Душата ми плаче за сняг. Избрани стихове 1956-2016

by Стефан Цанев

„Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си.

Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят.

И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма.

В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016.

Последните няколко стихотворения са части от поемата „Небесна гледна точка“, която пиша в момента, и която ще бъде публикувана в самостоятелна книга.
Все се надявам да запаля светлинка...“

Стефан Цанев

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

192 pages, Paperback

First published January 1, 2017

About the author

Роден е в село Червена вода, Русенско на 7 август 1936 г. В Русе завършва Математическа гимназия през 1954 г. През 1959 г. завършва журналистика в Софийския университет, следва 2 години право, през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Работил е като кореспондент в Родопите (1959), редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театър 199 и Театъра на окръзите (1970-1973), в Театър "София" (1973-1984), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991), Театъра на армията (1992-1996), Театър "София" (1996-2008). Автор е на стихове, драми, публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца.

След събитията в Чехословакия 1968 г. свалят от печат стихосбирката му "Парапети", забранено е да се печатат негови стихове до 1976 г. През 1984, заради спектакъла му "Любовни булеварди", забранен лично от Тодор Живков, е уволнен от театър "София" без право да работи в столицата, изпратен е в Пловдив, завръща се в София след 1990 г.

Негови стихове са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му ("Последната нощ на Сократ", "Другата смърт на Жанна д`Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.

Носител е на наградата за поезия "Пеньо Пенев" (1988), на националната награда за детска литература "Петко Рачов Славейков" (1992), на националната награда за литература "Иван Вазов" - за цялостен принос към литературата (2004) и на националната награда "Хр.Г. Данов" - за "Български хроники" и за цялостен принос към българската книжнина (2011), носител е и на ордена "Стара планина" І степен - за цялостен принос към българската култура (2006).

Негова съпруга е Доротея Тончева.

Reviews

[Ива Попова]

"Душата ми плаче за сняг" е книга за любовта и всички нейни измерения. Стиховете, събрани в тук, са изпълнени със загриженост, нежност, болка и обич, непримиримост и вяра.

***
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЯНА

Ако някога някой далечен ден
внезапно ти стане мъчно за мен -

недей ме търси по белите облаци,
недей се рови из тъмните гробища -

в огледалото старо се вторачи:
и ще срещнеш там мойте очи.

Усмихни ми се - аз същото ще сторя.
Уста отвори - и аз ще проговоря...

Едно те моля само - не плачи,
защото и аз ще се разплача

и ще залязат моите очи
на твоите очи във здрача...

***
НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, когато ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим...

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем...
ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
....

***
О, ГОСПОДИ, ОБИЧАХ!
Но бях от любовта убит.
Проклятията са излишни,
молитвите са късни...
А вярвах, вярвах аз, че всеки мъртъв спи
и чака любовта,
за да възкръсне!

[Мариана Рангелова · Rating 2 out of 5]

О, ГОСПОДИ, ОБИЧАХ!
Но бях от любов убит.
Проклятията са излишни,
молитвите са късни...
А вярвах, вярвах аз, че всеки мъртъв спи
и чака любовта,
за да възкръсне!

[Simona · Rating 5 out of 5]

Великолепни стихове, въпреки надменността и самоизвисяването на пиедестал, които на моменти се излъчват от Стефан Цанев.

[Dimitar Apostolov · Rating 4 out of 5]

Хубава поезия, която ме накара да се замисля за много общо-човешки теми. Въпреки че не съм съгласен с гледната точка на автора, който се възприема като будител и добрия сред лошите, се възхищавам на поетичното му майсторство и съм съгласен с някои от изводите до които достига.

[Невсе Николаева Люманкова · Rating 5 out of 5]

Няма нужди от хвалебствия, защото всички знаем, колко велик писател е Цанев, стиховете - докосващи.

[Зорница Иванова · Rating 5 out of 5]

Колкото и да я препрочитам, всеки път има някое скрито снежно кътче, все още неизследвано.

[Магдалена Иванова · Rating 5 out of 5]

Великолепие! Това е определението за тези стихове! Препрочетени за пореден път от мен!

[Kremena Stoycheva · Rating 5 out of 5]

Често замаскиран зад образа на смъртта, се крие идеалът на човека за човешкото достойнство, приятелството, любовта.
Книгата се чете бавно и насаме. Провокира да мислиш, да разбираш, да избираш. За хора с високи етични потребности.
http://www.a-cappella.eu/bg/%D0%94%D1...