-Знакови герои на епохата -Духовни водачи и даровити творци -Повече от 120 уникални илюстрации – експонати от наши и световни музеи, картини и икони, исторически паметници и възстановки
В тази богато илюстрирана енциклопедична книга пред вас ще оживеят вълнуващи портрети на най-значимите личности от епохата на Възраждането, от нейното начало до своеобразния й вододел – Кримската война. Личности като монаха Паисий с малката му „историйца“ – първата национална програма на събуждащия се български род, като неговия приемник Софроний – първия легитимен духовен и политически водач на българите, като гениалния зограф Захарий и прочутия първомайстор Колю Фичето, като първобудителя Васил Априлов и „бащата“ на българския вестник д-р Иван Богоров... И разбира се, дръзките борци за свобода – Георги Мамарчев, Велчо Атанасов, Хайдут Велко, Хаджи Христо... Имена, с които може да бъде горд всеки народ! Ще откриете съвременната гледна точка за тези знакови фигури от нашето минало и цялостна оценка и преоценка на ролята им в многовековната ни история. Ще се запознаете с личностите, които трябва да познава всеки българин.
Роден е на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла, област Русе в семейство на учители. От 1962 г. живее в Русе, където завършва средното си образование. През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода 4 — 15 век във Великотърновския университет, професор, доктор по история. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университети (Пловдив, Шумен, Варна и др.). Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния, Р Македония, Западните Покрайнини, и др.). Научен секретар на Трудове на ВТУ (серия история), сп. „Епохи“, член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Пламен Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ и др. През 2005-2008 е автор и водещ на предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура Час по България на Национална телевизия Скат. В периода 1998–2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти: „Българите в Северното Причерноморие“ (от 1992), „Онгъл“ (1997), на издигането на паметници на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава (2001), на св.св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия) (2009), и др.; на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от българските общности в чужбина (2009), и др. инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните ѝ граници. Съпредседател на „Асоциация Световната България“ (от 2002 г.), дописен член на Българска академия на науките и изкуствата (от 2010 г.), председател на Кръг „Будител“ (2010 г.). Пламен Павлов е автор или съавтор на повече от 300 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия.
Впечатляващ сборник на възрожденски светила от първата половина на XIX век. Ярки личности оставили своя отпечатък върху просвещенските и национални стремления на цял един народ в много тъмен за него период. Плеядата интелектуалци и идеолози на просветното пробуждане и формиране на национална принадлежност и българска нация - книжовници, просвещенци, възрожденци, учители, полиглоти, ерудити и енциклопедисти от калибъра на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Стефан Богориди, д-р Петър Берон, Никола Пиколо, д-р Иван Селимински, Неофит Рилски, Райно Попович, Константин Фотинов, Сава Доброплодни, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, както и революционери като Георги Мамарчев, Велчо Атанасов, Васил Хадживълков и Иван Кулин карат всяко българско сърце да тупти зачестено. Специфичната историческа обстановка показва деликатни нюанси в отношенията между гръцките фанариоти, османската власт, руските представителства, младите балкански княжества и влиятелните българи борещи се за поставянето на основите на нация. Стилът на книгата е впечатляващ и въздестващ на читателя, потапяйки го в може би най-просвещенския и красиво-романтичен период от българската история!