What do you think?
Rate this book
Les Coeurs Autonomes
« Elle regarde son amour, immobile déjà, et calme. Presque soulagé par la mort. Elle s'approche de lui, et pose ses lèvres sur ses lèvres. Ce moment est parsemé de tous leurs moments, en folie, à la vitesse supérieure, les moments de leur amour tourbillonnants autour de leurs deux visages comme la vie défile aux yeux de ceux qui glissent vers le néant ; le néant qui l'attend, lui, dans l'au-delà ; et elle dans l'en-delà ; tous deux vers le néant. Les instants du premier baiser, la bataille de polochons, l'amour mauvais des mauvais jours aussi, les montées et les descentes des montagnes, les excitations infinies, les illusions perdues, le bonheur absolu, évident, le temps suspendu, tout est là, encore à cet instant, encore plus évident et plus fort que jamais, peut-être. Le goût de ses lèvres, dans le froid. Le goût de ses lèvres, comme une transmission de la mort. » D.F. Ce roman revisite, sans jamais la nommer, l'affaire Florence Rey. Cavale sanglante de deux jeunes gens en 1994, Audry Maupin et Florence Rey, qui se solde par quatre morts : deux policiers abattus place de la Nation, un motard fauché porte de Vincennes, un chauffeur de taxi, et plus tard Audry lui-même. Le destin de Florence a fasciné David Foenkinos. Quand une jeune femme devient complice d'un meurtrier par amour, elle se métamorphose. Cette mue progressive d'une étudiante sans histoire engagée va émouvoir ou choquer toute une génération.
172 pages, Broché
First published January 1, 2006
9 people are currently reading
231 people want to read
About the author
David Foenkinos
60 books2,121 followersDavid Foenkinos is a French novelist, playwright, screenwriter and director who studied both literature and music in Paris.
His novel La délicatesse is a bestseller in France. A film based on the book was released in December 2011, with Audrey Tautou as the main character. His novels have appeared in over forty languages, and in 2014 he was awarded the Prix Renaudot for his novel Charlotte.
Growing up in a home with few books and often absent parents, David Foenkinos read and wrote little during his childhood. At 16, he required emergency surgery as a result of a rare pleural infection and spent several months recuperating in hospital, where he began to devour books, learning to paint and play the guitar. From this experience, he says, he kept a drive for life, a force that he wanted to convey through his books.
He studied literature at the Sorbonne and music in a jazz school, eventually becoming a guitar teacher. In the evenings, he was a waiter in a restaurant. After unsuccessfully trying to set up a music group, he turned his hand to writing.
After a handful of failed manuscripts, he found his style, and his first novel Inversion de l'idiotie: de l'influence de deux Polonais (“Inversion of idiocy: influenced by two Poles”), though refused by many other publishers, was published by Gallimard in 2002; the book earned him the François-Mauriac literary prize, awarded by the Académie Française.
David Foenkinos is the brother of director Stéphane Foenkinos.
His novel La délicatesse is a bestseller in France. A film based on the book was released in December 2011, with Audrey Tautou as the main character. His novels have appeared in over forty languages, and in 2014 he was awarded the Prix Renaudot for his novel Charlotte.
Growing up in a home with few books and often absent parents, David Foenkinos read and wrote little during his childhood. At 16, he required emergency surgery as a result of a rare pleural infection and spent several months recuperating in hospital, where he began to devour books, learning to paint and play the guitar. From this experience, he says, he kept a drive for life, a force that he wanted to convey through his books.
He studied literature at the Sorbonne and music in a jazz school, eventually becoming a guitar teacher. In the evenings, he was a waiter in a restaurant. After unsuccessfully trying to set up a music group, he turned his hand to writing.
After a handful of failed manuscripts, he found his style, and his first novel Inversion de l'idiotie: de l'influence de deux Polonais (“Inversion of idiocy: influenced by two Poles”), though refused by many other publishers, was published by Gallimard in 2002; the book earned him the François-Mauriac literary prize, awarded by the Académie Française.
David Foenkinos is the brother of director Stéphane Foenkinos.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 36 reviews
September 10, 2016
Не съм сигурна, че ми се е случвало да прочета толкова много безумия в толкова кратък текст. Книга - силно казано. Текст, пълен както с много красиви думи, така и с откровени простотии. Една гигантска любов на фона или всъщност в сърцето на един социален протест. Само дето никой не обясни какъв беше проблемът на главния герой (той май и име си нямаше) и срещу какво точно се бунтуваше в тази (каква?) социална среда. Може и на мен да ми се губят важни събития от действителността във Франция в средата на 90-те, но и не може да се очаква да не ми се.
