing Law school, I've worked in several law fields such as Law Enforcement, Government administration, Energetics and Real estate. After hours I've often spent my time working on my debute novel - the sci-fi adventure "Day of the Invict". I finished the book in 2013, when I was 25 y.o., but it was published in the late 2016. The book immediately caught the interest of the audience and the critics and got a nomination for "Favourite book of Bulgaria for 2016" in the fiction genre.
Soon after that, "Day of the Invict" became the first translated Bulgarian science fiction book, available for publishing worldwide.
My second book (2018) is the critically acclaimed modern/dystopian thriller - "The Interview", which centers around the inclusion of Universal Basic Income and how it affects society. It is only available in Bulgarian language... for now. I'd like to see it translated and also published worldwide pretty soon.
The third book - "Seven writers in Space" is a Sci-Fi wildride... a true love letter to classics like "Alien", "Solaris", and "Event Horizont".
Imagine being locked in Space with the most famous writers from the seven continents of Earth. Your pilot is a devious, advanced AI. A sum of terrable disasters follow one after another, while the whole world watches *LIVE* on TV.
Happy to announce that a Fourth book is on the way! We are taking a wild turn to fiction again, and believe me - this is the most ambitious project I've worked on so far. Stay tuned, dear readers.
Currently still balancing between the world of legal practice and writing a couple of surprises for my readers - all in different genres. We'll see how the scales of fate will decide about that.
I always appreciate feedback and book recommendations from readers.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 18 of 18 reviews
September 9, 2021
Честно казано май имах високи очаквания за романа. Не знам защо при условие, че не знаех нищо за него.
Проблемите, които имах с книгата са свързани с:
1. Представянето на света - знам, че книгата е тънка, но все пак ми остава горчивина, когато чета за свят, с който не съм запознат.
2. Различните герои - в историята проследяваме няколко линии, преплитащи се помежду си, но някак си ми се губеше кой герой кой е. Не ми се ще да казвам, че бяха плоски, но си бяха.
3. Диалозите - гледам, че хората ги харесват, аз от друга страна не ги намерих за интригуващи.
4. Инвиктите - тъжно е, че те са в центъра на заглавието, реално най-интересната част от книгата, но все пак не ни се дава много и формация за силите им, организацията при тях и т.н. За мен, лично, това би било много добро допълнение на самата история.
Вижда се, че авторът е бил повлиян или от игри или от други подобни истории при изграждането на кастите. Там отново имаше поле за развитие, но като цяло беше интересно. Книгата, както може да се предположи от обема, е динамична и се чете бързо.
Може би ако беше с около 200 страници отгоре щеше да ми допадне повече.
Проблемите, които имах с книгата са свързани с:
1. Представянето на света - знам, че книгата е тънка, но все пак ми остава горчивина, когато чета за свят, с който не съм запознат.
2. Различните герои - в историята проследяваме няколко линии, преплитащи се помежду си, но някак си ми се губеше кой герой кой е. Не ми се ще да казвам, че бяха плоски, но си бяха.
3. Диалозите - гледам, че хората ги харесват, аз от друга страна не ги намерих за интригуващи.
4. Инвиктите - тъжно е, че те са в центъра на заглавието, реално най-интересната част от книгата, но все пак не ни се дава много и формация за силите им, организацията при тях и т.н. За мен, лично, това би било много добро допълнение на самата история.
Вижда се, че авторът е бил повлиян или от игри или от други подобни истории при изграждането на кастите. Там отново имаше поле за развитие, но като цяло беше интересно. Книгата, както може да се предположи от обема, е динамична и се чете бързо.
Може би ако беше с около 200 страници отгоре щеше да ми допадне повече.
August 17, 2017
"Денят на инвикта" е диамант из куп въглища, фантастика, която има всички добри качества на sci-fi роман без да има всички тягостни глупости, с които жанра е познат.
Като за дебютен роман, творението на Николай Пеев не издава този факт с лоша структура или беден език, напротив, "Денят на инвикта" е бърза, добре построена фантастика, богата с колоритни герои и бедна на дълги научни описания (което е плюс, защото ако трябваше да чета дребни детайли за технологии щях да изоставя книгата). Николай Пеев е написал стегната научна фантастика, която те държи на нокти. Сюжетът е приятно пълен с обрати, множеството гледни точки всъщност подпомагат на историята (а не я объркват, както понякога става) и презентацията е top notch. Корицата е мега-яка, не очаквах да има илюстрации вътре, но след като за пръв път погледнах работата на художника (https://zikwaga.deviantart.com/) нямах търпение да прелистя поредната глава и да видя неговата визия за света. Описанията не са пурпурни, но са достатъчни за да усетиш света. Смятам, че Николай Пеев майсторски си борави с цветовете, когато описва, защото светът на "Денят на Инвикта" беше жив в ума ми и това ме зарадва неимоверно много. Нямам търпение да прочета продължението на тази книга.
Сега да преминем към някои от недостатъците на книгата. Като за дебютен роман, това е за шестица, A+, както казва американците, но не е без паденията си. Позволявам си да бъда педантичен, само защото искам Пеев да стане още по-добър. Та, понякога в романа се изпадаше в прекомерно изложение (особено в началото и към средата), хареса ми, че е под формата на диалог, но главният ни герой не е роден вчера и би трябвало да знае всичко, което му се разправя за света. Лек баланс за това бе, че не е тежко изложение, просто ти е казано, за да знаеш, пък и светът е достатъчно интересен, за да не дразни (не ми трябваше обяснение защо инвиктите могат да четат мисли, те просто могат, и това ни показа Пеев). Другото нещо, за което ще критикувам тази книга, е прекомерното използване на многоточия и грешното им използване. Фен съм на прекъснатата пряка реч и ми хареса, че Пеев я използва, но пък не може всеки герой да говори с постоянни паузи сякаш страда от нарколепсия и трябва да се прозява през три думи. По-очебийното бе, че доста от тези многоточия просто се сливат с други препинателни знаци. В романа има случаи на "...,", "...!", "…?" и любимото на автора "!...". Последно Алек Попов успя да ме учуди (и обърка в лош смисъл) с неговите три форми на удивителен знак и не мога да простя на Пеев за същото нещо. "!..." това не означава абсолютно нищо, а се появява навсякъде. Нужно ли е да се покаже, че има пауза след удивлението? Нека не забравяме, че многоточието е илюзия, никой читател не спира за момент след като види три точки, използва се главно за изграждане на атмосфера, а атмосферата вече е постигната, не е нужно да се използват толкова много паузи и със сигурност не е нужно да се наслагват върху препинателни знаци. Трябваше просто да са оставени без многоточие, както си е и граматически правилно.
