Това е шестата книга на Добромир Банев след две самостоятелни и три в партньорство с Маргарита Петкова. Шест е число на любовта и според нумерологията, така че по-скоро става дума за поредната „нарочност“ на съдбата, в чиито закономерности авторът често споделя, че вярва. За разлика от досегашните му книги, в тази няма поезия – не и в нейния обичаен смисъл.
Писателят е събрал на едно място кратка проза, която може да се възприема като дневник не само за преживяното, но и за онова, което мечтаем да ни се случи. Защото трябва да вярваме, че най-доброто наистина предстои.
Роден през 1969 година в гр. Ловеч. Завършил е юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Талантът му да пише поезия се проявява още в детството му. Посещава литературни кръжоци, имал е свои представяния в Ловешкия драматичен театър.
Натрупаният литературен опит кара Добромир Банев да покаже талант и в създаването на текстове за поп-музика. Така той става автор на текстове, изпяти от Нели Рангелова, Йоана, Петър Антонов, Надя Ботева, Стратия и др.
Авторски материали е публикувал в много издания на периодичния печат, като през последните години е водил самостоятелна рубрика в сп. „5 звезди”, където е издавал своята проза.
Създава блог за произведенията, които твори - „доброти и баневизми”.
"Ти си шкембе чорба, замразена във фризера на сърцето ми. (Повърнах)"
Прииска ми се и на мен, да извърша описаното действие. Кой казвате, че ги пише анотациите на задните корици? "Това е книга, която със сигурност ще държите на нощното си шкафче. Страници, които ще прелиствате където и да сте..." - Тук се смея с най-най-най-саркастичния си смях. И обещавам да не е на нощното ми шкафче, никога.
Зле написана книга! Рекламират я като кратка проза. Учудващо. За безсмислена, посредствена съм съгласна. Незнам, чия е идеята за това творение, но не се е получило нищо и с тези авторови снимки към локумите в книжката си личи, че навъртане на километраж, за да се достигнат 160 стр. Себелюбие лъха отвсякъде със знак за равенство на самообожаване, но това не е нищо пред голямата беда, че текстовете не притежават никаква форма и стоят във въздуха с всичките тези уж оригинални умотворения на автора. Ей, така просто за идеята да издадем книга. Всичко впечатление не само за "шкембе чорба", както метафорично се изразява автора в книгата, а направо за един повсеместен литературен тюрлю гювеч!
В днешно време всеки втори пише, твори, вече стана модерно да си писател. Цитати летят във всички посоки в социалните мрежи-ееее, да, ама НЕ. Както се казва много шум за НИЩО.
Някъде на 15-та страница се отказах. Голям напън за оригиналничене, голямо чудо. Цигарен ден, пепел от цигари, дъх в цигарата: на всеки ред. Снимки на автора: безброй. Не, благодаря.
Интелигентна, мъжка, модерна кратка проза. Леко монотонна и повтаряща се на места, но във всеки случай заслужаваща внимание. Просто не трябва да се четв на един дъх, а да се оставя време за възприятие и осмисляне.
Все повече и по-добри автори на къси разкази се появяват. Конкуренцията е голяма за радост на нас читателите.
Тук съм особно пристрастна, защото, като автор на фотографиите в нея, прочетох книгата още преди да излезе от печат. И любовната проза му се получава страхотна! Истинска, на моменти парлива, на моменти груба, в други ласкава и мила... Обичам те, Добри!
To be honest, I have a personal story with this book. A while ago, I was deeply in love with someone and, of course, I was deeply disappointed at the end. I was really sad because the love wasn't mutual and it took me quite a lot of time to heal and understand everything I had to understand. And... this book helped me. I'm not joking. It cleared my mind and it made me think about what I was going through. Yeah, maybe at times it's repetitive or kinda weird, but I enjoyed it. This book shows the different types of emotions while you are in love, the routine, the cliche, it shows the good sides of love and also the bad ones and it explains them in the most simple way. I love how the author plays with some words and their meaning, that's so cool. And yeah, it's not your ordinary book, it's not written in the most typical way, but.. who wants boring things anyway? I see that there are mixed opinions about this book and I totally get that. For me personally, this book came into my life in the right time and in the right place and maybe that's why I understood it, that's why I was able to relate to most of it. Reading it now, for the second time, brought back so many memories. If you are in love or if you feel pain, because of love, I think that this is the book for you.
Смел шедьовър! Предвид издаваните съвременни български автори и творения, от които лъха на депресия, тъга и препредавани във вековете мъчнотии и предопределености (с изключение на Михаил Вешим, който им се надсмива), както и фурорът и одобрението, които предизвикват на тълпища, заключавам, че грозните коментари тук са изключителен комплимент за Добромир Банев! И се надявам пак да напише нещо в този си стил, и то скоро! Тази творба е желано различна, за което го приветствам и благодаря сърдечно в усмивка. А безмерната любов, включително в стилно силни, съвсем реални усещания, която той дава в редовете на “Аз съм в другото такси” не просто ще мигрира между нощните шкафчета, бюрата и чантите на път за работа, но и ще се разхожда дълго време в незагасналата душа. Твърде вероятно е да я запали още повече в споделеност. Поздравявам всички живи в клетките си хора, които и се насладиха заслужено. А ако още не сте, обичате животът дълбоко и необикновено, но просто злободневно хлопвате вратите за най-хубавото в рутината на приемливото, тази книга е за Вас!
"Аз съм в другото такси" напомня на гимназиален блог, писан от младеж, мислещ се са изключително проницателен и еродиран. В моите очи не допринася нито с изключителна сюжетна линия, нито с интересен персонаж, нито с красив изказ към света на литературата.
Не знам дали ще намеря силите и желанието да дочета този 'дневник', навярно използван като заместител на терапия.