ПО крилете на гарвана

by Явор Цанев (Editor), Александър Цонков, Анна Гюрова

Съдържа 21 отличени разказа от конкурса и два бонус разказа от журито.

СЪДЪРЖАНИЕ

БЛЮДО ЗА ГАРВАНИ, ОБЯД ЗА ЧЕРВЕИ - А.В.Торът
ЛЮБОПИТСТВОТО НА КЛАРЪНС - Александър Цонков-LOSTOV
ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН УРОД - Анна Гюрова
ДОМЪТ НА ПРОКЪЛНАТИТЕ - Аспарух Илиев
КАМЕННА ГРАДИНА - Бранимир Събев
ОГНЕНАТА БЕЗДНА - Валентин Попов-Вотан
МЯСТОТО - Денис Метев
ГРАДИНАРЯТ - Елена Павлова
СПУСКАНЕ В ЛУНГХОУ - Иван Величков
ТУНЕЛЪТ - Коста Сивов
EЗЕРОТО - Красимира Стоева
ПИСМОТО ДО ДЪГЛАС ОТ НЕГОВАТА ЛЮБИМА АГНЕС - Милен Димитров
В ИМЕТО НА ИЗКУСТВОТО - Милен Колев
БЕЗСМЪРТИЕТО НА ПОЛКОВНИК СЪМЪРСЕТ - Мирослав Петров
NEVERMORE - Нели Цветкова
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ГАРВАНА - Сибин Майналовски
МОРЕ НА МРАКА - Симеон Трифонов
ПОСЛЕДНА ПРЕГРЪДКА - Слави Ганев
АДСКАТА ГРАДИНА - Стефан Георгиев
НОЩ СРЕД НАДГРОБНИТЕ ПАМЕТНИЦИ - Стефан Стефанов
ПО СЯНКАТА ОТВЪД - Тео Буковски

БОНУС
БЗЗЗЗ - Иван Атанасов
ОВАЛНИЯТ МЕДАЛЬОН - Явор Цанев
~ ~ ~ ~
http://gaiana-books.com

238 pages, Paperback

Published December 22, 2016

About the author

БГ-Фантастика.

Reviews

[Валентин Попов · Rating 5 out of 5]

Няма да пиша ревю не само, защото съм част от този сборник, но и защото смятам, че далеч по-опитни и умни глави биха се справили по-добре.
Знам, че сборниците с разкази не са най-любимото нещо на по-голяма част от читателската публика. Повече от тях искат задълбочени образи, герои, които претърпяват развитие или метаморфози, едно безкрайно приключение и препускане из страниците. Но сборник с разкази е едно дълго удоволствие на кратки глътки, което може да ви привлече вниманието към определени имена, още повече, че е тематичен и ТРАДИЦИОНЕН сборник. Първата вълна разкази помля читателите с "Вдъхновени от краля", а после изпепели душите с "451 по Бредбъри", сборници вдъхновени от Стивън Кинг и Рех Бредбъри. Третото предизвикателство пред пишещото братство бе за разказ вдъхновен от Едгар Алън По! Така че всички ние - и пишещи, и четящи - трябва да благодарим на Явор Цанев, издателство Gaiana book&art studio за това, че ни дава сцена и възможност да покажем възможностите си и че дава на пазара едно разнообразно жанрово четиво, различно от романите, които ще срещнете издадени от големите издателства, чиито реклами срещате навсякъде накъдето се обърнете.
Общото ми впечатление е, че този сборник определено е най-добрия от "трилогията", излязла до тук (дано Явор има още идеи :) ).
Единствено два разказа не ми допаднаха, но съм сигурен, че и те ще бъдат харесани от публиката.
Oт останалите мога да отлича тези, които ми направиха най-силно впечатление, които ми въздействаха най-силно, а именно (по поредност в сборника):
1. ЛЮБОПИТСТВОТО НА КЛАРЪНС - Александър Цонков-LOSTOV
2. ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН УРОД - Анна Гюрова
3. КАМЕННА ГРАДИНА - Бранимир Събев
4. СПУСКАНЕ В ЛУНГХОУ - Иван Величков (изключително умело и изпипан разказ, който наподобява бижутерска работа)
5. МОРЕ НА МРАКА - Симеон Трифонов
6. БЗЗЗЗ - Иван Атанасов
7. ОВАЛНИЯТ МЕДАЛЬОН - Явор Цанев

Тематиките са разнообразни, образите и героите пълнокръвни, а мистерията е гарантирана във всяка една от всички двадесет и три истории.
А ако четете вечер или нощем, се вслушайте. Може пък да чуете грак на гарван или дори да намерите черно перо в леглото си. Книгата е силна. Много силна. Може би най-силната, излизала през новото хилядолетие.
Приятно четене от мен и бъдете здрави!

