• Защото кой може да каже, че ние, българите сме живели целия си живот?
• И 1/2 ни е много, ако се размислим.
• Пък и всеки се надява, че другата 1/2 е пред него и го чака.
• 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обични хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си и от знанията си.
• 1/2, защото почти не можах да разкажа какво беше за нас през тези 16 години, през които живя и ни помогна да издържим нашето благородно куче Нора. И каква утеха в остаряването ни е сегашното ни куче-макак, кафявата сребристо кралско пуделска потомка Тара, пълна с лудории, младост и емоции.
• И как преобърна сърцата ни от радост идването на най-хубавото и смело нещо в тази ужасна криза нашият внук Сава-син, Сава-младши!
• 1/2, защото изгубихме много скъпи същества.
• 1/2, защото, очаквайки за пореден път “рая”, ние станахме чудовището на Балканите в мирно време и който реши да ни спомене, споменава ни, за да плаши сънародниците си, както се плашат малките деца: “Виж, ако не мислиш, ще станеш като българчетата!”
• 1/2, защото другата ни половина отиде да краси другите страни или да ги плаши и грози.
• 1/2, защото поех риска да подготвя една книга, излишна в тази криза на книгата.
• 1/2, защото когато хората трудно си купуват хляб, очите им се премрежват и нямат сила да четат дори интимните потайности на една известна артистка, която при това няма подкрепата нито на едните, нито на другите, защото не иска да се дели нито към едните, нито към другите, защото иска да е за всички, които живеят в България.
• 1/2, защото всичко, което имам в мен, е придобито с много нямане.
• Оставям се на съда на този, който рече да прочете написаното тук, просто за да му бъде от малко полза и за малка разтуха това четиво, в което се открехвам духовно и физически аз, която през целия си живот съм се мъчила да бъда сдържана и потайна.
П. П. 1/2, защото когато избирахме заглавия, моят мъж каза: “Танче, не можеш да кажеш ето, това е целият ми живот. Най-добре го кръсти 1/2 живот.”
Тази книга я изслушах, не я изчетох. Благодарение на Storytel, биографията на Татяна Лолова е много интересна, а факта , че самата тя я разказва, прави преживяването още по-хубаво. препоръчвам с две ръце и само се убеждавам колко по-въздействаща е една биография, ако създателят ти я чете.
"Театърът е това: дишането едновременно с публиката. Сякаш кръвта на хората се прелива от сцената в салона и обратно." Много съм щастлива от това случайно попадение. Татяна е слънце, книгата е чудна, лека, трогателна, забавна. Биографията е специфично четиво, няма го сюжетът, който да те погълне напълно, да те отнесе в мечтание, но тази книга беше наистина чудесна, а Лолова не изпада в разточителни превъзнасяния спрямо своя потенциал и талант. Тя оставя животът да говори за нея. Щастлива съм да имам поглед към киното, театъра, изкуството за мен е едно от най-ценните неща, така че тази книга беше изживяване. Благодаря. И нека имаме Артисти.
4,5* . 1/2 живот! Не половин, а 1/2! . “Защото кой може да каже, че ние, българите сме живели целия си живот?
1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обични хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си и от знанията си. … 1/2, защото, очаквайки за пореден път “рая”, ние станахме чудовището на Балканите в мирно време и който реши да ни спомене, споменава ни, за да плаши сънародниците си, както се плашат малките деца: “Виж, ако не мислиш, ще станеш като българчетата!”
1/2, защото другата ни половина отиде да краси другите страни или да ги плаши и грози. … 1/2, защото всичко, което имам в мен, е придобито с много нямане. … П. П. 1/2, защото когато избирахме заглавия, моят мъж каза: “Танче, не можеш да кажеш ето, това е целият ми живот. Най-добре го кръсти 1/2 живот.” . . Едва ли ще ми стигне и едно цяло ревю да изразя възхищението си към таланта и жизнерадостната енергия на Татяна Лолова. На екран или в театъра, Лолова винаги успяваше да омагьоса публиката. Нямала съм удоволствието да я гледам на живо, но обожавах да слушам редките интервюта, които даваше, и да се дивя на богатата обща култура и на интелекта ѝ.
Не знаех, че актрисата има написана автобиография, докато през април не я избрахме за клубна книга с @book_club_varna. Благодарение на Лолова, се регистрирах в @storytel.bg, за да слушам книгата ѝ с нейния характерен глас. И останах повече от доволна. Слушах “1/2 живот” в Морската градина, слушах я по площади и в автобуси. Слушах с интерес за един живот, пълен с препятствия, но и с положителна нагласа и успехи. За любов и приятелство, за колегиалност, за всички хора, които срещаме, сближаваме се с тях, а после никога повече не виждаме - за всичко това Лолова разказва с такъв ентусиазъм, че и на мен самата ми се прииска да вървя по стъпките ѝ и да бъде един по-усмихнат и ведър човек. . . Ако търсите нещо за душата, нещо за размисъл, препоръчвам ви “1/2 живот”!
