Сибила М., градска легенда, известна още с прякора Сиси Графинята, изживя живота си с неимоверна лекота, въпреки че върху нея се стовариха всички неприятности, които системата можеше да измисли. Към нея тя се отнасяше с ирония и самоирония. Беше предпочитана компания, заради откровените си и смели коментари, заради живописните, ярки и траги-комични преживявания, които я съпътстваха, заради самородния талант, на който се опитахме да станем съпричастни. Тя постигна поне една от мечтите си - направихме филм, свободно инспириран от нейните преживявания в един свят, изграден от граници, ограничения, доносници, абсурдни норми и цензура.
Ох, това изобщо не си го представях така. Исках мрачна градска легенда, може би даже малко свръхестествена покрай къщата на Мургаш, изледване на причините - външни и вътрешни - за стичането на един живот по такъв начин и непременно заигравка с дисонанса между прозвището на героинята и реалността й. Ама не само защото графините са едни нежни души, които стават жертви на трагични обстоятелства, а даже повече понеже счупените хора имат нужда от някакъв прах, който да хвърлят в очите на другите, за да изглеждат цели. О, да, "фуклата" - определение за Сиси, което авторите се опитват да отрекат в предговора от 2007-ма - ми е право пред очите и то не защото я мразя, а защото я разбирам. Измишльотините са единственият й щит.
Авторите обаче май са влюбени в Сиси и се опитват да й съдействат в създаването на култ към личността й, като голяма част от това, поне постфактум, е претенцията за дисидентство. В сценария обаче, дори когато е корумпирана, системата е по-скоро помагаща, понякога комична, а на места даже морално превъзходна. Епикризата от Центъра по наркомании, препечатана в началото, разбира се, е скандална. Там пациентката е описана като "разглезена, своенравна, капризна", а в пубертета, видиш ли, се била отворила към връзки с противоположния пол... Но те в тая област са си така и досега. Разбирам, че по време на режима, когато е реализиран филмът, е възможно умишлено да са премълчани неща, но щом сме ги премълчали - премълчали сме ги, не може да си ги добавяме със задна дата. Неизлъчването на филма по онова време пък може лесно да си обясним по друг начин - в социалистическото общество не можеше да има наркомани.
Така или иначе, не мисля, че за образа на Сиси е особено важно в кой точно строй е живяла; мисля, че попаднеш ли на улицата, вече си извън всякакъв строй. И аз исках да видя повече от тоя паралелен свят. Честно, без преструвки, не значи без литература. Уви. Все пак бих гледала и филма, ако почнем да ги разпространяваме тия ленти най-накрая.