Пропуснатият момент

by Йорданка Белева

В новата поетична книга на Йорданка Белева е вписана особена чувствителност към времето, отминалото, пропуснатото в момента.
В стихосбирката заслепява аурата на цивилизационната забързаност. Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек. Да запълни бялото квадратче на изпуснатия момент е страшно изкушение за Йорданка Белева. Тук тя ще види траурна лентичка, криволичеща етимология, крайчец на фантазъм, призрак след зачертана идеология. Неусетно аорист е подменен от бъдеще време в миналото, за да се отвори място в езика, където да не се чувстваме чужденци.

Мария Калинова

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

52 pages, Paperback

First published January 1, 2017

About the author

Йорданка Белева е родена в Тервел. Носител е на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Завършва българска филология и библиотечен мениджмънт. Докторант е по обществени комуникации и информационни науки. Автор е на поетичната книга "Пеньоари и ладии" (2002) и сборника с разкази "Надморската височина на любовта" (2011).

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Обичам 🖤🤍🖤

Нищо няма да пиша… споделям 3 любими стиха
——-
1986 г.

зимна нощ
стъклото е запечатало
послединия дъх на дядо ми

и не знам какво да нарисувам
——-
2.

вече няма квадратче
от което да не са изчезвали
тези маслени акварелни мастилено разтворими бързосъхнещи
органични и неорганични
майки
——-

***

когато бях малка и погледнех нагоре
виждах как небето се опира в забрадката на баба

когато съм тъжна
лягам и търся облаче с формата на забрадката и.

[Angelina · Rating 5 out of 5]

Никога, при никакви обстоятелства няма да дам на книга на Дана Белева оценка, по-ниска от пет звезди. Имам всичките ѝ книги и всяка следваща ме убеждава, че познавам Талант. И да, знам, че звуча като фен :), но наистина съм такъв, както на прозата, така и на поезията ѝ.
Последната ѝ по ред стихосбирка дава възможност да прочетем думи, които удрят като камшик, оставят белези и карат да се връщаме за пре - пре - препрочитане, все едно разтваряме едно поп едно листенцата на цвете и то се променя с всеки разтворен пласт.
Чудесна. Модерна. Поезия.

[✨ivy✨ · Rating 2 out of 5]

това не е моят тип поезия. въпреки това някои стихотворения бяха добри🙉

[Стефани Витанова · Rating 4 out of 5]

Тази прекрасна Йорданка Белева. ❤️

След като обикнах “Кедер” и “Таралежите излизат през нощта”, бях сигурна, че стихосбирката й също ще ми влезе под кожата.

Аз съм доста капризен читател особено, когато става дума за поезия и съм щастлива, че в колекцията си нареждам още една стихосбирка, към която да се връщам и да препоръчвам.

“Пропуснатият момент” усетих като целувка върху устните на отминаващото време. Като премигване. Днес си тук, утре те няма. 🥹⏳

Докато четях в ума ми непрестанно изникваше фразата “О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!.” („Фауст“, Гьоте) и мислех за всичко неизказано, за всичко, което оставяме да се изплъзне между думите. Премълчаваме го, вместо да го изкрещим. И така бавно умираме заедно с него.

[Александра Пътова · Rating 5 out of 5]

Книгата, която прочетох не на улицата, не в някоя къща, не и в леглото или фотьойла, а в себе си.
Заедно с „Autumn" на Али Смит, остават в "currently reading", думите които не спират да съпътстват без препрочитане.

[Teodora Gocheva]

"Пропуснатият момент" за мен е първа среща с творчеството на Йорданка Белева. Стихосбирката е малка, но думите в нея са големи.  