В текста просто липсват контекстът и смисълът на основното действие - едно нападение, което завършва, да кажем, фатално. А това точно нападение е описано почти в реално време за разлика от недомлъвките в първата част, без въобще да се даде инфо какво се цели. Което пък води до мисълта, че нищо не се цели.
Главният герой - уж някаква мега силна личност с романтични идеали (не стана ясно какви) обаче с яко комплекси (от типа 'с колко мъже преди мен си се целувала и защо се виждаше с оня преди да започнеш да се виждаш с мен'). И тя - старлетката без характер, която цели да угоди на капризите му (пак много не стана ясно какви).
Не знам, не знам. Може пък липсващите ми елементи да са нещо като търсен ефект. Но дори и да е така, по-скоро не се е получило. Струва ми се, че тази любовна история, банално представена малко а-ла Бони&Клайд, заслужаваше да е разказана по-разгърнато и в повече контекст.
Целият текст просто звучи като outline на една голяма история, която можеше да бъде доста интересна, ако беше написана.
В текста просто липсват контекстът и смисълът на основното действие - едно нападение, което завършва, да кажем, фатално. А това точно нападение е описано почти в реално време за разлика от недомлъвките в първата част, без въобще да се даде инфо какво се цели. Което пък води до мисълта, че нищо не се цели.
Главният герой - уж някаква мега силна личност с романтични идеали (не стана ясно какви) обаче с яко комплекси (от типа 'с колко мъже преди мен си се целувала и защо се виждаше с оня преди да започнеш да се виждаш с мен'). И тя - старлетката без характер, която цели да угоди на капризите му (пак много не стана ясно какви).
Не знам, не знам. Може пък липсващите ми елементи да са нещо като търсен ефект. Но дори и да е така, по-скоро не се е получило. Струва ми се, че тази любовна история, банално представена малко а-ла Бони&Клайд, заслужаваше да е разказана по-разгърнато и в повече контекст.
Целият текст просто звучи като outline на една голяма история, която можеше да бъде доста интересна, ако беше написана.
October 17, 2023
Може би , ако я бях прочела по - рано или по - късно оценката би била доста по - ниска. Повлия ми и прясно прочетената книга на Амос Оз ( Как да излекуваме фанатик) и това ,което се случва в момента между Палестина и Израел. Това ,че изчетох доста за реалните събития и хора провокирали написването на Независими сърца ) . Елегантен изказ , въздействащ текст. Буквално усещаш тръпка и адреналин , чувство на пряк свидетел на събитието.
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 23, 2018
Героите на този роман са безименни. Те са млади и пълни с живот. Бунтуват се, защото не искат да приемат шаблоните, които обществото им налага. Искат да променят света. Обичат се фанатично.
Те катерят опасни върхове заедно – така изпитват собствените си сили и доверието на човека отсреща. Любовта им е приказна, но за кратко, докато не се изражда в нещо крайно нечовешко – насилието. Насилие над себе си, над другия, над хората около тях.
От влюбени те се превръщат в убийци. Неволно, но безвъзвратно. Една вечер в Париж. Всичко се обърква, заради липсата на белезници. И те бягат. Качват се в грешното такси, което ще ги отведе до грешните действия, до грешно изстреляните куршуми, до грешно пролятата кръв, до безсмислено отнетите животи.
Той умира. Тя остава жива. Намират я наведена над него, целуваща го за последно.
Тази книга е вдъхновена от реални лица и събития, случили се в Париж през октомври 1994 г. Тогава Флоранс Рей и Одри Мопен, млади анархисти, убиват петима души, включително трима полицаи.
Дали това е криминална история? Не бих я определила точно така.
Това е вечната история на изгубените и търсещи пътя към свободата.
Това е историята на младостта, която протяга ръка към хоризонта, за да се хване в по-доброто бъдеще, но пада в пропастта на безумието и смъртта.
Истинската революция е онази, която се случва вътре в човека!
Единствената възможна революция е любовта!
