What do you think?
Rate this book
The Mosque of Notre Dame
The Mosque of Notre Dame is a resistance-movement thriller set in a Sharia dystopia. It is at the same time an inspiring tale of surviving the strange situations in which God sometimes puts his people. The world turned its back on Him, and so He allowed the world to carry on without Him. The God-less created their own chastisement--the chastisement that is life without God. In Paris, an alliance of Traditionalist Catholics and a small contingent of secularized Frenchmen, blessed with native Gallic cussedness, are the only opposition left in this fast-paced adventure of physical war, culture war, strategy, revenge, sacrifice, love, reconciliation, and the relentless consequences of ideas. Those who will not fight for their faith will lose it, and everything else. But those who fight and forgive, will gain everything. The book was written by Elena Chudinova, a Russian, who is a Traditionalist Catholic from Moscow. It has enjoyed great success in the "front-line" nations where Islam and the West are colliding. Originally published in Russian in 2006, it has been translated into French, Serbian, Polish, Bulgarian, Turkish, and Norwegian. The first American edition appears finally here in 2015, published by Michael Matt's The Remnant Press.
255 pages, Kindle Edition
First published January 1, 2009
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 28 of 28 reviews
March 26, 2018
This was one of the hardest books I have read in a very long time and I didn’t enjoy it very much. The author is Russian, the setting is primarily Paris, France in the year 2048. Each chapter of the book – for the first ½ of the book – would skip to another place, a different time and new people. I got that each was going to tie back to Paris eventually, but the confusion—for me at least—was enhanced by so many unfamiliar socio-cultural idioms and customs, primarily Russian, but also, French, Serbian and others. I suspect it might improve on a subsequent reading(s), still it was tough going. I went back numerous times to figure out who was who and what they had done and why, to keep the thread of the narrative.
The book was originally written in 2006, having been conceived in light of 9/11 but before the mass murder of school children in the Russian city of Beslan by Islam terrorists in 2004. The author rightly points out that we as Americans often know (next to) nothing about terrorism oversees, not so much from apathy as lack of access.
Elena Chudinova’s scenario, an Islamic Paris, with the Cathedral of Notre Dame now as Al Franconi Mosque, may seem alarmist to some or derogatory to others. I saw it rather as a wake-up call to Christians, especially European Christians. (Only 5% of French Christians—Catholic and Protestant combined—go to church or Mass; whereas 39% of French people claim ‘no religion’.) And for us here in America. Chudinova sees America as so hopelessly bogged down in other (racial, crime, etc.) problems to ever have to deal with a domestic Islamic terrorism scenario. That seems rather simplistic to me, as I think a version of her nightmare could unfold anywhere anytime, especially when Christians stop living their faith, which is the first and primary battle-field, the battle for each soul.
‘For our struggle is not against flesh and blood, but against the rulers, against the authorities, against the powers of this dark world and against the spiritual forces of evil in the heavenly realms.’ Eph 6:12
Also, the book suffered from poor/weak translation. Sentences were awkward. I'm sure it read much better in the original Russian. 2.5 stars.
The book was originally written in 2006, having been conceived in light of 9/11 but before the mass murder of school children in the Russian city of Beslan by Islam terrorists in 2004. The author rightly points out that we as Americans often know (next to) nothing about terrorism oversees, not so much from apathy as lack of access.
Elena Chudinova’s scenario, an Islamic Paris, with the Cathedral of Notre Dame now as Al Franconi Mosque, may seem alarmist to some or derogatory to others. I saw it rather as a wake-up call to Christians, especially European Christians. (Only 5% of French Christians—Catholic and Protestant combined—go to church or Mass; whereas 39% of French people claim ‘no religion’.) And for us here in America. Chudinova sees America as so hopelessly bogged down in other (racial, crime, etc.) problems to ever have to deal with a domestic Islamic terrorism scenario. That seems rather simplistic to me, as I think a version of her nightmare could unfold anywhere anytime, especially when Christians stop living their faith, which is the first and primary battle-field, the battle for each soul.
‘For our struggle is not against flesh and blood, but against the rulers, against the authorities, against the powers of this dark world and against the spiritual forces of evil in the heavenly realms.’ Eph 6:12
Also, the book suffered from poor/weak translation. Sentences were awkward. I'm sure it read much better in the original Russian. 2.5 stars.
December 6, 2013
Although the author doesn`t seem to know the difference between Arabs, Turks and Iranians, she managed to describe Muslims quite accurately - her description of Islamic Europe was very convincing!
But the reason why I liked the book is that I agree with her opinion on this situation in Europe and believe that part of the future she is describing in the book can come true one day.
But the reason why I liked the book is that I agree with her opinion on this situation in Europe and believe that part of the future she is describing in the book can come true one day.
Want to Read
May 15, 2021Мечеть Парижской Богоматери
"Ce livre est l’œuvre d’une chrétienne, d’une chrétienne peut-être mauvaise, mais, en tout cas, pas complètement ignare."
...
"Et l’idiote, de nos jours, c’est notre civilisation chrétienne. Cette idiote qui s’est fourré dans son crâne de trop brave fille l’idée d’égalité".
...
"Mais je parle de l’Europe, et nous, alors, en Russie ? La Russie appartient par sa culture à l’Europe, pour la simple raison qu’elle se nourrit des mêmes racines chrétiennes. Tant que ces racines n’ont pas été éradiquées, nous restons aussi l’Europe."
Elena Tchoudinova
Maybe, by year 2048, they'll be praying inside Notre-Dame. For now, they've taken over Paris streets.
https://www.youtube.com/watch?v=VPpAL...
"Ce livre est l’œuvre d’une chrétienne, d’une chrétienne peut-être mauvaise, mais, en tout cas, pas complètement ignare."
...
"Et l’idiote, de nos jours, c’est notre civilisation chrétienne. Cette idiote qui s’est fourré dans son crâne de trop brave fille l’idée d’égalité".
...
"Mais je parle de l’Europe, et nous, alors, en Russie ? La Russie appartient par sa culture à l’Europe, pour la simple raison qu’elle se nourrit des mêmes racines chrétiennes. Tant que ces racines n’ont pas été éradiquées, nous restons aussi l’Europe."
Elena Tchoudinova
Maybe, by year 2048, they'll be praying inside Notre-Dame. For now, they've taken over Paris streets.
https://www.youtube.com/watch?v=VPpAL...
Want to Read
September 13, 2010Based on this video, I'm going to get a copy of this book. Not sure how I'll overcome the language obstacle, but it will be worth it. I have to read this book!
March 19, 2016
Книгата е с доста противоречиви отзиви в руските сайтове и известно време ми отлежаваше в библиотеката. Както често се случва, представата ми за нея се размина с реалността.
Първо, като жанр ми е трудно да я определя. Това би трябвало да е антиутопия или социално-философска фантастика, но самата авторка се разграничава и от двете определения. Не е публицистика, но повествованието е изцяло подчинено на изповядваната идеология, което донякъде я лишава от художественост. Вероятно 3-те звезди, които означават "харесва ми" не са съвсем коректна оценка. Не ми хареса. Но ме размисли, развълнува и донякъде образова, което не ми дава да я поставя на едно ниво с книгите-семки за убиване на времето.
