What do you think?
Rate this book
4 приказки без връщане
Четири приказни истории от Яна Букова през визуалния прочит на Яна Левиева.
Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна.
Забележка: Не се препоръчват за малки деца и прекалено големи възрастни.
Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна.
Забележка: Не се препоръчват за малки деца и прекалено големи възрастни.
44 pages, Paperback
First published January 1, 2017
41 people want to read
About the author
Яна Букова
20 books51 followersЯна Букова е родена през 1968 г. в София. Завършила е класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства.
Занимава се с превод и редакция на поезия и философски текстове от старогръцки, новогръцки и латински. В неин превод са издадени 12 книги с съвременна гръцка поезия, както и за първи на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и “Питийски оди” от Пиндар.
Авторка е на стихосбирките “Дворците на Диоклециан (1995), “Лодка в окото” (2000) и “Минималната градина” (2006, Атина) и на сборника разкази “К като всичко” (2006). Романът й “Пътуване по посока на сянката” излиза за първи път от издателство Стигмати през 2009 г., а през 2014 г. издателство Жанет 45 публикува второто му, преработено издание. През 2016 г. също от Жанет 45 излиза сборникът “4 приказки без връщане”.
Стихотворения и проза от Яна Букова са преведени на дванадесет езика, между които английски, френски, немски, испански, гръцки и арабски, и включени в множество антологии (последно в сборника “Best European Fiction 2017”, Dalkey Archive Press, USA).
Занимава се с превод и редакция на поезия и философски текстове от старогръцки, новогръцки и латински. В неин превод са издадени 12 книги с съвременна гръцка поезия, както и за първи на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и “Питийски оди” от Пиндар.
Авторка е на стихосбирките “Дворците на Диоклециан (1995), “Лодка в окото” (2000) и “Минималната градина” (2006, Атина) и на сборника разкази “К като всичко” (2006). Романът й “Пътуване по посока на сянката” излиза за първи път от издателство Стигмати през 2009 г., а през 2014 г. издателство Жанет 45 публикува второто му, преработено издание. През 2016 г. също от Жанет 45 излиза сборникът “4 приказки без връщане”.
Стихотворения и проза от Яна Букова са преведени на дванадесет езика, между които английски, френски, немски, испански, гръцки и арабски, и включени в множество антологии (последно в сборника “Best European Fiction 2017”, Dalkey Archive Press, USA).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
February 16, 2017
Ти си виновен – му казала. – Затова тичах толкова, затова се потях да те догоня и другите ми се смееха. Съществува ред и ти го наруши със своето упорство. Сега твърде дълго сме били разделени и ти започна да навлизаш в моя свят и аз – в твоя. Но няма страшно. Твоят свят е хубав, аз вече започнах да свиквам. Има цветове и мириси, и вкусове, и всичко е шумно и опасно, и главозамайващо. Но и моят свят е хубав, и ти ще свикнеш. Там е винаги тихо и цари спокойствие, и можеш да мързелуваш и да разсъждаваш на воля. Няма нито болка, нито старост в него. И когато умра, няма да изчезнеш, а ще станеш част от сенките на тревите и дърветата.
Само едно ме безпокои и трябва да ти го кажа. Утре ще отида да поискам ръката на дъщерята на пазача и знам, че няма да ми откажат. В това ще бъде и нещастието ни. Защото аз цял живот ще трябва да се уча да издържам тежестта на една истинска жена, а ти цял живот ще прегръщаш една сянка.
Само едно ме безпокои и трябва да ти го кажа. Утре ще отида да поискам ръката на дъщерята на пазача и знам, че няма да ми откажат. В това ще бъде и нещастието ни. Защото аз цял живот ще трябва да се уча да издържам тежестта на една истинска жена, а ти цял живот ще прегръщаш една сянка.
November 8, 2017
Обичам творчеството на Яна Букова безкрайно много след "Пътуване по посока на сянката". И случайната ми среща с нея на Пролетния панаир на книгата в НДК, беше една прекрасна и вълнуваща изненада за мен. Сега отново ме увлича в своя талант с "4 приказки без връщане". Едно бижу, толкова малко и толкова изпълнено със съдържание, че ми остави ужасно много храна за размисъл след себе си.
Не знам от къде да започна, защото самата аз все още ги смилам и вероятно ще ми отнеме твърде дълго време, докато подредя всички мисли в главата си, които породиха тези приказки. А дотогава вероятно вече ще съм се отказала да пиша за това. А аз искам да пиша. Искам да ви разкажа, искам да ви споделя колко съкровени думи открих в тази малка книжка.
