Човек, дори и добре да живее, достига до кота 60. И е редно малко да поспре. Да погледне назад, преди отново да продължи напред. Назад… Разбунено и като че ли безкрайно море, което порят платноходки с разноцветни платна и ярки надписи по тях: „Любов”, „Щастие”, „Дълг”, „Приятелство”, „Другарство”… Има и няколко с черни платна и с пусти палуби… Нормално. Задължително, щом си вече на 60. Напред? Сърцето май се свива: тесен Канал, който ти се струва, че ще прецапаш за броени секунди. Така ли е?… Божа работа. Опитът от изминалия живот подсказва, че препятствието само наглед е лесно преодолимо. Там, в дълбините му, зарити в калта, дремят чудовища, а над водата всеки миг ще полегне непрогледна мъгла, в която не можеш да различиш врага от другаря. Но задачата е поставена, а мисията не е невъзможна. Имам близки, приятели, съмишленици… Хора, които обичам, и които ме обичат. Продължавам! Тази книга с 25 разказа е подарък именно за тях – хората, с които през годините сме се срещнали и те са ми помогнали и окуражавали, за да стигна дотук. Сигурно ще пропусна някого. Нека никой не ми се обижда: надявам се, че докато преодолявам Канала, ще имам време и за още няколко книги…
Сборникът, който се явява и своеобразна творческа равносметка на Андрея Илиев, съдържа 25 разказа, групирани в три раздела: 12 ПО ОБЯД (криминална проза и реалистика), 12 ПОСРЕД НОЩ (фентъзи/фантастика) и ПО НИКОЕ ВРЕМЕ (хумор и сатира). Доста от творбите вече бях чел в други компилации, но това по никакъв начин не намали удоволствието от препрочитането им. Стилът на Андрея е разпознаваем - по войнишки стегнат, без излишно раздуване на локуми, действието върви задъхано, та подхванеш ли поредната история, няма как да я зарежеш по средата. Сега ще излъча по един разказ-фаворит (уточнявам - "първенци сред равни") от трите раздела - "Кръчмарят винаги идва", "Пеперудата" и "Морално чист". Радвам се, че влязох в "кръга на избраните", които получиха това книжно бижу, издадено от неуморните "Гаянци", в бутиков тираж, с автограф. Горещо препоръчвам на всички любители на родната литература с остър сюжет.
Андрея Илиев е един от най-утвърдените писатели в България днес, изключително многолик автор, известен и награждаван за работата си по множество исторически книги, криминални романи, произведения в жанровете фантастика, фентъзи и хорър. Въпреки това, аз все още не бях имал възможността да се запозная с творчеството му. Това се промени, когато научих за излизането на новата му книга “Смокините узряха, а кръчмарят вече пише сметката”. Тя ме спечели още със заглавието си, а когато научих, че е колекция с разкази, събирани от автора от целия му творчески път, реших да си я поръчам. Освен с прекрасното посвещение, за което благодаря, книгата ме спечели и със самото си съдържание – много силни, разнообразни и до един инстригуващи разкази, разделени на три основни части.
Превъзходна! Не си спомням от колко време насам не бях чел подобна книга. Разкошни разкази, перфектно изградени герои, много обрати и най-вече - умерена доза хумор.
Брилянтни разкази, какво повече да кажа. Да, излизали са на различни места тук-там през годините, но това не е никакъв проблем, напротив, хубаво е да ги видиш заедно под един покрив. Като цяло - поредната чудесна книга на Андрея Илиев.
Андрея Илиев на 60! Да ни е жив и здрав още поне три пъти по толкова да ни радва с книгите си :) И какъв по-подобаващ начин да го отпразнува от този да издаде книга? "Смокините..." излиза под шапката на вездесъщото издателство GAIANA Book&Art Studio на не по-малко вездесъщия Явор Цанев и е събрала между кориците си 25 разказа със запазената марка на Андрея. Сещате се - аз съм последният човек, който толерира БГ-сетингите на други, набедени за автори недоразумения - няма да цитирам едни северозападнали графомани, че току-виж пак се обидили, пък и що да им правя реклама - те едни други неумни хора се стараят достатъчно. Само че при Андрея Илиев всичко е толкова на място, толкова добре пипнато, толкова хомогенно и натурално, че чак ти се приисква да четеш още и още такива чисто български разкази. Без измислен северозападнал диалект, без маниернечене, без напъни, достойни за ранна утрин в тоалетната на село... Абе красота :) Искрено се надявам, че сте чели и другите книги на Андрея - освен забавни неща той има и великолепни кримки, достойни за перото на Чандлър (или Гуляшки, ако предпочитате...). Ако не сте - бързо да се поправите :)