What do you think?
Rate this book
Наръчник по саморъчни убийства
"Насилието - тъмната страна на човешката същност. Насилието - причиняването на болка, събуждането на страха, освобождаването на гнева. Тази книга е неистов вик за справедливост. Жената винаги е жертва. Жената е безпомощна. Жената може дълго да страда. Така ли е? Има ли граница, която насилието не трябва да прекрачва? Един отрязък време от живота на жертвата. Десетки въпроси без правилен отговор. Едно е ясно: имаме тъмна страна. Страхът е нашата движеща сила, а гневът е приспивната песен на справедливостта. Тази книга е забранена в затворническите библиотеки. Тя е наръчник по отмъщение."
Мария Станкова
Мария Станкова
144 pages, Paperback
First published January 1, 2017
1 person is currently reading
23 people want to read
About the author
Мария Станкова
11 books9 followersМария Станкова е български писател, поет и сценарист.
През 1975 г. завършва СМУ “П. Пипков” със специалност виолончело, а през 1978 г. — ИМХК към Българската държавна консерватория със същата специалност. От 1979 до 1982 г. работи помощник-режисьор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, а от 1982 до 1987 г. — като помощник-режисьор в ДМТ „Ст. Македонски“. Работила е като редактор във в-к „Литературен форум“ и списание „Заедно“. През 2005 работи като сценарист в предаването „Защо не“ с Марта Вачкова. Понастоящем е главен редактор на списание „Книгите Днес“ и списание „Мъжът“ и сценарист на кукленото политическо шоу „Говорещи глави“ по TV7.
През 1998 г. излиза първата ѝ книга — „Наръчник по саморъчни убийства“ със съдействието на фондация „Сорос“. Книгата става „Книга на годината“ на конкурса, организиран от фондация „Огнище“. През 1999 г. пиесата ѝ „За ръбовете на кръга“ печели трета награда на Конкурса за млада българска драматургия, организиран от фондация „Концепция за театър“ и специалната награда на името на Маргарит Минков за философско осмисляне на действителността. През 2000 г. идеята ѝ за сценарий „Катунарка“ печели наградата на СФД. През същата година разказът „Балкански напеви“ печели единствената награда за проза на Конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов.
През 2002 г. сценарият ѝ „Маймуни през зимата“ печели субсидия на НФЦ. Филмът е завършен (реж. М. Андонова). „Маймуни през зимата“ печели наградата на Фестивала в Карлови вари, „Златна роза“ на фестивала във Варна и е определен да представлява България в конкурса за наградите „Оскар“. Филмът е награден и от НФЦ за най-добър филм за 2006 г.
През 2003 г. радиопиесата ѝ „Житейският път на блатните скокливци“ е номинирана за наградата на Радио ВВС — Лондон. През 2004 г. сценарият ѝ със заглавие „Бюро за нестандартни услуги“ печели конкурса на БНТ за игрален филм с режисьор Николай Волев. (Филмът не е реализиран.) През 2006 г. филмът „След няколко часа“, по новелата ѝ „Часовникарят“, печели наградата за студентски филм „Рано Пиле“ и „Джеймисън“ (реж. Николай Тодоров).
Мария Станкова е публикувала поезия, проза и публицистика в списанията „Ах, Мария“, „Витамин В“ и „Съвременник“, вестниците „Култура“, „Капитал“, „Труд“ и „Сега“.
През 2007 г. романът ѝ „Трикракото куче“ печели Наградата на публиката в литературния конкурс „Български роман на годината“, организиран от фондация „ВИК“.
През 1975 г. завършва СМУ “П. Пипков” със специалност виолончело, а през 1978 г. — ИМХК към Българската държавна консерватория със същата специалност. От 1979 до 1982 г. работи помощник-режисьор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, а от 1982 до 1987 г. — като помощник-режисьор в ДМТ „Ст. Македонски“. Работила е като редактор във в-к „Литературен форум“ и списание „Заедно“. През 2005 работи като сценарист в предаването „Защо не“ с Марта Вачкова. Понастоящем е главен редактор на списание „Книгите Днес“ и списание „Мъжът“ и сценарист на кукленото политическо шоу „Говорещи глави“ по TV7.
През 1998 г. излиза първата ѝ книга — „Наръчник по саморъчни убийства“ със съдействието на фондация „Сорос“. Книгата става „Книга на годината“ на конкурса, организиран от фондация „Огнище“. През 1999 г. пиесата ѝ „За ръбовете на кръга“ печели трета награда на Конкурса за млада българска драматургия, организиран от фондация „Концепция за театър“ и специалната награда на името на Маргарит Минков за философско осмисляне на действителността. През 2000 г. идеята ѝ за сценарий „Катунарка“ печели наградата на СФД. През същата година разказът „Балкански напеви“ печели единствената награда за проза на Конкурс, посветен на 150-годишнината от рождението на Иван Вазов и Захарий Стоянов.