Това не са приказки за деца. В тях да няма характерната за приказките на Братя Грим жестокост, но те не са предназначени за деца. Макар на повърхността да изглеждат като най-обикновени приказки, издържани жанрово и стилистично, това са едни много дълбоки езера, които крият не една и две тайни. Толкова дълбоки, че водата на повърхността изглежда чак черна.
Такава е и корицата. Черна. Оттам тръгват и приказкте. От черното. За да се разстелят като кълбо прежда по прашния път и да ни отведат към истината - оголена и безсрамна.
Не по-различни са и чувствата, които навява - мрак, безпокойство, мътна неизвестност, но във всяка една от тях аз откривам път към себе си. Яна Букова не предлага утешение, нито поука.Няма украси, пищност и орнаментика, които са характерни за приказните истории. Само сурова храна за ума и душата.
Четири приказки . "Приказка за царицата във високата кула", "Приказка за кучето, което казвало винаги истината", "Приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си" и "Пръстен с камък от лед". Четири кратки приказки, изпълнени със символика, в която всеки ще открие своите истини.
Искам отново да изкажа радостта и уважението си към Издателство Жанет 45, които не спират да пълнят библиотеката ми с красота. Изключителното стилно и изящно издание, което подготвиха, е нещо, което ще ви накара да се почувствате специални.
Не я подминавайте.
https://readersense.blogspot.bg/2017/...
Не знам от къде да започна, защото самата аз все още ги смилам и вероятно ще ми отнеме твърде дълго време, докато подредя всички мисли в главата си, които породиха тези приказки. А дотогава вероятно вече ще съм се отказала да пиша за това. А аз искам да пиша. Искам да ви разкажа, искам да ви споделя колко съкровени думи открих в тази малка книжка.
Това не са приказки за деца. В тях да няма характерната за приказките на Братя Грим жестокост, но те не са предназначени за деца. Макар на повърхността да изглеждат като най-обикновени приказки, издържани жанрово и стилистично, това са едни много дълбоки езера, които крият не една и две тайни. Толкова дълбоки, че водата на повърхността изглежда чак черна.
Такава е и корицата. Черна. Оттам тръгват и приказкте. От черното. За да се разстелят като кълбо прежда по прашния път и да ни отведат към истината - оголена и безсрамна.
Не по-различни са и чувствата, които навява - мрак, безпокойство, мътна неизвестност, но във всяка една от тях аз откривам път към себе си. Яна Букова не предлага утешение, нито поука.Няма украси, пищност и орнаментика, които са характерни за приказните истории. Само сурова храна за ума и душата.
Четири приказки . "Приказка за царицата във високата кула", "Приказка за кучето, което казвало винаги истината", "Приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си" и "Пръстен с камък от лед". Четири кратки приказки, изпълнени със символика, в която всеки ще открие своите истини.
Искам отново да изкажа радостта и уважението си към Издателство Жанет 45, които не спират да пълнят библиотеката ми с красота. Изключителното стилно и изящно издание, което подготвиха, е нещо, което ще ви накара да се почувствате специални.
Не я подминавайте.
https://readersense.blogspot.bg/2017/...
February 5, 2017
Четири звезди за четирите приказки в тази тънка книжка, която отваря очи.
По звездичка за всяка приказка, тъй наситена с онова, незримото, но тъй ценно за всеки от нас - чувството за предопределеност.
Никой не може да избяга от съдбата си, никой не може да се върне обратно по пътеката на живота. Неотменно следваме предначертания си път и връщане назад няма.
Тези четири приказки без връщане ми напомниха колко е хубаво човек да има съдба и да е благодарен на уроците, които му преподава животът.
"Нещо се случи, без да се е случило. Нещо разбрах, без да разбирам."
По звездичка за всяка приказка, тъй наситена с онова, незримото, но тъй ценно за всеки от нас - чувството за предопределеност.
Никой не може да избяга от съдбата си, никой не може да се върне обратно по пътеката на живота. Неотменно следваме предначертания си път и връщане назад няма.
Тези четири приказки без връщане ми напомниха колко е хубаво човек да има съдба и да е благодарен на уроците, които му преподава животът.
"Нещо се случи, без да се е случило. Нещо разбрах, без да разбирам."
Read
February 6, 2017Приказките на Яна Букова са като епизоди от сънища: лъкатушещи по странни пътеки на разказване, с диалози, при които сякаш пространството потреперва, докато ежедневното бяга през глава. Графичното оформление (Яна Левиева) напомня и свързва като цветове и типография "Пътуване по посока на сянката"; заслужава многократни препосещения, взирания и попивания.