Като самиздата книга качеството е приемливо, малко тънка ми се стори за 214 страници, но беше удобна за четене (обикновено не харесвам белите листи, но тук контрастът на бяло и черно някак си акцентираше описанията и света). Единственият ми проблем беше, че три листа просто се откъснаха от лепилото, но не мога да обвинявам автора за работата на печатницата. Надявам се в бъдеще книжките да са по-дебели и по-издръжливи.
Като за дебютен роман, творението на Николай Пеев не издава този факт с лоша структура или беден език, напротив, "Денят на инвикта" е бърза, добре построена фантастика, богата с колоритни герои и бедна на дълги научни описания (което е плюс, защото ако трябваше да чета дребни детайли за технологии щях да изоставя книгата). Николай Пеев е написал стегната научна фантастика, която те държи на нокти. Сюжетът е приятно пълен с обрати, множеството гледни точки всъщност подпомагат на историята (а не я объркват, както понякога става) и презентацията е top notch. Корицата е мега-яка, не очаквах да има илюстрации вътре, но след като за пръв път погледнах работата на художника (https://zikwaga.deviantart.com/) нямах търпение да прелистя поредната глава и да видя неговата визия за света. Описанията не са пурпурни, но са достатъчни за да усетиш света. Смятам, че Николай Пеев майсторски си борави с цветовете, когато описва, защото светът на "Денят на Инвикта" беше жив в ума ми и това ме зарадва неимоверно много. Нямам търпение да прочета продължението на тази книга.
Сега да преминем към някои от недостатъците на книгата. Като за дебютен роман, това е за шестица, A+, както казва американците, но не е без паденията си. Позволявам си да бъда педантичен, само защото искам Пеев да стане още по-добър. Та, понякога в романа се изпадаше в прекомерно изложение (особено в началото и към средата), хареса ми, че е под формата на диалог, но главният ни герой не е роден вчера и би трябвало да знае всичко, което му се разправя за света. Лек баланс за това бе, че не е тежко изложение, просто ти е казано, за да знаеш, пък и светът е достатъчно интересен, за да не дразни (не ми трябваше обяснение защо инвиктите могат да четат мисли, те просто могат, и това ни показа Пеев). Другото нещо, за което ще критикувам тази книга, е прекомерното използване на многоточия и грешното им използване. Фен съм на прекъснатата пряка реч и ми хареса, че Пеев я използва, но пък не може всеки герой да говори с постоянни паузи сякаш страда от нарколепсия и трябва да се прозява през три думи. По-очебийното бе, че доста от тези многоточия просто се сливат с други препинателни знаци. В романа има случаи на "...,", "...!", "…?" и любимото на автора "!...". Последно Алек Попов успя да ме учуди (и обърка в лош смисъл) с неговите три форми на удивителен знак и не мога да простя на Пеев за същото нещо. "!..." това не означава абсолютно нищо, а се появява навсякъде. Нужно ли е да се покаже, че има пауза след удивлението? Нека не забравяме, че многоточието е илюзия, никой читател не спира за момент след като види три точки, използва се главно за изграждане на атмосфера, а атмосферата вече е постигната, не е нужно да се използват толкова много паузи и със сигурност не е нужно да се наслагват върху препинателни знаци. Трябваше просто да са оставени без многоточие, както си е и граматически правилно.
Като самиздата книга качеството е приемливо, малко тънка ми се стори за 214 страници, но беше удобна за четене (обикновено не харесвам белите листи, но тук контрастът на бяло и черно някак си акцентираше описанията и света). Единственият ми проблем беше, че три листа просто се откъснаха от лепилото, но не мога да обвинявам автора за работата на печатницата. Надявам се в бъдеще книжките да са по-дебели и по-издръжливи.
May 30, 2019
Тук е мястото за мнението ми. Преди това обаче, защото хората са свикнали да се възмущават, когато някой даде ниска оценка на любимата им книга или автор, само ще спомена – това е личното ми мнение. Формирал съм го според личното си преживяване с книгата и това колко ми е харесала, независимо от художествената и стойност, похвати, влиянието което е оказала на хората и прочие. Тоест, личното ми мнение си е субективно. Разбрахме ли се? Добре тогава, четете нататък! Или пък не. Кой ви кара да се съобразявате с мен?
Тежко. Много тежко и трудно ми вървеше тази книга, но я завърших. През цялото време имах чувството че чета лош превод от английски. Конструкциите на изреченията, шегите и двусмислиците (които на български не са двусмислици) просто не са си на мястото. Иска ми се да си поговоря с редактора на тази книга. Ако има такъв някъде по широкия бял свят.
За фигура, която присъства в самото заглавие, сред самите страници прекарах много малко време в компанията на един или друг Инвикт. Странно как и не разбрах, какви точно са силите им и как са стигнали до такова високо положение.
От друга страна елемента с различните касти ми хареса. Създаде ми чувството че се потапям в игрови свят, с всичките споменавания на нива, рангове и разбира се различните звания на героите в тези касти. За съжаление цялото това представяне идваше прекалено сухо и откъсчлено.
