Душата не вижда словото. Словото вижда душата. Човекът не познава Езика. Езикът познава човека. Умът не разбира думите. Думите разбират ума. Мислите изпитват влечение към думите. Думите се отегчават от мислите. Мислите се стремят да се харесат на думите. Думите презират мислите. Светът влиза в Изречението. Изречението излиза навън от света. Душата влиза в Граматиката. Граматиката излиза навън от душата. Пространството влиза във съществителното, Времето влиза в глагола. Съществителното излиза вън от пространството, Глаголът излиза вън от времето. Вселената влиза в Синтаксиса. Синтаксисът излиза навън от Вселената. Това че синтаксисът излиза вън от Вселената показва, че Вселената се появява и изчезва вътре в Синтаксиса като негова семантика.