Преди 214 дни за втори път в живота си захванах това пълно издание на "Хиляда и една нощ" и ето, че най-после достигнах до края.
Нарежда се сред най-любимите ми книги, определено, но заради множеството повторения в историите не мога да дам пет звезди. Четенето ми вървеше много хубаво до приказката за цар Омар ал-Нуаман и синовете му Шар Кан и Дау ал-Макан, но оттам нататък се започнаха мъченията и имаше периоди, в които изоставях тази скъпоценност за цели месеци.
И е скъпоценност, наистина. Даже безценност по-скоро.
Преводът на Киряк Цонев е просто мед за очите ми, толкова красиви описания, а и тази божествена поезия... ала останах и много недоволен от някои неща. Като например: "Сусам, отвори вратата!"... губи ми се вълшебството, което ми въздействаше толкова силно като дете. ("Сезам, отвори се!", за тези, които не проумяват какво точно имам предвид). И други неща, като Аля ад-Дин и Бадр Будур вместо Аладин и Бадрулбудура, но това не е толкова важно.
О, и защо никъде не прочетох нищичко за летящи килимчета? Вярвам, че не съм проспал подобна приказка и е може би измислица от Дисни, но много ми липсваше този елемент и все чаках да се появи отнякъде.
Последната причина да не дам пет звезди, е приказката за Шахразад и Шахриар, която е в основата на всичко, има си прекрасното начало и чудния край (*подсмрък*), но като че ли винаги ми се е искало да е на по-преден план, с повече конфликти през всички тези нощи и т.н., но затова са се погрижили от Холмарк с невероятната екранизация, която мисля да изгледам за пореден път през идните дни. :)
И това е, мисля. Целувам тази книга със сърцето си и я оставям... завинаги.
1001 нощ и досега остава любима на араби и перси, възникнала от техните устни традиции край пустинния огън. Те не са за деца. Историите са за хората в цялото им разнообразие от характери, за доброто и злото, и за вълшебни съкровища и същества, които омагьосват въображението. Целият стедновекковен свят е там - ту весел, ту пълен с любов, ту пълен със зло. Дефилират пътешественици, царе, търговци, принцеси, просяци и разбойници. Създадена в златната епоха на исляма, и същевременно наследник на много по-древни влияния, това е нескончаем човешки парад с малко вълшебство в него. Мамещ и пъдещ злото, мрака и смъртта.
Добре е, че на български вече има пълен превод на шедьовъра на арабските приказки Хиляда и една нощ, но... правят впечатление многото неточности и големи липси на текст. Чета пълното издание като допълнение към класическият превод на Ричард Бъртън от 19 век и мога да ги сравнявам.
Българският вариант често поставя читателя в недоумение - случва се да изскочи детайл, който е непонятен - главният герой е сам, но излизайки от къщата го приветстват неговите роднини - какво правят пред къщата му, защо са се събрали? Халифът дарява живота на обвинен роб, защо, някой поискал ли е това? Върхът е надписът в приказката за хамалина и трите жени от Багдад „Не говори за онова, което не те засяга, и слушай онова, което не ти приляга!“. Веднага се вижда, че нещо в смисъла не е наред. След като се сравни с английския текст "WHOSO SPEAKETH OF WHAT CONCERNETH HIM NOT, SHALL HEAR WHAT PLEASETH HIM NOT", дори и да не разбирате архаичен английски ще схванете, че той гласи "Този който говори това, което не го засяга, ще чуе това, което не му харесва". Смисълът е съвсем друг, нали?
Често текстът, който е две страници в английския превод е три - четири изречения в българския - превеждано е оттук оттам. Много от стиховете в английския текст ги няма в българския, липсват описанията на места и хора и т.н, и т.н.
Е, преборих се. Единствената причина да дам трета звезда тук е огромното уважение, което изпитвам към превода на Киряк Цонев и вложения от него труд. Извън това, прекаленото сладострастие и религиозен фанатизъм не бяха по мой вкус. Все пак любопитно четиво за средните векове в арабския свят.