Честна дума, ако тази книга беше редактирана добре и героите имаха по-ясни цели може би щеше да се окаже добро четиво. Сякаш е издадена преди още да е проверена или прочетена от когото и да било. Хубаво е да има млади български автори, но трябва да им се казва истината в очите, защото писането като всяко изкуство не е лесно. Само защото всеки може да седне и да пише, не гарантира че написаното ще е стойностно. Лесно е да се види как един художник прави скица след скица, за да подготви картината си, или как един музикант упражнява същите ноти в един такт, докато ги излгади. Защо ли никой не се вглежда в томовете нужни на един писател (прочетени и изписани) преди да бъде трудът му на ниво. Наречете ме злобар ако искате. Злобата е полезна.
Трябва да сме честни с хората, дори и да не са ласкави словата ни. Също както със "Софийски магьосници" оставам с чувството, че хората просто ги е страх да критикуват всичко родно и само сипят празни хвалби.
А може и да дрънкам глупости. В такъв случай, не ме слушайте.
Тежко. Много тежко и трудно ми вървеше тази книга, но я завърших. През цялото време имах чувството че чета лош превод от английски. Конструкциите на изреченията, шегите и двусмислиците (които на български не са двусмислици) просто не са си на мястото. Иска ми се да си поговоря с редактора на тази книга. Ако има такъв някъде по широкия бял свят.
За фигура, която присъства в самото заглавие, сред самите страници прекарах много малко време в компанията на един или друг Инвикт. Странно как и не разбрах, какви точно са силите им и как са стигнали до такова високо положение.
От друга страна елемента с различните касти ми хареса. Създаде ми чувството че се потапям в игрови свят, с всичките споменавания на нива, рангове и разбира се различните звания на героите в тези касти. За съжаление цялото това представяне идваше прекалено сухо и откъсчлено.
Честна дума, ако тази книга беше редактирана добре и героите имаха по-ясни цели може би щеше да се окаже добро четиво. Сякаш е издадена преди още да е проверена или прочетена от когото и да било. Хубаво е да има млади български автори, но трябва да им се казва истината в очите, защото писането като всяко изкуство не е лесно. Само защото всеки може да седне и да пише, не гарантира че написаното ще е стойностно. Лесно е да се види как един художник прави скица след скица, за да подготви картината си, или как един музикант упражнява същите ноти в един такт, докато ги излгади. Защо ли никой не се вглежда в томовете нужни на един писател (прочетени и изписани) преди да бъде трудът му на ниво. Наречете ме злобар ако искате. Злобата е полезна.
Трябва да сме честни с хората, дори и да не са ласкави словата ни. Също както със "Софийски магьосници" оставам с чувството, че хората просто ги е страх да критикуват всичко родно и само сипят празни хвалби.
А може и да дрънкам глупости. В такъв случай, не ме слушайте.
March 14, 2018
Тази книга бе част от предизвикателство в четатона "Мастилени Калинки". Започнах я с голям интерес, а и прологът определено грабва вниманието почти на мига. Като цяло светът на инвикта е богат и доста реалистично изграден, сюжетът е динамичен и достатъчно детайлно представен, та читателят да си представи действието като на лента.
Обаче за съжаление на места разказът ми бе твърде разпилян и не успявах съвсем да проследя мисълта на автора. Чувствах се така, все едно съм хванала интересен филм по средата и съм изпуснала изграждането на всички важни взаимоотношения и сега не ми е ясно кой и защо прави това, което прави. Но не се подвеждайте - мотивите на героите в крайна сметка ни биват излагани в прав текст (което е добре за такива блеещи овце като мен) и се заплита страхотна кулминация, която обаче идва точно в края на историята и съответно каквито и недостатъци да има книгата, определено му се приисква на читателя да имаше продължението насреща, та да разбере какво крие съдбата за Силиан и Привидение.
Крайна оценка: добра концепция, но може би с малко повече текст и описание нещата щяха да ��а съвсем на място; поне за мен.
Бонус: Имаше илюстрации, което за подобен род истории помага много на въображението - отново за блеещи овце като мен :)
Обаче за съжаление на места разказът ми бе твърде разпилян и не успявах съвсем да проследя мисълта на автора. Чувствах се така, все едно съм хванала интересен филм по средата и съм изпуснала изграждането на всички важни взаимоотношения и сега не ми е ясно кой и защо прави това, което прави. Но не се подвеждайте - мотивите на героите в крайна сметка ни биват излагани в прав текст (което е добре за такива блеещи овце като мен) и се заплита страхотна кулминация, която обаче идва точно в края на историята и съответно каквито и недостатъци да има книгата, определено му се приисква на читателя да имаше продължението насреща, та да разбере какво крие съдбата за Силиан и Привидение.
Крайна оценка: добра концепция, но може би с малко повече текст и описание нещата щяха да ��а съвсем на място; поне за мен.
Бонус: Имаше илюстрации, което за подобен род истории помага много на въображението - отново за блеещи овце като мен :)
December 9, 2017
Много се чудих колко звезди да дам... първо дадох 4, но реших, че не е за 4, но пък не е и за 5, защото не ми хареса как свърши... сякъш ще има продължение, но до колкото знам няма... е в краина сметка реших да дам 5. Историята е добра, развитието на света е супер и авторът ни запознава с толкова много и различни образа само в 216 страници... много ще се радвам, ако аврорът реши да продължи историята... Препоръчвам!
November 16, 2020
"Дойде времето" да споделя нещо за тази книга. Най-силните й страни са лекотата, с която се чете; хуморът, който изобилства; загатването на идеите по такъв начин, че да не се отнема "радостта" на читателя вътре.
Т.е. четящият не е ограбен, докато чете, а има поле да мисли и чувства заедно с книгата. На първо четене може би не я оцених напълно, но тя има достатъчно пластове за откриване. Зависи кой чете, като с всяка книга.