„Спомням си годините, когато не знаех нищо за бъдещето си. Присъщата на младостта несигурност изглеждаше особено натрапчива. Не се пазехме, освен когато правехме любов. Пък и кой правеше истинска любов? Имах чувството, че жените вече не се чукат. Сексуалната свобода бе някакъв мит, за който понякога слушахме, въобще не подозирайки нейното съществуване. Обществото бе жестоко; обвиняваха филмите, че пораждат в податливите мозъци условия за бъдещи варварски деяния. Струваше ми се, че насилието се гнездеше най-вече в ограничеността на утрешния ден. Срещахме угнетени, предварително разрушени хора, победени още от зори. Оставяхме да процъфтят геноцидите в Руанда или в Югославия, все едно, че миналото също не съществуваше. Младежта бе животно, застрашено от изчезване.
Оказах се седнал до нея. Странно, но не бях способен да дам оценка на нейната физика. Красотата неуморно се разхождаше по лицето ѝ. Същото важеше и за нежността, която понякога отстъпваше място на доста мъжки изрази. Нежността ѝ, струва ми се, се изразяваше по-скоро в плахостта ѝ, в някаква предпазливост в жестовете и думите. Раздвиженото ѝ лице бе като на жена, която постоянно се саморазкрива. Като люляна в отвъдното.
Така тя живя всички тези години и в лъжа за това, което виждаше, в забрана да проявява каквото и да било, в нещо като скоба на самата себе си. Бе сянка с усмивка. Сянка, очакваща светлината си, и скоро щеше да я открие с възторжено облекчение. Мощта на дадена любовна история винаги е пропорционална на празнотата, която я е предшествала.
От този момент нататък се виждаха непрекъснато. До неговата смърт бяха постоянно заедно, през всеки ден на късата им история. Да се обичат, да се обичат за момента, нямаше нищо по-важно от това да се обичат. Възвишени бяха тези моменти на първоначална любов, когато се опиваш от познанието на другия, когато да разказваш за живота и миналото си е начин да се свържеш с бъдещето. И най-незначителните случки се подправят с безкрайни украси. Важно е да бъдеш харесван и с миналото си. Вярваме, че любимото същество би могло да ни обича във всеки момент от миналото, което попива с ушите си, докато всъщност неговата моментна любов го кара да се наслаждава на маловажното ни минало. Искаме да опознаем извивките на любовта, както по време на болест лекарите питат за предишните състояние на пациента.
Често се случва голямата любов на един живот да се роди от трупа на предишната.
Независимост – постоянно мисля за тази дума, която ми се струва по-силна от думата свобода. Независим: „Право да се самоопределяш по свои закони, право на индивида свободно да определя правилата, на които се подчинява”. Но може ли човек наистина да бъде независим? Ще трябва да се оправя без пари, това би било условието.
Можеше ли да се убива в името на идеите?
Често имаше чувството, че животът ѝ е подчинен на неговото мнение. Всеки неин жест се стремеше да не го разочарова. Трябваше постоянно да се бори за неговото уважение, да оцелее в сърцето му. Винаги трябваше да се вкопчва, да е на висота и този израз придобиваше буквално значение в подножието на масивите за преодоляване. Изкачваха се заедно и постепенно; докато се чувстваше задушавана от коварния натиск на спортното осъществяване, тя се освобождаваше. Като че ли липсата на кислород им допадаше най-много. За момент усети през нея да минава тръпка на рядко силно щастие. Изкачвайки се все по-нависоко, продължавайки да се изкачват, имаха чувството, че нищо не може да им се случи. Опиянени и възбудени, живееха живота си все едно, че обществото бе някъде над облаците. В усилието се криеше върховното време на тяхната любов. Няма нищо по-символично от моментите, когато оставяш живота си на бдителността на другия, когато държиш въжето, докато другият се изкачва. Два живота обединени в един единствен от абсурдното чувство за мощ, защото над бездната тези животи представляват самата крехкост. Взаимната зависимост, която предполага алпинизмът, е определение за любовна страст в най-радостната ѝ, но понякога и в най-унизителната ѝ същност. Със сигурност ненапразно тези занимания влизат в категорията „екстремни спортове”.
Всеки човек е куче на друг човек.
Кои са тези двама души, които се появяват в историята, която не е тяхна? Винаги е невероятно странно да бъдеш така захвърлен в сърцето на чуждо съществуване. Защо тази кола? А не предишната или следващата. И защо всички последващи подробности още повече подчертават усещането, че драмите се градят от най-незначителни неща? Колата бе точно тази, която не трябваше да вземат.