[Бранимир Събев · Rating 5 out of 5]

Чудесен сборник с наградените разкази от конкурса за ПО от издателство, което вече е еталон за най-високо качество :) Най-много харесах "Любопитството на Кларънс" на Цонков, "Изповедта на един урод" от Анна Гюрова, "Градинарят" на Елена Павлова, "Море на мрака" от Симеон Трифонов, "Нощ сред надгробните паметници" на Стефан Стефанов, "Бзззз" на Иван Атанасов и др, обаче най-най разказ за мен си остана "Спускане в Лунгхоу" на Иван Величков, това бе абсолютната сила. Купете и прочетете, както и останалите конкурсни сборници - "Вдъхновени от Краля" и "451 по Бредбъри", няма да сбъркате :)

[Ана Хелс · Rating 5 out of 5]

Кой не е чувал за По, кой не е шептял в мрака Нивга веч, и не се е ослушвал за едно издайническо сърце, туптящо някъде наоколо в ритъм с личната ни вина. Кой не е тръпнал в пътешествието на Артър Гордън Пим, кой не се е оглеждал за Алената смърт, кой не е поглеждал към случайна черна котка с лека нотка на ужас, заради една причина повече от обичайното суеверие. По е тъмния лорд на меланхолията, красивите думи на отчаянието, тихия ужас на меко пристъпващата неизбежна смърт. И не е чудно, че намери своя трибют и на родна почва, където в този малък и изящен сборник са побрани цяла плеяда мрачни звездици не-надежда, като капки кръв от смутено сърце, позволило тъгата да се превърне в негов най-близък приятел.

Списание Дракус ни поднася новата си колекция образци на наистина добра макабрена литература от родните ни магици на словото, някои зловещи, други сурово напипващи най-болезнени душевни нерви, а трети – просто красиви в болката от ненавременната загуба на нечия топлина. Следовници на делото на великия маркиз дьо Сад ще отворят нова вселена на ужаса в историята на А. В. Торът; нездравословното любопитство ще ни отведе в прегръдките на вездесъщия гарван на Александър Цонков; ще даряваме спасение на спящите наяве с Анна Гюрова; ще поемем бремето на отминала цивилизация с Аспарух Илиев; и ще си побъбрим с обитателите на едно красиво гробище при Бранимир Събев.

Изборът между лоялност и любов е направен фатално при Валентин Попов; ще посетим домa на именита смърт, поканени от Денис Метев; един симпатичен и прилежен градинар ще ни посвети в тайните на душевната ботаника с Елена Павлова; и ще пометем всички физични закони с живия кораб на Иван Величков. В тунелите се крият винаги страховете ни, ще ни напомни Коста Сивов; езерните обитатели ще разкажат за древното си минало от историята на Красимира Стоева; една мъртва любима ще ни шепти мислите си от отвъд с Милен Димитров; а изкуството ще придобие съвсем различно измерение, щом намеси се едно отхвърлено сърце, така поне твърди Милен Колев.

Дъхът на съществуванието може би отново ще ни убегне, както ще ви разкаже Мирослав Петров; лауданиумът ще взема своите доброволни жертви при Нели Цветкова; бившите любими ще намерят своето префинено в жестокостта си отмъщение със Сибин Майналовски; прелестта на страстния вихър, докоснал с устни смъртта ще ни завладее със Симеон Трифонов; а твърде много гробове ще чакат своето неосъществимо възмездие при Слави Ганев. За десерт истинските атлантиди ще покажат своите рационални и съвсем остри зъбки при Стефан Георгиев; любовта буквално ще се изсмее в лицето на смъртта насред мрака на Стефан Стефанов; и после пак същата онази любов ще ѝ даде на онази с косата колкото искаш подаръци при Тео Буковски; един комар ще стане виновник за твърде шумен делник при Иван Атанасов, и за финал Явор Цанев ще ни отведе на сюрреалистично пътешествие по средата на бълнуването и реалността, с край, който сами разберете.

Малки перли здрач с тиха мелодия на разбиващи се в лунния блясък сърца на изгубени любими; оживели кошмари, разравящи внимателно бучиците пръст, топло прегърнали останки на нечий бивш носител на живот; приключения отвъд ръба на възможното и срещи точно в сърцето на болезнената със своята неумолима острота реалност. Дали усещате лъч надежда? Не, защото По разтваря себе си за великата господарка на малките часове – онази тиха фея Меланхолия, пръскаща вълшебството на погубената радост и забравения смях върху белия лист на нечия освободена фантазия. Да, няма по-бледа кожа, по-ярки очи и огнени устни от любимата на По, изпиваща живота и душата Меланхолия, дали сте я срещали напоследък, за да разкажете? Някой друг вече го е направил, и ако светлината на деня е все още вашият личен съветник – по-добре прочетете за мрака във другите. За да я познаете следващия път. Или нивга вече.

