Проф. дсн Ивайло Дичев е преподавател по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", писател, есеист, активен участник в публичния дебат.
"Въпросът е в дистанцията, от която избираме да наблюдаваме определено явление. От разстояние няма култура - нещата, които другите правят, ни дразнят със своята нелогичност, намесваме се, опитваме да ги оправим. Отдалечаваме се - и чуждият живот започва да има цялост, откриваме непознати смисли, екзотични мотивации. Тази вътрешна свързаност с другия свят пред нас наричаме култура - тя едновременно ни плаши и очарова; проектираме се там в други роли, преживяваме трепетите на друг наш възможен живот. Ако продължим да се отдалечаваме, оптическата илюзия култура започва да избледнява, хората там се сливат с дърветата, с пъплещи животинки, с планети, които се въртят около обритите си."
Днес с култура си обясняваме обществени процеси, политически конфликти, потребителски емоции. Сред нарастващата сложност на ставащото тя като че ли започва да заема мястото на религията, измества идеологиите. Есетата в тази книга, разположени между социални науки, политически и културни изследванаия, търсят добрата дистанция, от която културната проблематика да ни помага в разбирането на света, без да се превръща в нова догматика.
Ивайло Дичев е професор по културна антропология в Софийски университет, преподава във Франция, САЩ и други. Защитил докторати в Софийски университет и университета Париж-7, работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика „Паница“ 1999, „Черноризец Храбър“ 2002 и „Димитър Пешев“ 2005. Редактор на онлайн изданието за кулутри изследвания СеминарБГ на www.seminar-bg.eu