Да се върнем на телата. Неизменната част на драмата. Всичко останало ще бъде изкривено от спомените на хората, от техните възприятия, изкривено от болката и страха. И от опитите за забрава. Двама души на едно и също място ще видят коренно различни неща. Няма една истина. Всеки надписва и фантазира, а истината остава някъде там, изчерпана. Единствената истина са мъртвите. Те са там. След няколко минути ще ��е опитат да реанимират двамата полицаи и шофьора на таксито. След още няколко минути вече няма да опитват нищо. И това ще е раждането на сираци и вдовици.
Миговете на първата целувка, боят с възглавници, неприятната любов на неприятните дни също, изкачванията на планини и спусканията, вечната възбуда, изгубените илюзии, абсолютното, явното щастие, увисналото време, всичко е тук, все още в този миг, още по-ясно и по-силно от всякога, може би. Вкусът на устните му в студа. Вкусът на устните му, като прехвърляне на смъртта.”
Из „Независими сърца” – Давид Фоенкинос
Превод от френски: Георги Ангелов
Издателство „Пулсио” 2009
Те катерят опасни върхове заедно – така изпитват собствените си сили и доверието на човека отсреща. Любовта им е приказна, но за кратко, докато не се изражда в нещо крайно нечовешко – насилието. Насилие над себе си, над другия, над хората около тях.
От влюбени те се превръщат в убийци. Неволно, но безвъзвратно. Една вечер в Париж. Всичко се обърква, заради липсата на белезници. И те бягат. Качват се в грешното такси, което ще ги отведе до грешните действия, до грешно изстреляните куршуми, до грешно пролятата кръв, до безсмислено отнетите животи.
Той умира. Тя остава жива. Намират я наведена над него, целуваща го за последно.
Тази книга е вдъхновена от реални лица и събития, случили се в Париж през октомври 1994 г. Тогава Флоранс Рей и Одри Мопен, млади анархисти, убиват петима души, включително трима полицаи.
Дали това е криминална история? Не бих я определила точно така.
Това е вечната история на изгубените и търсещи пътя към свободата.
Това е историята на младостта, която протяга ръка към хоризонта, за да се хване в по-доброто бъдеще, но пада в пропастта на безумието и смъртта.
Истинската революция е онази, която се случва вътре в човека!
Единствената възможна революция е любовта!
„Спомням си годините, когато не знаех нищо за бъдещето си. Присъщата на младостта несигурност изглеждаше особено натрапчива. Не се пазехме, освен когато правехме любов. Пък и кой правеше истинска любов? Имах чувството, че жените вече не се чукат. Сексуалната свобода бе някакъв мит, за който понякога слушахме, въобще не подозирайки нейното съществуване. Обществото бе жестоко; обвиняваха филмите, че пораждат в податливите мозъци условия за бъдещи варварски деяния. Струваше ми се, че насилието се гнездеше най-вече в ограничеността на утрешния ден. Срещахме угнетени, предварително разрушени хора, победени още от зори. Оставяхме да процъфтят геноцидите в Руанда или в Югославия, все едно, че миналото също не съществуваше. Младежта бе животно, застрашено от изчезване.
Оказах се седнал до нея. Странно, но не бях способен да дам оценка на нейната физика. Красотата неуморно се разхождаше по лицето ѝ. Същото важеше и за нежността, която понякога отстъпваше място на доста мъжки изрази. Нежността ѝ, струва ми се, се изразяваше по-скоро в плахостта ѝ, в някаква предпазливост в жестовете и думите. Раздвиженото ѝ лице бе като на жена, която постоянно се саморазкрива. Като люляна в отвъдното.
Така тя живя всички тези години и в лъжа за това, което виждаше, в забрана да проявява каквото и да било, в нещо като скоба на самата себе си. Бе сянка с усмивка. Сянка, очакваща светлината си, и скоро щеше да я открие с възторжено облекчение. Мощта на дадена любовна история винаги е пропорционална на празнотата, която я е предшествала.
От този момент нататък се виждаха непрекъснато. До неговата смърт бяха постоянно заедно, през всеки ден на късата им история. Да се обичат, да се обичат за момента, нямаше нищо по-важно от това да се обичат. Възвишени бяха тези моменти на първоначална любов, когато се опиваш от познанието на другия, когато да разказваш за живота и миналото си е начин да се свържеш с бъдещето. И най-незначителните случки се подправят с безкрайни украси. Важно е да бъдеш харесван и с миналото си. Вярваме, че любимото същество би могло да ни обича във всеки момент от миналото, което попива с ушите си, докато всъщност неговата моментна любов го кара да се наслаждава на маловажното ни минало. Искаме да опознаем извивките на любовта, както по време на болест лекарите питат за предишните състояние на пациента.