Годината е 2048 (Оруел пише известния си роман през 1948 и обръща последните цифри, аналогията с оруеловия роман тук е търсена и желана). Ислямът е завладял някогашната християнска Европа. Рим е паднал, последният папа е низвергнат, а малко след това Полша, като последна и единствена крепост на католицизма избира свой папа. Полша вече е излязла от ЕС и НАТО, за да може да изгони мюсюлманите и е пуснала Русия, за да я пази. Русия остава сила, най-вече защото има технологии и ядрени бомби. Гърция откупува за голяма сума независимостта си (книгата е издадена през 2005 г., когато Гърция все още имаше вид на богата страна), но условието е Атон да изчезне. Атон, обаче, успява да се защити сам: когато джихадистите започват атаката машините започват да се чупят, пушките отказват да стрелят, а войниците са нападнати от болести и, обзети от свещен ужас, дезертират. Америка не може да помогне - тя е разделена на две: белият Юг и мултикултурният Север, съставен от чернокожи от всички религии, от араби и евреи, които са прекалено разделени помежду си, за да могат да представляват сериозна опасност. В Париж Нотр Дам е превърната в джамия, правоверните жени не могат да излизат без бурка и придружител, осъдените по законите на шериата гяури са убивани с камъни по площадите. Неприелите исляма са затворени в гета, които периодично се прочистват. Съпротивата действа в тунелите на метрото и в старите катакомби чрез терористични актове и показни убийства. Когато е взето окончателно решение за гетата и французите разбират, че са обречени, те предприемат една последна, отчаяна стъпка: решават да завземат джамията Нотр Дам, да я осветят наново и след това да я взривят.
Темата е достатъчно злободневна и очаквах интересна книга. И тя действително е интересна. Но заедно с това е шокиращо неполиткоректна. Реални факти, ислямска и християнска история и философия са представени и извъртени така, че да водят до конкретни изводи. Верни ли са тези изводи или не - в йезуитската риторика при постигане на целта всички средства са позволени. Авторката на книгата е ревностна християнка и върл противник на църковните реформи и религиозната толерантност. Цялото повествование се води от тази позиция, което превръща книгата от роман в прокламация. Папа Йоан-Павел II тук е представен като Антихриста. Реформите му на църковната меса, признанията, че част от Кръстоносците по време на походите са били там, за да се облагодетелстват, а не от религиозен плам, признанията, че другите религии може би също водят към Бога, но по други пътища, според Чудинова навреждат на католицизма повече от всичките врагове-друговерци. Защото църковните ритуали са свещени и идват направо от Бог, критиката срещу светите воини е храчка в лицето на религията и нейните мъченици, а толерантността към другите религии нарушава първият и основен принцип на вярата - да нямаш други богове, освен мене. Никой не може да ме убеди, обаче, че първите християни са служили многочасови меси, по-логично е обратното, тъй като християнството стартира като религия извън закона; повечето от кръстоносците са били трети или четвърти синове, които са нямали никакъв шанс да натрупат слава и богатство в родината си и историческите хроники свидетелстват, че съвсем не всички са действали като добри християни; трите основни религии са така вплетени една в друга, с общ произход и сходни идеологии, че в сравнително религиознание са наречени с общ термин - аврамистки религии. Чудинова отбелязва като загуба на вярата превръщането на нафората и обредното вино в символ (т.е. за тях вече не се мисли като за тялото и кръвта Христови), възприемането на старите храмове като шедьоври на архитектурата и историческо наследство, тенденцията църковните обреди като кръщенето, сватбите, големите празници да се превръщат в мода, изследванията, че в Русия като православни християни се самоопределят с 20% повече от хората, които се признават за вярващи. Тук съм съгласна. Но аз съм агностик, отгледан от вярващи. Църковните празници в семейството ми се празнуваха преди това да се превърне в мода, кръстена съм по време на религиозни гонения и научих "Отче наш" преди "Аз съм българче". Загубих вярата си не в резултат на криза или някаква колизия. Считам за лицемерно, ако приемаш дарвиновата теория и тази за Големия взрив, едновременно с това да вярваш и в сила създала света за 6 дни и седнала да си почине на седмия. Не мога да смятам като авторката, че научните, техническите и културните достижения на съвременна Европа са в резултат на християнството като идеология. Защото, ако бавно и полека Църквата не беше започнала да се реформира още в епохата на Възраждането, все още щяхме да считаме, че Земята е плоска, че инакомислещите трябва да се изгарят, а изкуството щеше да е изцяло църковно-канонично. Т.е. по нищо не бихме се различавали от ислямските държави. Ислямът е сравнително млада религия, то възниква през 7 век, не е чудно, че в момента е на фаза европейско средновековие. Фундаментализмът може да бъде овладян само отвътре, чрез религиозни реформи, които трябва да дойдат от самия ислям, защото всяка външна намеса само би сплотила дори мирните мохамедани в единен фронт. Това, разбира се, е мнение на лаик. Ако изискваме религиозна толерантност няма как да стане без самите ние да я проявяваме.
Дразнещи в романа са черно-белите , схематични герои и прекомерният фанатизъм За пръв път осъзнах, че за мен истински вярващите християни са също толкова плашещи, колкото мохамеданите фанатици. В книгата няма нито един симпатичен герой, "добрите" са също толкова отблъскващи, колкото "лошите".
Имаше един особено шокиращ и неубедителен момент: главната героиня София обяснява как всеки мюсюлманин е роден убиец, който трябва да се унищожава още като дете, още в утробата, още в семето, но тя разбирате ли деца не убива, защото иначе би заприличала на враговете си. Всъщност, хора като София (тя не е вярваща, а жертва на терористичен акт и водена в началото от жажда за отмъщение, а после просто от омраза) рядко се свенят да убиват и деца. Копирам цитата тук, както е в оригинал, може и да го преведа някога, когато споменът избледнее и нервите ми не са толкова оголени: «Собственно говоря, они и не дети в нашем смысле слова. Просто особи, не достигшие взрослого размера и способности к регенерации. Вы скажете, попади их ребенок в добрые руки, его можно воспитать нормальным человеком. Знаю, что скажете. Они рады-радехоньки, чтобы мы думали именно так. Сами-то они уверены в другом. ..в итоге всех их генетических упражнений результат почему-то один – убийца и бандит. Эти евгенические шедевры надо душить в колыбели, а еще лучше – в утробе. А еще лучше – в семени». Хайл, а?
Не бих могла да знам какво е бъдещето на Европа, надявам се то да се основава на търпимост, а не на терор. Не ми харесва, обаче, да бъда плашена. Уплашените хора по-лесно се манипулират. Когато четете книга като тази, внимавайте - страхът трови по-бързо и от цианид, а омразата вреди най-много на мразещия.