Има искреност и самоирония, която също оценявам високо. Според мен са задължителни качества. Идеята за инвиктите ми харесва, не толкова, заради визията им на непобедими или многочислени, а защото са устремени към нещо, което ги прави едновременно малки в своята роля и паралелно с това, прави нещо от тях, което преди всяко решение "на ръба" не са могли да бъдат.
Това си е малко магическа книга, дори и да не изглежда така. Общуването с поезия и музика е също значителен плюс :) Голям плюс, всъщност! Доста по-добре втъкана идея, вместо обясненията, които повечето общувания имат - разтеглени и разконцентрирани. И на последно, но най-хубавото място - идеята за Кораба, е да гледаш отгоре, в простор и широта, защото там имаш виждане, което в низината ще ти липсва.
Има много още, което не е изказано в книгата, тъй че според мен предизвикателството за поредица си стои пред Николай, интересно е как инвиктите ще минат през Деня и Нощта и ще се освободят някога и от двете. Знае ли се, може да заживеят в нещо Трето. Трета вселена, галактика...или не знам!
Но ще е интересно, защото трябва да се занесат там в цялата си луда конфигурация и антураж, а и много трудно стигат по един :D *Заради изключително богатите си характери, навярно хаха.
P.S. Имам едно странно съвпадение с главния герой на корицата. Преди 6 години срещнах, един единствен път, човек с бяла коса, който имаше доста инвиктско поведение и ми остави още по-странно и кратко писмо, и ми говореше все едно ме познава цял живот. Скоро си намерих бележката от него, и си е символично копие на героя от корицата. Естествено, кодирана, какъвто е езикът на книгата на Николай :)
Вземете си тази книга.
Поздрави,
Светлина
Т.е. четящият не е ограбен, докато чете, а има поле да мисли и чувства заедно с книгата. На първо четене може би не я оцених напълно, но тя има достатъчно пластове за откриване. Зависи кой чете, като с всяка книга.
Има искреност и самоирония, която също оценявам високо. Според мен са задължителни качества. Идеята за инвиктите ми харесва, не толкова, заради визията им на непобедими или многочислени, а защото са устремени към нещо, което ги прави едновременно малки в своята роля и паралелно с това, прави нещо от тях, което преди всяко решение "на ръба" не са могли да бъдат.
Това си е малко магическа книга, дори и да не изглежда така. Общуването с поезия и музика е също значителен плюс :) Голям плюс, всъщност! Доста по-добре втъкана идея, вместо обясненията, които повечето общувания имат - разтеглени и разконцентрирани. И на последно, но най-хубавото място - идеята за Кораба, е да гледаш отгоре, в простор и широта, защото там имаш виждане, което в низината ще ти липсва.
Има много още, което не е изказано в книгата, тъй че според мен предизвикателството за поредица си стои пред Николай, интересно е как инвиктите ще минат през Деня и Нощта и ще се освободят някога и от двете. Знае ли се, може да заживеят в нещо Трето. Трета вселена, галактика...или не знам!
Но ще е интересно, защото трябва да се занесат там в цялата си луда конфигурация и антураж, а и много трудно стигат по един :D *Заради изключително богатите си характери, навярно хаха.
P.S. Имам едно странно съвпадение с главния герой на корицата. Преди 6 години срещнах, един единствен път, човек с бяла коса, който имаше доста инвиктско поведение и ми остави още по-странно и кратко писмо, и ми говореше все едно ме познава цял живот. Скоро си намерих бележката от него, и си е символично копие на героя от корицата. Естествено, кодирана, какъвто е езикът на книгата на Николай :)
Вземете си тази книга.
Поздрави,
Светлина
March 19, 2017
Преди няколко седмици в социалните мрежи попаднах на страницата на нов роман, излязъл на пазара, озаглавен „Денят на инвикта”. Първото нещо, което ми направи впечатление беше корицата. От илюстрацията ме срещна погледа на целеустремен млад мъж в броня, край когото прелитаха звездолети. Научна фантастика значи, вече спечели вниманието ми. Принципно се старая да следя какво излиза в жанра. Но след това погледнах по-внимателно и осъзнах, че книгата на всичкото отгоре е българска! И с илюстрации! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
December 23, 2017
Някой да ми беше казал, че това ще е поредица.. Но ми хареса!
April 23, 2022
Интересно футуристично приключение. Единственото, което не ми допадна беше супер-отвореният край на книгата, това че не разбрах дали всъщност постигнаха целта, за която се бориха главните персонажи и съдбата на единия от тях накрая. Заради това давам 4 звезди.
July 14, 2021
Айнщайн е казал:"Логиката ще те отведе от т. А до т. Б., ВЪОБРАЖЕНИЕТО НАВСЯКЪДЕ..." И.. точно това прави Ники Пеев в романа си "Денят на инвикта". Цял един нов свят, всъщност не един, а няколко.... Толкова напред във времето, когато светът на бъдещето няма общо, ама нищо общо с този от днес освен 2 неща-борбата между доброто и злото и черното срещу бялото.. Хубаво е, че Доброто отново побеждава! Също като Надеждата! И човекът още го има... СИЛИАН, ПРИВИДЕНИЕ...ГЕРОИТЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН. Славните персонажи от романа носят смелостта, хумора и надеждата за хубавия утрешен ден... Истински забавни са разговорите между Електро /тенекето/ и смелия ПРИВИДЕНИЕ... Двамата са тандем, който внася хумор и забава на фона на динамиката от битки, летящи транспондери и специални оръжия, за които дори Холивуд би завидял и здраво би работил, за да докара специалните ефекти, с които правдоподобно да покаже живота на Новата земя през 3367-ма година. /ако някой ден реши да филмира книгата, а този ден не трябва никак да закъснява /... Честно си признавам! Не съм фен на фантастиката, но тази книга е листоразгръщач и само за два дена бях на друго място, в друго измерение.. Едно сравнение, което ми се забави в главата и което буди усмивка всеки път щом се сетя за него е държи се неучтиво като "спекан марсиански цимент".. Вече знам какво да им казвам на неучтивите..А учтивите ще ги сравнявам с размекнат или разтопен марсиански цимент /сигурно много яко се разлива/.. Знам, че няма да ме разберат. Животът ни е низ от всякакви битки.... Нека всеки ден завършва като Денят на инвикта! Положително и красиво! Благодаря ти, Николай Пеев, че заради теб прочетох първия си роман в жанр научна фантастика.... Все още не проумявам как видя всичко това и колко далече те изстреля въображението ти, проинвикте! Ред е да разбера какво правят Седем писатели в космоса... Надявам се някъде по пътя да са махнали за поздрав на СИЛИАН! А саксофонистут от Интервюто да го е запечата в песен!