Често се случва голямата любов на един живот да се роди от трупа на предишната.
Независимост – постоянно мисля за тази дума, която ми се струва по-силна от думата свобода. Независим: „Право да се самоопределяш по свои закони, право на индивида свободно да определя правилата, на които се подчинява”. Но може ли човек наистина да бъде независим? Ще трябва да се оправя без пари, това би било условието.
Можеше ли да се убива в името на идеите?
Често имаше чувството, че животът ѝ е подчинен на неговото мнение. Всеки неин жест се стремеше да не го разочарова. Трябваше постоянно да се бори за неговото уважение, да оцелее в сърцето му. Винаги трябваше да се вкопчва, да е на висота и този израз придобиваше буквално значение в подножието на масивите за преодоляване. Изкачваха се заедно и постепенно; докато се чувстваше задушавана от коварния натиск на спортното осъществяване, тя се освобождаваше. Като че ли липсата на кислород им допадаше най-много. За момент усети през нея да минава тръпка на рядко силно щастие. Изкачвайки се все по-нависоко, продължавайки да се изкачват, имаха чувството, че нищо не може да им се случи. Опиянени и възбудени, живееха живота си все едно, че обществото бе някъде над облаците. В усилието се криеше върховното време на тяхната любов. Няма нищо по-символично от моментите, когато оставяш живота си на бдителността на другия, когато държиш въжето, докато другият се изкачва. Два живота обединени в един единствен от абсурдното чувство за мощ, защото над бездната тези животи представляват самата крехкост. Взаимната зависимост, която предполага алпинизмът, е определение за любовна страст в най-радостната ѝ, но понякога и в най-унизителната ѝ същност. Със сигурност ненапразно тези занимания влизат в категорията „екстремни спортове”.
Всеки човек е куче на друг човек.
Кои са тези двама души, които се появяват в историята, която не е тяхна? Винаги е невероятно странно да бъдеш така захвърлен в сърцето на чуждо съществуване. Защо тази кола? А не предишната или следващата. И защо всички последващи подробности още повече подчертават усещането, че драмите се градят от най-незначителни неща? Колата бе точно тази, която не трябваше да вземат.
Да се върнем на телата. Неизменната част на драмата. Всичко останало ще бъде изкривено от спомените на хората, от техните възприятия, изкривено от болката и страха. И от опитите за забрава. Двама души на едно и също място ще видят коренно различни неща. Няма една истина. Всеки надписва и фантазира, а истината остава някъде там, изчерпана. Единствената истина са мъртвите. Те са там. След няколко минути ще ��е опитат да реанимират двамата полицаи и шофьора на таксито. След още няколко минути вече няма да опитват нищо. И това ще е раждането на сираци и вдовици.
Миговете на първата целувка, боят с възглавници, неприятната любов на неприятните дни също, изкачванията на планини и спусканията, вечната възбуда, изгубените илюзии, абсолютното, явното щастие, увисналото време, всичко е тук, все още в този миг, още по-ясно и по-силно от всякога, може би. Вкусът на устните му в студа. Вкусът на устните му, като прехвърляне на смъртта.”
Из „Независими сърца” – Давид Фоенкинос
Превод от френски: Георги Ангелов
Издателство „Пулсио” 2009
May 20, 2025
Je n’ai pas accrochée à l’histoire, ni aux personnages. Je trouve que le livre est remplis de détails un peu lourds et l’auteur essaye d’en faire un peu de trop dans son écriture.
Je suis fan des romans de David Foenkinos mais ses premiers sont pas incroyables…
Je suis fan des romans de David Foenkinos mais ses premiers sont pas incroyables…
June 18, 2022
Le point positif de ce livre : il se lit très rapidement. Mais alors pour ce qui est du reste... l'impression d'un déjà lu, des personnages manquant de profondeur, une intrigue sans grand intérêt. L'histoire semblait pourtant intéressante et aurait pu l'être, mais j'ai comme l'impression d'avoir lu un brouillon et non une œuvre terminée. Les pages décrivant la fusillade savent tenir le lecteur en haleine mais quel chemin laborieux avant d'y arriver. Et puis...plus rien. Comme ça, d'un coup. Quel est l'intérêt du personnage du narrateur ? Qui est-il ? Et la fille, comment peut-elle être décrite de manière si passive et soumise dans les trois quarts de l'ouvrage, et réaliser le casse avec autant de sang froid ? Autant de questions qui resteront sans réponse. Je suis allée au bout de ma lecture car le livre ne compte que 126 pages et que je voulais découvrir quel était cet horrible événement mentionné en ouverture du livre. C'était une après-midi de perdue.