Първо, като жанр ми е трудно да я определя. Това би трябвало да е антиутопия или социално-философска фантастика, но самата авторка се разграничава и от двете определения. Не е публицистика, но повествованието е изцяло подчинено на изповядваната идеология, което донякъде я лишава от художественост. Вероятно 3-те звезди, които означават "харесва ми" не са съвсем коректна оценка. Не ми хареса. Но ме размисли, развълнува и донякъде образова, което не ми дава да я поставя на едно ниво с книгите-семки за убиване на времето.
Годината е 2048 (Оруел пише известния си роман през 1948 и обръща последните цифри, аналогията с оруеловия роман тук е търсена и желана). Ислямът е завладял някогашната християнска Европа. Рим е паднал, последният папа е низвергнат, а малко след това Полша, като последна и единствена крепост на католицизма избира свой папа. Полша вече е излязла от ЕС и НАТО, за да може да изгони мюсюлманите и е пуснала Русия, за да я пази. Русия остава сила, най-вече защото има технологии и ядрени бомби. Гърция откупува за голяма сума независимостта си (книгата е издадена през 2005 г., когато Гърция все още имаше вид на богата страна), но условието е Атон да изчезне. Атон, обаче, успява да се защити сам: когато джихадистите започват атаката машините започват да се чупят, пушките отказват да стрелят, а войниците са нападнати от болести и, обзети от свещен ужас, дезертират. Америка не може да помогне - тя е разделена на две: белият Юг и мултикултурният Север, съставен от чернокожи от всички религии, от араби и евреи, които са прекалено разделени помежду си, за да могат да представляват сериозна опасност. В Париж Нотр Дам е превърната в джамия, правоверните жени не могат да излизат без бурка и придружител, осъдените по законите на шериата гяури са убивани с камъни по площадите. Неприелите исляма са затворени в гета, които периодично се прочистват. Съпротивата действа в тунелите на метрото и в старите катакомби чрез терористични актове и показни убийства. Когато е взето окончателно решение за гетата и французите разбират, че са обречени, те предприемат една последна, отчаяна стъпка: решават да завземат джамията Нотр Дам, да я осветят наново и след това да я взривят.
Темата е достатъчно злободневна и очаквах интересна книга. И тя действително е интересна. Но заедно с това е шокиращо неполиткоректна. Реални факти, ислямска и християнска история и философия са представени и извъртени така, че да водят до конкретни изводи. Верни ли са тези изводи или не - в йезуитската риторика при постигане на целта всички средства са позволени. Авторката на книгата е ревностна християнка и върл противник на църковните реформи и религиозната толерантност. Цялото повествование се води от тази позиция, което превръща книгата от роман в прокламация. Папа Йоан-Павел II тук е представен като Антихриста. Реформите му на църковната меса, признанията, че част от Кръстоносците по време на походите са били там, за да се облагодетелстват, а не от религиозен плам, признанията, че другите религии може би също водят към Бога, но по други пътища, според Чудинова навреждат на католицизма повече от всичките врагове-друговерци. Защото църковните ритуали са свещени и идват направо от Бог, критиката срещу светите воини е храчка в лицето на религията и нейните мъченици, а толерантността към другите религии нарушава първият и основен принцип на вярата - да нямаш други богове, освен мене. Никой не може да ме убеди, обаче, че първите християни са служили многочасови меси, по-логично е обратното, тъй като християнството стартира като религия извън закона; повечето от кръстоносците са били трети или четвърти синове, които са нямали никакъв шанс да натрупат слава и богатство в родината си и историческите хроники свидетелстват, че съвсем не всички са действали като добри християни; трите основни религии са така вплетени една в друга, с общ произход и сходни идеологии, че в сравнително религиознание са наречени с общ термин - аврамистки религии. Чудинова отбелязва като загуба на вярата превръщането на нафората и обредното вино в символ (т.е. за тях вече не се мисли като за тялото и кръвта Христови), възприемането на старите храмове като шедьоври на архитектурата и историческо наследство, тенденцията църковните обреди като кръщенето, сватбите, големите празници да се превръщат в мода, изследванията, че в Русия като православни християни се самоопределят с 20% повече от хората, които се признават за вярващи. Тук съм съгласна. Но аз съм агностик, отгледан от вярващи. Църковните празници в семейството ми се празнуваха преди това да се превърне в мода, кръстена съм по време на религиозни гонения и научих "Отче наш" преди "Аз съм българче". Загубих вярата си не в резултат на криза или някаква колизия. Считам за лицемерно, ако приемаш дарвиновата теория и тази за Големия взрив, едновременно с това да вярваш и в сила създала света за 6 дни и седнала да си почине на седмия. Не мога да смятам като авторката, че научните, техническите и културните достижения на съвременна Европа са в резултат на християнството като идеология. Защото, ако бавно и полека Църквата не беше започнала да се реформира още в епохата на Възраждането, все още щяхме да считаме, че Земята е плоска, че инакомислещите трябва да се изгарят, а изкуството щеше да е изцяло църковно-канонично. Т.е. по нищо не бихме се различавали от ислямските държави. Ислямът е сравнително млада религия, то възниква през 7 век, не е чудно, че в момента е на фаза европейско средновековие. Фундаментализмът може да бъде овладян само отвътре, чрез религиозни реформи, които трябва да дойдат от самия ислям, защото всяка външна намеса само би сплотила дори мирните мохамедани в единен фронт. Това, разбира се, е мнение на лаик. Ако изискваме религиозна толерантност няма как да стане без самите ние да я проявяваме.
Дразнещи в романа са черно-белите , схематични герои и прекомерният фанатизъм За пръв път осъзнах, че за мен истински вярващите християни са също толкова плашещи, колкото мохамеданите фанатици. В книгата няма нито един симпатичен герой, "добрите" са също толкова отблъскващи, колкото "лошите".
Имаше един особено шокиращ и неубедителен момент: главната героиня София обяснява как всеки мюсюлманин е роден убиец, който трябва да се унищожава още като дете, още в утробата, още в семето, но тя разбирате ли деца не убива, защото иначе би заприличала на враговете си. Всъщност, хора като София (тя не е вярваща, а жертва на терористичен акт и водена в началото от жажда за отмъщение, а после просто от омраза) рядко се свенят да убиват и деца. Копирам цитата тук, както е в оригинал, може и да го преведа някога, когато споменът избледнее и нервите ми не са толкова оголени: «Собственно говоря, они и не дети в нашем смысле слова. Просто особи, не достигшие взрослого размера и способности к регенерации. Вы скажете, попади их ребенок в добрые руки, его можно воспитать нормальным человеком. Знаю, что скажете. Они рады-радехоньки, чтобы мы думали именно так. Сами-то они уверены в другом. ..в итоге всех их генетических упражнений результат почему-то один – убийца и бандит. Эти евгенические шедевры надо душить в колыбели, а еще лучше – в утробе. А еще лучше – в семени». Хайл, а?
Не бих могла да знам какво е бъдещето на Европа, надявам се то да се основава на търпимост, а не на терор. Не ми харесва, обаче, да бъда плашена. Уплашените хора по-лесно се манипулират. Когато четете книга като тази, внимавайте - страхът трови по-бързо и от цианид, а омразата вреди най-много на мразещия.
