What do you think?
Rate this book
Другата любов
Аз съм друга като „другата любов”…
Колко пъти нощите ми осъмват будни?!... В една непотърсена тишина, която като скитница проскърцва по глухите улици?...
И хиляди въпроси намират невъзможния път до сърцето.
А после в очите се ражда новият изгрев.
Като надежда. Като начало.
Като копнеж за… другата любов.
Коя е тя? Къде живее? И как така непотърсена идва, за да покаже, че съм жива… Че ме има… И, че този живот, до снощи озъбено раждал болката, има смисъл.
С тези мисли се развидели поредната ми нощ. Чувствах се жадна. Жадна за нещо различно. Жадна за нещо ново.
Замислих се за смисъла, за кармата, за предначертаността.
Като че ли в моя свят най-ревностно съм отстоявала свободата си.
Усещането, че животът ми става сив, за мен е усещане, че губя свободата си.
Запитах се, кога съм свободна?
Когато обичам?!… Когато от обич греша?!… Когато давам любов и губя пътя си?!...
Или когато, дръзка като вятър, отричам всички шаблони, всички догми и клишета?!...
За да намеря другата любов…
Тя не е моето бягство, въпреки че често мъничко и помагам да бъде различна, да не бъде сива.
Тя не е моето отричане, дори когато лекувам с нея скучните делници.
Тя не е моята фантазия…
И какво, ако тя, случайно родена, като рошав хлапак се е заселила във всичките ми мисли.
Тя просто е моята свобода. Другата любов, това съм аз – странна, различна, отричана, обичана, но винаги друга.
И когато кръщавам своите залези, и когато мечтая несънувани изгреви.
Друга – като другата любов. Луда – като жаждата за свобода…
Колко пъти нощите ми осъмват будни?!... В една непотърсена тишина, която като скитница проскърцва по глухите улици?...
И хиляди въпроси намират невъзможния път до сърцето.
А после в очите се ражда новият изгрев.
Като надежда. Като начало.
Като копнеж за… другата любов.
Коя е тя? Къде живее? И как така непотърсена идва, за да покаже, че съм жива… Че ме има… И, че този живот, до снощи озъбено раждал болката, има смисъл.
С тези мисли се развидели поредната ми нощ. Чувствах се жадна. Жадна за нещо различно. Жадна за нещо ново.
Замислих се за смисъла, за кармата, за предначертаността.
Като че ли в моя свят най-ревностно съм отстоявала свободата си.
Усещането, че животът ми става сив, за мен е усещане, че губя свободата си.
Запитах се, кога съм свободна?
Когато обичам?!… Когато от обич греша?!… Когато давам любов и губя пътя си?!...
Или когато, дръзка като вятър, отричам всички шаблони, всички догми и клишета?!...
За да намеря другата любов…
Тя не е моето бягство, въпреки че често мъничко и помагам да бъде различна, да не бъде сива.
Тя не е моето отричане, дори когато лекувам с нея скучните делници.
Тя не е моята фантазия…
И какво, ако тя, случайно родена, като рошав хлапак се е заселила във всичките ми мисли.
Тя просто е моята свобода. Другата любов, това съм аз – странна, различна, отричана, обичана, но винаги друга.
И когато кръщавам своите залези, и когато мечтая несънувани изгреви.
Друга – като другата любов. Луда – като жаждата за свобода…
Unknown Binding
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
February 22, 2017
Обикновено не чета поезия. Но тази книга ме намери, погълна ме и се влюбих в нея. Господинова има различен (поетичен) поглед към света. Бях жадна за нещо ново, за друга любов и я намерих.
P.S. Илюстрациите не отстъпват на стиховете по красота.
P.S. Илюстрациите не отстъпват на стиховете по красота.
Displaying 1 of 1 review