What do you think?
Rate this book
Машина за истории. Антология от фантастични разкази
Антология от фантастични разкази в конкурса „Агоп Мелконян“ 2012-2016
Понякога машината е печатала философски сериозни визии за Вселената или за модерното общество, за човека и природата, за човека и машината (както и за природата или машината без човека); понякога, като за собствено удоволствие, е писала просто заради играта.
Програмистите на машината са от кръга на електронното списание „Сборище на трубадури“, които от пет години (2012–2016) провеждат конкурси за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян – изумително многолик творец, а познат все пак най-вече като автор и издател на фантастика. На него са посветени няколко текста в книгата, но по-дълбоката връзка е в жанровата пъстрота на трубадурските литературни надпревари и конкурсите за разказ в Агоповото списание „Зона F“, както и в участието на млади, дори прохождащи автори. Най-вероятно много от имената в тази антология няма да са ви познати, но честито за срещата с тях.
-- Велко Милоев
Понякога машината е печатала философски сериозни визии за Вселената или за модерното общество, за човека и природата, за човека и машината (както и за природата или машината без човека); понякога, като за собствено удоволствие, е писала просто заради играта.
Програмистите на машината са от кръга на електронното списание „Сборище на трубадури“, които от пет години (2012–2016) провеждат конкурси за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян – изумително многолик творец, а познат все пак най-вече като автор и издател на фантастика. На него са посветени няколко текста в книгата, но по-дълбоката връзка е в жанровата пъстрота на трубадурските литературни надпревари и конкурсите за разказ в Агоповото списание „Зона F“, както и в участието на млади, дори прохождащи автори. Най-вероятно много от имената в тази антология няма да са ви познати, но честито за срещата с тях.
-- Велко Милоев
192 pages, Paperback
First published January 1, 2017
2 people are currently reading
90 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 13 of 13 reviews
July 27, 2017
Здравейте, приятели! Мина доста време от последното ревю по простата причина, че жегите ми действат доста демотивиращо и музата ми за ревюта, четене и т.н. събра багажа и замина на почивка. Но отново съм тук и се радвам да прекръсна „творческия“ си застой, като ви споделя впечатленията си за антологията „Машина за истории“.
https://bloodyrosered.wordpress.com/2...
https://bloodyrosered.wordpress.com/2...
April 16, 2017
Цялото ревю - https://bookishipster.wordpress.com/2...
Почувствах се късметлийка в секундата, в която Ана Хелс, един от съставителите на тази антология, се свърза с мен, за да ме попита дали проявявам интерес към новоизлезлия сборник с наградени фантастични разкази от конкурса „Агоп Мелконян“. Би било абсурдно да кажа „не“ на възможност като тази. Запозната съм с правилата на конкурса отпреди, дори бях чела някои от разказите, но това далеч не означава, че бях подготвена за това какво ме очаква. Не очаквах да се разчуствам още от предговора на книгата, който е точно толкова красив, колкото и невероятната корица, не очаквах още два от първите разкази да ме натъжат и впечатлят толкова много – „Няма да му драскаш по вратата“ от Стефан Кръстев и „Пътища“ от Юлия Попчева, та да ми се наложи да оставя сборника, за да помисля малко, да се отърся от емоциите и да продължа с нови сили...
Почувствах се късметлийка в секундата, в която Ана Хелс, един от съставителите на тази антология, се свърза с мен, за да ме попита дали проявявам интерес към новоизлезлия сборник с наградени фантастични разкази от конкурса „Агоп Мелконян“. Би било абсурдно да кажа „не“ на възможност като тази. Запозната съм с правилата на конкурса отпреди, дори бях чела някои от разказите, но това далеч не означава, че бях подготвена за това какво ме очаква. Не очаквах да се разчуствам още от предговора на книгата, който е точно толкова красив, колкото и невероятната корица, не очаквах още два от първите разкази да ме натъжат и впечатлят толкова много – „Няма да му драскаш по вратата“ от Стефан Кръстев и „Пътища“ от Юлия Попчева, та да ми се наложи да оставя сборника, за да помисля малко, да се отърся от емоциите и да продължа с нови сили...
