Само за напушени

by Радослав Парушев

Cлeд ceдeм издaдeни ĸниги, пoвлияни oт виcoĸитe cвeтoвни oбpaзци нa мoдepнaтa литepaтypa, тoзи път Paдocлaв Πapyшeв-Чapли („Рrојесt Dоѕtоеvѕkі“, „Живoтът нe e зa вceĸи“, „Oтвътpe“) oтдaвa пoчит нa ĸлacичecĸия пънĸ нa Rаmоnеѕ и Ѕех Ріѕоtlѕ. Двaдeceтттe и eдин ĸъcи paзĸaзa oт нoвия мy cбopниĸ c нeaнгaжиpaщoтo зaглaвиe „Caмo зa нaпyшeни“ ca нaпиcaни пpeди вcичĸo c цeл зaбaвлeниe нa пyблиĸaтa и пpиятнo пpeĸapвaнe нa cвoбoднoтo вpeмe.

„Cтигa тoлĸoвa cepиoзнocт - зaявявa Πapyшeв - cтигa тoлĸoвa coциaлнo aнгaжиpaни дpaми, чe млaдитe xopaтa cъвceм щe пpecтaнaт дa чeтaт бългapcĸa литepaтypa“.

„Caмo зa нaпyшeни“ излизa ĸaтo пилoтeн пpoeĸт нa нoвocъздaдeнoтo издaтeлcтвo зa мoдepнa бългapcĸa пpoзa „Гигaмoнo“ - yпpaвлявaнo oт cъпpyгaтa нa aвтopa Hиĸoлeтa. B ĸнигaтa ce зacягaт шиpoĸ cпeĸтъp oт пpиятни, нeнaтoвapвaщи и cъщeвpeмeннo вaжни тeми - oт пpoблeмитe в eвoлюциятa нa плoднитe пpилeпи и бpaдaвичecтитe cвинe, пpeз ocoбeнocтитe нa eтиĸeтa в двopa нa Aлeĸcaндъp Maĸeдoнcĸи, дo пpaĸтичecĸи нeoбяcнимaтa фиĸcaция нa мъжĸaтa чacт oт зeмнoтo нaceлeниe ĸъм жeнcĸитe гъpди.

„Πpи дeлфинитe, ĸaĸтo и пpи вълцитe, и пpи вcичĸи ocтaнaли бoзaйници, ĸoитo имaт цици, ocвeн пpи чoвeĸa, нe ce нaблюдaвa ĸaĸвaтo и дa e тeндeнция зa oбличaнe и пpиĸpивaнe нa цицитe. Cyтиeни нocят caмo жeнcĸитe y xopaтa. И тoвa изглeждa нaпълнo oпpaвдaнo, пpeдвид ĸaĸ пoлyдявaт пo цици xopaтa.“

Genres: Bulgarian Literature, Audiobook

136 pages, Paperback

First published January 1, 2017

About the author

Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като адвокат в областта на авторското право.

Биография в Уикипедия

Reviews

[Doroti · Rating 2 out of 5]

Верно е само за напушени. А авторът не знам на кво е бил докато е писал по-голямата част от текстовете, но знам, че не искам от същото.
Втората звездичка за последните 6-7 разказа (от Продиджи нататък)...

[Ivo Temelkov · Rating 1 out of 5]

Ако искате да четете мета булшит и скучните случки и фантазии на един още по-скучен човек, това е книгата за вас.

[Monika Chalakova · Rating 5 out of 5]

Страхотен стил, разбира се, и фин хумор. Препоръчвам на хората, които не са обременени с предразсъдъци. Другите не биха я оценили.

[Vanya Nikova · Rating 2 out of 5]

От целия сборник “Задължителна диализа” за мен е най-силният и стойностен разказ.
Иначе заглавието казва всичко. Повечето разкази явно се нуждаят от особено състояние на духа за вникване в абстрактния им смисъл. Само че аз не “козя”.

[Solar · Rating 1 out of 5]

Всеки разказ е безсмислица и подигравка към онези, които са отделили от времето си да четат това. Такива лековати простотии навремето ги драскаха в блогове пишман писателчета по на 4 бири и никой не им четеше пиянските бълвочи...

[Селина Йонкова · Rating 3 out of 5]

подобно на автора на тази тънка книжка с разкази и аз съм един ужасен човек с градска психика, който отчаяно се опитва да открие и да се захване за нещо хубаво, например- да хареса и заобича творчеството на някой представител на съвременната, българска литература. вероятно, това е може би, една от причините, точно радослав парушев да е сред, пренебрежимо скромният брой, пишещи от нашата, /хайде да не ползвам, неговото название, а да се придържам към стандартното/- родна страна, чиито книги с чета с удоволствие, купувам и харесвам.