January 7, 2020
Началото е завладяващо с възможността историческият завой да се случи. Нотр Дам на 15.04.2019 изгоря. Няма как да бъде осквернен. Пародия на исляма. Знаем си го. Да си седят от където са си. Не ни трябват в Европа. Допусната е неточност за първото отблъскване на арабите преди битката при Поатие. Хан Тервел??? За два- три дневно четиво има какво да научиш и над какво да се замислиш.
April 25, 2017
I found this book more as an interested essay from a biased point of view than as a proper novel. As a depiction of the future in 40 years' time it is not credible according to the evolution of technology, for example.
It seems that more than a novel, this is a set of situations that try to get the reader to accept the thesis of the author. In my opinion the story is not a proper novel but some kind of panflet.
Anyway, for a better piece of literature on the topic, try Michel Houellebecq's Soumission
It seems that more than a novel, this is a set of situations that try to get the reader to accept the thesis of the author. In my opinion the story is not a proper novel but some kind of panflet.
Anyway, for a better piece of literature on the topic, try Michel Houellebecq's Soumission
December 29, 2015
Futuristic novel set in Paris....based on todays news, this book is certainly in the realm of possibility/probability. Great characters, interesting plot and setting. Thought provoking as to how to prevent the outcome and how to prepare for its fruition, both spiritually and secularly. Lord I hope I have prepared my son for this potential eventuality as it most likely will happen in his lifetime or his children's. Reading this book brings tears of sadness and admiration for those willing to sacrifice themselves for the greatest good, which is Our Lord and His Church.
June 14, 2021
Прочёл четверть. Бросил, когда там начался пересказ российского телевизора. Когда Афон стал отстреливаться от ужасных мусульман ангельской магией, а матушка-Россия — собирать под крыло непутёвых блудных соседушек. С сочными характеристиками по каждому. И прочая подобная хрень.
(Автору, наверное, особенно теперь обидно, что в романе походя упоминается, как Крым отхватила себе Турция. Надо же было так не угадать, кто на самом деле его уворует.)
(Автору, наверное, особенно теперь обидно, что в романе походя упоминается, как Крым отхватила себе Турция. Надо же было так не угадать, кто на самом деле его уворует.)
May 15, 2017
Fascinating read especially for a non Catholic
5 stars because one, I learned much about a faith I am not familiar with and two, I think it is very prophetic concerning the future fate of much of Europe and the West in general.
5 stars because one, I learned much about a faith I am not familiar with and two, I think it is very prophetic concerning the future fate of much of Europe and the West in general.
February 16, 2013
Грозное пророчество для Европы и всего "цивилизованного" мира
September 27, 2015
Ретроспектива из 2015 года. Молчание.
July 21, 2019
სუბიექტურად 5/5
ობიექტურად 3/5
ობიექტურად 3/5
June 5, 2025
I am intrigued by books such as this: stories predicting future dystopic societies, wherein our current status quo has been completely overturned. The only thing I expect is that the author has good knowledge of the subject matter in their story. From what I've read of her The Mosque of Notre Dame, Elena Chudinova knows little about Islam or even the French and other Western European peoples.
To believe that by 2048, not only will there be a pan-Islamic state throughout almost all Europe, except for Poland, Russia and Greece (?!?), but that it will be of the most extreme Wahhabi variety is absurd. The story itself begins with the stoning of a French winegrower. This pan-Islamic state has banned not only alcohol and pork, but also film, music and even the photographing of people, as well as sports and bodybuilding (yes, bodybuilding). I can see the French acquiescing to Muslim rule, but never to one this extremist. No French man pr woman will do without their wine, ham and football.
As for Chudinova's understanding of Islam and Muslim peoples, it seems to go no further than what one takes from the memes and Islamophobic rants on social media. She has Turks and Iranians ruling in solidarity with Arabs over the Europeans. Anyone with the slightest familiarity of these peoples will recognize that this alone is even more farfetched than taking a glass of chardonnay out the hands of a Frenchman (or a photo of his dear old gra-mere, for that matter). As most who look to portray Muslims as oversexed perverts, the author has them practicing temporary marriage as a workaround for prostitution. Now, while the Shi'a may find temporary marriage (which Iranians call "sigheh") to be permissible -- albeit, with many rules and caveats, for the Sunni majority in Islam, temporary marriage ("nikah mut'ah") is considered haram (forbidden). Thus, no such thing would be allowed within a Wahhabi state.
When one considers the feckless immigration and refugee policies of recent decades and the resultant demographic shift, the idea of a future Muslim dominated Europe is not at all implausible. That being said, it is not at all feasible to see this Muslim Europe being at all like those Wahhabi/Salafi societies we see in the Middle East sheikdoms or Taliban-ruled Afghanistan. It is much more likely it will be its own unique hybrid culture, embracing from the heritage of the West as well as the Ummah.
To believe that by 2048, not only will there be a pan-Islamic state throughout almost all Europe, except for Poland, Russia and Greece (?!?), but that it will be of the most extreme Wahhabi variety is absurd. The story itself begins with the stoning of a French winegrower. This pan-Islamic state has banned not only alcohol and pork, but also film, music and even the photographing of people, as well as sports and bodybuilding (yes, bodybuilding). I can see the French acquiescing to Muslim rule, but never to one this extremist. No French man pr woman will do without their wine, ham and football.
As for Chudinova's understanding of Islam and Muslim peoples, it seems to go no further than what one takes from the memes and Islamophobic rants on social media. She has Turks and Iranians ruling in solidarity with Arabs over the Europeans. Anyone with the slightest familiarity of these peoples will recognize that this alone is even more farfetched than taking a glass of chardonnay out the hands of a Frenchman (or a photo of his dear old gra-mere, for that matter). As most who look to portray Muslims as oversexed perverts, the author has them practicing temporary marriage as a workaround for prostitution. Now, while the Shi'a may find temporary marriage (which Iranians call "sigheh") to be permissible -- albeit, with many rules and caveats, for the Sunni majority in Islam, temporary marriage ("nikah mut'ah") is considered haram (forbidden). Thus, no such thing would be allowed within a Wahhabi state.
When one considers the feckless immigration and refugee policies of recent decades and the resultant demographic shift, the idea of a future Muslim dominated Europe is not at all implausible. That being said, it is not at all feasible to see this Muslim Europe being at all like those Wahhabi/Salafi societies we see in the Middle East sheikdoms or Taliban-ruled Afghanistan. It is much more likely it will be its own unique hybrid culture, embracing from the heritage of the West as well as the Ummah.
April 17, 2013
http://lammothsblog.blogspot.com/2013...
