Приключенията в този сборник ще те потопят в мистичната атмосфера на древна Корея, ще те преведат през огнената пустиня Гоаба, а накрая ще те оставят да разгадаеш една мистерия дори без… собственото ти тяло!
Всяка книга-игра в сборниците "Призвание герой" е самостоятелна - не е нужно да сте чели предните броеве или да чакате продължение!
Ах, романтиката на пустинята! Слънце, безбрежни дюни, вятър в косите, ненаситни камили, пропаднали негодяи, които ще ти съдерат кожата от гърба (буквално), лукави търгаши, които ще ти съдерат две кожи (фигуративно), орда озверели фанатици по петите ти и една принцеса, на която хич не ѝ е чиста работата... "Петият Принц" - Николай Николов
В нощта на абитуриентския си бал Алекс се събужда край хотела и осъзнава, че се носи безплътна над пясъка на плажа. През оставащите часове тя ще трябва да използва новите си свръхестествени способности, за да се ориентира в лабиринт от мрачни тайни и да открие какво се е случило с нея. А с наближаването на утрото времето й да разкрие загадката бързо изтича! "Хотелът" - Красимира Сторева
Прочутият рицар-хуаранг Ким Ги Су е изпратен да проведе рутинно разследване в затънтената провинция, където приказна красавица привлича женихи от близо и далеч... само за да се окажат мъртви на следващата утрин. Само майсторството с меча и острият ум ще помогнат на хуаранг да разплете загадката, и може би да спаси живота и душата си от легендарно зло... "Хуаранг и кумихо" - Лейдрин Суйвър
Илюстратори: Георги Георгиев (корица, "Петият принц"), Божидар Жеков (карти, "Петият принц"), Георги Мишков ("Хотелът"), Борислава Горанова ("Хуаранг и Кумихо")
Много силен сборник! Щастлива съм, че участвам в него заедно с две други книги-игри, които са много различни като атмосфера от моята, но изключително увлекателни като приключения.
"Петият принц" е изцяло в духа на класическите книги-игри от златния век на развитието им през деветдесетте години. Историята е лека и приятна, написана с чувство за хумор и интересни обрати. Разнообразието на изборите и ролите, в които можеш да се превъплатиш, дават добра възможност за преиграване, а това определено си заслужава.
С "Хотелът" най-сетне сбъднах мечтата си да напиша криминален роман, макар и в по-разчупена форма. Исках да се получи разказ в стила на Агата Кристи - с подвеждащи улики и заплетена загадка. Свръхестественият елемент пък добави щипка усещане а ла "Туин Пийкс" и съм доволна от резултата. Целта ми беше да има интересни персонажи с различни проблеми и стремежи, които понякога изглеждат подозрително, без изобщо да са замесени в престъплението. Случаят стана трудничък за разрешаване, но се надявам, че това ще мотивира читателите да прочетат историята няколко пъти, ако не се справят от първия :)
"Хуаранг и кумихо" е едно от най-колоритните произведения от новата вълна в книгите игри. Корейската атмосфера е предадена изключително увлекателно и с голяма точност - все пак авторът е кореист и не си измисля! Обстановката ми напомни за моята любима поредица за криминалните случаи на съдията Ди на Робърт ван Хюлик. Ако сте я чели и сте фенове, горещо препоръчвам и тази книга! Системата за игра е по-сложна, отколкото при другите две произведения, но не е затормозяваща (дори за мен, а аз не си падам по много писане и изчисления). Освен това дава голяма вариативност. Като цяло за постигане на една и съща цел има много пътища и е интересно човек да се опита да ги проследи и да попадне в повече ситуации :) Съвет: Опитайте да си вземете автограф от Лейдрин - той ще ви го напише на корейски ;)
Петият Принц - 4/5. Готина история, добра и интересна, едва началото на приключенията на принц Сайнир, за който Козия е написал още 2 самостоятелни книги с приличен обем. Крайно време е да ги подхвана, винаги съм бил фен на пустинята. Имаше и забавни моменти, лафове, имам добро предчувствие за продължението на историята.
Хотелът - 3/5. Краси е чудесен писател, но точно такъв тип история сякаш не беше за мен, определено не съм в таргет аудиторията за подобен сюжет. Определено не можах да се асоциирам с мацката, дето в нощта на абитуриентския й бал някой се пробва да я пречука и скрие тялото й, а тя се събужда в астралното си тяло и почва да разследва кой е виновникът. Иначе, не беше лошо.
Хуаранг и Кумихо - 5/5. Без съмнение историята, която ме грабна най-много в книгата. Досега бях чел, играл и гледал какво ли не, свързано с Древна Япония и Древен Китай, но виж, за Древна Корея не помня. Оказа се много интересно и свежо, яко екшън-фентъзи с намесена корейска митология. Личи си, че авторът има доста добри познания по темата.
Сборникът с книги-игри „Призвание Герой!” се завръща в своя пети и по мое скромно мнение най-добър до момента том. Размерът е епичен - 3 приключения, различни както в жанрово отношение, така и откъм механика на играта, събрани в 480 страници, общо над 850 епизода! Няма по-добър начин за фен на книгите-игри да посрещне Новата година! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Попаднах на петото издание на "Призвание герой" в една книжарница преди по-малко от 24 часа. Взех я в ръце, развълнуван от перспективата за нова порция иновативни приключения и мистерии за разгадаване... и я върнах обратно, с поохладен от новата, по-висока цена ентусиазъм. Тогава заговори отнова убедително гласче, което съм кръстил Разточителност: "След малко ще дадеш половината за някакво си кино - а удоволствието от книгата ще е несравнимо по-голямо; ами по-рано днес, дето остави пак почти толкова на шивача си, а после и в кварталният магазин?; помисли за спонсорирането на българските автори!" - и все в този дух. Така че отстъпих, и се споразумяхме с приятел да вземем по един от двата нови тома (той взе том 6-ти), след което да си ги разменим. И ето сега пиша това, преминал по няколко пъти и през трите истории.
Снощи се хвърлих направо върху средната - "Хотелът" на Красимира Стоева, която ме грабна с оригиналната фабула, и обещанието за приятен детективски сюжет в младежки кръг - този, към който все още чувствам, че принадлежа!:)) Това се оказа и любимата ми книга-игра от настоящият сборник - макар и да не успях да се справя по най-добрият начин, през цялото време усещах напрежението от изтичащото време и се чувствах напълно потопен в ролята си - малко преди зазоряването в историята пулсът ми вече биеше учестено, и четях епизодите скорострелно! Но не попаднах на правилните улики и при второто преиграване, така че прочетох всички епизоди наред, за да стигна до истината, която - да си призная - напълно бях изключил като логична, забравяйки, че историята все пак е писана от жена (казано с най-хубави чувства!);)
Днес преминах през "Петият принц" леко като сироко през пустинята - избрах най-логичният план за действие и го изпълних с лекота - за не повече от 15 минути! За това време хвърлих един единствен зар, и загинах веднъж - много нелепо, при последният си избор: [Така. Препускам през пустинята на камила, насред жестока пясъчна буря. Имам избор или да спра и да се притая с камилата ("Но тогава ще бъда засипан от пясък!" - мисля си аз), или да продължа, което и правя, разчитайки, че всичко е по-добре от това да спра в пясъчна буря. Е да, ама не - падам от камилата, пясъкът ме затрупва и умирам. В другият случай пясъкът пак ме затрупва, но не умирам, и това не ми допадна като избор и последствия от него.] В резултат историята ми се стори някак повърхностна и без никакво предизвикателство. Незапомняща се - друго не знам какво да кажа за нея.
След малка почивка вече бях в ролята на "хуаранг" - елитен корейски войн - и крачех по затревена равнина в една достоверно пресъздадената Корея. Историята е увлекателна и обещаваща, но съветвам читателите да имат Дневника на приключението изваден на лист до себе си, и въобще да не пускат химикал/молив/пишещото си устройство, тъй като в по-голямата си част ще прескачате като обезумели между късите епизоди, коригирайки и/или записвайки по нещо в краят на всеки. След сравнително голяма подготовка очаквах тежка финална битка, но вместо това финалът - макар въздействащ и оригинален - изглеждаше сякаш авторът се е поизморил от писане и напасване на епизоди, и е приключил всичко набързо. Това вероятно се дължи на ограниченият обем, но ми се искаше да има повече в тази така интересна и оригинална история. Която въпреки това много ми допадна!:)
Петият принц - Николай Николов: Зачетох/заиграх точно този ПГ именно заради принца, защото ми замириса на класическа игра. Носът не ме е подвел - час и половина по-късно я бях минал и с трите дегизировки (първото не го засичах, но на война му отне 23 минути, а на търговеца - 20). Сюжетът не е нещо нечувано, но пък е написан доста добре и наистина ми беше много приятно да играя - това, както и относително късата игра, доведоха до изиграването с трите героя... така де - дегизировки. Кодовите числа са яки, както и ненатрапчевият хумор! Петица от мен - радостен, че "дебелият" принц чака реда си за прочитане. Поне няколко от предметите нямат никакво значение - предполагам са на пазара, за да може играчът да има възможност да си изхарчи парите за глупости. 😀 Картата е яка, макар и ненужна, а илюстрациите са шесс... Хотелът - Красимира Стоева: Детективска загадка със силен паранормален елемент. Много различна от предишната игра - повече мислене и бродене в събиране на информация. Като прочетох резюмето, очаквах да не ми хареса, но се получи точно обратното. Успях да спася главната героиня и да намеря убиеца от първия опит, но не и да разбера какво е това тайнствено зло, което витае в този хотел. Даже намерих и един наистина скрит епизод, който макар и кратичко обяснява какъв е произходът на силите, витаещи там, както и бъдещето на хотела! Играта е почти перфектна - трудна (но не прекалено), а и е написана първокласно! 5! Хуаранг и Кумихо - Лейдрин Суийвър: Фентъзи история, развиваща се в древна Корея. Играл съм някаква по-стара версия в електронен формат преди години, и не помня нищо от нея. Макар и да направих доста тъп избор на умения, успях да я мина от първия път, макар и на косъм. Историята е по-обемиста от останалите, и това носи повече четене и повече игра. И двете са на много добро ниво, а механиката на кодовите думи е направо изпипана. Като мислене и трудност е някъде между предните две, а неподходящо избрани умения я покачват, както се случи при мен. Пак петица! ПГ4 не съм чел, но ПГ5 води с обиколка първите три броя като качество - игрите са разнообразни, но всичките ми харесаха много. Особено доволен!
