„Пазители“ е втората книга от поредицата Проклятието на Воронина, в която авторът ни потапя в един мистериозен и жесток свят, в който приятелството, честта и жертвоготовната любов са най-важните инструменти за оцеляване.
Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве. Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот. Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена. Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг. За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.
Реве ми се, искам да се свия на кълбо и просто да притискам книгата до гърбите си, просто искам да я стискам и да се опитвам да събера парченцата от мен. „Пазители“ е чисто съкровище, просто едно невероятно творение, което ме разби на толкова много парченца, което ме накара да преживея толкова много емоции, че не е за вярване, което ми даден моменти на щастие, само и само да ми разбие сърцето. Защото тази книга прави точно това прави те щастлив, но и разбива сърцето ти. Чакането и си заслужаваше, заслужаваше се, защото все пак това красиво съкровище се появи на бял свят и аз успях да се докосна до съвършенството и. Просто историята на Ксения и Игор е така красива, така изпълнена с динамика, изненади и обрати, че ще ви се завърти главата! Ревюто на книгата тук - http://books99blogspot.blogspot.bg/20...
СПОЙЛЕР СПОЙЛЕР СПОЙЛЕР 07.05.2020г: Промених рейтинга от 4 на 2 звезди. . . . . 20.02.2018г. Искам първо да кажа браво на Цветелина Владимирова, тъй като явно се усеща подобрението й в тази книга. Много е напреднал стилът й на писане от първата книга насам. А сега искам да обясня защо не дадох 5 звезди на книгата, което бях на път да направя, но едно нещо ме спря. Това е спойлер, така че ако не сте я чели, най-добре не продължавайте. Книгата наистина много ми хареса, тъй като този път и не очаквах много, но според мен беше заслужила 5 звезди, докато не стигнах до сцената с изнасилването на Ксения. И да, според мен не си беше просто почти изнасилване, а наистина такова, тъй като това грозно престъпление не е само нещо физически, а и психически. Мисля, че беше използвано като някакъв шоков фактор, както много пъти е правено в сериала "Игра на тронове", където това гротескно действие се използва, за да предизвика реакция у читателя или зрителя, а не с причина да допринесе по някакъв начин към сюжета или развитието на героя. Както и не стана. Мисля, че изнасилването е една много деликатна тема, която не бива просто ей така да се използва, в която и да е книга, колкото за няколко страници да имаме нещо напрягащо. Най-вече, когато тази сцена не допринася към сюжета. Както и мисля, че за някой, който е жертва на този акт, сцената може да им дойде твърде много, тъй като беше написана много описателно... Но иначе книгата беше много интересна и приятна за четене. Още от първата глава бях hooked и постоянно ме държеше под напрежение, и много се радвам, че успях да я харесам, тъй като ме беше страх, че като цяло с трилогията няма да се разберем. Само тази една сцена беше излишна, но иначе браво на Цветелина Владимирова.
Редактирам ревюто си,защото най-накрая съм подредила мислите и чувствата си относно книгата,а тя определено си заслужава петте звездички. "Пазители" е достойно продължение на "Вестители". Има израстване в стила на писане и в самите герои. За мен най-силните сцени са краят на шеста глава и финалната сцена. Новите герои определено са интересни. Чакам с нетърпение третата част. :D
Всички ми казваха, че книгата била на светлинни години от първата, ами не е. Не мога да кажа, че начинът на писане се е променил кой знае колко. Малоумни диалози, изпълнени с безкрайни повсторения (и да не изпускаме момента, в който някой герой казва нещо и след 2 минути сам си противоречи). Излишна, излишна любовна драма. (най ме беше яд за Зоя защото нейната история с Юри имаше бъдеще, но естествоно Дорин, 2 секунди след като я видя и се влюби в нея). Според мен имаше супер много, plot holes. Първото нещо, което ме подразни бе факта, че когато стъпеше извън палатата в първата книга, Ксения бе моментално нападана от кръвождани, уви, в тази все едно кръвожданите са изчезнали (до края на книгата) и единствените хора преследващи групичката ни от герои са пазителите. Второто нещо, което не ми изглеждаше релевантно е това за колко дълго успяха да се покрият. Преследват ги хора със сили, не вярвам толкова пък никой от палатата да не е получил видение за местополoжението им. Краят на книгата от друга страна беше много добър. Последната глава беше топ и ми се щеше да не бе само тя.