[Милен Димитров · Rating 5 out of 5]

Имам основно хубави неща за казване. Разказите са качествени и много добре подбрани. И под качествени, имам предвид КАЧЕСТВЕНИ. Имаше два-три, които не ми допаднаха особено, но това не е важно. Авторите са показали изключително висока ерудиция и от добро, до перфектно владеене на езика. Някои неща съм ги препрочитал, защото просто бяха красиви за четене. Не мога да кажа кой беше най-добрия разказ, но мисля, че „Спускане в Лунгхоу” на Иван Величков е прекалено и покъртително добър! Заедно с него се изкефих страшно много на „По Сянката Отвъд” на Тео Буковски и „Море на Мрака” на Симеон Трифонов, който направо ме издуха с философията си, невероятните сравнения, описания и красив език. С най-добре изградена атмосфера може би беше „Езерото” на Красимира Стоева, въпреки че се двоумя между него и „По Сянката Отвъд”.
Както и да е. Всички разкази имат какво да покажат. Всички има своя страхотна история, изненадващ обрат, интересни факти и невероятен език. А някои имат всичкото на куп. Искам да кажа, че този сборник е страхотен, горд съм, че съм част от него и не намирам причина да не го прочетете.

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

"Гаяна" продължава да твори история на територията на ��ългарската литература с остър сюжет, макар и да остава под радара на официалното книгоиздаване. Но пък мисля, че именно в това е чарът - да дадеш платформа на самобитни ъндърграунд творци, да ги освободиш от оковите на "мейнстрийма", за да избухват с всичка сила, както се случва в тази поредна адски добра селекция. Приятелите, почитателите и авторите около Русенското издателство се увеличават лавинообразно, защото хората усещат, когато нещата се правят повече от фенщина, отколкото заради печалбарство... С деветнадесет от имената в сборника се бях сблъсквал вече на книжния фронт, та въобще не питаех съмнения за качеството на материала вътре в него. Честно, сещам се за поне две западни хорър-компилации, които съм чел през последните години - "Малкият зелен бог на агонията" и "Страхосказания", в които имаше доста плява и откровени тъпотии, нещо, което не видях в "По крилете на гарвана". Да, някои от разказите ми харесаха повече, други -мааалко по-малко, но цялостното усещане е за добре, ама много добре свършена работа. Респект към труда на всички творци!

[Явор Цанев · Rating 5 out of 5]

За трети път, след "Вдъхновени от Краля" и "451 градуса по Бредбъри", съм щастлив, че дадохме попътен вятър на български автори с "ПО крилете на гарвана" и съм благодарен на всички, които участваха, за да се получи този хубав сборник. Наистина мисля, че читателите ще са доволни отново. Едно от начинанията, които осмислят годината за GAIANA.
Прочетете го!

[Делиян Маринов · Rating 5 out of 5]

Едгар Алън По. Сигурен съм, че почти няма човек, който да се интересува от литература и да не е чувал това име. Писател, поет, редактор, литературен критик и романтик. Мистична фигура, живяла преди около двеста години, но вдъхновила с произведенията си множество артисти.

Сред хората, чието творчество е повлияно от американския автор, се открояват популярни имена като Сър Артър Конан Дойл и Нийл Геймън; Боб Дилън (песента Just Like Tom Thumb’s Blues) и Джон Ленън (I Am the Walrus). Queen базират песента си Nevermore, на „Гарванът”, а британската група The Alan Parsons Project записват цял албум, повлиян от историите и поемите на По. Други музикални изпълнители (разнообразни като стил на свирене), цитиращи различни части от творбите на мистикa са Tool, Бритни Спиърс, Мерилин Менсън, Nox Arcana, Grave Digger, Omnia, Nightwish, Cradle of Filth, HIM и още.

Множество литературни критици твърдят, че почти няма автор на криминални истории и мистерии, който да няма поне малко влияние от По в творбите си. Съвсем нескромно може да се каже, че писателят е сред хората, основали и най-силно развили детективския жанр в литературата.

Кое всъщност прави произведенията на По толкова завладяващи? От една страна може би мракът и зловещите оттенъци, бележещи почти всяко едно негово произведение. От друга – може би сериозното присъствие на тайнство в разказите му. Почти не съществува читател, който да не залита поне малко към такива истории, които провокират въображението и го повеждат в мрачните коридори на човешката душа, сънищата, свръхестественото и въобще всичко, което провокира онази вечна жадна за отговори. Защото неразгаданото и неизвестното влекат, но и често отвеждат престрашилите се да ги изследват до нови, често тъмни и страшни територии. Територии, способни да променят човек изцяло.



Именно с дълго и интригуващо пътешествие могат да бъдат оприличени двадесет и петте разказа, събрани в сборника „По крилете на гарвана”, публикуван в миналата година от издателска къща „Гаяна”. Уникалното за книгата е, че излиза след конкурс на списание „Дракус”, което прави подборът на произведенията още по-сериозен и съответно качествен, тъй като тук не става въпрос просто за хора, решили да публикуват сборник с истории, вдъхновени от По, а за автори, чиито произведения са се преборили за да присъстват в тези 238 страници чисто читателско удоволствие.

След предишните два конкурса на „Дракус”, излъчили сборници с произведения, повлияни от Бредбъри и Стивън Кинг сега залогът за качество е още по-голям. И бива оправдан още от първите няколко разказа, които се четат на един дъх.

