"В "Грехът на Малтица" няма безчинстващи орди, няма дипломатически совалки, няма казашки разезди, няма дори кървища освен една отрязана глава накрая. И тъкмо по това личи голямото майсторство на писателката. Тя намира собствен ъгъл към известните на всички ни събития около Освобожденито, успява да събере в безжалостен фокус духа на онова време и да му придаде човешки измерения, разбираеми далеч извън рамките на строгия исторически контекст. Защото нейната проза успява да превърне историческите понятия в морални категории. По моето скромно мнение "Грехът на Малтица" е най-добрия ни роман за Освобождението, който съм чел.".
Лиляна Михайлова е родена на 11 май 1939г. в Пловдив. Завършила е Софийския университет. Работила е като учителка, журналистка и редакторка. Заснетите в Перник филми игралният - "Най-добрият човек, когото познавам" и 27-серийната телевизионна сага "Дом за нашите деца" са по нейни сценарии и разказват действителни истории, свързани с града и неговите хора.
Издала е над 20 книги, сред които сборниците с разкази "Жени", "Късни дъждове", "Писма до поискване" и др., повестите "Корабът", "Чужденката" и "Самоубийство по лични причини", романите "Един тъжен мъж" и "Грехът на Малтица".
Забравените, но превъзходни български романи са твърде много, повече отколкото можете да си представите!
"Грехът на Малтица" от Лиляна Михайлова е един от значимите между тях.
Чудесно написана и структурирана, тази кратка книга ни отвежда в смутното време преди Априлското въстание, когато малцината дръзки избраници са решавали съдбата на робското ни племе. И това е бил единствения им грях - тежък, непростим, но необходим!
Препоръчвам!
P.S. При ново издание би било добре да се извадят част от по-редките турцизми използвани в текста като бележки под линия. Ще е от полза за по-младите читатели.
Безкрайно щастлива съм, че се срещнах с този роман! Надявам се повече хора да му обърнат внимание, защото си заслужава.
Истинска и човешка история за любов, жертвоготовност и жестокост. Прекрасен и жив език и плътни образи. Малтица ми стана мила и свидна, съпреживях всичко с нея!
Ако не сте попадали на книгата като мен, обърнете и внимание! Вярвам, че няма да съжалявате.
Бих препоръчала на всички, които искат да пишат, по каквато и да е тема, по какъвто и да е начин, дали ще е модернистично повествование или нещо традиционно, да прочетата "Грехът на Малтица". Тази книга е учебник по структура, по изграждане на герои, по красота на изказ. Тя е необичаен и лишен от патос поглед към едни времена, за които сме свикнали да говорим повече с емоция, отколкото с факти и за които погледите ни са вкарани в матрица още от училище. Дали ще бъде пресилено да нарека романа феминистки? Чудесна книга.
Великолепен роман! „Грехът на Малтица“ представлява невероятно правдоподобно и човешки разказана история, която майсторски пренася читателите във времената около Априлското въстание и Освобождението. Мисля че главната героиня е един от най-силните и впечатляващи персонажи в родната литература! От нейна гледна точка проследяваме по страшно емоционален начин и осъзнаваме по-добре, както бурните и драматични събития, така и типичния български манталитет... Лиляна Михайлова има много красив стил на писане, с удоволствие бих прочел и други нейни книги.
Преди да ви кажа защо и какво ми хареса в книгата, няма как да не продължавам да се чудя защо "Грехът на Малтица" не е толкова популярна и позната. Лиляна Михайлова, писател и сценарист, има доста творби в кариерата си, но "Грехът на Малтица" е една от най-известните. Публикувана е през 1980 година, а едноименният филм по нея излиза пет години по-късно.
Трябва да отбележа също така, че тръгнах с предубеждение към книгата, не мога и да ви обясня защо. Може именно това да ми е наклонило така везните, но "Грехът на Малтица" много ме натъжи и развълнува.