April 15, 2017
Чудесно оформена, с разнообразни разкази, всеки един от тях чудесен и оригинален.
Друго какво може да искаш...
Може би повече такива книги...
Следя конкурса от... мисля, че от самото му появяване. И винаги съм намирала наградените разкази за страхотни. Радвам се да ги видя събрани на едно.
Друго по темата:
http://knigoqdec.blogspot.bg/2017/04/...
Друго какво може да искаш...
Може би повече такива книги...
Следя конкурса от... мисля, че от самото му появяване. И винаги съм намирала наградените разкази за страхотни. Радвам се да ги видя събрани на едно.
Друго по темата:
http://knigoqdec.blogspot.bg/2017/04/...
January 2, 2026
Най-любими ми станаха:
- предговорът от Ана Хелс
- „Пътища“ от Юлия Попчева
- „Шесто чувство“ от Мишо Гръблев
- „Пламъкът Агоп Мелконян“ от Янчо Чолаков
- „Той бе първият писател, който ме нарече с тази дума“ от Ивайло Иванов
- „За един джин време“ от Мирослав Пенков
В един по-словоохотлив период от живота си, по повод друга конкурсна антология, размишлявах за предизвикателствата на късия разказ (втората половина на отзива). Сега мисълта ми е твърде къса, за да добави нещо. ;)
- предговорът от Ана Хелс
- „Пътища“ от Юлия Попчева
- „Шесто чувство“ от Мишо Гръблев
- „Пламъкът Агоп Мелконян“ от Янчо Чолаков
- „Той бе първият писател, който ме нарече с тази дума“ от Ивайло Иванов
- „За един джин време“ от Мирослав Пенков
В един по-словоохотлив период от живота си, по повод друга конкурсна антология, размишлявах за предизвикателствата на късия разказ (втората половина на отзива). Сега мисълта ми е твърде къса, за да добави нещо. ;)
August 1, 2017
Ето една машина, между чиито зъбни колела се хвърлям с най-голямо удоволствие. Оставям се да бъда притиснат, смачкан, смазан... Само че вместо да строши съзнанието ми, „Машина за истории” прави на парчета всички очаквания, схеми, шаблони и клишета! Нито един от наградените разкази, включени в тази научнофантастична антология не идва от поточната линия. Нито една от десетките истории тук не е дело на студени алгоритми и бездушни калкулации. Напротив! Ще се потопите в истинска мултивселена на неограничени възможности и безбрежно въображение. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
https://knijnikrile.wordpress.com/201...
June 24, 2017
“Машина за истории” е шарена черга: http://knigolandia.info/book-review/m...
Няколко души ми препоръчаха сборника “Машина за истории”, който събира на едно място наградените фантастични разкази от конкурса “Агоп Мелконян” в периода 2012 – 2016 г., и го започнах с наистина голямо очакване, което май ми изигра лоша шега. Журирал съм в такъв тип конкурси и трябваше да имам по-умерени очаквания, още повече че повечето разкази определено не са типът фантастика, който аз обичам (други планети, извънземни и прочие), а са по-личният тип на битова история с лек невероятен елемент.
Всъщност много ми допаднаха интерлюдиите, посветени на патрона на наградата – Агоп Мелконян, за когото съм чувал толкова истории, но съм пропуснал шанса да срещна, много късно обърнах внимание на литературните среди.
Издателство Litus
http://knigolandia.info/book-review/m...
Няколко души ми препоръчаха сборника “Машина за истории”, който събира на едно място наградените фантастични разкази от конкурса “Агоп Мелконян” в периода 2012 – 2016 г., и го започнах с наистина голямо очакване, което май ми изигра лоша шега. Журирал съм в такъв тип конкурси и трябваше да имам по-умерени очаквания, още повече че повечето разкази определено не са типът фантастика, който аз обичам (други планети, извънземни и прочие), а са по-личният тип на битова история с лек невероятен елемент.