This entire review has been hidden because of spoilers.
November 15, 2024
Uma leitura de David bem diferente do que tô acostumada.
Um dos primeiros livros escritos por ele então o estilo de escrita é bem diferente do atual, que me fez apaixonar por ele, porém já tinha um pouco do jeito mais poético de escrever.
Aparentemente ele pegou o caso de um cr!me que rolou no verão de 1995 em Paris e contou do ponto de vista de alguém que conheceu os dois autores do tal cr!me, ninguém é nomeado e as coisas são o tempo todo meio embaçadas, analisando muito mais a relação entre os dois.
Não sei. Como não é muito do estilo dos livros atuais dele, foi o que eu menos gostei.
Porém foi uma experiência ótima conhecer outras “facetas” dele.
Mas sigo na missão de ler até a lista de compras desse homem e completar minha coleção dele.
Um dos primeiros livros escritos por ele então o estilo de escrita é bem diferente do atual, que me fez apaixonar por ele, porém já tinha um pouco do jeito mais poético de escrever.
Aparentemente ele pegou o caso de um cr!me que rolou no verão de 1995 em Paris e contou do ponto de vista de alguém que conheceu os dois autores do tal cr!me, ninguém é nomeado e as coisas são o tempo todo meio embaçadas, analisando muito mais a relação entre os dois.
Não sei. Como não é muito do estilo dos livros atuais dele, foi o que eu menos gostei.
Porém foi uma experiência ótima conhecer outras “facetas” dele.
Mas sigo na missão de ler até a lista de compras desse homem e completar minha coleção dele.
November 22, 2024
Après beaucoup de déception dans l’écriture de foenkinos je redécouvre une écriture qui me plait enfin. J’aurais aimé en savoir plus sur le procès mais en même temps je trouve que le livre à été couper au bon moment pour laisser du mystère, de plus il nous pousse à faire nous mêmes nos recherches si on veut en savoir plus. J’ai aimé découvrir la folie grandissante des deux protagonistes. J’aurais aimé en comprendre d’avantage sur elle qui est dépeinte de manière très différentes entre le début et la fin. Mais la aussi est tout le mystère de la réalité que l’on ne pourra jamais découvrir. L’a-t-il tellement formaté qu’elle en est devenue qui elle est la fin ou était-elle folle de base ?
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 17, 2023
Au début j'avoue j'ai eu du mal à me mettre dedans, avoir qui est qui ect je comprenais pas où j'étais.
Puis d'un coup tout s'est éclairci et à partir de ce moment j'ai commencé à aimer.
Et vraiment aimé. J'ai adoré même.
La première partie se base sur leur relation qui est toxique et je trouve ça trop intéressant.
Puis on apprend qu'il y a une deuxième partie, qui elle est dans l'action. Ils vont passer à l'acte mais tout va tourner de travers. Jusqu'à la fin on est captivé par ce qui va leurs arriver.
Est-ce qu'ils vont s'en sortir ?
Puis d'un coup tout s'est éclairci et à partir de ce moment j'ai commencé à aimer.
Et vraiment aimé. J'ai adoré même.
La première partie se base sur leur relation qui est toxique et je trouve ça trop intéressant.
Puis on apprend qu'il y a une deuxième partie, qui elle est dans l'action. Ils vont passer à l'acte mais tout va tourner de travers. Jusqu'à la fin on est captivé par ce qui va leurs arriver.
Est-ce qu'ils vont s'en sortir ?
April 30, 2024
4
Nanterre mentionné!
La scène finale est si bien écrite, empreinte d'angoisse et d'adrénaline. Je l'ai dévorée et même relue.
Je n'ai cependant pas nécessairement compris le choix du point de vue employé… Pourquoi nous faire découvrir cette histoire au travers d'un personnage éloigné des protagonistes mais loin de leur être inconnu, qui leur porte un intérêt sans pour autant chercher à mettre à nu leurs attentions…
Si je devais retenir une chose de cet ouvrage c'est que l'amour ne cause pas la folie, il lui donne un sens.
Nanterre mentionné!
La scène finale est si bien écrite, empreinte d'angoisse et d'adrénaline. Je l'ai dévorée et même relue.