~800 епизода в 3 приятни истории. Съвременните писачи на книги-игри очевидно го правят за собствено забавление и експериментират встрани от стиловете на 90-те. Книгата съдържа 2 такива експеримента и една традиционна история. И трите са добри.
Чудесно продължение на поредицата! Първата история е лека, забавна и се поглъща на един дъх. Атмосферата е добре пресъздадена и мевръща в дните, когато играех Аладин и по-старите версии на Принца на Персия (преди Warrior Within). Разказът на Краси влиза една идея по-дълбоко. Макар и да не обичам истории между тинейджъри с всичките им характерни взаимоотношения, неусетно се потопих в действието като изследователската част взе превес и тушира първоначалните ми опасения за свръхестествена тийн драма. Хареса ми също и бруталността му, свързана с убийството или алтернативните завършеци. Така, Хуаранг и кумихо. Поне един път до последния епизод можеше да се спомене какво е кумихо, или поне в речника отзад. Също така, проверките на уменията ми бяха прекалено на рядко - за цялото изиграване, две; и нито едно от тях, на двете, на които бях станал експерт. :) Всичко останало в историята беше супер - без да съм се интересувал от средновековна Корея, аз сякаш усетих живота там чрез този разказ. Диалозите, описанията, персонажите - всичко това бе създадено отлично. Единствената "слабост" на този сборник - и това е лично мнения - ми се сториха илюстрациите на първия и третия разказ. Не ми харесаха и това е. Като цяло поздравявам екипа, стоящ зад изданието - чаках книгата с нетърпение и не останах разочарован; за пореден път!
"Петият Принц" - 3/5 - нелоша old school история, напомняща и за "Prince of Persia", и за "Синът на пустинята". Приятна, но сякаш кратка и лесна. "Хотелът" - 4,5/5 - изненадващата най-добра история от трите. И като литература, и като игра, а и като предизвикателство. И това при все тийн-историята. "Хуаранг и Кумихо" - 4/5 - обичам добре направените сблъсъци с другото и непознатото, ако ще и с чуждото, а корейските вдъхновения тук са точно това. Историята е интересна, игпата - също, въпреки поне едно недомислено развитие, и като цяло, положително мнение.
Много ми харесва поредицата! Първата история нещичко не ми достигна, доста бързичко я минах, няколко пъти и... чакам втората част за да ми се довърши картинката. Хотелът е страхотна, точно мой стил. Последната история ще я преиграя. Разбира се всичко ми хареса, страхотни са. Досега нито една от книгите от поредицата не ме е разочаровала. Браво! И в тея времена на криза, чудесно да препрочета.
Някак си имам чувството, че книгите игри са започнали прекалено много да разчитат на неща като кодови думи и дори късмет. Допадна ми третата история за Хуаранг и Кумихо, където разполагах с по-добра представа какво се случва, в другите две истории, просто се надявах пътя който съм избрал да ме доведе до някъде. Супер ангажиращо стана това да записвам десетки кодови думи в комбинация със специални умения, трябваше да си отделя специално време от деня, за да завършвам историите, което също открадна малко от "игривостта" на книгата
Петият принц - сладка носталгия по Синът на пустинята. Трябваше да е по-комичен - на моменти има закачки и при положение, че всеки се ебава с героя, трябваше да се ебава и Козия.
Хотелът - хубав ноар. Красимира затвърждава уменията си, макар че можеше и да е по-отстъпчива към читателите и да нахвърля поне малко биографии на участниците - все пак героинята поназнайва туй-онуй за тях. Колкото и да е добър един играч, доста насляпо ще се върти, защото уликите са супер косвени и по никакъв начин не сочат към извършителя. Шансът е да се нацели кой да се подслуша ;)
Хуаранг и Кумихо - хубава история, макар поведението на героите да ми идва твърде фамилиарно за сетинга, но не съм исторически експерт. Играта е така построена, че няма как да не се мине, защото има много алтернатични начини за победа, което аз лично харесвам, защото се наслаждавам на четенето, а не съм се наострил да гадая „а сега накъде“. Мразя подлите автори и недомислената игрова конструкция.