След първо четене/преживяване (понеже именно *и* визуално се преживява тази книга) само мога да кажа, че трябва да вляза там пак, за да уловя повече от преливанията между двете Яни, които през Януари (месецът на двуликия Янус) ни въвлякоха в света си - напрегнат най-напред вътрешно в себе си, а после и външно - книжното си въплъщение.
След първо четене/преживяване (понеже именно *и* визуално се преживява тази книга) само мога да кажа, че трябва да вляза там пак, за да уловя повече от преливанията между двете Яни, които през Януари (месецът на двуликия Янус) ни въвлякоха в света си - напрегнат най-напред вътрешно в себе си, а после и външно - книжното си въплъщение.
February 7, 2017
Мисля, че съвместната работа на Яна Букова и Яна Левиева, е дала чудесен резултат.
February 5, 2017
Ако книгата е съставена от страници, на чиито бели полет се разполагат буквите, думите, стиховете, то „Четири приказки без връщане“ от Яна Букова (изд. „Жанет 45“, 2017 година; дизайн и предпечат: Яна Левиева) използва това бяло, за да създаде една своебразна „постановка на буквите“ – мизансцен, ползващ всички ресурси, за да остави читателя без реалното и потънал в тресавището на неясната литература, на литературата, водеща към себе си.
http://knijno.blogspot.bg/2017/02/blo...
http://knijno.blogspot.bg/2017/02/blo...
January 30, 2017
Признавам си, че досега не бях срещала книга, подобна на „4 приказки без връщане” на Яна Букова. Не бях запозната и със стила на авторката, понеже не съм чела другата й книга „Пътуване по посока на сянката”. Хубавото е, че винаги мога да наваксам този пропуск.
„4 приказки без връщане” е странна книга, различна, дори не мога с точност да определя какъв жанр е. Книгата съдържа 4 къси истории, които имат структурата на приказки, с присъщите им приказни и фантастични елементи, но от друга страна много приличат и на притчи, с типичната мъдрост и философия. Ако четете бавно и внимателно, и вникнете по-дълбоко, ще откриете широко поле за размисъл върху теми, изграждащи нашите характери ежедневно. Различното в книгата е, че тя не дава готови изводи и поуки. Краят на всяка история е отворен, неопределен и както и в самото заглавие е „без връщане”. Оставя читателя сам да разсъждава и да тълкува думите, действията, последствията, дори да се наложи да излезе извън рамките на собствените си принципи.
„Приказка за кучето, което казвало винаги истината” е за съвестта, лъжата и наказанието. Притча за това как истината винаги ни застига, колкото и да се опитваме да се скрием от нея и за втория шанс, който твърде често пренебрегваме.
„Приказка за царицата във високата кула” – история за сакралната стойност на тайната, която трябва да си остане тайна, независимо колко висока цена трябва да се плати и за безграничното любопитство, което е толкова присъщо за хората.
„Приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си” – тази история може да се тълкува по много начини. Колкото пъти я препрочета все откривам по нещо ново. Какво всъщност означава да бягаш от сянката си? Можем ли да избягаме от себе си, от част от себе си, да се пренебрегнем в името на нещо, което не разбираме, да се изгубим, да бъдем други? Или да се опитаме да вървим в посока, обратна на съдбата си? Резултатът е впечатляващ, изводът диктува нашите избори.
„Пръстен с камък от лед” – история за стойността на подаръците от идеологическата гледна точка на времето. Да се опитаме да съхраним нещо, без да ни интересува идейната му стойност. Да се случи нещо, „без да се е случило”. Да разберем нещо, без да сме разбрали.
„4 приказки без връщане” не е просто книга за четене, а книга за осмисляне. Във всяка една история има думи със символно значение, можете да ги ��ткриете и в заглавието, изписани са с по-голям шрифт. Тази творба подчертава много ясно индивидуалността на всеки, който се докосне до нея без предразсъдъци. Може би подтиква да се вникне отвъд редовете, извън контекстовите рамки, може би налага да се разграничат някои абстрактни теми от живота, но това е просто начин да осмислим идейните принципи, според които живеем. Това са и приказки за хората и техните постъпки. Прочетете ги и ще откриете част от себе си, а може би и самите себе си...https://jivotatestvardikorici.wordpre...
„4 приказки без връщане” е странна книга, различна, дори не мога с точност да определя какъв жанр е. Книгата съдържа 4 къси истории, които имат структурата на приказки, с присъщите им приказни и фантастични елементи, но от друга страна много приличат и на притчи, с типичната мъдрост и философия. Ако четете бавно и внимателно, и вникнете по-дълбоко, ще откриете широко поле за размисъл върху теми, изграждащи нашите характери ежедневно. Различното в книгата е, че тя не дава готови изводи и поуки. Краят на всяка история е отворен, неопределен и както и в самото заглавие е „без връщане”. Оставя читателя сам да разсъждава и да тълкува думите, действията, последствията, дори да се наложи да излезе извън рамките на собствените си принципи.
„Приказка за кучето, което казвало винаги истината” е за съвестта, лъжата и наказанието. Притча за това как истината винаги ни застига, колкото и да се опитваме да се скрием от нея и за втория шанс, който твърде често пренебрегваме.
„Приказка за царицата във високата кула” – история за сакралната стойност на тайната, която трябва да си остане тайна, независимо колко висока цена трябва да се плати и за безграничното любопитство, което е толкова присъщо за хората.
„Приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си” – тази история може да се тълкува по много начини. Колкото пъти я препрочета все откривам по нещо ново. Какво всъщност означава да бягаш от сянката си? Можем ли да избягаме от себе си, от част от себе си, да се пренебрегнем в името на нещо, което не разбираме, да се изгубим, да бъдем други? Или да се опитаме да вървим в посока, обратна на съдбата си? Резултатът е впечатляващ, изводът диктува нашите избори.
„Пръстен с камък от лед” – история за стойността на подаръците от идеологическата гледна точка на времето. Да се опитаме да съхраним нещо, без да ни интересува идейната му стойност. Да се случи нещо, „без да се е случило”. Да разберем нещо, без да сме разбрали.
„4 приказки без връщане” не е просто книга за четене, а книга за осмисляне. Във всяка една история има думи със символно значение, можете да ги ��ткриете и в заглавието, изписани са с по-голям шрифт. Тази творба подчертава много ясно индивидуалността на всеки, който се докосне до нея без предразсъдъци. Може би подтиква да се вникне отвъд редовете, извън контекстовите рамки, може би налага да се разграничат някои абстрактни теми от живота, но това е просто начин да осмислим идейните принципи, според които живеем. Това са и приказки за хората и техните постъпки. Прочетете ги и ще откриете част от себе си, а може би и самите себе си...https://jivotatestvardikorici.wordpre...
May 9, 2018
Винаги ще имам слабост към приказки, митология, архетипи. Така и разчетох за себе си тази книга. „4 приказки без връщане“ съдържа четири изключително мъдри приказки, които определено не са за деца. Текстовете водят надолу (без връщане!) до собствения id („нещо инфериорно, примитивно, неадаптирано и неуместно“ Jung, 1938)– дебрите на митологията и емоционалните асоциации на човешката психика, които могат да бъдат разшифровани и чрез ученията на Юнг и Мари-Луис фон Франц (анализиращи човека винаги в културен и архетипов контекст). Както казва и авторката – „именно черното е начало на приказките.“ Както и в „Пътуване по посока на сянката“ – героите следват/бягат от сянката си и рано или късно винаги се срещат. Макар да е спомената директно само в една от приказките („Приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си“), съдбоносният, неотделимият мотив, присъства и в другите приказки. Сянката като съдба. Времето като вечното, задължително пътуване – пътуване, което надминава целта си, и продължава…
Именно според Юнг митовете и вълшебните приказки отразяват вътрешни архететипови мотиви, които идват от колективното несъзнавано. Ако митовете подчертават мистериите за раждане и смърта, то персоните от вълшебните приказки са двуизмерни и типични фигури. Макар и фантастична, атмосферата е разпознаваемо домашна и семейна, даже в царските дворци. Ситуациите винаги са в период на бедствие или някаква промяна, като тази ситуация се разработва символно. Това позволява инстинктите и чувствата на читателя да се освободят в съзнанието чрез техните вечни архетипови форми. Приказките са най-чист и най-прост израз на колективните несъзнавани психични процеси… представляват архетиповете и тяхната най-оголена и синтетична форма (Von Franz, 1970). Във „Феноменология на духа във вълшебните приказки“ (1948) Юнг пише, че те изразяват „анатомията на психиката“. Той разглежда духа като динамика, която може да функционира творчески и разрушително.
Въпреки това, в свое интервю Яна Букова изразява своята представа за Сянката: „Сянката съдържа двата вида време: векторното човешко и кръговото надчовешко време - на деня, но и на сезоните или историята. Преплитането двете времена, танцът - бих казала - между тях, беше това, което ме привлече в тази дума.“
Именно според Юнг митовете и вълшебните приказки отразяват вътрешни архететипови мотиви, които идват от колективното несъзнавано. Ако митовете подчертават мистериите за раждане и смърта, то персоните от вълшебните приказки са двуизмерни и типични фигури. Макар и фантастична, атмосферата е разпознаваемо домашна и семейна, даже в царските дворци. Ситуациите винаги са в период на бедствие или някаква промяна, като тази ситуация се разработва символно. Това позволява инстинктите и чувствата на читателя да се освободят в съзнанието чрез техните вечни архетипови форми. Приказките са най-чист и най-прост израз на колективните несъзнавани психични процеси… представляват архетиповете и тяхната най-оголена и синтетична форма (Von Franz, 1970). Във „Феноменология на духа във вълшебните приказки“ (1948) Юнг пише, че те изразяват „анатомията на психиката“. Той разглежда духа като динамика, която може да функционира творчески и разрушително.
Въпреки това, в свое интервю Яна Букова изразява своята представа за Сянката: „Сянката съдържа двата вида време: векторното човешко и кръговото надчовешко време - на деня, но и на сезоните или историята. Преплитането двете времена, танцът - бих казала - между тях, беше това, което ме привлече в тази дума.“
November 17, 2023
ще споделя по няколко неща за всички истории, които включва това тъй малко книжле. искам и да взема предвид, че по някаква интересна случайност ми се случи да прочета 2 книги от Яна Букова - тази и К като всичко. за съжаление и двете бяха изненадващо без смисъл и логика.
♡ приказка за кучето, което казвало винаги истината - по някаква причина се четеше повече като басня, отколкото като разказ. добра, но твърде предвидима и леко банална.
♡ приказка за царицата във високата кула - честно, това е същата история като предната, но с различни герои. :) за съжаление, за разлика от предната, тази остана без много смисъл за мен. може би ако се беше обяснила причината за това /spoiler защо царицата всъщност иска да скрие своето лице би било много по-разумно и краят да е незавършващ, но за момента беше лишена от смисъл тази история.
♡ приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си - обожавам(!!) заглавието! real clever! честно казано, отлична история. хареса ми мистиката, която придава авторката. малко се усеща като нещо на мураками, чудна е!
♡ пръстен с камък от лед - не мога да кажа нищо, беше най-обикновена история. :)
тези истории ще ми минат през главата като нищо и дори няма да съм ги запомнила с каквото и да е. давам 3* единствено и само заради дизайна на книгата! наистина е много интересен. поздравления за илюстратора и издателството!
♡ приказка за кучето, което казвало винаги истината - по някаква причина се четеше повече като басня, отколкото като разказ. добра, но твърде предвидима и леко банална.
♡ приказка за царицата във високата кула - честно, това е същата история като предната, но с различни герои. :) за съжаление, за разлика от предната, тази остана без много смисъл за мен. може би ако се беше обяснила причината за това /spoiler защо царицата всъщност иска да скрие своето лице би било много по-разумно и краят да е незавършващ, но за момента беше лишена от смисъл тази история.
♡ приказка за онзи, който бягал по-бързо от сянката си - обожавам(!!) заглавието! real clever! честно казано, отлична история. хареса ми мистиката, която придава авторката. малко се усеща като нещо на мураками, чудна е!
♡ пръстен с камък от лед - не мога да кажа нищо, беше най-обикновена история. :)
тези истории ще ми минат през главата като нищо и дори няма да съм ги запомнила с каквото и да е. давам 3* единствено и само заради дизайна на книгата! наистина е много интересен. поздравления за илюстратора и издателството!
August 5, 2017
Чудни!!! :)
June 21, 2021
Прекрасни!
February 5, 2017
Докато четях "Пътуване по посока на сянката" се влюбих в стила, метафорите и историите на Яна Букова. Един от любимите ми български автори :) Четирите приказки без връщане са като лабиринт. Чувствах се затворена в омагьосан кръг, където случките и хората се повтаряха безкрай/връщане(?). Трябва да призная, че търсенето на символите и тяхното значение под всеки камък и във всяко ледче ми дойде мааалко в повече.. Разбирам идеята за "бруталния", както се е изказал Марин Бодаков в "Култура", завършек, но ми се искаше посланията да идваха малко по-лесно, защото...май че нищо не разбрах...Знам ли, може и да съм разбрала. А най-вероятно това е идеята. Да не знам..
Очаквах малко повече :) иначе изданието е мноого красиво, илюстрациите на Яна Левиева са прекрасни и дават половината от удоволствието.
Очаквах малко повече :) иначе изданието е мноого красиво, илюстрациите на Яна Левиева са прекрасни и дават половината от удоволствието.
Displaying 1 - 12 of 12 reviews