Сборникът „Френски поети сюрреалисти” на Ст. Гечев – преводач и съставител, започва с новата студия „Сюрреализмът: история – теория – практика – влияния”, писана през 1987 година. Сюрреалистите са представени като „благородни обновители на изкуството – най-верния, макар твърде бавен път към усъвършенстването на човека”. Читателят ще се запознае с творчеството на предходници и спътници на сюрреализма като Дьо Нервал, Стефан Маларме, Рембо, Аполинер и др., а така и с истински сюрреалисти като Пол Елюар, Андре Брьотон, Луи Арагон, Антонен Арто, Тристан Цара и др.
Стефан Гечев е роден в семейството на литературния критик и историк Алберт Гечев (1881-1915) и гимназиалната учителка по френски Рада Гечева. Учи в Русе (1917-1922) и продължава образованието си в Пловдив (1922-1925). Две години учи в Париж в лицея „Луи льо Гран“. Завършва гимназия в София и славянска филология в Софийски университет през 1934 г. От 1935 изучава гръцки и слуша лекции по византийска литература при проф. Вейс в университета в Атина, където води курс по български и старобългарски език за гръцките студенти (1936). В периода 1936–1942 работи в българската легация в Атина като писар по чужди езици, а по-късно като драгоман-преводач. Заедно с Клеон Пераскос превежда стихове на Елисавета Багряна и Атанас Далчев на гръцки език, публикувани в сп. „Неа естия“. От 1942 работи като аташе по печата в Братислава. След 9 септември 1944 до май 1945 по настояване на словашките власти е принуден да напусне Братислава и се изселва в Пищяни, защото се обявява за правителството в София. След края на войната се завръща в Братислава и е назначен за представител на Министерството на външните работи на България. През 1947–1949 г. работи като Втори секретар в Българската легация във Варшава. В България Гечев започва работа в Министерството на външните работи, но в края на 1949 г. е уволнен, защото не е член на БКП. Става редактор във в. „Стършел“ (до 1956). Заедно със Стефан Сърчаджиев и Веселин Ханчев основава Сатиричния театър в София (1957), където е драматург (до 1958). Завежда отдел „Публицистика“ в сп. „Пламък“ (до 1966).
Стефан Гечев е автор на стихове, разкази, фейлетони, драми, критика, криминални и приключенски романи, публицистика, преводи. Публикува и под псевдонима Венцеслав Диаватов Творби на Стефан Гечев са преведени на английски, френски, немски, полски, руски и други езици.