Je n'ai cependant pas nécessairement compris le choix du point de vue employé… Pourquoi nous faire découvrir cette histoire au travers d'un personnage éloigné des protagonistes mais loin de leur être inconnu, qui leur porte un intérêt sans pour autant chercher à mettre à nu leurs attentions…
Si je devais retenir une chose de cet ouvrage c'est que l'amour ne cause pas la folie, il lui donne un sens.
March 9, 2025
jsp j’ai l’impression que c’était un peu un livre de droite
j’ai pas compris l’intérêt
heureusement que y’avait les 10 dernières pages quoi
mais pq faire les autres ?
c joliment écrit mais jme suis un peu forcé à lire
jsuis fier de moi cependant
(mais je dois accepter que c pas un journal intime ici et que y’a bien des gens qui lisent ceci et donc s’en branlent de mon processus de pa je veux lire et qu’est ce que je lis)
April 4, 2023
Un livre très prenant et intéressant qui nous ouvre sur des façons de penser auxquelles on ne fait pas attention/que l’on ne connaît pas. Une histoire bien réaliste et des personnages si humain. Pourtant, ce n’est pas le genre de livre que j’apprécie habituellement mais il était bien à lire une fois
December 30, 2024
Très bien écrit, peut-être trop lyrique parfois. Assez niais je trouve, le portrait dépeint des deux amants me gêne, probablement car il s’agit d’un réel fait divers et que cela donne une image possiblement éloignée de la réalité du vrai couple. La partie 2 est bien cependant, l’action y est bien décrite, tout en gardant le lyrisme de la première partie.
June 25, 2025
Foenkinos verrast me regelmatig met zijn treffende beeldspraak. Toch vond ik het verhaal niet zo meeslepend. De ik-persoon kende de mensen waarover hij vertelde ook maar als verre vriend, dus hij kon de personnages niet erg uitdiepen, wat jammer was.
February 7, 2022
Un livre original de par sa narration, un sujet passionnant, un style toujours aussi élégant... J'ai adoré !
June 25, 2022
il fallait faire lire ça à la Estelle de 16 ans
May 3, 2023
Je n'avais aucun souvenir de ce fait divers affreux, mais je n'arrive pas à ressentir de la sympathie pour les "héros", ce qui m'empêche grandement d'apprécier l'écriture de l'auteur !
June 24, 2023
« Porte de Pantin, porte de l'amour qui fait de l'un le pantin de l'autre. »
This entire review has been hidden because of spoilers.
January 17, 2024
peut-être trop politique pour moi
March 6, 2024
Très différent du style de foenkinos mais très poétique et beau
April 24, 2024
Bien mais sans plus
August 8, 2024
I didn’t like this book, i mean the story but as always i love the writing of foenkinos.
So if this « new » is interesting you go read did other ways don’t
So if this « new » is interesting you go read did other ways don’t
December 17, 2024
Lmec qu’arrive pas à oublier son ex
August 12, 2025
j’ai beaucoup aimé , l’histoire d’amour est bien apporté , c’est un livre court plutôt facile à lire et très intéressant
August 22, 2025
Assez long sur le début, et pas tellement compréhensible.
Mais la fin est vraiment bien avec un peu de tension.
Je l’ai trouvé cool
Mais la fin est vraiment bien avec un peu de tension.
Je l’ai trouvé cool
September 1, 2025
C’est une immersion dans l'amour brûlant et insouciant de la jeunesse, cette folie douce où chaque instant est vécu à pleine intensité. Foenkinos capture avec une précision rare cette passion dévorante, où l’on aime sans se soucier des conséquences, avec une force aveugle qui transcende tout. Son écriture, à la fois fluide et poignante, rend cet amour vibrant et fragile, comme un souffle court qui nous emporte. C’est un roman qui m’a bouleversée, un hommage à la beauté de l’amour jeune et à cette époque où l’on croit que rien ne peut nous briser.
January 2, 2026
Lecture très rapide, pas le temps de s'imprégner de l'histoire et du contexte.
February 28, 2024
Comment ça des étudiants en lettres à La Sorbonne (littéralement moi) deviennent des tueurs comme ça ???
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 30, 2012
Partagée....mi-figue, mi-raisin !
David Foenkinos s'inspire du très jeune couple meurtrier Florence Rey et Audry Maupin, que les médias avaient alors qualifiés de jeunes fous sortis pour tuer du flic, en 1994. Il nous décrit un jeune homme en rébellion manifeste contre la société, terroriste dans l'âme et une jeune fille, sans désir propre, qui fera tout pour épater son amour, montrée plutôt comme une victime passive qu'on a envie de baffer et qui va le suivre jusqu'au point de non retour. J'ai eu du mal à croire, à adhérer à cette romance.
