Кое е най-важното в живота? Заблуда ли е, че това са парите? Ако е така, защо тогава се стремим така настървено към тях? И какво трябва да ни се случи, за да изживеем катарзис? На всички тези въпроси търси отговор Иво Христов в своята новела.
Действието се развива увлекателно и напрегнато, сюжетните линии се преплитат, но накрая от различните сблъсъци и битки излиза само един победител. А големият въпрос, който го вълнува, е струвало ли си е всичко, през което е минал, след като вече е дълбоко убеден, че животът не струва пари.
Кой е всъщност този победител? А в разказа кое побеждава: доброто или злото? Ще разберете едва след като съпреживеете дълго преследване из щата Невада, както и множество обрати, провалени планове, разменени самоличности, разбити илюзии и безброй перипетии.
Не очаквайте кой знае какво от книжката - поне е тънка и бързо се чете. Хубавото е, че авторът загатва, че в бъдеще можем да очакваме наистина добри неща от него. Просто трябва да се изтърколят достатъчно години, още много прочетени книги и няколко други написани.
Минаха няколко месеца, откакто прочетох „Приятелите умират заедно“ (https://knijenpetar.wordpress.com/201...) – приятен сборник с жанрови разкази, в които Иво търси пресечната точка между реалността и фантазията, като изпраща послания на читателите си. Мога да кажа, че този първи опит в литературата го е направил по-смел в избора на теми. „Животът не струва пари“ („Gaiana book&art studio“, 2016) е доста по-различна, а и по-трудна, ако вземем предвид материята. Става въпрос за пари, политика, наркотици и лоши типове. Новелата е 80 страници, а действието тече бързо и на човек не му остава време да наблегне на характерите на героите. Тук става въпрос за едно голям надлъгване, в което е забъркан президентът на САЩ и една опасна сделка за пари и влияние. Не мога да кажа, че това е моята тема, но развитието на Иво Христов в литературата живо ме интересува и бих прочел следващите му книги. (Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)