Демокрацията се гради върху едно просто правило - свободни избори и управление на мнозинството. Това кара много европейци да се запитат какво ще се случи в Европа, при условие че бъдещата демографска картина ще е много по-различна, отколкото е сега. А тя показва, че през 2050 г. в повечето страни мюсюлманите вероятно ще са мнозинство. А групировки като Мюсюлманските братя работят безшумно по въпроса, както ще видите в този чудесен филм ( https://www.youtube.com/watch?v=ld_ZR... ), направен от прогресивен мюсюлманин, живеещ в Норвегия. Съвсем е реално такива групи-хамелеони (а те се ползват с голяма подкрепа, защото финансират по-бедните, а съответнo и по-лесноманипулируемите) да се внедрят като представители на мюсюлманите във властта, а след това да наложат шериат - политическа доктрина, напомняща идеологиите на фашизма и комунизма. Това вече се случи в Египет, Тунис и Либия, където ислямисти дойдоха на власт, претендирайки че защитават бедната и средната прослойка срещу корпоративни интереси, ала започнаха да предприемат вкарването на безумни закони, предизвиквайки вълна от протести сред интелигенцията, малцинствата и светско население. В Сирия радикалните ислямисти съсипаха цялата инфраструктура и върнаха републиката десетилетия назад. Да не говорим за терора над малцинствата там, както и исканията на терористичните групировки, вкарани от чужди страни в Сирия, за джизя (данък за неверниците).
Книгата на Чудинова не е нещо ново в европейската или американската литература. Преди няколко години британската писателка Мелани Филипс публикува романа си "Лондонистан", чиято тема е подобна. А в сферата на публицистиката има редица автори по този въпрос: Боуър, Бриджит Гейбриъл, Робърт Спенсър и т.н.
Но нека се спрем първо върху това явление, наречено уахабитизъм/салафизъм. Тази консервативна форма на исляма е наложена в страни като Саудитска Арабия и Катар. В Саудитска Арабия са забранени всякакви немюсюлмански религиозни храмове, а наказанието за проповеди е смърт. В Катар едва през 2008г. позволиха да се построят такива, но без религиозни символи и без служения. Дискриминацията спрямо немюсюллманите е огромна, както в юридическо, така и в политическо отношение. В Саудитска арабия има ограничения дори за мюсюлманите-шиити и техните празници, а преди няколко месеца там бяха арестувани 41 души от религиозната полиция (да, точно така, имат религиозна полиция!), защото празнували Коледа. Правата на жените и в двете страни са силно ограничени - полигамията е разрешена, но пък полиандрията е строго забранена. Жените са задължени да носят абая, която ги покрива почти изцяло, с изключение на очите, при това температурите са често над 45 градуса. В Саудитска Арабия жените нямат право да си изкарат шофьорска книжка, не могат на практика да ползват градския транспорт, а има и случаи, в които изнасилени жени се наказват с удари с камшик, за това че са се оплакали в медиите, или че са се разхождали без придружител. Показанията на жените в съда (така е и в Катар) се броят колкото "половин" показание, дадено от мъж, което е проблем, защото жената не може да докаже, че е била насилена. Ако един мъж изрече три пъти талак (развод) на жена си, то това се счита за развод и не са необходими никакви следващи юридически действия. Жената пък от своя страна не може да се разведе по никакъв начин без да получи съгласието на мъжа. Едва през 2012 г. на Олимпийските игри в Лондон, Катар и Саудитска арабия благоволиха да пратят жени да се състезават в мероприятието, тупайки се в гърдите за това колко са напредничави. Едва 2012 г.! Заедно с Бруней бяха единствените, които упорито отказваха да го направят.
Често момичетата биват кастрирани с бръснарско ножче, за да не изпитват удоволствие от оргазма, с цел да "предпази" жената от изневери...
И ако има някой, който умее да прави градивна, политически некоректна и рационална критика, то това е Пат Кондел.
----
Но да се върнем към книгата.
За съжаление Чудинова е отишла твърде далеч. Тя признава, че е изградила образа на своята главна героиня - София, около този на Ориана Фалачи, която е един от най-острите критици на исляма. Само че Чудинова и Фалачи сякаш не могат да разграничат радикалния, политически ислям, който се финансира от няколко страни в Близкия изток, и светско настроените мюсюлмани, които едва ли заслужават да бъдат поставени под общ знаменател. Защото филмът, посочен в началото на ревюто, е правен от мюсюлманин. Арестуваният преди няколко дни сатирик Басем Юсеф, който защитава правата на малцинствата и критикува радикализма, също е мюсюлманин. Редовната армия, която е поставена в християнските градове в Сирия, и която защитава хората от ислямистките нападения, също са мюсюлмани в по-голямата си част. Имам доста приятели мюсюлмани, които са светско настроени. В книгата на Чудинова няма никакви положителни герои-мюсюлмани, освен няколко конвертирани бивши християни.
В литературно отношение книгата е изпипана. Един от движещите образи е бунтарката Жана, като разбира се приликата с Жана д'Арк не е случайна. Като цяло структурата на романа силно напомня на тези на Виктор Юго (най-вече "Клетниците"), а Еужен-Оливие, друг от героите, частично притежава харизмата на Жан Валжан. Чудинова никак не пести критиките. Още в началото клет човечец е пребит с камъни, заради това че е приготвил вино. Следва сериозна критика за натиска върху жените и тяхната деградация. Явно показва културното изоставане и спирането на техническия прогрес. Чудинова остро критикува и позицията на Европа спрямо Косово. Центърът на католицизма се премества в Полша, които заедно с Русия са бастионите на християнството. Богатите гърци успяват да изкупят частично свободата си, а останалата част от Европа е под мюсюлмански контрол и шериат. Малкото християни живеят в гета, често посещавани от органи за контрол. Организира се революция...
Общо взето "Джамията Парижката света Богородица 2048" е опит за алюзия на оруеловата "1984", само че тук заплахата не са крайните леви и десни системи, а зелената "заплаха". На мен ми се стори твърде религиозна, твърде радикална (дори за моите представи). Така не се пише по такава тема. Струва ми се, че критиката трябва да съдържа и надеждата, че светско настроените мюсюлмани ще надделеят. Рационалното, светско бъдеще трябва да е пътя напред, а не потисничеството и налагането на крайни идеологии. "Най-голямото постижение на Западния свят е демокрацията. Защото всички останали постижения, в науката, в медицината, в културата, бумът на техническия прогрес - всички те са постигнати в демократична среда. А тя в момента е под заплаха." (това са думи на Тарек Хаджи, мюсюлманин). Чудинова е тръгнала да критикува през нейния дълбоко религиозен поглед, поради тази причина няма нито чувство за преценка, нито за критика
Демокрацията се гради върху едно просто правило - свободни избори и управление на мнозинството. Това кара много европейци да се запитат какво ще се случи в Европа, при условие че бъдещата демографска картина ще е много по-различна, отколкото е сега. А тя показва, че през 2050 г. в повечето страни мюсюлманите вероятно ще са мнозинство. А групировки като Мюсюлманските братя работят безшумно по въпроса, както ще видите в този чудесен филм ( https://www.youtube.com/watch?v=ld_ZR... ), направен от прогресивен мюсюлманин, живеещ в Норвегия. Съвсем е реално такива групи-хамелеони (а те се ползват с голяма подкрепа, защото финансират по-бедните, а съответнo и по-лесноманипулируемите) да се внедрят като представители на мюсюлманите във властта, а след това да наложат шериат - политическа доктрина, напомняща идеологиите на фашизма и комунизма. Това вече се случи в Египет, Тунис и Либия, където ислямисти дойдоха на власт, претендирайки че защитават бедната и средната прослойка срещу корпоративни интереси, ала започнаха да предприемат вкарването на безумни закони, предизвиквайки вълна от протести сред интелигенцията, малцинствата и светско население. В Сирия радикалните ислямисти съсипаха цялата инфраструктура и върнаха републиката десетилетия назад. Да не говорим за терора над малцинствата там, както и исканията на терористичните групировки, вкарани от чужди страни в Сирия, за джизя (данък за неверниците).
