Забранената по време на социализма сага "Мъртвите сибирски полета" се завръща на български в ново издание с твърди корици за пръв път от 25 години насам. Човешки съдби, обречена любов и революция се разкриват на фона на бляскавите дворци на Санкт Петербург, където, в самото сърце на императорска Русия, неумолимо приближава краят на една ера - краят на династията на Романови. Това е свят на анархисти и революционери, а тайната полиция бди иззад всеки ъгъл. Но никой не е в безопасност от ужасяващите рудници на Сибир, където самите живи пеят песента на мъртъвците...
Pseudonym of Heinrich Sochaczewsky (1861-1926). Also published as Harry Sheff, Heinrich Buttner, Heinz Blitz, Maximilian Gorrik and Hans Heinrich Schefsky.
Тази книга за съжаление се оказа нещо, което не мога да смелям и продължа да чета. В началото всичко беше интересно, но след 100 страници видях, че всичко е една плетеница от човешки животи. Да сложим на страна, че нито един герои не ме трогна, нито един не ме накара да ме е грижа за него, нито един не беше така интересен за съжаление или радост. Всички бяха нахвърляни в сюжета, а отделно имаше и прекалено много такива - сюжети. Вече не помня кой на кого е някакъв и какво им е миналото и как е свързана тя с историята. А главната история? Е, тя се изгуби сред всичките други ненужни. Другото, което не ми хареса е, че всички по някакъв начин се познават. Нямаше един такъв непознат някому човек. Опитах се да я дочета, оставаха само 200 страници, но усещах едно чувство на нежелание и раздразнение, че трябва да продължа.
Книгата започна доста интригуващо и първите стотина страници ми беше интересна, но след това някак загуби очарованието си - непрекъснато беше още и още от същото.
Във всяка глава се представят по 10 нови героя, съвсем накратко и набързо, говорят по смешен начин, случват се големи неща, включително трагедии, после продължават още нелепици. И в следващата глава - всичко наново.
Макар да е интересна тази интерпретация на Бакунин, все пак книгата не е написана добре. Или поне е твърде далечна от нашето време, за да изглежда интересна в наши дни, за разлика от доказаните класики, които са вечни.
...„Мъртвите сибирски полета“ е наистина цветна книга откъм сюжет и събития с многожество герои, като всяка отделна история е интригуваща. Не се сещам да е имало персонаж, чиято съдба да не ми е била интересна.
***
С тази книга ще попаднете на едни доста изстрадали персонажи. Всеки от тях си гони някакви свои мечти, които понякога не успяват да се сбъднат. Пътищата, по които героите поемат, са наистина разнообразни, а изпитанията, през които преминават, могат да ви накарат да се замислите на какво е способен човекът, за да живее. Поне в основата на всичко има и малко любов, защото много от персонажите жертваха собственото си щастие заради чуждото. Като цяло няма какво да се вкарвам в дъблоги обяснения, защото в „Мъртвите сибирски полета“ има от всичко...
Прочетете цялото ми ревю в моя блог ---> The Book Pub
С нетърпение и досада дочитам първия том на тази книга. Навремето беше супер модерна и всеки дом се снабдяваше с нея. Попадала съм на добри отзиви от читатели, но моят прочит не завършва със същите резултати. Първите стотина страници са откровено дословен преразказ на „Клетниците“ (Виктор Юго), в който набързо и почти без отклонения се препуска през основната сюжетна линия за горкото сираче, чиято умираща майка, без вина виновна, го оставя на безсърдечни алчни настойници, които не се грижат за него и го тормозят. Паралелно следим съдбата на невинния каторжник, планиращ бягството и отмъщението си. И натам става само по-зле. Включват се безброй нови герои, като никой от тях не е второстепенен. Разгъва се сюжетната линия, всички герои са свързани помежду си, няма случайни. Многострадални съдби, странни събития, безкрайна върволица от мними смърти, чудодейни възкръсвания, злощастни любови, коварство, задкулисие, алчност за власт, пари и любов. Учудваща липса на описания на пейзажи, доста оскъдно е описана природата, пестеливо са описани и сгради, рудници, дори чувствата и външността на действащите лица са само щриховани. И въпреки последното, първи том е над 400 страници! Стилът наподобява руската класика, но сюжетът, развитието му, героите – ни най-малко. Бих препоръчала тази книга единствено на хора, които нямат никакъв опит с четенето, не са се докосвали до детски приказки или до световна класика, а искат да опитат или поне да започнат отнякъде. Тук ще срещнат разгърнати ужасяващите истории на Братя Грим, заплетените съдби на Шекспировите герои и на тези на Виктор Юго. Действието не е мудно, а направо шеметно и читателят няма време да се потопи в атмосферата, а само да препуска напред, за да види какво ще стане по-натам и дали ще е именно така, както вече подозира. Не вярвам да посегна към втория том. Чета първия паралелно с две други книги и въпреки това съм отегчена до смърт.
За първи път не дочитам книга. Скучна и някак изкуствена, героите и диалозите са повърхностни, еднопластови. Стилът на писане на автора е толкова "сух," че дори когато описва страдание, читателят не може да бъде съпричастен.
i like it but at the same time i feel neutral about it, maybe i need to read to second book as well and then form an opinion because of right now i dont have one