Всъщност много ми допаднаха интерлюдиите, посветени на патрона на наградата – Агоп Мелконян, за когото съм чувал толкова истории, но съм пропуснал шанса да срещна, много късно обърнах внимание на литературните среди.
Издателство Litus
http://knigolandia.info/book-review/m...
March 6, 2017
Една от книгите, които ми връщат вярата, че добрият български автор не е нито оксиморон, нито изчезващ вид.
Благодаря на Сборището за хъса и упоритостта този конкурс да продължава да го има.
Благодаря на Сборището за хъса и упоритостта този конкурс да продължава да го има.
May 27, 2017
Признавам си, че подходих резервирано към антологията, но за това си имам обективни причини. През последните няколко години прочетох два авторови и два тематични сборника с разкази от български автори и бях меко казано разочарован. Направо си бях отчаян! Никога не бях срещал толкова много слаби, посредствени и клиширани творби на едно място. Но съм много доволен, че рискувах! Това вече е друга бира, както има една приказка!
В тази антология са събрани разказите, отличени в четири конкурса на името на писателя и журналист Агоп Мелконян. Идеята за този конкурс идва от Преслава Кирилова, а организатор става електронното списание „Сборище на трубадури”. Условията са прости: всеки участник има право на едно произведение до 1 000 знака, което да не е публикувано никъде преди участието му в конкурса. Конкурсът няма жанрови ограничения, единствените граници са тези, които авторите сами си поставят.
Всички разкази ми харесаха! Едни повече, друго по-малко и това е нормално при четене на сборници, но смело и отговорно заявявам, че тук няма слаб разказ. Журито си е свършило перфектно работата. Всички творби са изравнени и няма ярка разлика в качеството между първо, второ или трето място. Всеки един публикуван разказ може да е призьор. Има и още нещо много хубаво и приятно – творбите звучат в един тон, в синхрон, но без да се копират или да са еднотипни. Въпреки своите ярки индивидуалности и различия в сюжетите, те носят някаква обща атмосфера. Преливат се плавно един в друг.
Кратките разкази са една особена форма на повествование. Те са плод не толкова на майсторството на автора, колкото на вдъхновението. Те по-скоро предизвикват емоции, отколкото да лансират идеи. Подтикват към философски размисли. Поглеждат света от различен ъгъл. Те са разкази с неочакван край.
Тук си дават среща почти всички под жанрове на фантастичната литература – хорър, фентъзи, мистика, магична реалност, космическа и тайм фантастика, но и почти винаги са неделимо вплетени в синхрон с други жанрове на писаното слово – сатира, философия, кримка, памфлет. Антологията е толкова разнолика и неограничена, колкото е и човешката фантазия. А сцените, на която се разиграват действията на тези миниатюрни истории са също много. Земята – сега, в миналото или в бъдещето; в космоса – на планета, родна люлка на друга цивилизация, или на изкуствено създаден свят от древна раса; или неизвестно къде – мястото няма значение, само историята.
Естествено си имам своите фаворити:
Как изглежда апокалипсиса през погледа на умна кафе-машина? Няма да ви кажа кой е разказа. Сами ще си го намерите
„Свят в зрънцето пясък“ е страхотна спейс-опера, която просто крещи – развий ме в роман! Много ще се радвам, ако това се случи.
„Шесто чувство“ е сатира и криво огледало на човешкото его.
„Нишките на паяжината“ е много силен памфлет за свободата и правото да протестираш и за оковите на това право.
„Сбогом, Ана“ е перфектен хорър, който стряска не с визията на злото, дебнещо в мрака, а със злото, идващо от невинността.
Антологията е разделена на пет части, като всяка е озаглавена на годината, от която са отличените разкази. Всяка започва с отличените разкази от Почетното и Редовното жури и завършва с текст, посветен на Мелконян. Първо е едно интервю с великия маестро, а после следват три споделени спомена от Янчо Чолаков, Адриан Лазаровски и Ивайло Иванов за него и накрая е една магична среща с духа на Агоп от Мирослав Пенков . Тези допълнителни текстове са като коди към разказите отличени от конкурса или по-скоро към човешкото въображение като цяло и към фантастиката в частност. От една страна разкриват по нещо за човека и автора Агоп Мелконян, а от друга показват какво влияние е имал той върху хората около себе си, върху фантастиката у нас.