Скоро ще кача ревюта и на двете книги от поредицата, защото си заслужават славата. Там ще обясня какви проблеми имах с "Пазители" и защо й премахнах половин звездичка. :)
Как сте живели толкова дълго между "Пазители" и "Благословени"?! Адашката ме мрази в момента, защото й обещах да четем финала заедно, но нямаше как да не пробягам през първите 20тина страници на "Благословени", за да утоля жадното си любопитство. Не че ми се получи номерът де... Така, така, тука стават някакви неща, има битки, кръв, а-у, край! Малко цуни-гуни и да си лягаме, и общо взето нищо не ви държи в напрежение. Нищо освен самото забързано развитие на действието, екшън след екшън сблъсъци на живот и смърт, Ксения и Игор, Игор и Ксения, Игор, Игор, Игор... Зоя. И още някой, за който няма да ви издам нищо. И така до умопомрачителния финал на книгата, който определено ни оставя изправени на нокти и с изгарящо любопитство какво следва. Е, как сега да не налази човек следващата книга?!
Какъв финал... Емоционална разруха, все едно са ме удряли с лопата в продължение на час. Все повече се убеждавам в способностите на Цвети да ми докарва инфаркт с всеки неочакван обрат. Невероятна, неописуема, превземаща съзнанието ми книга!
Втората книга е страхотна, има градация от първата и си личи, че авторката е "пораснала" в стила си. Има нови образи, които лесно пленяват, но и развитието а Ксения и компания е супер и с доста стоене "на ръба" на стола, я завърших с удоволствие. Нямам търпение за третата книга <3 Райс
Ревю => http://justonebooklover.blogspot.bg/2... ~ ~ ~ "Пазители" бе възможно най-доброто продължение на "Вестители", което събуди в мен както стари чувства, изпитани в първата книга, така и предизвика някои нови, дължащи се на различния тон на романа, както и на големите промени, настъпили в поведението на главните герои. Книгата беше една перфектна комбинация между екшън, който се появява нерядко в книгата, заради честите битки, в които се впускат героите, романтика - любовта и страстта между двамата главни герои, както и искрите на една новозародила се връзка и драма, дължаща се на загубите, които героите трябва да понесат и трудните решения, които трябва да вземат.
Мечтаех за продължението на историята на Ксения и Игор от завършването на „Вестители“ това лято и съм повече от щастлива, че най-накрая го получих! Цветелина Владимирова определено вдига летвата и втората ѝ книга е още по-добра от първата. От „Пазители“ читателите могат да очакват много повече екшън, моменти пропити с напрежение, чувства, тъмни загадки, тайни и дори нови герои, към които не биха могли да останат безразлични.
Когато издателство, което принципно се концентрира върху преводна художествена литература, реши да излезе от установения си имидж и да даде шанс на книга от български автор, това определено значи нещо. А когато застане зад цяла трилогия? Какъв потенциал трябва да са видели от „Orange Books” в младата писателка Цветелина Владимирова, за да заложат на нейното творчество, вместо на вече доказали се западни поредици? Продължаваме с ревюто на втора и трета книга от „Проклятието на Воронина”! Тайни общества, митични създания и... забранена любов. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Невероятна история.Препоръчвам я!Чакам с голямо нетърпение 3 та книга от поредицата.Колкото и да съм скептична към БГ писателите,тази поредица ме отвя!Адмирации!
Реална оценка - Силно съм разкъсана между 3,5 и 4. Не сме в училище, но все пак :Д По-късно и ревюто ми, в което е възможно да има някой друг спойлер. И все пак с нетърпение ще чакам част трета. Ревю: https://knijenblog.wordpress.com/2017...
Здравейте книжни приятели!!! Спомняте си, че с първият BOPS за нас читателите, започна едно приключение в свят на вестители, пазители и кръвожадни. Райс и Алекс ни показаха романът на Цветелина Владимирова „Вестители“, книга първа от поредицата „Проклятието на Воронина“. Ще припомня, че имах някои забележки и резерви спрямо нея, макар доста да ми бе допаднал стилът на писане. За тези които са забравили ще напомня, че приключих ревюто си с определени очаквания към втората книга. Дали се оправдаха? Проявете малко търпение, след малко ще стигнем и до тази част от приключението…
Така ... за мен вече авторката е Цветелина ВОРОНИНА!!! УоУ... Определено мога да кажа, че книгата е бая по-добра от първата. Изпълнена с много обрати, много любов, много драма и много смърт! Много ми харесва завръщането към българското! Разбирам всеки един детайл по корицата и по книгоразделителят който имам. Мога само да кажа едно голямо БРАВО на Цвети и чакам с нетърпение КНИГА ТРЕТА!
Ще започна първо с това че тази книга ми е от специалният BOPS, който Алекс и Райс направиха. Всичко вътре беше невероятно, нямам нещо най-любимо, всички са ми най-най. Втората книга е също толкова невероятна като първата, случват се толкова важни неща за всеки един от героите, появяват се нови такива, някои любими за мен и някои не чак толкова, но всеки един изиграва важна роля за развитието на историята, а също имаме и такива които за съжаление ще изгубим. ✩ "Пазители" започва от там където свърши "Вестители", със Ксения и Игор и това което направиха и за което всички от Двореца ще ги гонят и ще ги определят като предатели. А именно за това че спаха заедно. Може би тук трябваше да кажа че ще се опитам да няма спойлери. ✩ Същата вечер Ксения получава видение, което е много важно за по-нататъшните взаимоотношения между тях. Лично аз съм страшно щастлива че те въпреки всичко което им се случи досега и което предстой да им се случи, (защото повярвайте ми, хич не е малко и по-никакъв начин няма да става по-лесно) те продължават да са заедно. Обичам да ги гледам заедно. ✩ Следващото нещо, което искам да отбележа е че и във тази книга приятелството отново е силно засегнато, и няма как според мен всеки един от нас, който чете книгата да не познае себе си или свой приятел в лицето на вече познатите ни Зоя, Юри, Майкъл и Ксения разбира се.
✩ Във тази книга имаме и няколко глави които са от гледната точка на Игор и Зоя. (тези на Зо, ми бяха изключително интересни) Ще започна със Зо и неините лични проблеми, в течение на цялото развитие на книгата, идва и времето да разберем дали ще се получат нещата между нея и Юри, тук ще добавя че един от новите герои е Дорин и според мен е много готин. Но ако искате да разберете за какво става въпрос, който все още не я е прочелллл, е какво чакате?
✩ В книга втора, виждаме как Ксения израства като истински боец, докато се крият всички наши познати приятели, ( за мен станаха такива) Игор подлага Ксения на нечовешки тренировки. А забравих да кажа че имаме и още един нов, важен герой- Франко Фарезе.
✩ Не искам да казвам прекалено много от сюжета на книгата, затова ще мина много напред и ще завърша с това че за да намерят главният кръвожаден Вълкан, да го убият и да предотвратят Пророчеството което Крамаренко е предсказала за "Първородната", нашите хора трябва да се върнат там от където започнаха. Както винаги с Игор начело и от А до Я изпипан от него план, нещата не винаги стават така както си ги мисли човек, та дори и Пазител. Във финалната битка, може да се очаква всичко от всеки и нищо не е такова каквото изглежда. А последното решение което Ксения взима за да спаси Игор и да предотврати и видението си за което вече споменах е готова на отчаяни мерки.
Искам да завърша с един цитат който страшно много ми хареса и ми напълни душата.
"Ако имаше любов, която не умира, тогава знаех как да излъжа смъртта и да остана вечна. Вечно жива само в едно-единствено сърце - в неговото. И неговото - в моето."
Страхотна...какво друго да кажа,както първата така и втората книга нямат едно скучно изречение....непрекъснато нещо се случва,държи в напрежение и не знам как просто ще дочакам следващата.Съжалявам само,че нямах повече свободно време ,за да я прочета толкова бързо колкото ми се искаше и че с мъка я оставях недочетена ! Едно голямо БРАВО Цвети...справила си се страхотно :)
Струваха ли си двете години чакане на Пазители? Отговорът не е само едно да, а ХИЛЯДИ ПЪТИ ДА!
[...]
Обожавам стила на писане на Цветелина Владимирова, страхотен е! Най-големият плюс в него (за мен) е, че ме грабна от първото изречение на първата и втората книга и ме задържа до края. Както с Вестители, така и с Пазители аз бях напълно погълната от действията, героите, интригите, битките, от всичко! Само ако имах един-два напълно свободни дни бас ловя, че щях да се зомбирам и да не я пускам, докато не я изям с кориците! Знам, че звуча доста въодошевено, но съм много развълнувана (този край!) и наистина адски много харесвам стила. От доста време не се беше случвало книга да ме грабне по този начин, а Пазители просто успя с естествена лекота.
[...]
Пазители е една книга, която е невъзможно да ме разочарова. Толкова я заобичах, че ми отне доста дълго време да си събера мислите, за да напиша нещо. Много съм доволна и се надявам третата книга да излезе по-бързо. Краят беше вълнуващ, изпълнен с напрежение и накрая неочаквано решение и изненадващи способности. Горя от нетърпение да разбера какво се случва нататък и остава само да чакам.
Искам също така да отбе��ежа, че Пазители е най-добре залепената българска книга, която някога съм чела. Гръбчето е много твърдо и здраво и няма как да се начупи, както на повечето книги. Страхотна е!
Пазители е едно достойно продължение на поредицата за "Проклятието на Воронина". Тук определено се забелязва една сериозна градация върху стила, както в сама история така и в отношенията между героите. Причината да се колебая дали да дам 4 или 4/5 беше смесеното ми отношение към Ксения. До голяма степен тя е силен герои, но много често ми се случваше да не одобрявам постоянното и желание да поема вината. Другата причина беше, че не можах да се привържа към някой от героите, но за сметка на това много харесах новите. И това, което все пак наклони везните беше, че въпреки факта, че финала не ме изненада чак толкова, искам и в най-скоро време ще прочета следващата част, защото трябва да знам как приключва всичко, а много често нямам такова желание и то дълго време. Затова честно мога да кажа, че харесах "Пазители" и смятам, че "Благословение" може да промени много от досегашното ми мнение за някой от героите.
Много се радвам, че получих тази книга в специалната лимитирана кутия на BOPS. Преживяването което Рая, Цвети и Алекс бяха подготвили за нас беше уникално само по себе си и много приятно. Книгата естествено много ми хареса, а края беше уникален.
Ако съм дала на първата книга 5 звезди, за втората трябва да са поне 10. Никога не съм си представяла, че така може да се промени стила и изказа на един човек, бил той автор или не. Оставям първо историята на страна, говоря сега за стила. Много голям скок и то в правилната посока. На абсолютно ново ниво е Пазители и това страшно много ми харесва. Втората книга продължава истоията на Ксения, Игор (ааах, да все още се прехласвам по него, няма как) и компания. Всички го казват, затова и аз ще го кажа. Кнегата е по-тъмна и мрачна. Ако първата е навлизане в света и запознаване с героите, тук вече започваме да изпитваме загуба и отчаяние. Компанията ни е преследвана от Двореца и те са принудени да се крият и да се опитват да намерят начин да оцелеят. Ксения започва да губи надежда и тъй като тя рязкязва историята, ние също започваме. По-зряла е книгата, което е много тъжно изказване, защотото излиза, че колкото по-зрял си, точкова си по депресиран... Е, какво да се прави, когато животът ти подаде лимони, ти е кисело. Въпреки всичко, има светина в тунела, някъде по средата на книгата. Появяват се нови герои и честно, аз лично, много ги харесвам. Обожавам Дорин, няколко пъти ме е разсмивал с глас. Аз в началото малко не харесвах Зоя, че ми беше няква много нахална и сякаш се старае прекалено силно да е интересна, но в тази книга започва много да ми харесва. Най-вече заради "любовните и трепети" (не искам да издавам нищо). Също, много, ама много харесвам Франко. Този човек (е той не е баш чевек, ама ме разбирате) ми беше като слънце в тази книга. Не знаеш на чия страна е, което го прави още по интересен, въпреки, че моите предположения се оказаха верни. Пуска някакви коментари, при които аз съм "ааааа". Края..... ами добре, че имах третата книга до мен, иначе не знам! Не знам как са оцелели хората, които е трябвало да чакат да се напише и издаде третата книга. Всяка глава в тази книга завършва по такъв начин, че ти просто не можеш да я оставеш. Свършва главата и ти без да се осетиш си вече преполовил следващата глава. Аз лично в моментите, когато трябваше да я оставя (да отида до тоалетната, да ям и спя, такива ми ти ненужни и излишни работи) трябваше да прекъсвам по средата на главата, защотото просто по начина по който приключват главите - не можеш! Е, такъв и беше и края, че и по зле. Бях просто зяпнала и благодарна, че си купих третата, когато се бях прибрала в България за Коледа, че нямаше да издържа. За всички, които са чели Вестители и се чудиге дали да продължите с поредицата, ами не се чудете ами четете! Няма ама никак да останете разочаровани, гарантирам. Ако останете разочаровани ми пишете и ще ви върна лично парите за книгата (не, че ще ви повярвам ако ми кажете, че не ви е харесала). Книгата е на ниво с много от американските юношески книги (по-добра от доста от тях, въпреки, че това вече си зависи от различните хора и мнения). Отново, едно голямо благодаря на Цвети!
Краят ме разтърси, уау. Стоя си безмълвна в колата, понеже не остана друго време да чета и просто ми се насълзяваха очите постоянно. авторката наистина има талант!
През цялото време някой, някого "стрелка" с очи, а когато започнаха да "викат тихо" тотално ме изгуби... Слушах книгата и дублажа беше единственото, което ме докара до края.
Книгата е толкова завладяваща , че ми беше непосилно да я пусна преди да я прочета ! Адски въздействаща и наистина добра книга . Влиза в колекцията ''Прочети отново ". Горещо препоръчвам !
За разлика от първата, втората книга от поредицата Проклятието на Воронина е много по-изпълнена с екшън. Читателят става свидетел на гледната точка не само на Ксения, но и на една голяма част от героите. Появяват се нови образи, по-вълнуващи, а старите стават много по-дейни. Аз лично харесах финала на книгата. Спойлър: Сега тръпна в очакване за третата!
Противно на мнението на повечето,на мен първата книга ми хареса малко повече от втората.Доста неща бяха в повече,Ксения правеше едни и същи грешки и доста ме дразнеше,Игор също на моменти. За щастие новите герои бяха в плюс на историята-особено Дорин😊Зоя ми е любим персонаж още от"Вестители" и бях изключително щастлива,че съдбата я срещна с Дорин.❤"Пазители"също ми хареса и с удоволствие продължавам с "Благословени"
Тежко е, когато нямаш време да отидеш да си вземеш третата книга, но не можеш да спреш да мислиш за нищо друго и каквото и да вземеш от непрочетените вкъщи книги не може да помогне в тази ситуация...