Бърненски разкази

by Jiří Kratochvil, Иржи Кратохвил, Доромир Григоров (Translator)

Иржи Кратохвил (*1940) е писател и драматург, есеист и журналист, една от най-значимите фигури в съвременната чешка литература. Публикува първите си разкази още през 1964 г., а след август 1968 г. попада в списъка на забранените автори заедно с Вацлав Хавел, Милан Кундера и много други. Днес Кратохвил е един от най-популярните и четени чешки писатели. На български са преведени творбите му„Любов моя, Постмодерна“ (2001), „Лягай долу, звяр!“(2006), „Лейди Карнавал“ (2008) и „Лека нощ, сладки сънища“(2015). Носител е на престижните литературни награди „Том Стопард“ (1991), „Карел Чапек“ (1998), „Ярослав Сайферт“ (1999) и др.


"Бърненски разкази" се появяват през 2007 г. По думите на самия Кратохвил: „Историите […] се разполагат в седем бърненски десетилетия, някои от тях са още от времето на немската окупация, част от тях – в четирите десетилетия на комунизма, а повечето са от нашата съвременност. Най-голямата част от бърненските разкази написах след 1990 г. “В тях откриваме неочаквани развръзки, трагикомични сюжети и герои, невероятни и нерядко гротескни скокове в пространството и времето, както и добронамерено пародиране на техниките на постмодерното писане. Кратохвил разказва увлекателно и с ненатрапчива ерудиция, като същински Демиург, който твори своите собствени светове сякаш отвъд субстанцията на света, осланяйки се единствено на себе си и полета на своето въображение.

Genres: Short Stories, Czech Literature

410 pages

First published January 1, 2007

About the author

Jiří Kratochvil is a Czech writer. In 1991 he was awarded Tom Stoppard Prize for his book Medvědí román ("A Bear's Novel"). In 1999 he was awarded the Jaroslav Seifert Prize.

Reviews

[Yordanka Beleva · Rating 4 out of 5]

"Всички вие, които също пишете, много добре знаете, че литературата, както казва Хорхе Луис Борхес, винаги е пророчество, игра с бъдещето или поне въздишка с далечно ехо, и вие, които пишете, знаете също, че литературата пряко влияе на действителността, и не е възможно да драснете точка върху хартията, без да просветне някъде на три километра далече някоя малка светлинка. Така историята на страната ми се превърна в моя скръбна любовна песен, а задниците, бедрата и лактите на голямата като слоница градинарка са отпечатани върху нашата следвоенна история, всички малки вдлъбнатини, цепнатини и издатини по нейните страници идват оттам, че с градинарката понякога го правехме само на крак, набързо и трескаво, а друг път - дълго, тъжно и ожесточено.
Минаха безкрайно много години. Седяхме в подивялата градина, аз - немощният старец, порасналото пишлеме, и затлъстялата градинарка. С опустошителната си любов унищожихме нещастната си родина и когато погледнахме назад, пред нас се простираше времето, изтребено до корен, разсадникът на копнежа и зазиданите гнезда на чумните сънища.
Седяхме, срамувахме се и гледахме страната. И продължавахме да седим, срамувахме се и гледахме страната. И все така седяхме, срамувахме се страшно много и гледахме страната." (от разказа "Любовна песен")

[manfred · Rating 2 out of 5]

kurze rezension auf meinem blog...