„Да не знаеш нито кой си, нито къде се намираш, не е добро начало”. Иронично или не това е първото изречение, което читателят прочита, започвайки изследването на първия текст. Казвам умишлено изследване, защото четенето на такъв тип текстове изисква и предразполага към едно по-сериозно задълбаване и анализиране. Точната дума всъщност е потапяне и всеки почитател на остросюжетната литература знае за какво говоря.

Първият разказ от сборника носи наименованието „Блюдо за гарвани, обяд за червеи” и е написан от човек с псевдоним А.В.Торът. Кратката история не само отвежда читателите в една сумрачна и гнусна тъмница, но и ги приковава, редом с главния герой, който не се намира в особено благоприятно положение. А съвсем скоро, когато мъченията започнат става ясно докъде отвежда желанието за мъст, така присъщо за човешкия индивид. „Всичко на този свят се плаща…“

…Дори любопитството. И в това ни уверява авторът на следващия разказ – Александър Цонков – Лостов, чийто главен герой обожава да си навира носа където не му е работа. Един съвсем типичен човечец със съвсем обикновено съществуване, чиято страст е да преследва непознатите хора, късайки си парченца от нишките на животите им. Не след дълго обаче тази страст се превръща в мания. А манията повлича героя към места, където не трябва да е и хора, които не трябва да вижда. Още с този разказ читателят се докосва до есенцията на книгата, а именно – постоянното напрежение и мистика, каращи го да отгръща страница след страница, заинтригуван от това, което предстои…


Следващият разказ „Изповедта на един урод”, написан от Анна Гюрова, прави рязък завой спрямо последните два, водейки директно в разклатеното съзнание на индивид, чието проклятие е не какво да е, а феноменалната му памет. Това е история, която поражда много въпросителни в читателя относно сънищата и естеството им. Тази творба е сред фаворитите ми най-вече, защото ми даде свободата сам да си изградя впечатление за главната действаща фигура. Нещо, което е от изключителна важност, когато тя е противоречива, съчетавайки в себе си черти и на протагонист и антагонист.

„Домът на прокълнатите” от Аспарух Илиев впечатлява не толкова с оригиналност на сюжета и персонажите, колкото с атмосфера. Действието в творбата се развива през 1840-та година и може да се каже, че авторът наистина е успял да пресъздаде духът на 19-ти век, показвайки сериозни познания за тогавашните порядки, бит и т.н. Пренасянето е пълно. Перфектно представено историческо време.

„Каменната градина” на Бранимир Събев, пък е разказ, отвеждащ четящия в предполагаемото селение, в което се озовава всеки човек след смъртта си. Изключително добра идея за състоянието на духа отвъд света на живите, облечена в красива история. Мъглявата и студена обстановка, която заобикаля действащите лица, буквално стиска за гърлото.

„Смъртта не намира разлика между млади и стари, между болни и здрави…” е едно от ключовите послания в „Огнената бездна” на Валентин Попов. Това е разказ, който макар и да изглеждаше с предвидим развой на събитията, накрая успя да ме изненада с напълно неочакван и екстремно провокативен край, отварящ по-болезнен начин житейската тема за приятелството.

„Мястото” на Денис Метев е другата история, която макар и да не блести с кой знае каква интересна идея, смазва откъм атмосфера. Макар и да не ми хареса особено цялостната концепция, не мога да отрека, че пробуждаше усещания, сходни с произведенията на По.

„Градинарят” на Елена Павлова е още един разказ, подхващащ темата за отмъщението, при това показвайки колко изобретателен може да бъде човек в търсенето и осъществяването му. Впечатлен съм от характерите на персонажите, изградени и разгънати само за четири страници. Пълнокръвието на героите и техният изконен, грабващ реализъм е едно от най-добрите доказателство за майсторството на авторката.


„Спускане в Лунгхоу” е от онези творби, които тотално разбиват на парченца напоследък ширещия се мит, че родните автори повече пишат, отколкото четат. Действието се развива през 1894-та година в Китай. На четящия му предстои вълнуващо морско приключение, което ще го изпрати директно през един водовъртеж, излизането, от който променя завинаги. Посредством текста си, Иван Величков показва дълбоки познания, както отнасящи се към реални исторически събития, така и в мореплаването. Което свидетелства за сериозната му подготовка преди написването на разказа. Другият ми фаворит.

„Тунелът” на Коста Сивов е друга история за човешкото любопитство, поднесена в разнообразен стил (под формата на писмо, написано лично от главния герой). Единственият недостатък на произведението е, че на моменти върви леко тромаво, но смятам, че това е търсен ефект за пораждане на допълнително напрежение у четящия.

„Езерото” на Красимира Стоева е още творба напоена с мрак, отчаяние и меланхолия, която макар и да е написана под формата на дневник, всъщност може да бъде наречена и приказка. И не само заради замъка, езерото и епохата, но и заради могъщото послание, лежащо отвъд.

„Писмото на Дъглас от неговата любима Агнес” е другият разказ, нагнетен с чернилка и скръб. Зад който обаче се откроява и много нежност. Хладна килия, спомени за Рим, море, топла любов и чумата. За толкова малко страници Милен Димитров, е вложил завидно пъстър букет от емоции.

