Моите спомени

by Султана Рачо Петрова

Книгата съдържа пълните спомени на Султана Рачо Петрова – излезлите в София през 1922 г. том І „Из моите спомени” и през 1939 г. том ІІ „Из моите спомени Стефан Стамболов”, както и неиздавания досега том ІІІ „Из моите спомени”, обхващащ периода 1920-1925 г. Спомените са публикувани автентично, без редакторска намеса в авторовия текст.

383 pages, Paperback

First published January 1, 1991

Reviews

[Kiril · Rating 5 out of 5]

Започнах тази книга с предубеждението, че е една изповед на царска фаворитка. Единственото, което знаех, бяха слуховете , че е била любовница на цар Фединанд. Не мога да опиша възхищението се от това, което прочетох. Султана се оказа една изключително интелигентна жена, невероятно богат изказ, но най-вече безкрайно влюбена в България и патриотка. Жена, която учатства на фронта като медицинска сестра, спасява ранени войници. Жена с ценности, силен характер и буден ум. Анализите, които прави на политическите събития у нас, трагедията на България заради македонслият въпрос, както и множеството факти свързани с нейните контакти с дипломатическият корпус в България за мен бяха един нов поглед върху този период на нашата история разказани в първо лице.

[Silvia · Rating 4 out of 5]

Не бях чувала нищо за Султана Рачо-Петрова преди да попадна на книгата на издателство "Българска история." Творбата е изключително интересна, приятна за четене, даваща възможност на читателя да съпреживее събитията от този вълнуващ период. Авторката умело описва безпристрастно редица събития, но на места може да прочетем нейната оценка и лично мнение. Малките детайли в описанието (като какво е казала княгиня Мария-Луиза за роклята и, с какво е била облечена княгиня Евдокия, какво е било сервирано на определена трапеза) определено придават чаровност на книгата и възможност читателят да надникне зад кулисите както зад кулисите на редица събития, така и в личните взаимоотношения между изявени личности.

[Nadja Bonkowski · Rating 4 out of 5]

Спомените на Слтана Рачо-Петрова са един изключително ценен исторически извор за политическия и обществен живот в България в периода между Освобождението и 20те години на 20ти век. Политическите персонажи от учебниците по история оживяват и са представени като личности и характери, всеки със своите силни и слаби страни.
Близостта на Султана до царския дворец и до българския и международен политически елит, съчетани с нейната наблюдатеслност, интелект и темперамент ѝ позволяват да нарисува една жива и автентична картина на епохата.

Четейки спомените на Султана, аз се пренесох в едно романтично, героично, но и много трагично минало, което ме порази със своите добродетели - чест, доблест, любов към отечеството. Темите справедливост и възмездие, които живо занимават Султана на фона на трагичната съдба на младооосвободена България са актуални и днес. Това ми напомня, че съдбата на Българския народ не е била никога лесна - нито преди 100 години, нито днес, нито през годините помежду. Но това прозрение не ме изпълва с печал или негодувание, а точно обратното - с надежда и упование.

[Ангелина · Rating 5 out of 5]

Кой е най-добрият начин да заглушиш гласа на една жена?
Пусни слух, че е развратна.
Пусни го и хората сто години след това ще знаят за нея единствено, че е имала забежка с царя. Пусни го и никой няма да запомни как тази жена е говорила пет езика, била е лична приятелка с Кемал паша (Ататюрк, нали), осмелила се е да направи забележка в лицето на Александър Стамболийски и се е борила за независимостта на Македония. Кажи, че е била хубавка, кокетна, че е пилеела парите на мъжа си (а всъщност на баща й), че е поискала най-скъпия развод в историята на освободена България.
И само това ще остане от нея.
Никой няма да обърне внимание на интелекта й, на желанието й да помага на страната си, на любовта, която изпитва към родината, на лоялността към царя, на това, че е имала толкова доблестно сърце и неизменна позиция, че България трябва да се защитава. Че вместо да плюем по този и онзи, трябва да защитаваме родината си пред чужденците.
Възхитена съм от мемоарите на Султана. Фантастична жена, която е направила толкова много, а са я запомнили по толкова грозен начин.
Най-накрая вникнах в събития, които винаги са били плоски и объркани. Разбрах кой за какво се е борил, можах да видя историята по реална и логична, да видя отвъд общата култура и това, което сме свикнали, че е истина. И всичко това беше поднесено не самодоволно, не с чувство за превъзходство и величие, а човешки, смирено, с ирония към себе си.
Страхотна книга, страхотна жена.