Това освен антология е и едно прекрасно и малко тъжно запознаване с емблематичната фигура на Агоп Мелконян за по-младите читатели, които може и да не го помнят, а за останалите е припомняне. Едно тъжно, но едновременно с това и оптимистично припомняне какъв уникален човек и писател ни напусна без време. И за това, че трябва да помним и продължаваме завета на красивите, светли и устремени към по-добро хора.
В тази антология са събрани разказите, отличени в четири конкурса на името на писателя и журналист Агоп Мелконян. Идеята за този конкурс идва от Преслава Кирилова, а организатор става електронното списание „Сборище на трубадури”. Условията са прости: всеки участник има право на едно произведение до 1 000 знака, което да не е публикувано никъде преди участието му в конкурса. Конкурсът няма жанрови ограничения, единствените граници са тези, които авторите сами си поставят.
Всички разкази ми харесаха! Едни повече, друго по-малко и това е нормално при четене на сборници, но смело и отговорно заявявам, че тук няма слаб разказ. Журито си е свършило перфектно работата. Всички творби са изравнени и няма ярка разлика в качеството между първо, второ или трето място. Всеки един публикуван разказ може да е призьор. Има и още нещо много хубаво и приятно – творбите звучат в един тон, в синхрон, но без да се копират или да са еднотипни. Въпреки своите ярки индивидуалности и различия в сюжетите, те носят някаква обща атмосфера. Преливат се плавно един в друг.
Кратките разкази са една особена форма на повествование. Те са плод не толкова на майсторството на автора, колкото на вдъхновението. Те по-скоро предизвикват емоции, отколкото да лансират идеи. Подтикват към философски размисли. Поглеждат света от различен ъгъл. Те са разкази с неочакван край.
Тук си дават среща почти всички под жанрове на фантастичната литература – хорър, фентъзи, мистика, магична реалност, космическа и тайм фантастика, но и почти винаги са неделимо вплетени в синхрон с други жанрове на писаното слово – сатира, философия, кримка, памфлет. Антологията е толкова разнолика и неограничена, колкото е и човешката фантазия. А сцените, на която се разиграват действията на тези миниатюрни истории са също много. Земята – сега, в миналото или в бъдещето; в космоса – на планета, родна люлка на друга цивилизация, или на изкуствено създаден свят от древна раса; или неизвестно къде – мястото няма значение, само историята.
Естествено си имам своите фаворити:
Как изглежда апокалипсиса през погледа на умна кафе-машина? Няма да ви кажа кой е разказа. Сами ще си го намерите
„Свят в зрънцето пясък“ е страхотна спейс-опера, която просто крещи – развий ме в роман! Много ще се радвам, ако това се случи.
„Шесто чувство“ е сатира и криво огледало на човешкото его.
„Нишките на паяжината“ е много силен памфлет за свободата и правото да протестираш и за оковите на това право.
„Сбогом, Ана“ е перфектен хорър, който стряска не с визията на злото, дебнещо в мрака, а със злото, идващо от невинността.
Антологията е разделена на пет части, като всяка е озаглавена на годината, от която са отличените разкази. Всяка започва с отличените разкази от Почетното и Редовното жури и завършва с текст, посветен на Мелконян. Първо е едно интервю с великия маестро, а после следват три споделени спомена от Янчо Чолаков, Адриан Лазаровски и Ивайло Иванов за него и накрая е една магична среща с духа на Агоп от Мирослав Пенков . Тези допълнителни текстове са като коди към разказите отличени от конкурса или по-скоро към човешкото въображение като цяло и към фантастиката в частност. От една страна разкриват по нещо за човека и автора Агоп Мелконян, а от друга показват какво влияние е имал той върху хората около себе си, върху фантастиката у нас.