„В името на изкуството” е разказът, който най-сериозно се отличава от останалите. Тук няма толкова мрак и тежка атмосфера, но за сметка на това има открояващи се герои, носещи огромен заряд. И макар текстът да е доста дълъг в сравнение с останалите, Милен Колев е предложил интересен концептуален поглед върху посоките, към които ни водят любовта и обсебването от даден човек.

„Безсмъртието на полковник Съмърсет” е още една история за склонността на човек да превръща това, с което се занимава в чиста мания. До там, че да повлече и други със себе си. Интригуващата тема за безсмъртието и за гробниците на древните – едни от носителите на знанието за него е поднесена от Мирослав Петров със завидно количество авантюризъм. А усещането колко ние хората се доближаваме до главния герой – психопат е стряскащо.


„Nevermore” на Нели Цветкова е другата история в сборника, пряко засягаща човешката психика и начините, по които възприема и може да изкриви реалността, спрямо житейското състояние, в което се намира. Още един текст, носещ познанието за човешката същност. Не само на тези с болен, но и на тези с чист разум.

Темата за възмездието достига своя апогей в „Отмъщението на гарвана”. Текстът на Сибин Майналовски за пореден път ме замисли, че няма по-добър (и прав!) съдник от нас самите. Много житейски истини на едно… Кой е най-справедливият край, който заслужават несправедливите хора, привикнали да нараняват другите?

И ако в досегашните разкази липсваха плътта и похотта, то „Море на мрака” на Симеон Трифонов, компенсира за всички останали. Дива и дръзка история, просмукана с оригинални метафори и страст. Действието се развива през погледа на главния герой, а солидната доза сюреализъм ме накара да препрочета разказа няколко пъти, за да се докосна по-добре до идеята. И всеки път си заслужаваше повече от предишния.

„Последната прегръдка” на Слави Ганев е другата история, засягаща любовта и обсебването. Идеята и поднасянето и бяха добри, но текстът ми беше прекалено тромав и наблъскан с много информация, повечето от която става ясна така или иначе.

„Адската гадина” на Стефан Георгиев е още един разказ, напоен с приключенски дух и потенциал да се развие в нещо, по-голямо, най-вече заради интригуващата концепция за това, което се крие в морските дълбини.


Още едно сериозно впечатление за сборника ми направи разнообразието на персонажите в различните текстове – изследователи, психично болни, режисьори, военни, ботаници, счетоводители… Към края на книгата вече бях решил, че няма как да бъда изненадан повече, но ето, че един от последните разкази ми показа, че бъркам в преценката си. „Нощ сред надгробните паметници” на Стефан Стефанов е история, вдъхновена от „Сватбена балада” на По, а сюжетът се разглежда през погледа на един уж претръпнал в професията си гробар.

И ето, че идва ред на последния от отличените разкази – „По сянката и отвъд” на Тео Буковски. Силна мистерия с психо отенъци, която все още не мога да разгадая. Сюжетът е динамичен, идеален за филмиране. На моменти ми изглеждаше така сякаш Линч прави история, вдъхновена от По. Изключително богато повествование.

Сборникът завършва с два бонус разказа от Иван Атанасов и Явор Цанев, които се явяват като достоен хорър „десерт” след прочетените досега разкази.



Интересно е как един автор може да вдъхнови по толкова разнообразни начини толкова много хора. Неведоми са пътищата на вдъхновението. Често се преплитат със своите извори и всичко останало, което ни се случва и ни заобикаля. Интересните неща, които ни съпътстват в живота, ни обогатяват с истории, които да разкажем или напишем.

И все пак не е наложително човек да ходи никъде, стига да има богато въображение и способност да възпроизвежда върху белия лист (поне) части от сънищата си.

Това осъзнаване е само скромна част от наследството, което ни оставя По под формата на послание. Един от най-ярко открояващите се факти за писателя е, че се е опитвал да изкарва прехраната си и да просъществува само чрез писане. Още нещо вдъхновяващо покрай персоната му.

По ирония на съдбата или не – По загива по-изключително зловещ и мистериозен начин. Геният му обаче остава вечен. Защото макар и мъртъв По продължава да създава. Посредством стотиците хора, които вдъхновява дори след смъртта си.

[Милен Колев · Rating 5 out of 5]

Още преди да излезе сборникът, знаех, че ще ме очаква нещо наистина много добро. След прочитането му разбрах, че съм се лъгал – разказите не са просто много добри, а най-малкото ВЕЛИКОЛЕПНИ. Много се радвам, че успях да стана част от тази книга, понеже Едгар Алън По е един от най-любимите ми писатели, а да бъда редом до такива автори и техните страхотни произведения е огромна ЧЕСТ.
Всеки ще открие личните си фаворити сред разказите. Едно е сигурно – няма разказ, в който да липсват типичните за Едгар По мрачна атмосфера, вълнуващи сюжети и обрати, и не на последно място педантично изпипване на детайлите. Ако мрачният гений на литературата имаше възможност да прочете разказите в негова чест, то със сигурност биха му харесали, поне според мен.
Няколко думи за моя разказ – „В името на изкуството“: Идеята беше да съчетая любовта ми към киното и литературата. „Овалният портрет“ ми е мечта за екранизиране, така че идеята на сюжета беше в тази насока. Доколко се е получило, читателят ще прецени.
Пожелавам на бъдещите читатели приятно четене. Гарантирам, че ще бъда такова!