Фантастична книга за феноменална жена! Мисля, че това е истинската й същност, каквато я познавам от телевизионния екран и много малко от театъра.
”Появява се Иван, посрещат го със залп от аплодисменти неговите почитатели, така наречените сега фенове. И той почва: - Знам много добре, че вие не сте дошли тук заради мен и самият аз не бих дошъл никога заради себе си. Всички сме дошли тук защото обичаме Татяна Лолова.
- Аз като изляза на сцената – мисля си – ще ти кажа кой за какво е дошъл!
- Той обаче продължава да ме хвали и вече Мадона, София Лорен, всички прочути жени отидоха на кино пред моята прелест. На горките хора в салона вече силица не им е останала, той го задължи всичките да ме обичат защото това било единственото нещо, което можело да се обича. И вика:
- Аз съм написал едни глупости. Татяна Лолова не ги знае, но на нея съм дал да чете по-големите глупости, а аз ще чета по-малките глупости. Сега ще почна да ви ги чета, но преди това нека посрещнем тази, която ще чете най-големите глупости и заради която всички сме дошли тази вечер тук. Голямата артистка Татяна Лолова!
- Луд аплауз и аз полудявам. Човекът се подготвил вкъщи, написал си го. Прави си антре, хората полудяват по него и той ме хвърля право в устата на лъва. Аз сега какво трябва да кажа? Е, да , ама аз както не съм чак такъв мистик, понякога ми идва дар слово. И като отворих една уста, аз пък да им представям Иван Кулеков.:
- Предполагам, че Вие въобще не познавате този, заради когото сте се събрали тази вечер…”
Не 5, ако може 8 звезди бих дала! Кой не познава изкуството на Татяна Лолова, да, звучи комерсиалено, но да вникна в живота на тази прекрасна, велика българска актриса беше чест. Книга пълна с истории, хора, места, пренасяме се през годините на нейния живот с такава лекота, каквато световно известни ( goodreads звезди) не могат да постигнат. Същевременно през цялата книга се усеща онова "нещо", не е хумор, не е драма, не е сатира, това е просто душата на актьора. Плаках в супермаркета и се смях с глас по улиците, докато слушах книгата, прочетена от самата Лолова. Накараме да мечтая за този живот на актьора, изпълнен с емоции, пътешествия, среща с интересни и дори приятно шантави хора. Накараме да мечтая веднага да отида в залата, за да се докосна до великаните на българския театър, които народа толкова обича, но за съжаление вече предпочита да гледа през малкия екран. За първи път оставям аудио книга и веднага започвам физическото копие, купувам за близките и давам, за да се докоснат повече хора на неповторимата Татяна Лолова. Няколко страници от книгата могат да вдъхнат гладка свеж въздух на сивото ежедневие. Общо взето каквото и да напиша е малко, просто прочетете книгата, дори слушайте книгата. Благодаря за прекрасната книга и аудио извиняването, както и за всички години на сцената.
Не знам дали "1/2 живот" или по-скоро "живот и 1/2", обаче Таня Лолова е Голяма Работа. И книгата й е като нея - усмихната, позитивна, разсмиваща, добронамерена и открита. "Беше време...в началото на Сатирата, когато се напивах, щом видя лимонада. После минах на чаша бира - пак хубаво. По едно време бях започнала да пия вино и мъжът ми казва : - Виж какво, ако си жадна, пий вода! Спрях виното и когато имам настроение, аз съм пияна, без да имам нужда от алкохол."
В края на лятото реших да пробвам аудиокнига. Дали ще ми хареса, дали ще успея да се концентрирам върху слушането, а не четенето. Спрях се на автобиографията на Татяна Лолова, защото винаги съм харесвала нейната благост и безграничен талант на артист. Когато си пуснах книгата (как звучи само този израз), ни най-малко не очаквах да чуя нейния глас - тя почина миналата година. И така се развълнувах и зарадвах, и бях благодарна, че е успяла да изчете собствената си автобиография за бъдещи слушатели, които не само да се насладят на чудесната история на живота й, но и да я слушат с нейния емоционален и сгряващ глас. Животът на артиста е вълнуваща вселена, а на една жена, която гори в тази своя страст, се преражда в една красива и емоционална, смела история. В крайна сметка аудиокнигите не са моето, когато ръцете и очите, и ума ми не са насочени към страници, трудно се концентрирам. Но точн�� тази книга силно препоръчвам всеки да я изслуша, защото ще я усети по съвсем различен начин, отколкото, ако я прочете.
Това е втората ми среща с книга на Татяна Лолова, но този път изживяването е още по-хубаво и емоционално, тъй като е прочетено от самата актриса - така историите от сцената и живота ѝ, с всичките багри и перипетии, се превръщат в разговор между приятели, макар и малко монологичен.
С присъщия ѝ хумор, тази великолепна актриса ни превежда през едно трудно детство, ранна зрялост (на частта за малкото братче съм се смяла с глас), години труд в театър, кино, радио и телевизия, и ни позволява да надникнем зад завесата, за да видим какво точно превръща една жена в легенда, въпреки че тя самата не се счита за такава.