Книгата на Чудинова не е нещо ново в европейската или американската литература. Преди няколко години британската писателка Мелани Филипс публикува романа си "Лондонистан", чиято тема е подобна. А в сферата на публицистиката има редица автори по този въпрос: Боуър, Бриджит Гейбриъл, Робърт Спенсър и т.н.
Но нека се спрем първо върху това явление, наречено уахабитизъм/салафизъм. Тази консервативна форма на исляма е наложена в страни като Саудитска Арабия и Катар. В Саудитска Арабия са забранени всякакви немюсюлмански религиозни храмове, а наказанието за проповеди е смърт. В Катар едва през 2008г. позволиха да се построят такива, но без религиозни символи и без служения. Дискриминацията спрямо немюсюллманите е огромна, както в юридическо, така и в политическо отношение. В Саудитска арабия има ограничения дори за мюсюлманите-шиити и техните празници, а преди няколко месеца там бяха арестувани 41 души от религиозната полиция (да, точно така, имат религиозна полиция!), защото празнували Коледа. Правата на жените и в двете страни са силно ограничени - полигамията е разрешена, но пък полиандрията е строго забранена. Жените са задължени да носят абая, която ги покрива почти изцяло, с изключение на очите, при това температурите са често над 45 градуса. В Саудитска Арабия жените нямат право да си изкарат шофьорска книжка, не могат на практика да ползват градския транспорт, а има и случаи, в които изнасилени жени се наказват с удари с камшик, за това че са се оплакали в медиите, или че са се разхождали без придружител. Показанията на жените в съда (така е и в Катар) се броят колкото "половин" показание, дадено от мъж, което е проблем, защото жената не може да докаже, че е била насилена. Ако един мъж изрече три пъти талак (развод) на жена си, то това се счита за развод и не са необходими никакви следващи юридически действия. Жената пък от своя страна не може да се разведе по никакъв начин без да получи съгласието на мъжа. Едва през 2012 г. на Олимпийските игри в Лондон, Катар и Саудитска арабия благоволиха да пратят жени да се състезават в мероприятието, тупайки се в гърдите за това колко са напредничави. Едва 2012 г.! Заедно с Бруней бяха единствените, които упорито отказваха да го направят.
Често момичетата биват кастрирани с бръснарско ножче, за да не изпитват удоволствие от оргазма, с цел да "предпази" жената от изневери...
И ако има някой, който умее да прави градивна, политически некоректна и рационална критика, то това е Пат Кондел.
----
Но да се върнем към книгата.
За съжаление Чудинова е отишла твърде далеч. Тя признава, че е изградила образа на своята главна героиня - София, около този на Ориана Фалачи, която е един от най-острите критици на исляма. Само че Чудинова и Фалачи сякаш не могат да разграничат радикалния, политически ислям, който се финансира от няколко страни в Близкия изток, и светско настроените мюсюлмани, които едва ли заслужават да бъдат поставени под общ знаменател. Защото филмът, посочен в началото на ревюто, е правен от мюсюлманин. Арестуваният преди няколко дни сатирик Басем Юсеф, който защитава правата на малцинствата и критикува радикализма, също е мюсюлманин. Редовната армия, която е поставена в християнските градове в Сирия, и която защитава хората от ислямистките нападения, също са мюсюлмани в по-голямата си част. Имам доста приятели мюсюлмани, които са светско настроени. В книгата на Чудинова няма никакви положителни герои-мюсюлмани, освен няколко конвертирани бивши християни.
В литературно отношение книгата е изпипана. Един от движещите образи е бунтарката Жана, като разбира се приликата с Жана д'Арк не е случайна. Като цяло структурата на романа силно напомня на тези на Виктор Юго (най-вече "Клетниците"), а Еужен-Оливие, друг от героите, частично притежава харизмата на Жан Валжан. Чудинова никак не пести критиките. Още в началото клет човечец е пребит с камъни, заради това че е приготвил вино. Следва сериозна критика за натиска върху жените и тяхната деградация. Явно показва културното изоставане и спирането на техническия прогрес. Чудинова остро критикува и позицията на Европа спрямо Косово. Центърът на католицизма се премества в Полша, които заедно с Русия са бастионите на християнството. Богатите гърци успяват да изкупят частично свободата си, а останалата част от Европа е под мюсюлмански контрол и шериат. Малкото християни живеят в гета, често посещавани от органи за контрол. Организира се революция...
Общо взето "Джамията Парижката света Богородица 2048" е опит за алюзия на оруеловата "1984", само че тук заплахата не са крайните леви и десни системи, а зелената "заплаха". На мен ми се стори твърде религиозна, твърде радикална (дори за моите представи). Така не се пише по такава тема. Струва ми се, че критиката трябва да съдържа и надеждата, че светско настроените мюсюлмани ще надделеят. Рационалното, светско бъдеще трябва да е пътя напред, а не потисничеството и налагането на крайни идеологии. "Най-голямото постижение на Западния свят е демокрацията. Защото всички останали постижения, в науката, в медицината, в културата, бумът на техническия прогрес - всички те са постигнати в демократична среда. А тя в момента е под заплаха." (това са думи на Тарек Хаджи, мюсюлманин). Чудинова е тръгнала да критикува през нейния дълбоко религиозен поглед, поради тази причина няма нито чувство за преценка, нито за критика
August 13, 2026
Ислямска Република Франция, 2048 г. Държавата е под закона на шериата вече повече от десетилетие. Маргинализираните френски националисти, както и християните са натикани в гетата. Радикалният ислямистки режим е изменил обществото до неузнаваемост. Дори всеизвестната катедрала „Парижката Света Богородица“ е преименувана и претворена. На някогашния символ на християнска Франция се извисяват минарета, а величествената сграда вече е известна като джамията „Ал Франкони“ – монумент на исляма, който е превзел Европа.