April 15, 2024
Както и в предните книги, авторът не ме разочарова. Началото ми беше трудно, докато се справя с героите и разбера света, който се разкрива между страниците. Изданието имаше илюстрации, което ми даде визуална представа за героите.
Действието се развива в далечното бъдеще, а човечеството няма развитие в морално отношение. Хората все още водят войни помежду си, надлъгват се, убиват се, но сега нивото е много по-високо - унищожението на други планети. Човекът е завзел Космоса, но не е станал по-добър, по-интелигентен и по-търпелив. Усъвършенствал е бойната техника, убиването и изтреблението. Инвиктите би трябвало да са мъдри управници на чуждите планети, а не горделиви, егоцентрични и готови да сеят смърт откъдето минат. Безсмъртието си има цена, сякаш отнема от човека душата и милосърдието му. Някъде по пътя на своето обучение проинвикт Силиан разбира това и предприема действие, за да спре другите инвикти. Подпомогнат е от силен боец от кастата на въздушните. Привидение е натоварен със задачата да открадне ценен трофей от една далечна планета. Приключението на двамата на две различни планети се развива в рамките на един ден.
Книгата свърши неочаквано и искам още. Сигурна съм, че ще има много интересни завои в сюжета, а и ми се иска да разбера повече за Силиан. Много силен образ е и Привидение, а съдбата му остана неизвестна. Но... Ще чакам светлото бъдеще, за да науча края на самата история :). Това не значи, че съм си изгубила времето с тази книга, понеже аз започнах с последните два романа на писателя, които бяха много добри. Това ми позволи да проследя развитието му и д�� отбележа, че има огромен напредък, а сюжетите стават все по-интересни и изпипани. Чакам с нетърпение следващата книга.
Действието се развива в далечното бъдеще, а човечеството няма развитие в морално отношение. Хората все още водят войни помежду си, надлъгват се, убиват се, но сега нивото е много по-високо - унищожението на други планети. Човекът е завзел Космоса, но не е станал по-добър, по-интелигентен и по-търпелив. Усъвършенствал е бойната техника, убиването и изтреблението. Инвиктите би трябвало да са мъдри управници на чуждите планети, а не горделиви, егоцентрични и готови да сеят смърт откъдето минат. Безсмъртието си има цена, сякаш отнема от човека душата и милосърдието му. Някъде по пътя на своето обучение проинвикт Силиан разбира това и предприема действие, за да спре другите инвикти. Подпомогнат е от силен боец от кастата на въздушните. Привидение е натоварен със задачата да открадне ценен трофей от една далечна планета. Приключението на двамата на две различни планети се развива в рамките на един ден.
Книгата свърши неочаквано и искам още. Сигурна съм, че ще има много интересни завои в сюжета, а и ми се иска да разбера повече за Силиан. Много силен образ е и Привидение, а съдбата му остана неизвестна. Но... Ще чакам светлото бъдеще, за да науча края на самата история :). Това не значи, че съм си изгубила времето с тази книга, понеже аз започнах с последните два романа на писателя, които бяха много добри. Това ми позволи да проследя развитието му и д�� отбележа, че има огромен напредък, а сюжетите стават все по-интересни и изпипани. Чакам с нетърпение следващата книга.
February 21, 2017
Има книги, които човек прочита и забравя след няколко седмици. Има и книги, които остават с читателя години, след прочитането им. Денят на Инвикта определено има потенциал да е от втория вид.
Трябва да споделя, че рядко чета научна фантастика и повечето книги, които съм подхващал преди са ми били някак сухи, бавни и отрупани с прекалено много научна терминология, от която, честно казано въобще н�� се интересувам. Това, всъщност е един от големите плюсове на Денят на Инвикта - всички тези терминологии са сведени до абсолютния минимум и това води до едно от най-приятните и леки четива, на които съм попадал от доста време насам. Технологиите, които се използват през 3367г. са описани дотолкова, че ясно да се разбере за какво се използват и как се използват, без да се затрупва читателя със страници излишни описания.
Денят на Инвикта прихваща вниманието на читателя от самото начало с добре конструирано интро, което обяснява ситуацията и състоянието на световете и подлага стабилна основа за развиване на историята. Представен е и единият от главните герои, и то по такъв начин, че веднага обостря интереса на читателя и го предразполага. Спокойно мога да кажа, че попада в раздела Page Turners - книги, които много трудно се оставят, защото са толкова интересни.
Сюжетът от пръв поглед изглежда праволинеен, но след първите няколко глави се оказва, че не е точно така. Изпълнен е с обрати, които поддържат и подклаждат интереса и които искрено приятно ме изненадваха на моменти. Няма нищо по-добро от това, да мислиш, че знаеш накъде отива историята, а тя да поеме в съвсем различна посока! Огромен плюс за мен е че няма любовна под-история, която просто да запълва страници (както е в много други книги) и която да отклонява вниманието. Това, което намерих за очарователно, са майсторски вмъкнатите easter eggs от поп културата. Няма такова усещане, след като си намерил такава вметка в историята, която четеш!
