Ангелът на Шартъръ

by Atanas Dalchev, Атанас Далчев

Genres: Poetry, Classics

93 pages, Unknown Binding

First published January 1, 1943

About the author

BG: Атанас Далчев

Reviews

[Велислав Върбанов]

Есен на Ке Волтер

„Изстива медлено кръвта
и слънцето изгубва сили;
под бързите автомобили
изхвръкват птички и листа.
Отново скитам аз невесел.
Какво ще кажеш ти, сърце?
Тя е все тази скръбна есен
и тук, в Париж, на Ке Волтер.
Картината е все една:
вида й тъжен не изменят
ни плаващите върху Сена
широки маслени петна,
ни мостовете, чийто свод е
опушван вечно от дима
на толкоз много параходи,
нито крайбрежната стена,
където тоди миг във здрача
седи разчорлено момче
и гледа как до него скача
на две нозе едно врабче.
Трепери голото дърво,
разтърсвано невем от спазми,
и моето сърце е празно
като напуснато гнездо.
Какво да искам? Вехне всичко:
и сенчестите дървеса,
и книгите на букиниста.
Шуми стъмената река
и като времето тече;
би казал, с нея ще отплуват
стената, зданията, Лувър,
момчето, сивото врабче.“

[✪]

✒"Какви лица ли отразило ревниво пази огледалото?
То сякаш е един прозорец, отворен в друг предишен свят.
Часовникът е вече млъкнал и в неговия чер ковчег
лежат умрели часовете и неподвижно спи махалото."
("Стаята")

✒"И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук от никъде не съм се връщал."
("Повест")

✒"До мене ти не стигна никога,
о зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света."
("Книгите")

✒"Алена искра, от теб изтръгната,
камък, истината в теб прозрях:
вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях."
("Камък")

✒'Зарад какво да жаля? Нямах
любовница, нито познат;
вървях и свалях шапка само
на ветровете в този град."
("На заминаване")

✒"Защо не можем наведнъж да бъдем
и тук, и там — навсякъде, където
могъщо и безкрайно бий животът?
Ний непрестанно мрем и бавно чезнем
веднъж от туй место, подир от друго,
докле изчезнем най-подир съвсем."
("Вечер")

[Teodora Gocheva]

Поезията на Далчев бележи българската литература и оставя трайна следа особено в периода между ПСВ и ВСВ, когато излиза и "Ангелът на Шартър".
Далеч съм от мисълта да правя анализ тук. Тази дума ме връща назад в ученическите ми години, когато всичко беше задължително и насила. Доста по-късно на един курс към Софийски университет имаше една преподавателка, която говореше с такава обич за поезията на Далчев, че ме накара да поискам да прозра през стиховете пълни със символика и послания, вместо просто да наизустявам литературни анализи. 
Стиховете на Далчев са крехки като ранена душа и в същото време силни като менгеме. 
Изпълнени със символика и в същото време болезнено реалистични. 
"Ангелът на Шартър" е едно от стихотворенията, които не бях чела. То е отправено към ангела върху катедралата Нотр Дам в Шартър. Само че не този известния отпред, които държи слънчев часовник, който наблюдава града под зоркия си поглед. Далчев се обръща към ангела в другия край на катедралата, който е вдигнал ръка за благословия.И със стиховете си скъсява пространството между хората и божествената благодат, която Ангелът отправя към всички ни. 
Четейки стиховете от тази стихосбирка си давам сметка и колко много вдъхновение от нея е почерпил един от любимите ми поети - Веселин Ханчев. И може би това е една от причините поезията и на двамата да ми е толкова скъпа. 
Няма да се отвличам повече. Ако не сте чели Далчев или отдавна не сте чели Далчев, ако сте в книжна дупка, ако имате нужда да разлистите нещо различно от това, което четете напоследък, ако имате нужда от думи, които са болезнено искрени и в същото време са готови да покрият раните ви с разбиране и емпатия, прочетете Далчев, дори и по-мрачните му творби. Ние всички сме били там в онази безкрайна бездна и сме отправили взор нагоре. Знаем какво е чувството.
В заключение ще оставя в коментарите линк към късометражния филм "Ангелът на Шартър", които проследява последните дни от живота на поета. Изгледайте го, направен е много добре. 

Към късмотражния филм

[☆ Lia ☆]

depression but ~in spring~
the title poem is so good omg
taking back every bad thing I said abt dalchev, the ministry selection was at fault the entire time

[Viktoria Chipova]

„Ангелът на Шартъръ“ е сборник от философски есета и фрагменти, в който Атанас Далчев разкрива своята дълбока интелектуална чувствителност, прозрения за изкуството, културата и човешката природа. Това не е просто книга, а духовен дневник на един от най-фините мислители в българската литература.

Далчев съчетава личното с универсалното, скептичното с вярващото, съзерцанието с точния анализ. С елегантен стил и дълбочина на мисълта, той разглежда теми като красотата, трагичното, времето, смъртта и смисъла на съществуването. Есето, дало заглавие на сборника, е особено показателно за способността му да изразява необяснимото с простота и тишина.

Това е книга за онези, които търсят в литературата не бягство, а пробуждане. „Ангелът на Шартъръ“ не дава отговори, а оставя след себе си въпроси — и това е най-голямото ѝ достойнство. Шедьовър на духовната рефлексия.