[Galena · Rating 5 out of 5]

Любими: "Отмъщението на Гарвана", "Каменна градина", "Градинарят", "Блюдо за гарвани, обяд за червеи", "Езерото", "Огнената бездна". Първокласен сборник! ^.^

[Александър Цонков · Rating 5 out of 5]

Малко преди 2016 година съвсем да си отиде от Григорианския календар, в литературното ни пространство излезе сборникът „ПО крилете на гарвана“, който включва разкази от български автори, вдъхновени и повлияни от Едгар Алън По в резултат от едноименния конкурс на сп. „Дракус“. За мен бе огромна чест и радост, че моя творба успя да премине през строгото сито на авторитетното жури и да дели страници с произведения на отличените автори.

Едно от много хубавите неща на тези конкурси е, че при тях наистина се търси специфичното творческо проявление на авторите, в което големите писатели са оставили значима следа (за справка предните два конкурса „Вдъхновени от Краля“ и „451 градуса по Бредбъри“, както и текущият – „Зовът на Лъвкрафт“). Също една чудесна възможност за несериозни читатели като мен да се запознаят по-обстойно с произведенията им и да открият за себе си онази муза, която е вдъхновявала и вдъхновява милиони хора.

Няколко думи за разказите:

„Блюдо за гарвани, обяд за червеи“ – А.В.Торът
Главният герой се събужда окован, а неговата изкусителна пленителка има причина да приложи своето разбиране за садизъм. Чудесно ударно начало на сборника.

“Любопитството на Кларънс“ – Александър Цонков – Lostov
За този конкурс ме вдъхнови разказът на По „Човекът от тълпата“, в който главният герой проследява един старец из града, където следенето продължава с часове без някаква развръзка – описан е самият процес. В моя разказ действието започва по сходен начин, но за да вплета допълнителна интрига и съспенс, съм го продължил в друга по-мистична посока. А доколко се е получило, читателите ще кажат.

“Изповедта на един урод“ – Анна Гюрова
Елегантно разказана история, чието действие се развива в тъмните векове. Винаги се възхищавам на способността на автори като Анна, при които написаното от тях се чете толкова леко и с такъв интерес.

Цялото ревю можете да прочетете ТУК!

[Стефан Стефанов · Rating 5 out of 5]

Страхотен сборник! "Вдъхновени от краля" съдържаше добри попадения; в "451 по Бредбъри" повечето разкази ми допаднаха; в "ПО крилете на гарвана" обаче всички без два за мен бяха повече от чудесни (единият не ми даде нищо като смисъл или идея, просто една и съща песен, изпята този път със споменаване на По; другият ме издразни стилово). В голяма част от историите се разгръща фантазията на авторите, стъпвайки на основите, поставени от По; други пък пресъздават мрачната, но и романтична атмосфера, която харесвам у неговите произведения.
Кои са фаворитите ми? "Бззз", "Спускане в Лунгхоу", "Езерото" и "Nevermore".
А чукча писател чак сега си видя две разминавания с имената в собствения разказ, но какво да се прави. :)

[Красимира · Rating 5 out of 5]

Това е поредният много добър сборник след "Вдъхновени от краля" и "451 по Бредбъри" и аз се радвам, че този път съм част от него. Повечето разкази ми харесаха. Гарваните са в изобилие, но като цяло присъствието им е оправдано и сполучливо вплетено в сюжетите. Мрачната атмосфера на трагична романтика, ужас и безнадеждност от разказите на По е добре пресъздадена и ще зарадва почитателите му. Поредицата вече се утвърди и се надявам да продължи с още конкурси и все така силни предстоящи антологии!

[Даниел Иванов · Rating 5 out of 5]

Великолепен сборник с изключителен подбор на разкази. За мен беше истинско удоволствие да се сблъскам с майсторството на участвалите автори. Ако трябва да отличавам някой от разказите, то това е "Спускане в Лунгхоу" от Иван Величков, който според мен е от друга планета. Иначе от всичките 25 разказа, може би само 3-4 не бяха по моя вкус, но другите 21 ме докараха почти до оргазъм.

[Roberta · Rating 3 out of 5]

Има много интересни разкази в този сборник, но само няколко наистина запомнящи се. "Спускане в Лунгхоу" е един от тях, "Нощ сред надгробните паметници" втори, и "Бззз" трети. Много от останалите са прекалено подобни на По за да приличат на "вдъхновени".