Чудя се как да подхвана смислено (и разбираемо), за да ви опиша всичко хубаво в тази книга... Затова ще изброявам. "Грехът на Малтица" е роман за Освобождението, но в същината си е история за любов, предателства, надежда, мъка и жестокости. За едно дете, оцеляло по чудо, и отгледано и пораснало сред чужди хора. За това как среща любовта и се омъжва. За най-съкровените му желания и тъгата от неизпълнението им. За смъртта, преследващо го в живота. И всичко, всичко това, описано с красив и жив език, който ще накара да усетите дима в кафенето, снега под нозете си и опасността, дебнеща от всеки ъгъл. Атмосферата и историята са толкова реалистично изградени, толкова тъжни, че не спирам да мисля за героите и за миг.
Не знам дали ще успея да препоръчам толкова силно, колкото ми се иска тази книга. Искам всеки да я прочете, всеки да се сблъска със съдбите, разпъни на кръст в "Грехът на Малтица". Искам да говоря за тази книга повече и повече, да я дискутирам, да разбера какво са успели да видят останалите в нея, а аз може би съм пропуснала, докато съм била потънала в емоциите си.
Майсторски написана книга. Чудесен език, с точната мярка на броя архаизми, така че да звучи автентично, без да е трудно разбираемо. Интересна структура. Интересни образи, най-вече второстепенните, визирам турците. Образът на Малтица ми се стори едноизмерен, все едно не е човек, а събирателен образ на добродетелната българка. Интересен ъгъл на предаване на ония събития – но пък мисля, че тази ситуация не е била типична. Това е роман, който оценявам като много добре написан, но ми беше неприятно дап го чета. Не знам дали защото събитията са тягостни, защото авторката е избрала да предизвести лошия край и четейки, нямаш никаква надежда, че нещата могат да се развият добре. А може би защото повествованието звучеше равно и монотонно и четейки, не съм имала повишаване и спад на адреналина. Не знам причините, но е факт, че посрещнах края на книгата с облекчение.
Как съм пропуснала тази книга? И защо, защо няма тази популярност, каквато имат по групите разни Баби, Увета, Скали, Тауировчици и прочие масово пробутвани книги?! Не знам, но зная със сигурност, че изброените по-горе могат само да й дишат прахта... Уникална, великолепна книга, книга, написана със сърце, ум и душа, с перото на майстор на словото. Още ме държи за гърлото... и затова не мога да напиша свястно ревю! Ако някой се е чудил досега дали да я почва, да не се колебае повече! ДА попаднеш на такава книга, е рядък и много ценен момент! Обичам такива моменти!
Много добре написана книга за освобождението. Авторката, като типичен учител по литература от онова време, има богат речник и изразителен стил на писане. Не бих я сравнил с класическите книги по темата, тъй като според мен, тук е представен женският поглед върху освободителната война. Пораженията, последствията и цената, която е трябвало да заплати жената на революционера. А грехът е ясно, че пада върху обществото, което винаги е склонно да заклеймява, вместо да търси обяснение.
"Грехът на Малтица" от Лиляна Михайлова е един от най-значимите български романи, които някога съм чела.
Книгата пресъздава периода непосредствено преди освобождението от Турско робство и малко след това. Той е за онези, които жертват Всичко за това Освобождение, не само живота си, но и живота на нероденото си дете, личното си щастие, честта си. Техният подвиг е всекидневен, таен, надмогването на страха е непрестанно, изтощително усилие. Нееобходимостта да крият онова, което вършат за свободата, им навлича неразбиране, изолация и в крайна сметка омраза. Малтица е невероятно силно, почтено и смело човешко същество, умна, изобретателна, предана. Лиляна Михайлова е изградила красив и психологически убедителен женски образ. Обрисовката е толкова плътна, че мога да я видя тази Малтица и да съпреживея всяка нейна стъпка. Докато за съгражданите си тя е "грешна жена", "турска гювендия", за читателя е и жертва и светица. Всички образи в романа са убедителни, осезаеми. Предосвобожденският български град оживява пред нас, може би защото езикът на Лиляна Михайлова е толкова красив и наситен, а реалиите са така правдиво щрихирани. Прочетох мнения, че повествованието било прекалено ��радиционно. Не съм съгласна! Може би трябва да четем по-внимателно книгите, за които решаваме да пишем. Повествованието в този роман е нелинейно. Често се догаждаме за събитията по едва забележимите ж��стове на героите, по разменените погледи. В една ситуация, когато всеки дебне всекиго и напрежението расте, всеки детайл носи огромен заряд. Впечатлена съм от умението на авторката в нито един момент да не изпадне в мелодраматизъм или героизиране!