Това освен антология е и едно прекрасно и малко тъжно запознаване с емблематичната фигура на Агоп Мелконян за по-младите читатели, които може и да не го помнят, а за останалите е припомняне. Едно тъжно, но едновременно с това и оптимистично припомняне какъв уникален човек и писател ни напусна без време. И за това, че трябва да помним и продължаваме завета на красивите, светли и устремени към по-добро хора.
April 14, 2017
„Машина за истории” е събрала много и различни фантастични разкази. Всеки един разказ е отделна вселена, различен сюжет, различен поглед към света. Всеки един те отнася до ново кътче на Земята и Вселената, а понякога дори в границите на човешкото и нечовешкото съзнание. Или много по-далеч.
Продължава тук: http://knigoqdec.blogspot.bg/2017/04/...
Продължава тук: http://knigoqdec.blogspot.bg/2017/04/...
July 19, 2018
Това е проект, създаден с голяма любов – и от пишещите, и от редактиращите, и от издаващите, и от рисуващите в него. Не е нещо, което ще донесе милиони, но е нещо, което прави живота смислен, особено ако намери своите читатели, които ще се осмелят да погледнат и към небето, а не само в краката си. За мен е истинска привилегия и чест да съм едно от малките зъбчатки в голямата машина за истории, и искам да ви открехна за малко вратата към едно многофасетно измерение на идеите, чрез моя предговор към това малко съкровище, препоръчвано от всяко мое алтер его в непознат до сега унисон – тоест, ако прочетете дори една книга тази година, Животът, Вселената и всичко останало ще спечелят по една космическа усмивка, щом изборът ви е точно тази.
Една машина някъде там върти вселената около орбита безвремие без секунда почивка. Дали се намира в главата на някой непознат, всесилен бог, или част от гигантски космически кораб на създателите – иноземци, или по частица от нея тихо мърка някъде дълбоко във всеки от нас, носейки гордото название душа? Изберете своята история, защото историите винаги се случват, понякога не точно на нас, често не точно сега, но винаги са нечия истина, сън или мечта, дори едновременно. Една специална група от осъзнати носители на зъбни колелца от фантазия се обединяват пред вас, съчетавайки се в машина за истории, каквито трябва да узнаете, да усетите, да скътате някъде там, до своето персонално парченце вечност. И току – виж и във вас се събуди онзи творец в зародиш, готов да избуи в истински думосъздател, оставящ не просто следа, а ясна, огнена диря в съзнанията на хиляди, търсещи не просто своята истина, ами своята лична история.
Разказите в ръцете ви са събирани в продължение на 5 години, отсети от стотици други предложения за уникално разбиране на живота, вселената и всичко останало, но винаги с онази нотка на фантастичност, понякога толкова реална, че усъмнява не само в собственото ни вярване за ежедневност, а и:
В чуждите кожи, които носим като маски, криещи ни от собствената самота.
В думите на другите, търсещи начин да изтръгнат личната си болка, като я прехвърлят на някой друг.
В желанието ни да имаме всичко, без да дадем и частица от себе си.
В битката със собственото аз, което в отчаян опит за самосъхранение достига до неизбежното самоунищожение.
В любовта, и вечността, и всичко помежду им.
В детството, и порастването, и липсата на време между тях.
Във вътрешния глас, често бъркан за гузна съвест, докато същият мечтае за кариера като нощен сън или поне нечий дневен блян.
В кафето – истинската напитка на боговете на живота.
В книгите, но не като отражатели на деня, а негови създатели.
В душата, която не би трябвало да е жива в предметите, но там се оказва най-силна и вярна.
Във вдъхновението, чийто източник трябва винаги да остане забулен в мистерия.
В халюцинациите, които виждат отвъд възможното, но не са невъзможни.
В смъртта и липсата ѝ, до последното тиктакане на бомбата живот.
В смъртта и наличието ѝ, до първата сълза на осъзнаването.
