„Защото сега не е толкова лесно да се излъжа, колкото беше някога. И макар и да не търся подбудите, постепенно се уча на изкуството да поглеждам под маските.“
„Огнено кръщение“ е страшно силен роман! Основната и най-впечатляваща сюжетна в него проследява Гералт, а пък тези на Йенефер и Цири са по-кратки, но също са любопитни и въздействащи.
Вещерът се е възстановил в Брокилон и се отправя на изключително опасно пътешествие към Нилфгард, за да спаси Цири. Гералт първоначално тръгва само с Лютичето, но впоследствие към тях се присъединяват различни колоритни персонажи. Милва, Регис, Кахир и Золтан се оказаха много силни и ярки герои, а и останалите от неочакваните спътници на Вещера също са симпатични. Групата пътешественици постепенно се сприятеляват, навлизайки в доста тягостна атмосфера и големи опасности...
„— Когато някой твърди, че е аполитичен — усмихна се Францеска, — винаги го питам коя от политиките конкретно има предвид.
— Със сигурност не онази, с която се занимава — каза Асире вар Анахид, гледайки към Филипа.“
„— Сигурно не съм чул добре. Повтори.
— Искам да се присъединя към вас. Ти търсиш девойката. Искам да ти помогна. Длъжен съм да ти помогна.
— Този е откачил — обърна се Гералт към Милва и Лютичето. — Абсолютно се е побъркал. Смахнат някакъв.
— Точно като за нашата компания — промърмори Милва. — Ще си паснем идеално.“
„— А магьосничките, господа, налитат най-вече на изискани разказвачи. Прав ли съм, Гералт? Е, разкажи ни нещо…
— Пропусни си реда, Лютиче — прекъсна го студено вещерът. — Твърде бързо ти подействаха съдържащите се в тази ракия алкалоиди. Раздрънка се.
— Стига с тези твои тайни, Гералт — намръщи се Золтан. — Лютичето не ни е казал кой знае колко нови неща. Не може да направиш нищо против това, че си ходеща легенда.“
„— Танцувай, Фалка! Забрави за всичко!
Токче, връх на обувката, токче, връх на обувката, токче, крачка напред и подскок, извиване на гърба, юмруци върху хълбоците, токче, токче. Масата се тресе, светлината се люлее, тълпата се люлее, всичко се люлее, цялата плевня танцува, танцува, танцува… Тълпата крещи, Гиселхер крещи, Асе крещи, Мистле се смее, ръкопляска, всички ръкопляскат и тропат с крака, плевнята трепери, светът трепери. Светът? Какъв свят? Света вече го няма, не съществува нищо освен танца, танца…“
„Твоето присъствие ме дразни, вампире. Остави ме насаме с моето изкупление, моля те. И с моя дълг.
— Незабавно — изправи се Регис. — А ти поседи и помисли. Все пак ще ти дам един съвет. Потребността от изкупление, пречистване чрез огнено кръщение, усещането за вина — това не са неща, върху които можеш да имаш изключително право. Животът се различава от банкерството по това, че в него има дългове, които можеш да платиш само ако задлъжнееш към други.“
„Йенефер с усилие сдържаше треперенето на ръцете си. „Само спокойно — повтаряше си тя, — само спокойно, не се издавай, чакай подходящия момент. И слушай, слушай, събирай информация. Сфинкс. Бъди сфинкс.“
„— И това се случва — сви рамене Йенефер. — Съдбата понякога си устройва шеги.
— Съдбата — каза тихо Фрингила — наистина е непредсказуема, като немирно дете. Понякога приятелите ти ти обръщат гръб, а враговете са ти от полза. Например можеш да поговориш с тях насаме. Никой няма да се опита да ти попречи, да те прекъсне, да те подслуша. Всички си мислят — за какво могат да разговарят едни врагове...“
„Вещерът хвърли в огъня продължително обработваната тояжка и вдигна глава. — На мен, например, твоите обяснения не са ми нужни. Аз съм старомоден тип, ако подам ръка на някого и го приема като приятел, това за мен значи много повече, отколкото договор, сключен при нотариус.
— Аз също съм старомоден — обади се Кахир, все още наведен над ботуша си.
— А аз изобщо не знам други моди — изрече сухо Милва, пъхайки поредната стрела над вдигащата се от котела пара.“
„— Аха! — възкликна триумфално Лютичето. — „При нас, в Нилфгард!“ А вчера, когато те нарекох нилфгардец, така подскочи, сякаш те е ужилил стършел! Може би най-накрая ще решиш какъв си, Кахир?
— За вас си оставам нилфгардец — сви рамене Кахир, — виждам, че нищо не може да ви убеди. Но за да сме точни, трябва да знаете, че в империята нилфгардци се наричат само коренните жители на столицата и близките й околности.“
„Двайсет години в служба на поезията са достатъчно много, за да съм научил: има неща, които или разбираш и без думи, или няма да разбереш никога.“
„И стана така, че един вещер и един съюзил се с него нилфгардец закрещяха диво, размахаха мечовете си и без да се замислят, се хвърлиха напред; двама спътници, двама приятели, двама съратници — хвърлиха се срещу общ враг, в неравен бой. И това беше общото им огнено кръщение.“