Силата на този роман не е в мащаба, а в моралния избор. Когато се жертваш за другите със съзнанието, че ще го узнаят, можеш да се гордееш с жертвата си. Колко хора обаче биха се жертвали, ако това ще им донесе само позор? Малтица съвсем съзнателно поема този риск и е готова да понесе последиците. Това наричам сила и човешко достойнство! Срещат се рядко и предполагат много трудни житейски избори.
"Надигна се и бавно опипа коравата си коса. Утре щеше да среши плитката си и да иде в града. Людете навярно пак щяха да подвикват подире и, ала този път тя нямаше да се бои... Какво от това, че я мразеха? Как можеха да я обичат, щом за тях тя беше споменът за Хамид ага и съдията, за Чаушина и за страшното време, което си беше отишло. Сигурно никога нямаше да научат другото за живота и, но дори и да бъдеше така, не беше ли по-важно, че тя го е извършила, че то съществува, че съществуваше и сега, когато вече никой друг не знаеше за него освен самата тя..
Обществото ще ти прости всичко друго, Ма́лтице, но не и смелостта да поемеш риска, който то самото не би поело. За него ти винаги ще си заклеймена, защото си различна, дръзка, непримирима, силна, смела. И не ти остава нищо друго, освен да поемаш греха - неговия грях и да простиш, своя грях и да простиш, защото ти си тази, която прави избора и поема отговорност, разпервайки крилете си в среднощната вихрушка и удряйки главата си в звънката камбана. Бъди сигурна, този звън ще кънти и ще напомня слабостта им, ще напомня непризнатия им грях към теб:
"Забрави каквото е било, аз ще помня, ама ти забрави, не е редно човек да започва живота си с грях. А и то не беше грях. Случай какво ще ти река. Най-лесно е да кажа, че съм го сторила заради тебе... Някои майки и бащи и грехове да направят, и хубаво да направят, все тъй викат - че са го направили заради децата си. Не е право да се говори тъй. Човекът каквото върши, най-напред го прави за себе си, щото само той ако е повярвал, тогава приема да го стори, не е ли така?
Кой ми препоръча тази книга? Мисля, че е много непопулярна и никой от приятелите ми в гудрийдс не я е чел. Ами хубава е, интересен и различен поглед към Турското робство - през погледа на жената в партиархата, смела, деликатна и човечна.
Добре написан, плътен роман, изпълнен с остарели думи и турцизми, придаващи допълнителен колорит на историята , но нещо в изграждането на образите и особено на този на Малтица не ми достигна, за да му дам 5*. Крайна оценка 3,5*
Тази книга е находка! И като структуриране на романа, и като изграждане на главния и второстепенните образи, и като диалози и език като цялост, романът е блестящ. Историческият период е доста чувствителна тема за българите, а съдбата на една обикновена жена, вписана в него, предизвика разнообразни емоции у мен - от съчувствие до непримиримост. Съотнесох някои сцени след смяната на властта и към нашето съвремие. С изненада видях, че по книгата е направен филм още 80-те години. Със сигурност ще потърся и други книги от Лиляна Михайлова.
Прекрасна, стисна ме за гърлото и не ме пусна и все още не ме пуска, а ми се искада изкрещя на целия свят, буквално и без преувеличение - вие знаете ли коя е Малтица? Знаете ли какво е сторила? Трябва повече хора да знаят...
Изключително въздействащ исторически роман. Творческото майсторство на авторката Лиляна Михайлова, превръща разказа за драматичния живот на една жена по време на Освобождението, в блестящ шедьовър на българската литература, пресъздаващ силата на безусловната любов към Родината, към семейството, към Господ!