J'ai adoré en revanche le "tourbillon" de la scène finale, la 2ème partie plus généralement, écrite dans un style sec, rapide et minutieux.
Ai beaucoup plu accroché le ton humoristique du "potentiel érotique de ma femme" ou encore "la délicatesse".
Quelques extraits :
« Perdue entre celle en fleurs des années 70, et la génération sans passion du nouveau millénaire. Les années 90 étaient la frontière entre ces deux époques, formant un étrange paradoxe : une jeunesse désactivée mais combattante, une jeunesse morne mais excitée. Les années 90 : l’antichambre de la mollesse. La joie de vivre me paraissait être un effort. On préférait fumer sur de grands canapés, et s’avachir dans une brume épaisse. On parlait, on parlait beaucoup. »
« Ils avaient eux-même créé leur mouvement. Une sorte d'organisation révolutionnaire dont ils étaient les deux seuls membres, prônant la liberté extrême, la haine des flics et des fachos. Quelques mots pour un mode de vie, quelques mots qui pourraient avoir l'air d'une diatribe maladroite, et quelques mots pourtant qui résument leur suprême motivation : la détestation de la société.
Ils étaient autonomes dans leur mouvement. »
"Rester sur les corps. La part inamovible du drame. Tout le reste sera modifié par les souvenirs de chacun, par les perceptions de chacun, modifiés par les douleurs et les peurs. Et les tentatives d'oubli. Deux personnes placées au même endroit verront deux choses diamétralement opposées. Il n'y a pas de vérité unique. Chacun romance et fantasme, et la vérité se trouve quelque part par là, épuisée. La seule vérité est celle des morts. Ils sont là. Dans quelques minutes, on tentera de réanimer les deux policiers et le chauffeur de taxi. Quelques minutes plus tard encore, on ne tentera plus rien. Et ce seront les naissances d'orphelins et de veuves."
David Foenkinos s'inspire du très jeune couple meurtrier Florence Rey et Audry Maupin, que les médias avaient alors qualifiés de jeunes fous sortis pour tuer du flic, en 1994. Il nous décrit un jeune homme en rébellion manifeste contre la société, terroriste dans l'âme et une jeune fille, sans désir propre, qui fera tout pour épater son amour, montrée plutôt comme une victime passive qu'on a envie de baffer et qui va le suivre jusqu'au point de non retour. J'ai eu du mal à croire, à adhérer à cette romance.
J'ai adoré en revanche le "tourbillon" de la scène finale, la 2ème partie plus généralement, écrite dans un style sec, rapide et minutieux.
Ai beaucoup plu accroché le ton humoristique du "potentiel érotique de ma femme" ou encore "la délicatesse".
Quelques extraits :
« Perdue entre celle en fleurs des années 70, et la génération sans passion du nouveau millénaire. Les années 90 étaient la frontière entre ces deux époques, formant un étrange paradoxe : une jeunesse désactivée mais combattante, une jeunesse morne mais excitée. Les années 90 : l’antichambre de la mollesse. La joie de vivre me paraissait être un effort. On préférait fumer sur de grands canapés, et s’avachir dans une brume épaisse. On parlait, on parlait beaucoup. »
« Ils avaient eux-même créé leur mouvement. Une sorte d'organisation révolutionnaire dont ils étaient les deux seuls membres, prônant la liberté extrême, la haine des flics et des fachos. Quelques mots pour un mode de vie, quelques mots qui pourraient avoir l'air d'une diatribe maladroite, et quelques mots pourtant qui résument leur suprême motivation : la détestation de la société.
Ils étaient autonomes dans leur mouvement. »
"Rester sur les corps. La part inamovible du drame. Tout le reste sera modifié par les souvenirs de chacun, par les perceptions de chacun, modifiés par les douleurs et les peurs. Et les tentatives d'oubli. Deux personnes placées au même endroit verront deux choses diamétralement opposées. Il n'y a pas de vérité unique. Chacun romance et fantasme, et la vérité se trouve quelque part par là, épuisée. La seule vérité est celle des morts. Ils sont là. Dans quelques minutes, on tentera de réanimer les deux policiers et le chauffeur de taxi. Quelques minutes plus tard encore, on ne tentera plus rien. Et ce seront les naissances d'orphelins et de veuves."
April 22, 2023
un bon livre avec le style toujours agreable de foenkinos <333 2,5 stars
Displaying 1 - 30 of 36 reviews