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

Поредният сборник почитащ един от великите автори , за които не се говори много-много и скромното му творчество е превеждано доста избирателно в родината.
Двадесет и три разказа от български автори вдъхновени от бащата на модерните хорър, мистерия и криминалното – Едгар Алан По.
И преди съм казвал, че такива антологии не са нещо ново за останалата част от света, но при нас мнението на читателя с години е обработвано към почитане на многодумни поредици от слаби романи, носещи сигурна печалба на издателствата, поради някаква подсъзнателна „вярност“ към подредбата на личните библиотеки. За щастие има такива мечтатели като Явор Цанев и „GAIANA“, които с ентусиазма си успяват да запалят двуцифрено число хора и да доставят на внимателно търсещите читатели такива многообразни литературни гурмета, като тази компилация.
Но едно по едно:
1. Блюдо за гарвани, обяд за червеи – А. В. Торът – Това не е първият сблъсък на Жоро с макабреното, но тук е успял да го направи великолепно. Разказът е перфектно исторически подкована, в което не съм имал никакви съмнения, макабрена история за отмъщение, развиваща се веднага след смъртта на Маркиз дьо Сад.
2. Любопитството на Кларънс – Александър Цонков – Лостов ни предлага напрегната хорър история с тайни култове и жертвоприношения и един нездравословно любопитен човек, който ще разбере до къде се простират пипалата на злото в родния му град.
3. Изповедта на един урод – Анна Гюрова – Много силен разказ за злото дремещо вътре в нас, породено от човешкото безсилие и нехайството на обществото. Анна прави поредната заявка за затвърждаване на името си на полето на жанровата литература и вече имам огромни очаквания за първия и самостоятелен сборник.
4. Домът на прокълнатите – Аспарух Илиев – Мрачна история развиваща се на два континента, изпълнена с приключения, сразяващи кръвта ситуации и един изненадващ финал. Аспарух определено заявява, че те първа ще има какво да видим от него.
5. Каменната градина – Бранимир Събев – Меланхолия, отчаяние и една стъпкана любов. Разказ-посвещение за паметта на По, мрачен и безнадежден като живота на гениалния автор.
6. Огнената бездна – Валентин Попов – Разкошно написана история за избори, никой от които не е правилен. Вотан хвърля читателя в адската бездна, буквално, и изтисква всякакви емоции от смръзналото му в ужас сърце.
7. Мястото – Денис Метев – Мястото не е за живи хора, това ще разберат двама случайни, или не толкова, пътници, когато се опитат да влязат в странноприемница Mort. А дали ще излязат ще видите сами. Кратък и на място разказ с чудесна атмосфера.
8. Градинарят – Елена Павлова – Красива градина, в която всяко растение си има история и за него се полагат хм... специални грижи. Един особен градинар, който ще ни разкрие тайната ѝ. Един от най-добрите разкази в антологията, написан от един от най-добрите разказвачи в страната. Духът на По е уловен и прилежно заровен под гладните корени.
9. Спускане в Лунгхоу – Иван Величков – Още като ученик, когато за първи път прочетох „Спускане в Маелстрьом“ няколко въпроса не ме оставяха на мира. Тук съм се постарал сам да си отговоря на всичките.
10. Тунелът – Коста Сивов – Класическа история на ужаса с тайни тунели и техните мрачни обитатели. Коста винаги е успявал да влезе под кожата на класическите писатели, този разказ не прави изключение. Гарантирано качество и пълзящи по гърба вледеняващи тръпки.
11. Езерото – Красимира Стоева – Краси ми каза веднъж, че не може да пише разкази. Смятам, че вече трябва да преразгледа тази си констатация. Езерото е друг от бисерите в антологията. Смразяваща история за призраци, проклятия и безпомощност, издържана в духа на готическата литература, без нито една забележка.
12. Писмо до Дъглас от неговата любима Агнес – Милен Димитров. – Е това ми се искаше аз да съм го написал. Средновековие, войни, чума, отчаяние и една красива и малко плашеща любов. Ако има такова животно като исторически хорър, това е още един много добър негов екземпляр.
13. В името на изкуството – Милен Колев – Най-голямата изненада, която ми поднесе антологията. Модерен прочит на „Овалният портрет“, пренесен на кино сцената. Разказът е написан с огромна любов към По и към киното, стегнат и последователен. Смятам, че Милен Колев те първа ще ни изненадва.
14. Безсмъртието на полковник Съмърсет – Мирослав Петров – Тук авторът ни припомня, че освен към мистичното, По е имал влечение и към научното. Разказът комбинира чудесно тези две линии в смущаваща история за разкопки, стари текстове и желание за безсмъртие, а мъгливия финал оставя фантазията на читателя гладна за още.
15. Nevermore – Нели Цветкова – Очаквано добър разказ от доказан разказвач като Нели. Нещастие след нещастие се стоварват върху главата на млад човек, презиран от баща си и мъчещ се да се докаже в живота. Всичко е свързано с починалата му първа съпруга.
16. Отмъщението на гарвана – Сибин Майналовски – Един от най-добрите разкази на Сибин. Един разочарован от „нежния“ пол мъж е замислил страшно отмъщение на всички разбивали сърцето му жени. Никога не съм бил съгласен, че По е бащата на криминалната литература, не и когато в Китай 15 века по-рано е имало такива романи, но в едно съм сигурен. Обратният криминален разказ, в който престъпникът и мотивът са известни, а се търсят моралните подбуди за престъплението е лична заслуга на По. Точно в този фин поджанр се е развихрил Сиби, което го нарежда до шепата родни творци, които са се осмелили да се потопят в деликатната му материя.
17. Море на Мрака – Симеон Трифонов – Перфектното владеене на езика и красивата мрачна еротика са присъщи за произведенията на Симеон. Този път той е пожалил читателя и е сътворил едно подредено и логично трескаво бълнуване, по което да се спуснеш и самозабравиш.
18. Последна Пре��ръдка – Слави Ганев – Слави също продължава да се развива в класическия епистоларен разказ на ужаса. Останах приятно изненадан от напредъка и очаквам още.
19. Адската градина – Стефан Георгиев – Отново разказ показващ ни научните наклонности на По, даже по едно време ми влезе като Жул Верн, но после нещата си дойдоха на мястото. Едно корабокрушение ще захвърли един учен на странно и изпълнено с тайни място, където той ще открие истината за отдавна загинала, уж, цивилизация.
20. Нощ сред надгробните паметници – Стефан Стефанов – Стефан за пореден път доказва, че е чудесен разказвач. Заглавието казва достатъчно, за да разкривам още от сюжета. Само ще добавя и леки нотки на мистерия и хумор и се получава нещо задължително за четене.
21. По сянката отвъд – Тео Буковски – Тео владее криминалните сюжети безобразно добре, а когато намеси и класическа поезия, този път от самия Едгар Алан По, резултатът смразява кръвта и развихря въображението.
22. БЗЗЗЗ – Иван Атанасов – Може би най-добрият разказ в книгата, не напразно е сложен като бонус, просто нямаше да е честно спрямо другите участници. Един обвинен в убийство човек и неговия психиатър разговарят професионално за странни психо-соматични отклонения. Къде е истината?
23. Овалният Медальон – Явор Цанев – Красива зимна приказка, нарисувана с пестеливите, но ярки краски на Явор и носеща сгряващи тъжни послания в замръзналия свят.
Всеки разказ е уникален и различен. Антологията е обхванала всички страни на многообразния гений на По. Ако се чудите с какво да запълните дъждовните есенни дни – това е книгата, която ще пасне на меланхоличното настроение, навявано със студените ветрове.