В случайностите, с които обичайно започват най-добрите истории.
В цялостта, така красиво изтичаща между пръстите.
В надеждата, губеща се изящно в последните лъчи на залеза.
В сътворението, изглеждащо толкова случайно, и чуждо, и натрапено, ако се замисли човек.
В частите от цялото, толкова лесно привнасяни в жертва, щом се намери правилния олтар.
В цялото от части, което се разделя само, за да приеме нечия жертва. Или само да си я вземе.
В кафето, отново. То ще ни надживее.
В живота, отново. Той ще ни изпревари по пътя напред и нагоре.
В огъня, и танца, и болката, и смисъла. И всичко отначало, и някъде назад.
В анихилацията и неразбираемостта на първия контакт. Защото не е първи, и няма ред в безредието на нечовешката тлен.
В комуникацията и хаотичната експлозия от информация, която се опитва да се домогне до правото си да бъде призната за истина.
В убеждението, че сме постигнали приемливо ниво на задоволеност. Докато започне съня. Или не се събудим от него.
Във възможностите на дигиталния свят, твърде бързо превръщащи се в ограничения.
В бъдещето. Във Вселената. Винаги четете ситния шрифт.
Всеки текст е нота, цвят, есенция, намек за ухание, спомен от един събуден ум, търсещ отговори и задаващ въпроси едновременно към целия свят. Само питащите, съмняващите се, приключенците по душа могат да намерят ключа към сътворението, сами ставащи съ-творци на лични вселени, населени с достойни да се мерят и с най-болезнената реалност души. Запознайте вътрешните си читатели с нещо специално избрано само за тях, което ще се връща като съновидения наяве и отвъд стената на будността, точно когато не гледате в правилната посока. Но фантазията винаги дебне, за да ви спаси, за да ви открадне, за да ви освободи. Полетете над границите, и повярвайте във вселената възможности. Защото тя определено вярва във вас. А машината някъде там продължава своя нетленен ход до заника на времето и обратно до зората му. Защото няма нищо по-безкрайно от наистина добрата история.
Една машина някъде там върти вселената около орбита безвремие без секунда почивка. Дали се намира в главата на някой непознат, всесилен бог, или част от гигантски космически кораб на създателите – иноземци, или по частица от нея тихо мърка някъде дълбоко във всеки от нас, носейки гордото название душа? Изберете своята история, защото историите винаги се случват, понякога не точно на нас, често не точно сега, но винаги са нечия истина, сън или мечта, дори едновременно. Една специална група от осъзнати носители на зъбни колелца от фантазия се обединяват пред вас, съчетавайки се в машина за истории, каквито трябва да узнаете, да усетите, да скътате някъде там, до своето персонално парченце вечност. И току – виж и във вас се събуди онзи творец в зародиш, готов да избуи в истински думосъздател, оставящ не просто следа, а ясна, огнена диря в съзнанията на хиляди, търсещи не просто своята истина, ами своята лична история.
Разказите в ръцете ви са събирани в продължение на 5 години, отсети от стотици други предложения за уникално разбиране на живота, вселената и всичко останало, но винаги с онази нотка на фантастичност, понякога толкова реална, че усъмнява не само в собственото ни вярване за ежедневност, а и:
В чуждите кожи, които носим като маски, криещи ни от собствената самота.
В думите на другите, търсещи начин да изтръгнат личната си болка, като я прехвърлят на някой друг.
В желанието ни да имаме всичко, без да дадем и частица от себе си.
В битката със собственото аз, което в отчаян опит за самосъхранение достига до неизбежното самоунищожение.
В любовта, и вечността, и всичко помежду им.
В детството, и порастването, и липсата на време между тях.
Във вътрешния глас, често бъркан за гузна съвест, докато същият мечтае за кариера като нощен сън или поне нечий дневен блян.
В кафето – истинската напитка на боговете на живота.
В книгите, но не като отражатели на деня, а негови създатели.
В душата, която не би трябвало да е жива в предметите, но там се оказва най-силна и вярна.