Тази книга ме накара с още по-голяма сила да повярвам в онова „отвъд” привидните човешки различия и да обикна същото това, което държи човека изправен пред лицето на Бога, е романът „Грехът на Малтица” от Лиляна Михайлова (Издателство за българска литература „Лексикон”, 2017 г). Превратностите в житейските съдби на героите в книгата са продиктувани от граничното време, което описва Л. Михайлова. Макар че в произведението се споменава само годината на венчаването, можем да отнесем действието към едно-две десетилетия преди Априлското въстание и в зимните дни преди края на Руско-турската война. Драматизмът, който държи читателя нащрек от началото до края на романа, е изключително добре премерен и постоянен. Героите преминават през не малко перипетии и лични загуби. Започва активната подготовка на Априлското въстание, а после в няколко дни настъпва и неговият погром. Тръгват коли с бежанци и изселници, напредват руските войски. И всичко това – предадено без гръмогласен патос и показен патриотизъм, без залитане към ефектната зрелищност на сцени с кръв и поругаване. Историята на Батак, Перущица, Въстанието и Освобождението е отдавна написана, фактите са осмислени и приети. Романтизмът и екзалтацията от „Под игото” отдавна са изиграли своята роля. Големите епически сцени от романите на Стефан Дичев за него време са изградили монументални образи на знайни и незнайни герои в съзнанието на българина. Романът „Грехът на Малтица” е достатъчно далеч, идейно и ценностно оттласнат от тях. Да, писателите преди Лиляна Михайлова са сътворили българския героичен епос от суровите материали на борбата и войната. Но, показвайки героизъм в битките, човек дали запазва човешкото си лице и своята вътрешна цялостност? Този проблем според мен е вълнувал Лиляна Михайлова при написването на романа й. И, за да се аргументира в подкрепа на човечността, оставаща скрита на пръв поглед, писателката изгражда книгата си по метода на психологизма. Така тя продължава традицията на произведенията в българската литература, които разглеждат човека на фона на психологическите борби вътре в него, като дуализъм от диаболично и божествено, като греховност и желание за правене на добро. Романът „Грехът на Малтица” се нарежда след блестящите образци (разкази и драми) на Йордан Йовков. В този роман не срещнах насилие, кръв, жестокости. Дали заради това, че е написан от жена? Или заради мъдростта, с която героините – жени решават проблемите, от зачатието до работата на ползу роду и за революцията? „Грехът на Малтица” е най-човешкият роман за Освобождението. Написан с много обич към героите, към епохата, към езика, към Човека. След прочита на книга като таз�� повече обичам Родината си – защото „човешкият ватан не е друго освен обич и корени”.
Колко хубави български книги имаме за най-смутните и тъмни времена от историята ни. С възхищение през цялото време следвах образа на Малтица. В ония години е било така - много неща са поставяни над теб, над твоето благо, щастие, име, чест ...в името на всичкото, най-святото - Свободата на тоя народ. Много мъка имаше в тези редове. Колкото до стила единствено малко ме затрудниха турцизмите, но ми беше интересно да науча нещо ново (а някои вече бях чувала и си припомнях). Чудя се защо такива книги не се учат в училище днес. Чудя се и още колко ценни с всяка година ще отпадат от програмите, но това е друга и дълга тема...
Много добър роман. Подготовката на априлското въстание и пристигането на освободителите са показани в историята на една жена. За тихите и безименни герои.
Това е една книга, която е толкова силна и написана с такава дълбочина, че за мен трябва да се нареди в съдържанието на учебниците ни, наред с класики като "Под Игото", "Немили-недраги", "Железният светилник" и др. Действието се развива в предосвобожденска България, около Априлското възстание, но дава един по-различен поглед върху борбата на предците ни за свобода. Представя женското участие в тази борба, страховете на жената на революционера, саможертвата и отдадеността на една кауза, за която сме научени да говорим с голям патос, заради героичните действия на видните ни от онова време мъже, но която има и друго лице "в сянка". Лицето на жената/ съпругата, която загърбва всичко, за да е в полза на тази борба. Жена, която макар ясно да осъзнава опасностите, в които се впуска, и въпреки всичките съвсем нормални човешки страхове, които изпитва, все пак жертва всичко, за да застане зад съпруга си и каузата, на която се е посветил.
Образът на Малтица ме впечатли със своята решителност, вътрешна сила и отдаденост, но и с много човешките си страхове, болка и страдания. Именно те я направиха толкова истинска и правдоподобна, защото емоциите й бяха някак много реалистични и неподправени. Способността на Лиляна Михайлова с такава лекота и същевременно детайл да представя дадена сцена, чувствата на героите и техните мотиви са впечатляващи. Буквално те приковава за страниците. Картините оживяват, а емоциите буквално те сграбчват за гърлото, помитат те като някаква лавина и се запечатват в съзнанието ти с такава сила - живи, цветни, истински. Редуването между настояще и минало само още повече засилваха интереса, защото точно като при разопаковането на един подарък, някак бавно и постепенно стигахме до същността на историята и разкритието за греха на героинята.