Но най-вече тази книга е още едно напомняне, че макар вече да не е сред нас, изкуството на Татяна Лолова живее вечно в сърцата на всеки, успял по някакъв начин да се докосне до нея - дали чрез кино, театъра или за няколко минутен разговор в книжарницата (както ми се случи няколко пъти). Затова не забравяйте да си пуснете "Топло", четете Бекет и помнете, че винаги ще има "Щастливи дни".
Татяна Лолова е стихия! Специално исках да изслушам книгата, а не да я чета физически, заради нейния прочит. Нейният талант и хумор се леят от книгата. Срещнах мнения, че е прекалено подробна – фактологична и с много цитирани имена. Аз лично смятам, че това не е нещо лошо. Актрисата е искала да ни запознае с живота си, с важните за нея хора, с тези оказали влияние върху нейната личност и кариерата й. Искаше ми се да има една идея повече информация за съпруга й и любовта им. Но все пак всеки има право на лично пространство. Искаше ми се има повече откровеност и за онези тежки години, когато културата е била репресирана и хората на изкуството са носели нелек товар. Споделила е с нас, каквото е преценила и изключително се радвам за това. Насладих се на книгата. Енергията, позитивизмът и неукротимия дух на тази огън-жена се вливат в читателя и го зареждат.
Тази книга е преживяване. Четенето ѝ би било истинска загуба и силно препоръчвам да се слуша през Storytel. Платформата ми позволи да чуя как тя сама разказва историята си и къде се вълнува. Предполагам също, че това не е 100% четене, а има и нови елементи добавени от самата нея по време на записите. Стахотна и неповторима Татяна. Слушайте.
Страхотна Татяна, светъл и интересен човек! Талантище! Единствено ми беше леко... как да кажа, за човек, който не е врял и кипял в тези среди, не знаех за кои хора говори през доста от времето. И това ме разсейваше. Иначе слушах книгата, прочетена от самата нея страхотно ☺️
Много забавна книга , както и авторката си разбира се. Много интересни истории, включително участието и като свидетел по делото срещу Тодор Живков, защото е получила апартамент от него. Много интересен поглед към вътрешния мир на актьора, как си избиира ролите, как се концентрира и много други оособености на драмата - актьор и човек. Не слагам максималната оценка, може би поради причината, че имаше твърде много изброявания на имена и събития, които в един момент дойдоха в повече и малко разсейват достойнствата на книгата като изповед.
Прекрасна автобиография, прочетена от самата Лолова. Просто е великолепно да я слушаш как ти разказва истории с нейната тоналност, флиртуване с публиката, изразяване на емоцията. За жалост, тя ни напусна тази година, но ни е оставила една интересна автобиография, показващ част от живота ѝ и е малък прозорец към артистичната култура в последните 60г. Научаваме за атмосферата през тези години и живота на една артистка, разказана с типичното ѝ самочуствие и в същото време надсмиване над себе си и самоирония.
Тази книга освен да се чете трябва да се слуша, защото я чете самата Татяна Лолова! Чудя се как до сега не съм я чела/слушала... Приключвам я няколко дни преди рождения й ден на 10 февруари и чак ми е тъжно, че свърши. Прекрасна книга, в която Татяна Лолова освен за нейните чудновати случки от живота, ни напомня за имена от българския театър и култура, които не трябва да забравяме или ако не ги знаем, то веднага да поправим тази грешка.
Както винаги съм казвала- обожавам я тази жена! И не, не в минало време, защото нея може вече да я няма, но аз докато съм жива ще я обожавам! Простичко написана книга, все едно сте един срещу друг и си говорите най- непринудено, все едно се познавате отдавна и си споделяте случки и премеждия. Съжалявам най- много, че нямах честта да я видя на живо и да ѝ стисна ръката.
Изслушах книгата в Сторител. Чудесно попадение да я представят с гласа на авторката! Преживяване! Беше ми много интересно, научих много факти около театралния живот в България, много факти за самата Лолова. Не ми хареса безкрайното изброяване на имена и имена в един момент се губиш в морето от имена на личности, свързани с богатия на преживявания живот на Лолова.
Една невероятна книга, на моменти се смях с глас, в други моменти ме заболяваше от българската действителност и отношението на народа ни към артистите. Изключително благодарен съм за това четиво, и че чрез него се докоснах до българското изкуство и неговата история по от близо.
Изслушах я в Сторител с гласа на Татяна Лолова - страхотна биография. Съпреживяваш всеки миг. Страшно много истории с различни актьори в театъра, радиото и телевизията. Определено си заслужава да се чуе.
Слушах книгата в Сторител, защото видях, че я чете самата Татяна Лолова. Уникално преживяване, все едно си на лична среща с нея и ти разказва за живота си, за хубавите и трудните моменти, за срещите с невероятни творци, с които е работила или се е докоснала по един или друг начин.
Радвам се, че имах удоволствието да чуя тази книга, прочетена лично от Татяна Лолова. Това я направи още по-интересна и с удоволствие бих изслушала/чела нейно продължение.