Във вдъхновението, чийто източник трябва винаги да остане забулен в мистерия.
В халюцинациите, които виждат отвъд възможното, но не са невъзможни.
В смъртта и липсата ѝ, до последното тиктакане на бомбата живот.
В смъртта и наличието ѝ, до първата сълза на осъзнаването.
В случайностите, с които обичайно започват най-добрите истории.
В цялостта, така красиво изтичаща между пръстите.
В надеждата, губеща се изящно в последните лъчи на залеза.
В сътворението, изглеждащо толкова случайно, и чуждо, и натрапено, ако се замисли човек.
В частите от цялото, толкова лесно привнасяни в жертва, щом се намери правилния олтар.
В цялото от части, което се разделя само, за да приеме нечия жертва. Или само да си я вземе.
В кафето, отново. То ще ни надживее.
В живота, отново. Той ще ни изпревари по пътя напред и нагоре.
В огъня, и танца, и болката, и смисъла. И всичко отначало, и някъде назад.
В анихилацията и неразбираемостта на първия контакт. Защото не е първи, и няма ред в безредието на нечовешката тлен.
В комуникацията и хаотичната експлозия от информация, която се опитва да се домогне до правото си да бъде призната за истина.
В убеждението, че сме постигнали приемливо ниво на задоволеност. Докато започне съня. Или не се събудим от него.
Във възможностите на дигиталния свят, твърде бързо превръщащи се в ограничения.
В бъдещето. Във Вселената. Винаги четете ситния шрифт.
Всеки текст е нота, цвят, есенция, намек за ухание, спомен от един събуден ум, търсещ отговори и задаващ въпроси едновременно към целия свят. Само питащите, съмняващите се, приключенците по душа могат да намерят ключа към сътворението, сами ставащи съ-творци на лични вселени, населени с достойни да се мерят и с най-болезнената реалност души. Запознайте вътрешните си читатели с нещо специално избрано само за тях, което ще се връща като съновидения наяве и отвъд стената на будността, точно когато не гледате в правилната посока. Но фантазията винаги дебне, за да ви спаси, за да ви открадне, за да ви освободи. Полетете над границите, и повярвайте във вселената възможности. Защото тя определено вярва във вас. А машината някъде там продължава своя нетленен ход до заника на времето и обратно до зората му. Защото няма нищо по-безкрайно от наистина добрата история.
January 15, 2018
Препоръчвам с две ръце.
Read
February 16, 2025Не съм сигурна, че напълно разбрах някои от разказите.
Може би не съм „готова” да ги проумея, може би и нямам необходимите познания да разчета символиката, която съзнавам, че присъства в повечето.
А може би просто жанрът „фантастика” е твърде далечен за читателския ми вкус. За първи път се срещнах с него и за жалост срещата не ми се отрази дотолкова благотворно, колкото ми се искаше.
———
Ето разказите, които ми харесаха:
— „Пътища” и „Макрешан” — (2012)
— „Селцето” — (2013)
— „Две минути вечност” и „Машина за истории” — (2014)
— „Пчелата” — (2015)
— „Нишките на паяжината” и „Снимката” — (2016)
Може би не съм „готова” да ги проумея, може би и нямам необходимите познания да разчета символиката, която съзнавам, че присъства в повечето.
А може би просто жанрът „фантастика” е твърде далечен за читателския ми вкус. За първи път се срещнах с него и за жалост срещата не ми се отрази дотолкова благотворно, колкото ми се искаше.
———
Ето разказите, които ми харесаха:
— „Пътища” и „Макрешан” — (2012)
— „Селцето” — (2013)
— „Две минути вечност” и „Машина за истории” — (2014)
— „Пчелата” — (2015)
— „Нишките на паяжината” и „Снимката” — (2016)
April 15, 2017
Изненада, която ще препрочитате отнов�� и отново
ревюто може да прочетете тук >> https://the-book-tigers-diary-reviews...
ревюто може да прочетете тук >> https://the-book-tigers-diary-reviews...
Displaying 1 - 13 of 13 reviews