така, насред прочита на една смразяваща с цифрите и бездушният бюрократичен геноцит, изпълняващ повелите на разни извратени умове, криещи се зад звучащи уж, величествено идеи, самата аз, сдухана, смачкана, неспособна да се усмихна, влезнах в книжарницата и си закупих, "само за напушени". исках, да поема въздух, да посмея, но изведнъж зад иронията, замаскирана в грубите думи, открих и в кратките историйки на парушев, подобна на моята, лишена от "опорните точки" на илюзионната вяра в добротата и красотата на човешкия род- мрачновата тъга.

о, да! какво, може да те накара да заобичаш ближния в междуградския автобус, да повярваш във вселенската справедливост, заради изпаряването на едно богатство, тръгнало от кървавите ешкудош на далечен праоотец- когато всъщност един изкуфял богат мошеник допринася да богатее друг?! как, да се въздържиш от изричането на дълга редица, думи от ненормативната лексика, запознавайки се с нормите относно преминаването на едър рогат или не дотам едър и безрог добитък, през границите на две съседни държави, там горе в пасбищата на планината, да не те обхване, трудно задържаната в рамките на доброто ти възпитание и прилично държание, лудост на берсерк от "милите", "номерца от селски вечеринки", погаждани от работещите в една и съща област, само заради различното местоживеене и възможността да затрудниш другия. да не поискаш да стъпчеш някое малко, зловредно духче на славянската ни митология, вършещо обичайните си дивотии из къщата ти и омазващо страната ти и да не сънуваш, как егоистично, да не изгълташ последното семенце на надеждата, че изживееш живота си в някоя , независима, далечна от комунизма струна, където не стърчат грозни, рушащи се паметници, заплашващи живота ти. всеки един образ, всеки един разказ е свидетелство на уж, автоматизираните, а всъщност "сизифовски" усилия да запазим нормалността си и да продължаваме живота си. кратки, ясни, историите на автора, няма да се харесат на всеки. различни са и по- скоро, повечето от свикналите на определен, "народностен" стил, читатели, вероятно ще бъдат ядосани, на както още в началото изясних, поради някои сходства на характера, аз съм от тези на които те допадат и заедно с автора, ми се иска да има надежда и смисъл!

трудна работа и май, наистина само нахалното ни упорството, да вярваме в любовта е това, което ни държи.

[Мария Куманова · Rating 3 out of 5]

Лежерни и забавни разкази, написани майсторски, далеч от претенция. Авторът има книги, които са ми допадали повече, както и по-малко.

[Irena · Rating 5 out of 5]

Пет звезди. Защото го заслужава.
Този малък сборник с 21 разказа ме порази с фината мяра на автора Радослав Парушев. Всеки израз, дори привидно шокиращ, е уместен. Първите разкази ми напомниха отдалечено басни с поука. После се отпуснах и жадно подхващах всяка следваща история с неочакван край. Има в някои нещо от Роалд Дал като субективно усещане. Може би чувството за хумор и честното отношение към човешката природа. Като прибавим и майсторски разказаните завършени истории с живописни, а не скицирани образи, се получава нещо повече от развлекателно четиво. Абсурдът е вплетен органично и само до онази степен, в която може да го припознае и ненапушеният читател.

[Georgi Tenev · Rating 3 out of 5]

Чете се бързо, но споменът остава. Не всички разкази са равностойни, но това не е рядкост в сборниците на РП. Важното е, че тук има поне два, които са разкази-откровения: довеждат до тъжно самовглъбяване, следва изблик на необоснована житейска надежда и после пак пропадане. Надявам се, че авторът набира обороти за пореден роман, защото неговите "Преследване" и "Project Dostoevski" имат място в сърцето ми.

[Николай Митев · Rating 5 out of 5]

Няколко доста неортодоксално смешни разказа и няколко, на които не така не им хванах нишката. Впрочем книгата няма много общо с наркотиците, освен заглавието и може би две споменавания за всичките 20 разказа, които дори не са от особено сюжетно значение.

[Бетина Иванова · Rating 1 out of 5]

И една звезда му е много!

[Alexander · Rating 2 out of 5]

Не можах да разбера каква беше тази глупост. За съжаление и да се напуша и да се напия не ме хваща и вероятно няма да разбера. Ако някой прочете този коментар и е разбрал... Моля да обясни :)

[Nickolay · Rating 5 out of 5]

Феноменално, уникално, брутално, малко цинично, фантастично и лудо :)

[Yoana · Rating 1 out of 5]

вярно е само за напушени