Главните герои са добрите гадни копелета, които всички харесваме и на които всички желаем успех. Макар и самото им развитие да не е толкова явно, това не взима от чара им - все така интересни са от началото, до края. Друго важно нещо, което трябва да спомена е това, че всичко е написано реалистично (така да се каже). Не е приказка, в която на никой не се случва нищо лошо. Героите не са всемогъщи и нямат ангел на рамото си, който да ги спасява от всяка една ситуация, в която попаднат.
Силно препоръчвам книгата, на всеки почитател на научната фантастика, както и на хората като мен, които предпочитат по-ненатоварващи приключения, незатормозени с прекалена научност.
Имам усещането, че Ники Пеев започва една революция в нашенската литература и с нетърпение очаквам следващия роман.
Трябва да споделя, че рядко чета научна фантастика и повечето книги, които съм подхващал преди са ми били някак сухи, бавни и отрупани с прекалено много научна терминология, от която, честно казано въобще н�� се интересувам. Това, всъщност е един от големите плюсове на Денят на Инвикта - всички тези терминологии са сведени до абсолютния минимум и това води до едно от най-приятните и леки четива, на които съм попадал от доста време насам. Технологиите, които се използват през 3367г. са описани дотолкова, че ясно да се разбере за какво се използват и как се използват, без да се затрупва читателя със страници излишни описания.
Денят на Инвикта прихваща вниманието на читателя от самото начало с добре конструирано интро, което обяснява ситуацията и състоянието на световете и подлага стабилна основа за развиване на историята. Представен е и единият от главните герои, и то по такъв начин, че веднага обостря интереса на читателя и го предразполага. Спокойно мога да кажа, че попада в раздела Page Turners - книги, които много трудно се оставят, защото са толкова интересни.
Сюжетът от пръв поглед изглежда праволинеен, но след първите няколко глави се оказва, че не е точно така. Изпълнен е с обрати, които поддържат и подклаждат интереса и които искрено приятно ме изненадваха на моменти. Няма нищо по-добро от това, да мислиш, че знаеш накъде отива историята, а тя да поеме в съвсем различна посока! Огромен плюс за мен е че няма любовна под-история, която просто да запълва страници (както е в много други книги) и която да отклонява вниманието. Това, което намерих за очарователно, са майсторски вмъкнатите easter eggs от поп културата. Няма такова усещане, след като си намерил такава вметка в историята, която четеш!
Главните герои са добрите гадни копелета, които всички харесваме и на които всички желаем успех. Макар и самото им развитие да не е толкова явно, това не взима от чара им - все така интересни са от началото, до края. Друго важно нещо, което трябва да спомена е това, че всичко е написано реалистично (така да се каже). Не е приказка, в която на никой не се случва нищо лошо. Героите не са всемогъщи и нямат ангел на рамото си, който да ги спасява от всяка една ситуация, в която попаднат.
Силно препоръчвам книгата, на всеки почитател на научната фантастика, както и на хората като мен, които предпочитат по-ненатоварващи приключения, незатормозени с прекалена научност.
Имам усещането, че Ники Пеев започва една революция в нашенската литература и с нетърпение очаквам следващия роман.
July 1, 2025
„Денят на Инвикта“ е книга с огромен потенциал. Историята е завладяваща, с бързо развиващ се сюжет и интригуващи ситуации. Привлича вниманието лесно и определено има моменти, които те държат на тръни. Особено интригуващи са сцените с персонажите Привидение и Електо, които носят невероятно чувство за хумор в иначе напрегнатата атмосфера.
За съжаление, една от основните слабости на книгата е недостатъчното развитие на героите. Вместо да ги опознаем и разберем защо са „легендарни“, автора просто използва префикса "trust me bro". Предисториите им са бегло загатнати или изцяло липсват, което затруднява емоционалната връзка с тях. Това кара историята да изглежда претупана и недоразвита.
Още един минус за мен идва от разговора ми с автора. На Панаира на книгата в София Николай Пеев ми каза, че това е самостоятелна книга, но след прочита ѝ ми стана ясно, че нищо в сюжета не се усеща като завършено. По-скоро изглежда като начало на по-дълга поредица, което би било чудесно, ако не беше обещанието, че е самостоятелна.
В крайна сметка, това е приятно и леко четиво с обещание за повече, но страда от структурни слабости. Ако бъде продължена като поредица и героите получат необходимата дълбочина, поредицата би имала потенциал.
За съжаление, една от основните слабости на книгата е недостатъчното развитие на героите. Вместо да ги опознаем и разберем защо са „легендарни“, автора просто използва префикса "trust me bro". Предисториите им са бегло загатнати или изцяло липсват, което затруднява емоционалната връзка с тях. Това кара историята да изглежда претупана и недоразвита.
Още един минус за мен идва от разговора ми с автора. На Панаира на книгата в София Николай Пеев ми каза, че това е самостоятелна книга, но след прочита ѝ ми стана ясно, че нищо в сюжета не се усеща като завършено. По-скоро изглежда като начало на по-дълга поредица, което би било чудесно, ако не беше обещанието, че е самостоятелна.
В крайна сметка, това е приятно и леко четиво с обещание за повече, но страда от структурни слабости. Ако бъде продължена като поредица и героите получат необходимата дълбочина, поредицата би имала потенциал.