През 2002 г. сценарият ѝ „Маймуни през зимата“ печели субсидия на НФЦ. Филмът е завършен (реж. М. Андонова). „Маймуни през зимата“ печели наградата на Фестивала в Карлови вари, „Златна роза“ на фестивала във Варна и е определен да представлява България в конкурса за наградите „Оскар“. Филмът е награден и от НФЦ за най-добър филм за 2006 г.
През 2003 г. радиопиесата ѝ „Житейският път на блатните скокливци“ е номинирана за наградата на Радио ВВС — Лондон. През 2004 г. сценарият ѝ със заглавие „Бюро за нестандартни услуги“ печели конкурса на БНТ за игрален филм с режисьор Николай Волев. (Филмът не е реализиран.) През 2006 г. филмът „След няколко часа“, по новелата ѝ „Часовникарят“, печели наградата за студентски филм „Рано Пиле“ и „Джеймисън“ (реж. Николай Тодоров).
Мария Станкова е публикувала поезия, проза и публицистика в списанията „Ах, Мария“, „Витамин В“ и „Съвременник“, вестниците „Култура“, „Капитал“, „Труд“ и „Сега“.
През 2007 г. романът ѝ „Трикракото куче“ печели Наградата на публиката в литературния конкурс „Български роман на годината“, организиран от фондация „ВИК“.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
December 28, 2022
Това е българската версия на gone girl. Определено би била добър сериал книгата и ако беше американски щеше да е хит. С едно изречение книгата е какво би направила всяка една жена ако се ядоса достатъчно и е достатъчно прецизна. (С други думи да убива, хората, които я дразнят:) ) Най-доброто време за четенето/слушането на книгата е в момент на злоба, завист, гняв, защото действа успокояващо. Ако беше напитка книгата щеше да е блъди мери. Най-удовлетворяващата част беше частта със сините очи.
June 25, 2023
Късно попадна в ръцете ми тази книга - едва сега. В началото откровено се шокирах - аз, революционно настроеното пораснало дете, което обаче обикновено не чете трилъри и ужаси. Постепенно развих сетиво за изповедта на героинята - тази боледуваща, бореща се, наблюдаваща жена.
Режисирана - но точна и сурова - изповед, с която ни се казва, че не ние, страдащите, наказваните, низвергнатите непременно сме злото. А че като че ли именно ние, заслостените в схватката на собствените си прецизни съждения за реалността, имаме право да я търсим - утопичната, често празна, невъзможна справедливост.
И нищо не се е променило от онези времена, за които Мария Станкова пише; само леко сме се понаситили на пристъпени граници. А аз все така изтръпвам, четейки.
Режисирана - но точна и сурова - изповед, с която ни се казва, че не ние, страдащите, наказваните, низвергнатите непременно сме злото. А че като че ли именно ние, заслостените в схватката на собствените си прецизни съждения за реалността, имаме право да я търсим - утопичната, често празна, невъзможна справедливост.
И нищо не се е променило от онези времена, за които Мария Станкова пише; само леко сме се понаситили на пристъпени граници. А аз все така изтръпвам, четейки.
September 22, 2019
Тази книга е вик, но също така и лутане между Главите.
Темите са модерни, колкото и традиционно-битови. Стилът е това, което се опита, но не успя докрай да ме грабне. За един наръчник е необходима повече систематичност. Тук виждаме по-скоро поток от мисли, из между които има попадения. Заигравката с думите ми допадна. Не ми достигна едничката идея, която да прозира иззад всяка глава. Бързо четиво, без да подхождаме с идеята за класически роман към него.
Темите са модерни, колкото и традиционно-битови. Стилът е това, което се опита, но не успя докрай да ме грабне. За един наръчник е необходима повече систематичност. Тук виждаме по-скоро поток от мисли, из между които има попадения. Заигравката с думите ми допадна. Не ми достигна едничката идея, която да прозира иззад всяка глава. Бързо четиво, без да подхождаме с идеята за класически роман към него.
March 31, 2020
Интересен стил, обикновен сюжет, силно послание. Задължително четиво, поднесено по особен начин, който на моменти (особено в края) издишаше. И, все пак, не можах да оставя книгата до последната страница, въпреки плетеницата и бъркотията.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews