What do you think?
Rate this book


320 pages, Paperback
Published February 1, 2017
И от време на време из фейса ми попадаше някоя статийка от "Майко Мила", която ме караше да се подсмихвам. След това с усмивка си купих и книгата. И дотам.
Първа част Бременност е толкова посредствена, че се отчаях. Това беше един плосък пълнеж, в който не видях нищо смешно, полезно или каквото и да е. Ако не бях вече имала дете, дори щях да се откаже тотално от идеята.
Втора част Раждане бе по-зле и от първата. Всички ги боли, всички са крещели, псували и показвали велика смелост (или слабост) в родилното, всички се гордеят с това, пишат го. Ми не. Не е повод за такава гордост. Изпълнил си нещо невероятно, страхотно и то е (за мен) много лично. На всеки попитал бих задала няколко въпроса, преди да споделя моето раждане. Не всеки се интересува, не всеки иска да знае Лошото, хората търсят и надежда, добринка, светлинка, а не само ужасните разкази как задължително трябва да имаш екип и да се сопваш наляво и надясно... почти всички сме били самотни, уплашени и ужасени, но не това е емоцията, която трябва да се предаде на едно неродило още женско същество... Sorry.
Чак третата част бе посветена на реалните малчугани, чак там се засмях и припомних техните най-добри статии. И пак там разбрах, че нямат други добри такива. Не бих я дори подарила на приятелка (особено на такава, дето не е раждала!); сега синът ми я разнася из къщи, зашеметен от няколкото безразборни детски рисунки вътре.
Единствената ми евала и похвала е проектът "Оле Майко", за който не знаех и за който свалям шапка. Има борбени жени, които са извоювали невероятни неща за своите специални деца, и сега, като знам за техните битки и победи, се гордея тайничко с тях.