[Симеон Трифонов · Rating 5 out of 5]

Четенето на този сборник с вдъхновения по По ми донесе носталгия, задоволителни усмивки и няколко неповторимо пипнати разказа, които правят книгата задължителна за почитателите на макабреното, не задължително в най-класическия му вариант.

"Огнената Бездна" на Валентин Попов определено е върхът в подборката както с хитроумния сюжет, така и с изкусния стил, издържан в традициите на безумния маестро По. Елементите са споени до море от guilty pleasure, позволяващо повторно къпане в дълбините му.

"Бззз" на Иван Атанасов е безкрайно различен стилово и жанрово, но не по-малко детайлно красив, цялостен и дъхащ на ретро наслада. Изключително правдоподобните герои и задълбоченото вникване в тематиката на лудостта превръщат текста в поредната кукичка към дългоочакваното реализиране на самостоятелен проект на автора.

В личния ми топ3 попада и Стефан Стефанов със своя "Нощ сред надгробните паметници". Представете си дървеняшкото заглавие, изписано с разкривени цветни букви в самия старт на култова осемдесетарска лента по MGM. Вече знаете какво да очаквате от съдържанието. Непринуден хумор, готин екшън и ошашавени герои и читател - определено един от най-открояващите се разкази в "ПО крилете на гарвана".

[Елена Павлова · Rating 5 out of 5]

Гордея се да съм част от този сборник, но не това е причината за многото звездички.
Разказите са уникално добри.
Подборката им е уникално добра.
Излъчването на сборника е уникално добро.
Духът на По витае над страниците и придава уникално добро (ъъъ, повтарям се май?) излъчване, като същевременно повечето разкази поотделно в никой случай не са имитация на стила или сюжетите на Едгар Алан По - изключваме леките заигравки и пощипвания тук-там. Поднесени заедно обаче, създават невероятна атмосфера. Поклон пред журито на конкурса за безупречния подбор и отделен - на съставителя за подредбата; поклон и пред авторите.
Трудно ми е да кажа даже кои разкази съм харесала повече: "слабо" тук няма. По-скоро - срещнах изненадващи за мен няколко нови имена и също толкова изненадващи превъплъщения на известни ми автори. Надявам се и моят скромен принос да е изненадал някого :)
Накратко: ако харесвате Едгар Алан По, прочетете този сборник и ще останете доволни; ако не го харесвате - пак ще ви впечатли.

[Ваня Стоянова-Михайлова · Rating 5 out of 5]

Още с първия разказ в този великолепен сборник мракът и тревожността настъпват в ума и сърцето на читателя......и не си тръгват до последната дума .....nevermore!
Невероятна фантазия, майсторски изпипани сюжети и герои! Благодаря!

[Borislav Germanov · Rating 4 out of 5]

Съчетание от отлични, досадни и откровено нелепи разкази.