Андрей Славов Тошев е български учен, академик на БАН, дипломат и политик, министър-председател на България в 53-то правителство.
Роден е в 1867 година в Ески Заара в семейството на бореца за българска църковна независимост Славе Тошев и Анастасия Ходжева от село Магарево, Македония. Учи в Одрин, завършва естествени науки в Женева и в Брюкселския свободен университет (1891). Женен за Екатерина Божкова от Велес.
След това е учител в Солунската българска мъжка гимназия, в Стара Загора, във Варна и във Военното училище в София. През 1900 сг. става действителен член на Българското книжовно дружество.
От 1903 до 1905 г. е български търговски агент в Битоля. Последователно е български официален представител в Черна гора (1905 – 1906), Гърция (1906 – 1908), Сърбия (1908-[1913), Османската империя (1913 – 1914), Швейцария (1915 – 1916), Австро-Унгария (1917 – 1918) и Австрия (1918 – 1920).
Министър-председател на Царство България в 53-то правителство (1935).
Библиография:
„Ранни спомени 1873 – 1879“ (1890) „Ръководство за риторика и красноречие“ (1901) „Югозападна България във флористично отношение“ (1902) „Поглед върху икономическото положение на Сърбия“ (1911) „Балкански войни“ (в 2 тома; 1929, 1931) „Бегли спомени“ (1931) „Полша в културно отношение“ (1931) „Сръбско-българската разпра“ (1932) „Малкото съглашение и неговият реорганизационен пакт“ (1933) „Страници из миналото на сръбско-българските отношения“ (1941) „Бегли спомени за Македония“ (1941) „Из Беломорието и Македония“ (1942) „България и нейните съседи“ (1943)