November 28, 2018
Ох, много съм объркана и не мога съвсем да реша какво мисля. Подходих към книгата много позитивно. После в един момент леко ме изгуби историята, но продължих смело напред. След това ме грабна в пъти повече отколкото очаквах и до края бях силно заинтригувана от това какво ще се случи. Лошото е, че краят не беше отворен, а липсваше - имах усещането или че съм средата на книгата или че чета четвърта част и чакам пета. Но светът и героите ми допаднаха, имаше много динамика и екшън, което уважавам. За мен липсваха някои основни неща, на които лежат големите сай фай истории, но тук и дължината си каза думата. Давам поощрителна оценка 4 звезди, защото вярвам, че не е лесно да се престрашиш да пишеш в този жанр на родния пазар, а Ники Пеев се справя доста добре с дебюта си. :)
July 17, 2021
Първата книга на автора, останах изключително приятно изненадана от начина на писане. Книгата много ми хареса, по принцип не съм фен на фантастиката, но тази книга много ме запали по този жанр. Чудесна книга, от един прекрасен български автор, на който пожелавам да продължава да пише и да радва феновете си. Поздравления г-н Пеев :).
January 3, 2019
Страхотна книга, която те остава с усещането, че скоро ще има много книги от тази поредица или най-малкото искаш да има такива защото в главата ти остават много въпроси около героите и историите, които искат да бъдат задоволени! Препоръчвам на всички фенове на фантастиката :)
August 26, 2018
Фантастика или реалността от бъдещето в „Денят на инвикта“ - http://azcheta.com/fantastika-ili-rea...
„Остани част от бъдещето…“
Виждам това провокативно послание на корицата, отварям книгата, а на първата страница удобно се е разположил автограф. Как да не започнеш да четеш, открадвайки си минути тишина и спокойствие от бръмчащия делник?
Всъщност бягството от реалността с „Денят на инвикта“ (изд. „Фаст Принт Букс“) от Николай Пеев далеч не те пренася на тихо и скучно място. Тъкмо обратното очаква читателите сред всички 214 страници на тази вълнуваща научнофантастична история – нестихваща динамика, сила и борби за власт. На заден фон пък стоят истински важните въпроси, които вълнуват човечеството днес, а според автора и през 3367 година.
Любопитна е визията на Ники Пеев за бъдещето на човешкия вид. Авторът е избрал не традиционно коментираната апокалиптична прогноза за идните поколения, а прогрес, осигуряващ огромни възможности. В света на книгата хората отдавна населяват други планети и пътуването в Космоса е ежедневие. Дълголетието надхвърля границите за считаното за възможно днес (или поне каквото е вярването на незапозналите се с научния прогрес). И макар наглед всичко да е коренно различно, в есенцията си човечеството се е запазило такова, каквото е и сега (поне в западния свят) – индивидуалистично. Всеки е воден от своята лична програма за успех. Както можете да предположите, някои са готови на абсолютно всичко, за да постигнат целите си. Звучи ли ви познато?
„Денят на инвикта“ е дебют, а вече жъне успех, който натрива носа на скептиците (към българската и жанровата литература, както и към младите автори) и това ме радва неимоверно! Книгата бе сред номинираните в категория „Фантастика“ на конкурса „Моята любима книга – 2016 г.“, вече е преведена на английски език (от Даниел Каменов) и може да бъде закупена в цял свят, а екземпляр от нея има дори в библиотеката на Конгреса в САЩ (най-голямата в света със своите 137 млн. издания). Този успех със сигурност се дължи на редица фактори, но от впечатленията ми от представянето на книгата във Варна според мен в основата стои упоритостта и изпипването на детайлите по целия издателски проект.
Добавена стойност много читатели ще открият в изключително забързаното действие. Сякаш няма нито една излишна дума, всичко е премерено и дозирано така, че хванеш ли романа, затварянето му преди финала да ти се струва крайно нелогично. Признавам, темпото малко ме измори, на моменти се задъхвах от динамиката, но тогава пък на помощ идваха илюстрациите. Винаги ми е интересно да ги сравнявам с това, което собственото ми въображение вече е изградило като образи. Смея да твърдя, че Александър Скерлев си знае работата и е създал визия, която перфектно допълва атмосферата на романа. Негови са както илюстрациите, така и корицата. Впечатление правят и музикалните препратки в романа, перфектни за тези от вас, които си създават плейлисти по книгите, които четат.
Не виждам смисъл да ви издавам нещо повече от сюжета – анотацията би свършила тази задача. Не мога да не спомена обаче това, което спечели мен като читател, а именно информираната, научно обоснована визия за бъдещето. Да, жанрът е научна фантастика, но след време, когато изкуственият интелект навлезе в ежедневието ни (подобно на смартфоните, които се считаха за нещо изключително само преди няколко години), когато удължаването на живота стане масово достъпно и технологиите променят изначално стойността и функцията на човешкия труд – тогава може и да преосмислим жанра.
Убедена съм, че е въпрос на време да започнем да възприемаме промените от т.нар. четвърта вълна на научен и технологичен прогрес като даденост. Може би дори по-скоро, отколкото подозираме. Наша отговорност е да балансираме ползите и рисковете за обществото ни, които прогресът носи всеки ден. Фундаменталните въпроси, които много скоро ще стоят пред учените, а и пред всички нас, са тези, които живо ме вълнуват, а книгата на Николай Пеев успя да запали искрата на интереса ми :)
„Денят на инвикта“ би се харесала на млади и пораснали, на любопитните, на феновете на науката, фантастиката, бързото действие и смислените послания. Нека само онези, които не се припознаят в някоя от тези категории читатели, не си купуват романа. Другите си знаете!
„Остани част от бъдещето…“
Виждам това провокативно послание на корицата, отварям книгата, а на първата страница удобно се е разположил автограф. Как да не започнеш да четеш, открадвайки си минути тишина и спокойствие от бръмчащия делник?
Всъщност бягството от реалността с „Денят на инвикта“ (изд. „Фаст Принт Букс“) от Николай Пеев далеч не те пренася на тихо и скучно място. Тъкмо обратното очаква читателите сред всички 214 страници на тази вълнуваща научнофантастична история – нестихваща динамика, сила и борби за власт. На заден фон пък стоят истински важните въпроси, които вълнуват човечеството днес, а според автора и през 3367 година.
