Образи и отражения

by Велислав Д. Иванов

Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои? Къде е границата между автентичното ни съществуване и фикцията? Това са универсалните въпроси, които пронизват разказите в тази книга. Абстрактните естетически и екзистенциални теми са разгърнати чрез необичайни сюжети: джазмен се докосва до Бога, но никой не забелязва това; талантлив музикант създава шедьовър под името на своя ментор; опозорен мъж търси смисъла в сюрреалистична японска гора; диктатор мечтае за власт и над изкуството. Историите отварят широк хоризонт за възприемане и тълкуване, така както прозирните отражения, витаещи в тях.

112 pages, Paperback

First published March 2, 2017

About the author

ВЕЛИСЛАВ Д. ИВАНОВ e роден през 1988 г. в София. Възпитаник е на Софийския университет “Св. Климент Охридски” и на Университета в Единбург, Великобритания; в момента работи върху докторат в областта на политическите науки. Възгледите му за литературата са повлияни от прозата на Борхес и неговите последователи.

Reviews

[И~N · Rating 4 out of 5]

Сборникът с разкази на Велислав Д. Иванов създава определено очакване още със заглавието си. Образите и отраженията се заиграват с литературната традиция и история, представяна от имена като Хорхе Луис Борхес, Кортасар, като европейският модерн преди това.

Наистина, седемте истории, побрани в книжното тяло, носят сумрачен щрих, напомнящ на Борхес, леко ониричен привкус на съвсем деликатното припрлъзване по абсурда. Вървенето по ръбести ситуации на привидно невъзможни истории всъщност позволява на Иванов да навлезе в един по-особен модус на реалността и света, в който са излязат на яве наблюдения и осъзнавания, които иначе може би остават скрити.

Прозаичният текст е пълен с препратки и интелектуални заигравки, без това да натежава, нито да изпъква на преден план. В това отношение разказите са постигнали умелия баланс да се движат между наративната доминанта и поетичната експресия. Езикът е овладян и точен, без да е прекалено суховат, но и без да изстъпва в някакви особени, запомнящи се фрази. Историите са интересни и поне за мен бяха достатъчно увлекателни, без да пропускам красивите моменти на поетизъм.

Всеки разказ е изговорен в първо лице и човек може да остане с впечатлението, че всъщност главният героя навсякъде е един и същ. В историите се засягат темите за спомена, мистериозно се появяват и изчезват хора – не само като част от сюжета, но и като механизъм, с който да се открехне пространство за по-дълбоко навлизане в тъкънта на съществуването.

Изобщо, чудесна първа книга. Дано има още.

[Vladimir · Rating 5 out of 5]

Сборник с внимателно написани разкази. Модернистки усет към езика, към темите, към формата. Дебют, който е толкова различен от разказите и тенденциите в българската литература в момента, че е направо експеримент. “Щастливецът” и “Фалшификаторът” звучат както съвременно, така и като артефакт от хубавото литературно време на Константин Константинов, Чавдар Мутафов и Светослав Минков.

[Milen · Rating 5 out of 5]

Намерете място, което е спокойно и без неща, които ви разсейват, защото ще ви трябва доста да се концентрирате - сложният стил на писане награждава тези, които отделят време наистина да вникнат в него.
Намерих сюжетите на разказите за доста интригуващи и от време на време си мисля за тях (което за мен е знак, че нещо, което съм прочел има стойност).

[Emanuil Vidinski · Rating 4 out of 5]

Като цяло харесах почти всичко в тази книга, единствените ми критики са: на първо място към стила на моменти, само на моменти. Имаше клишета, имаше тромавост, можело е лесно да се избегнат, защото авторът наистина е добър, създава веднага атмосфера на разказите си, героите са живи и човек развива интерес към тях. Втората критика е свързана с персонажа на разказвача, всеки един от тях е уж различен, но всъщност е един и същи образ, малко твърде еднотипен. Също така на моменти казва, а не показва, изречения от типа на "тя беше изключително интелигентна и остроумна" не са сериозни. За щастие са абсолютна рядкост в книгата.
Но авторът също така умее да създаде разказ от липсата на реална история, което е за поздравление, а темите му са много интересни.

[Reni Kancheva · Rating 5 out of 5]

Този сборник е абсолютното ми откритие за тази година (колко хубаво, че завършвам именно с него). Попаднах на книгата съвсем случайно и толкова, толкова се радвам, че се срещнахме.

Велислав Д. Иванов разгръща богатството на езика и го насища с идеи и абстракции. Тези модернистични разкази отварят вечните теми за смъртта, съня, спомните и щипка любов; но също така разглеждат и добре познати теми от Борхес като творчеството, авторството, превода… И въпреки очевидното влияние от прозата на Борхес, текстовете не са претенциозни, а всъщност изключително достъпни.

Ох, а колко ми е любима темата за авторството и превода и как интересно е вплетена в няколко от разказите. Ще си позволя да споделя един цитат по въпроса, въпреки че тежестта идва именно в целостта на разказа:

“Кадийски всъщност бе подменил Бодлер, бе вложил собствените си идеи и вярвания в стихове, които само донякъде наподобяваха Бодлеровите по форма и смисъл, но се разделяха на ключови семантични кръстопътища. Но не е ли всеки превод обречен на това разминаване? Нима всички извънезикови препратки, съпътстващи всяка дума, сричка, буква, символ, можеха дори частично да бъдат възпроизведени чрез кодовете на друг език?”

Езикът, от своя страна, е впечатляващо красив, нанизан като на огърлица. Удоволствие за четящите хора.

“Понякога попадам в пастта на самотата. Усещам тежкия ѝ застоял дъх във врата си, зъбите ѝ, готови да се впият в него, да изпият извора на моята живост. Четирите стени сякаш се свиват и се сгъват в причудливи геометрични форми, а гледката отвъд прозореца – павираните улици, замрелите сгради – се отдалечава с всяка секунда, оставяйки стъклото като непрогледно черно огледало, от което ме наблюдава нощта.”

Абсолютно задължително ще прочета и другата му издадена книга “Средището на лабиринта”.