Много интересно и удобно поднесено четиво. От тези, за които не се притесняваш, че може да не си спомняш след време, защото те представят нов начин на мислене, нов ъгъл, от който да погледнеш нещата. И този нов ъгъл се запазва в разбиранията ти автоматично.
Свещеното е много интересна област от света и според мен крайно съществена, крайно време е хората да осъзнаят (отново), че духовен свят съществува и как той влияе на живота ни.
Абсолютно увлекателни са представените идеи за основни дихотомии като мъжкото и женското начало, тотемните и фратрийните общества, вън-вътре. Там могат да се търсят основателни обяснения за модерни явления като градската архитектура, например, както деликатно прави авторът в съчинението си. Интригуващи са приложените примери, представени ненатоварващо и разбираемо за бегло запознати читатели, но криещи огромна ерудираност и подкованост, приложени са и множество ответни трудове. Въобще противопоставянето в свещеното на проклятие и благословия е голям бисер, това как за много примитивни общества има само една дума за "свещен" и "прокълнат" поради аналогичното им отношение спрямо човека...
В моето томче са включени и три приложения Пол и свещено, Игра и свещено, Война и свещено. В последно време все повече размишлявах по въпроса "Какво стана с празниците ни? Как ги празнуваме, защо не носят същата тежест както преди и всъщност нужно ли ни е вече това като общество? Цялата тази пищност, парадите, жертвите, дори това колко крайни и отвратителни практики са били включвани от днешна гледна точка. Какво всъщност се е наместило на тяхното място? Съмнявам се, че това са почивките и ваканциите..." И ето тук дойде гениалното и неочаквано обяснение за "войната като пароксизъм на модерното общество". Войната е болна тема, която бих могла да разбера пълноценно може би само ако участвам в нея, а надали дори и тогава поради собствената си слабост като човек. Добра първа стъпка да мисля "защо война".
Интригуващ е и коментарът му по "Играещият човек" на Хьойзинка, това да се вмъкне изобщо концепцията за свещеното в едно разглеждане на игрите е много уместно. Свещено-профанно-игрово. Толкова просто и толкова хитро.
Очарователни са идеите на автора, логични са и изграждат мисленето в по-широка посока, без по никакъв начин да клонят в даден религиозен или духовен модел. Не знаех какво да очаквам по този клон, но приятно ме изненада колко обективно звучи.