Любопитна е визията на Ники Пеев за бъдещето на човешкия вид. Авторът е избрал не традиционно коментираната апокалиптична прогноза за идните поколения, а прогрес, осигуряващ огромни възможности. В света на книгата хората отдавна населяват други планети и пътуването в Космоса е ежедневие. Дълголетието надхвърля границите за считаното за възможно днес (или поне каквото е вярването на незапозналите се с научния прогрес). И макар наглед всичко да е коренно различно, в есенцията си човечеството се е запазило такова, каквото е и сега (поне в западния свят) – индивидуалистично. Всеки е воден от своята лична програма за успех. Както можете да предположите, някои са готови на абсолютно всичко, за да постигнат целите си. Звучи ли ви познато?
„Денят на инвикта“ е дебют, а вече жъне успех, който натрива носа на скептиците (към българската и жанровата литература, както и към младите автори) и това ме радва неимоверно! Книгата бе сред номинираните в категория „Фантастика“ на конкурса „Моята любима книга – 2016 г.“, вече е преведена на английски език (от Даниел Каменов) и може да бъде закупена в цял свят, а екземпляр от нея има дори в библиотеката на Конгреса в САЩ (най-голямата в света със своите 137 млн. издания). Този успех със сигурност се дължи на редица фактори, но от впечатленията ми от представянето на книгата във Варна според мен в основата стои упоритостта и изпипването на детайлите по целия издателски проект.
Добавена стойност много читатели ще открият в изключително забързаното действие. Сякаш няма нито една излишна дума, всичко е премерено и дозирано така, че хванеш ли романа, затварянето му преди финала да ти се струва крайно нелогично. Признавам, темпото малко ме измори, на моменти се задъхвах от динамиката, но тогава пък на помощ идваха илюстрациите. Винаги ми е интересно да ги сравнявам с това, което собственото ми въображение вече е изградило като образи. Смея да твърдя, че Александър Скерлев си знае работата и е създал визия, която перфектно допълва атмосферата на романа. Негови са както илюстрациите, така и корицата. Впечатление правят и музикалните препратки в романа, перфектни за тези от вас, които си създават плейлисти по книгите, които четат.
Не виждам смисъл да ви издавам нещо повече от сюжета – анотацията би свършила тази задача. Не мога да не спомена обаче това, което спечели мен като читател, а именно информираната, научно обоснована визия за бъдещето. Да, жанрът е научна фантастика, но след време, когато изкуственият интелект навлезе в ежедневието ни (подобно на смартфоните, които се считаха за нещо изключително само преди няколко години), когато удължаването на живота стане масово достъпно и технологиите променят изначално стойността и функцията на човешкия труд – тогава може и да преосмислим жанра.
Убедена съм, че е въпрос на време да започнем да възприемаме промените от т.нар. четвърта вълна на научен и технологичен прогрес като даденост. Може би дори по-скоро, отколкото подозираме. Наша отговорност е да балансираме ползите и рисковете за обществото ни, които прогресът носи всеки ден. Фундаменталните въпроси, които много скоро ще стоят пред учените, а и пред всички нас, са тези, които живо ме вълнуват, а книгата на Николай Пеев успя да запали искрата на интереса ми :)
„Денят на инвикта“ би се харесала на млади и пораснали, на любопитните, на феновете на науката, фантастиката, бързото действие и смислените послания. Нека само онези, които не се припознаят в някоя от тези категории читатели, не си купуват романа. Другите си знаете!
August 20, 2022
Още в началото книгата започна мъчително тръдно и продължи така с месеци. Едва миналата седмица я приключих и то с доста настоятелно и мъчително четене.
Признавам си, това не е моя жанр и ми беше много тръдно да се съсредоточа и да вляза в книгата. През цялото време се чудих какво се случва и защо. Имам толкова много въпроси. Както за героите, така и за цялата история. Какво се е случило със старата земя и защо по дяволите героите правят всичко това точно сега. Честно казано, повече звучи като втора или трета част от поредица, но не и самостоятелна книга.
Като цяло има потенциала да бъде много интересно преживяване, но започва от никъде и свършва никъде. Не се разбира нищо за това какво се е случило със Силиан и Привидение. И въпреки че ми се иска да са добре, ще е много интересно ако се окаже plot twist накрая. Който е чел книгата ще разбере за какво става въпрос.
Въпреки това се раздвам, че се имах възможността да прочета тази книга. С гордост стои на рафтчето и се присъчдинява към колекцията от книги с автографи ;) А илюстрациите прибавят към приятното усещане и атмосферата на цялото това космическо нещо.
Извинвам се страшно много за голямото забавяне. Искаше ми се и да оценя книжката по-високо, да ми хареса повече... но се надявам Ники да продължава да пише и да издава^^
Признавам си, това не е моя жанр и ми беше много тръдно да се съсредоточа и да вляза в книгата. През цялото време се чудих какво се случва и защо. Имам толкова много въпроси. Както за героите, така и за цялата история. Какво се е случило със старата земя и защо по дяволите героите правят всичко това точно сега. Честно казано, повече звучи като втора или трета част от поредица, но не и самостоятелна книга.
Като цяло има потенциала да бъде много интересно преживяване, но започва от никъде и свършва никъде. Не се разбира нищо за това какво се е случило със Силиан и Привидение. И въпреки че ми се иска да са добре, ще е много интересно ако се окаже plot twist накрая. Който е чел книгата ще разбере за какво става въпрос.
Въпреки това се раздвам, че се имах възможността да прочета тази книга. С гордост стои на рафтчето и се присъчдинява към колекцията от книги с автографи ;) А илюстрациите прибавят към приятното усещане и атмосферата на цялото това космическо нещо.
Извинвам се страшно много за голямото забавяне. Искаше ми се и да оценя книжката по-високо, да ми хареса повече... но се надявам Ники да продължава да пише и да издава^^
Displaying 1 - 18 of 18 reviews