Истински образец за наситена с емоции история, предаваща по един изключителен начин събитията от онова време. Но и в същото време повдига едни много съвременни размисли за предубедеността на обществото ни, което в много случаи е готово да заклейми дадено действие без изобщо да знае фактите, довели до него.
Много храна за размисъл и вихрушка от емоции. Така бих обобщила тази неголяма, но съдържателна книга. Адмирации за чудесния, професионален прочит на Лидия Михова в Сторител, благодарение на която успях да се докосна до тази история, която препоръчвам с две ръце.
Тъжна, искрена и прекрасно описана история за живота на една българка, въвлечена в тихите опити за Освобождение на България. На моменти книгата те стисва за гърлото, кара те да настръхнеш и очите ти се пълнят със сълзи от суровата реалност на това гранично време, изпълнено с несигурност и надежди.
погледнато обективно, романът е добър. няма много странични ръкави и тече в кога кротко, кога по- забързано както е редно за една нормална река. щеше да е прекрасно, ако не беше толкова много натоварен с определения от типа за най-добрият за този етап от нашата история, но това не е "грях" на книгата, а на онези които са го квалифицирали. ценното на книгата, че имаме една женска гледна точка към събитията преди, по време и след априлското въстание, както и дните след освобождението. героинята, активно подпомагаща конспиративната дейност на мъжа си, предвидимо се оказва етикетирана със срамно прозвище и отбягвана от кротко стоящите си съграждани, защото така е по- лесно, да не се замислиш и да приемаш нещата само от към тази страна, която ти е удобно. от друга страна, реалностите, преди и след освобождението не са представени по различно от тези, познати ни от романите и повестите на иван вазов. кротки, преклонени и прикриващи "греховете" си преди, гневни и несправедливи съдници- след. едни и същи мазни и гледащи собствения си интерес и преди и след... всичко това, не е изненадващо, макар че, донякъде логиката на художественото пресъздаване се напуква, по отношение на това, как за жената, съпруга на притежател на кафене посещавано от бившите владетели, аршинът е един, а мекерето въртящо се и предаващо им сведения, се оказва в новата власт, без да е заклеймено. но... така е, лесно е да набедиш беззащитния и да му вмениш вината за сполетелите те неблагополучия и собствената ти страхливост.
PS, наистина тук кървави битки и изстъпления, няма, но не е само едната невидяна от героинята, отсечена глава. виси и обесен за назидание обесен млад свещеник, а до него грабителите безчинствали в бастисаните български селища продават евтино плячката си.
Книгата е написана невероятно и от композиционна, и от стилова гледна точка. Няма излишно витийстване, няма изкуствен патос. Описан е животът на една жена в изключително трудното за България време на Освобождението. Чрез своя оригинален ъгъл на разглеждане на историческото ни минало, авторката Лиляна Михайлова ни кара да мислим по-различно за понятия като подвиг и саможертва. Горещо препоръчвам на всички, които обичат да четат стойностна литература.
Романът разкрива много добре народопсохологията ни, нещата, от които не сме се отърсили все още и които предопределят в голяма степен битието ни, което не може да надскочи човешката злоба и не ни позволяваа да пораснем като народ.
Не мога да се спогодя нещо с авторката и по-скоро със стила и. Хронологията е много объркана, започва нещо, изведнъж друго, връща се на старото. Иначе към края стана по-интересна, финалът също не беше моя. Оценка 2.5/5.
Още от началото тихия ужас в Малтица сграбчва и държи през цялото време... Ей това се вика ужас, писаниците за кръв и убийства бледнеят тука... Ами тя дори не е участник в борбата за свобода, а въвлечена в нея жертва. И кончината й не е надживяване на хорската омраза, а просто поредното изплъзване от неведомата съдба.....
Повече от чудесна! Деян Енев прекрасно я описва по-горе. Наистина не е известна тази книга, а заслужава да бъде една от най-попу��ярните такива за периодът преди Освобождението. Пренесох се там, благодарение на невероятния разказ на авторката.
This entire review has been hidden because of spoilers.