Как ислямът завладява Франция? Насилствено, чрез поредно завоевание, каквито опити историята е виждала безброй пъти? Напротив – съвсем мирно, по демократически, без „нито един изстрел“, както предрече Муамар Кадафи преди повече от 20 г.19, заради масовата миграция и мюсюлманската майка, която просто ражда повече деца. Докато светският и нерелигиозен французин разпокъсва вота си на всевъзможни партии поради лични политически предпочитания или идеологически убеждения (ако изобщо упражнява правото си на вот), при мюсюлманското население такъв проблем няма. Религията е един от най-силните обединяващи фактори за гласуването на този сегмент от популацията20 и съответно, когато мюсюлманите стават 20% от населението, ислямска радикална партия поема мажоритарната власт в държавата. Законодателните и административни промени се редят една след друга. Докато французинът „мигне“, държавата му пада под закона на шериата.
Светският модерен и либерализиран французин – къде доброволно, къде от страх – моментално приема исляма и новите обществени правила, за да не си развали комфорта. Имената на хората са променени, жените са забулени, църквите – затворени. Шепа верни християни и „радикални“ френски националисти остават опълчени срещу новата система и власт, срещу полумесеца, който е надвиснал не само над Франция, а и над половин Европа.
Християните, които се крият по катакомбите и гетата на Париж, научават, че държавата готви кърваво прочистване на малкото останали радикални елементи на обществото, т.е. на тях, и в пристъп на фатална героичност и лудост решават да подготвят „терористичен акт“: джамията Ал Франкони да бъде щурмувана, превзета, осветена от малкото останали католически свещеници, претворена отново на християнски храм и удържана достатъчно дълго, така че една последна литургия да бъде отслужена. След това катедралата да бъде взривена, за да не може никога повече тази светиня да бъде поругавана…
Такава е накратко обстановката, в която се развива художественият роман на Елена Чудинова, озаглавен „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (издаден през 2005 г.). Годината не е случайна, а е препратка към друга, далеч по-известна научнофантастична дистопична творба: „1984“. Докато романът на Оруел е изграден върху абстрактното и идейното, повествованието на Чудинова се позовава повече на фактология от реалния свят. И двата романа съдържат пророчески интерпретации на актуални обществени тенденции.
Романът е яростно критикуван: за ислямофобия, ксенофобия, радикален десен християнски екстремизъм. В продължение на няколко години не се намира издател, който да отпечата книгата във Франция. В крайна сметка в тази роля влиза Жан Робен, който изтъква, че причината никой да не иска да издаде романа е меката цензура. В интервю Робен заявява, че „френските медии са игнорирали книгата, защото я намирали за политически некоректна“21 (б.а. – преводът от английски език, както тук, така и при цитатите в останалата част от статията, е мой).
Авторът също е критикуван. Чудинова споделя следното в увода на романа
Чудинова е критикувана и в Русия: „[…] тя умишлено нарушава всяко правило на политическата коректност в нейната яростна антимюсюлманска и антилиберална позиция“ – коментира Андрей Золотов в своята рецензия на книгата. 22 Отвъд океана критики към Чудинова също не липсват. Нейното познанство с френската дясна опозиционерка Марин Льо Пен става обществено достояние. Бащата на Марин Льо Пен, Жан-Мари Льо Пен, дори хвали книгата по френската национална телевизия. 23
В същото интервю с Чудинова24 авторът предупреждава, че опасността от ислямизация не присъства само в Западна Европа, но я има и в Русия – с друг механизъм и различни проявления.
Възможен ли е сценарият, описан в „Джамията (…)“? Има ли почва обществено-политическата критика на Чудинова – критика към политиката на масова безконтролна миграция и към тежкия духовен сън, в който са изпаднали фрагментираните, индивидуализирани, обездушени и дехристиянизирани европейски народи? Предупрежденията ѝ валидни ли са, или са плод на „крайно дясна, ксенофобска и ислямофобска“ идеология?
…
[Извадка от статията АНТИУТОПИЯТА „ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА”:
2026-2048]
...
Цялата статия прочетете в последното издание на „Свобода за всеки“, което можете да свалите съвсем безплатно на следния линк:
Масовата миграция – случайност, необходимост или проект? Християнският отговор на едно от големите предизвикателства на нашето време.
(Брой/том 67. Август 2026) г.
В броя са поместени още седем статии по темата на различни автори с различна гледна точка. За поръчка на хартиено копие, моля свържете с редакцията или ми пишете.
Как ислямът завладява Франция? Насилствено, чрез поредно завоевание, каквито опити историята е виждала безброй пъти? Напротив – съвсем мирно, по демократически, без „нито един изстрел“, както предрече Муамар Кадафи преди повече от 20 г.19, заради масовата миграция и мюсюлманската майка, която просто ражда повече деца. Докато светският и нерелигиозен французин разпокъсва вота си на всевъзможни партии поради лични политически предпочитания или идеологически убеждения (ако изобщо упражнява правото си на вот), при мюсюлманското население такъв проблем няма. Религията е един от най-силните обединяващи фактори за гласуването на този сегмент от популацията20 и съответно, когато мюсюлманите стават 20% от населението, ислямска радикална партия поема мажоритарната власт в държавата. Законодателните и административни промени се редят една след друга. Докато французинът „мигне“, държавата му пада под закона на шериата.
Светският модерен и либерализиран французин – къде доброволно, къде от страх – моментално приема исляма и новите обществени правила, за да не си развали комфорта. Имената на хората са променени, жените са забулени, църквите – затворени. Шепа верни християни и „радикални“ френски националисти остават опълчени срещу новата система и власт, срещу полумесеца, който е надвиснал не само над Франция, а и над половин Европа.
Християните, които се крият по катакомбите и гетата на Париж, научават, че държавата готви кърваво прочистване на малкото останали радикални елементи на обществото, т.е. на тях, и в пристъп на фатална героичност и лудост решават да подготвят „терористичен акт“: джамията Ал Франкони да бъде щурмувана, превзета, осветена от малкото останали католически свещеници, претворена отново на християнски храм и удържана достатъчно дълго, така че една последна литургия да бъде отслужена. След това катедралата да бъде взривена, за да не може никога повече тази светиня да бъде поругавана…
Такава е накратко обстановката, в която се развива художественият роман на Елена Чудинова, озаглавен „Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година“ (издаден през 2005 г.). Годината не е случайна, а е препратка към друга, далеч по-известна научнофантастична дистопична творба: „1984“. Докато романът на Оруел е изграден върху абстрактното и идейното, повествованието на Чудинова се позовава повече на фактология от реалния свят. И двата романа съдържат пророчески интерпретации на актуални обществени тенденции.
Романът е яростно критикуван: за ислямофобия, ксенофобия, радикален десен християнски екстремизъм. В продължение на няколко години не се намира издател, който да отпечата книгата във Франция. В крайна сметка в тази роля влиза Жан Робен, който изтъква, че причината никой да не иска да издаде романа е меката цензура. В интервю Робен заявява, че „френските медии са игнорирали книгата, защото я намирали за политически некоректна“21 (б.а. – преводът от английски език, както тук, така и при цитатите в останалата част от статията, е мой).
Авторът също е критикуван. Чудинова споделя следното в увода на романа
Обвиняваха ме във всички възможни грехове. Бях готова за това — такава е винаги участта на хората, посегнали върху основополагащи обществени стереотипи. А т.нар. толерантност и мултикултурност до ден днешен си остава именно такъв стереотип. Преди всичко защото концепцията за толерантността и мултикултурността някога е била създадена от хора, изпълнени с най-благовидни убеждения.
