Най-сетне гуру вдигна глава: – През моите уста слушате гласа на Кали. Чуйте го! Всички паднаха на колене. Сринаха се като покосени. – Кали е оскърбена. И изисква да измием позора си. Задето сме търпели сред нас такава измет. Повелява само едно: “Неумолимото възмездие!”
Роден в семейството на професор по история. Живее и учи в София. На 15 г. остава сирак. Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е във Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г. Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието. Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо: подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши у нас. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество. Умира на 26 април 1997 г. в София.
Две кратки новели, които далеч не са от най-добрите прозведения на Бобев, но ми беше приятно да ги прочета и така да си припомня детството. :)
Новелата "Възмездието на Кали" (1996) се развива в Индия и ни запознава с обитателите на природата там, релгиозните и кастови реалности и страховития култ на удушвачите, служещи на богинята на смърта Кали. Малко претупан ми се видя края, за съжаление. :(
Подобна тематика има и романа Емилио Салгари, "Тайната на черната джунгла":
"Диадемата на орангутана" (1991) - пришълец, представител на висша цивилизация пристига на Земята с идеята да повлияе благотворно на местното население, разкъсвано от векове на насилие, съперничества и войни. По погрешка, умът му е съживен в тялото на орангутан - наричан от местните Горски човек.
Произведенията са много информативни и биха подтикнали младите читатели към трупането на знания в разнообразни области на науката - биология, история, етнография, география и физика.
Книгите подтикващи към любознателност читателя, са безспорна запазена марка на маестрото на българските приключенски и научнофантастични романи - Петър Бобев.