Чудинова е критикувана и в Русия: „[…] тя умишлено нарушава всяко правило на политическата коректност в нейната яростна антимюсюлманска и антилиберална позиция“ – коментира Андрей Золотов в своята рецензия на книгата. 22 Отвъд океана критики към Чудинова също не липсват. Нейното познанство с френската дясна опозиционерка Марин Льо Пен става обществено достояние. Бащата на Марин Льо Пен, Жан-Мари Льо Пен, дори хвали книгата по френската национална телевизия. 23
В същото интервю с Чудинова24 авторът предупреждава, че опасността от ислямизация не присъства само в Западна Европа, но я има и в Русия – с друг механизъм и различни проявления.
Възможен ли е сценарият, описан в „Джамията (…)“? Има ли почва обществено-политическата критика на Чудинова – критика към политиката на масова безконтролна миграция и към тежкия духовен сън, в който са изпаднали фрагментираните, индивидуализирани, обездушени и дехристиянизирани европейски народи? Предупрежденията ѝ валидни ли са, или са плод на „крайно дясна, ксенофобска и ислямофобска“ идеология?
…
[Извадка от статията АНТИУТОПИЯТА „ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА”:
2026-2048]
...
Цялата статия прочетете в последното издание на „Свобода за всеки“, което можете да свалите съвсем безплатно на следния линк:
Масовата миграция – случайност, необходимост или проект? Християнският отговор на едно от големите предизвикателства на нашето време.
(Брой/том 67. Август 2026) г.
В броя са поместени още седем статии по темата на различни автори с различна гледна точка. За поръчка на хартиено копие, моля свържете с редакцията или ми пишете.
November 24, 2019
Книга, която крайно либералните ще анатемосат, а консервативните ще прегърнат като пророческо евангелие. Добре граден сюжет с ясна идея и разгръщане. Но пресолен, едностранчив и твърде категоричен. Сюжет, не невъзможен, но не и единствено възможен. Илюстрация на вечните битки между бедни и богати, господари и роби, християни и мюсюлмани. Битка, представена като хроника на нов Кръстоносен поход. И хроника, която от другия лагер биха пренаписали като християнски радикален фундаментализъм. Не харесвам явно двуполюсни повествования, в които "лошите" са изтъкани само от зло глупаци, без нито една добродетел, а добрите са пример за подражание, без значение колко злини извършват. Книгата е интересна и в никакъв случай не е загуба на време, но очаквах от нея доста повече.
January 5, 2026
I enjoyed it, hard to follow at times. Lived outside Istanbul during 70’s, gave me a sorrowful feeling thinking about blowing up sublime Christian Cathedrals to keep them from transitioning to or back into mosques. The mosques in Istanbul are so pretty, but this book made me revisit what I know of evolution/devolution of Byzantine Cathedrals into mosques in 1453 (Hagia Sophia). Kind of prescient read since Europe is having its substantial Islamic growth and attrition of the existing demographic. Portend of things to come? Overall this book gave me uneasy feelings but glad I finally got through it. Glad I got to read it!
May 2, 2019
Dystopian or prescient?
The plot was pretty simple, the characters weren’t enormously developed (they never are in science fiction/dystopian novels), but you got the gist. The writing is good, if not Shakespeare, and so is the translation. The story kept on moving, and the issues it raised (especially in view of the recent Notre Dame fire) were very thought provoking. A good read.
The plot was pretty simple, the characters weren’t enormously developed (they never are in science fiction/dystopian novels), but you got the gist. The writing is good, if not Shakespeare, and so is the translation. The story kept on moving, and the issues it raised (especially in view of the recent Notre Dame fire) were very thought provoking. A good read.
April 20, 2020
Хоть и многовато на мой вкус (циника и убежденного Атеиста), религиозного мистицызма в этой книге. Но все же есть в ней что то, что "берет за душу" и сама мысль за ней о том что "умиреть не на коленях" есть достоиная цель, весма редкая в наши времена "толерантности" и "мулти културизма". Мне вопреки всего она очень понравилась.
June 19, 2019
An interesting premise - Islam has taken over Central Europe and its people live under Sharia Law. Convert or die is the law of the land and the book is about the remaining Christians as they attempt to retake Notre Dame, which is now a mosque. Hoping this is only fiction.
February 13, 2026
If you are a devout Christian, this is a must read book. Some will claim it to be Islamophobic or racist however these are the same people that are warned about in this prophetic tale of a future of Eurabia. May the one church of our Lord stand strong in the years ahead.
November 19, 2018
Ще одна антиутопія. Можливий розвиток подій коли іслам стане панівною релігією в Європі
January 22, 2024
Если не знать биографии автора, могло бы показаться, что написал какой-то исламист дабы оправдать взрыворелигиозные практики
April 4, 2016
До недавнего времени никто всерьёз и не задумывался над вариантом развития событий, который изложен в этой книге. Но с каждым годом перспектива такого будущего становится всё более реалистичной...
P.S. Хотя авторское послесловие уничтожает на корню весь тот посыл, который автор старалась донести на протяжении всей книги.
P.S. Хотя авторское послесловие уничтожает на корню весь тот посыл, который автор старалась донести на протяжении всей книги.
August 27, 2017
Семпло ксенофобско произведение, изпълнено с великоруски напъни!
February 28, 2019
Тупая националистическая пизда написала тупую националистическую книгу. помимо всего прочего, ещё и скучную. Зачем я это читал, не знаю.
May 2, 2017
The book had been written quite a while ago (in 2005), long before the refugees crisis broke out in Europe in 2015-2016. And looking back, the author had given surprisingly accurate picture on what could have possible happened (and is already happening) in the Old world when it agreed to accept descendants of Arab world.
The plot is built around gradual, but persevering Islamic influence in France, which has peacefully lead to heartbreaking retransformation of legendary Notre Dame de Paris into the Mosque of Notre Dame de Paris. The remaining Europeans are squeezed to pertinaciously defend their right to choose their vocation, to work and to live. The story is rather pessimistic, giving no chance to European survival in Europe due to a number of factors.
Throughout the story, the author provides the cultural notes which actually took place in recent history that had built the basis of the possible alarming forecast.
To my mind, the book gives a rather adversarial point of view of the future of Europe and France in particular, but only time knows who is right and who is not.
The plot is built around gradual, but persevering Islamic influence in France, which has peacefully lead to heartbreaking retransformation of legendary Notre Dame de Paris into the Mosque of Notre Dame de Paris. The remaining Europeans are squeezed to pertinaciously defend their right to choose their vocation, to work and to live. The story is rather pessimistic, giving no chance to European survival in Europe due to a number of factors.
Throughout the story, the author provides the cultural notes which actually took place in recent history that had built the basis of the possible alarming forecast.
To my mind, the book gives a rather adversarial point of view of the future of Europe and France in particular, but only time knows who is right and who is not.
Displaying 1 - 28 of 28 reviews