    големи са думите ни
    колкото глада за тях


Оформлението й е много нежно, много красиво, много чисто. Като самата стихосбирка.
Текстовете вътре са лични, като отворена врата към миналото, към камерите на сърцето на самата Йорданка Белева. Вътре има стихове посветени на нейния съпруг - Иво, на тяхното семейство, на онази тънка невидима нишка, която свързва душите на хората по-здраво от стоманени въжета. Стихове, през които прозират споделени емоции на цял един съвместен живот, кратки мигове отблясъци, които разкриват повече от многотомник. Има стихове посветени на майка й, на отминалото детство, на загуби стари и по-нови, които са белязали света й.
Особено любими са ми стихотворенията посветени на баба й и дядо й Белю.

    един февруарски ден белият сняг потъмнява
    оттогава както и да живея все ми е тъмно
    аз съм тъмна и Белева, дядо


За всеки поет стиховете са нещо много лично, съкровено. Поезията е може би най-ангажиращото изкуство, най-наситеното, най-натовареното в емоционален аспект, но рядко срещам такава откровеност и разголване както тук. Струва ми се немислимо да допусна някога хиляди непознати хора толкова близо до света си. Възхищавам се на Йорданка Белева. Какво ли необятно сърце се иска, за да направиш нещо подобно?

Стиховете й ни отвеждат в нейното минало  - далечно и близко, от детството до вчера. Отвеждат ни към онези структуроопределящи моменти, които насищат живота ни със смисъл. Отминали моменти - изживени, почувствани, оценени и отминали. Усеща се ясно носталгията по тези отминали моменти, които никога няма да се върнат отново. Тежестта им, която с всеки ден расте в гърдите, силата им, която ги притегля към нея и те гравитират около настоящето, припомняйки постоянно за своята ценност, за своята съкровеност.


Въпреки заглавието, въпреки думите на задната корица, нямам усещането за нещо пропуснато. Самият факт, че тези стихове са тук, черно на бяло, изпълнени с тиха тъга, носталгия и съкровена обич, са ясен знак, че важното някога не е било пропуснато - осъзнато е, изживяно е, преживяно е, било е там, остава там.

    непрежалимо е пространството
    в което се намърдва спомен


Тази стихосбирка е манифест към ценността на спомените, на споделеността, на съпреживяното и всичко това е обрамчето с кротката тъга по всички онези моменти, които е можело да бъдат, но животът просто е такъв - дава и отнема. От нас зависи какво ще запазим, какво ще съхраним, какво ще оценим.


Към блога
Васил Найденов - Синева

[Temz · Rating 4 out of 5]

„Пропуснатият момент“ (изд. къща „Жанет 45“, 2017) е мястото в езика, в което с всички загуби „сме местни“; което слива думите и ги превръща във взаимно място.
За пореден път се убеждавам, че поезията на Белева не се побира в дълги стихове, а в липсата им. Лаконичността ѝ е la grande bellezza, която покорява и притегля в обятията си. Красотата, до която не смееш да се приближиш, но тя сама нахлува царствено в ума ти.
И няма по-бяло име от нейното!
http://knijno.blogspot.bg/2017/03/blo...
'

[Емилия · Rating 5 out of 5]

Ей така между пропуснатите моменти, между изтичалите между пръстите ми мигове, за които се залъгвам, че не са изпуснати, нося книгата на Йорданка Белева „Пропуснатият момент“ (изд. „Жанет 45“, 2017) в продължение на седмици в чантата си. Тръгвам ли нанякъде я взимам със себе си, а щом се прибера отново я изваждам на нощното шкафче. Чета бавно, отбелязвам си думи, попивам моменти. http://podmosta.bg/propusnatiat-momen...

[Vera Zlateva (Kuky.Bookie.14) · Rating 5 out of 5]

Бележка от хазяина

Оплаквания от съседите:
ако може занапред
сърцето да е по-тихо.
Подсещане за наема.

——- *

Разпадане на географията

да изпратиш въздушна целувка
и да няма къде да се приземи.

——- *

Разпадане на географията

сама съм
и не зная от кого.

——- *

[Рени Бакалова · Rating 5 out of 5]

Да влизаш в думите внимателно като в бяла бол��а, да излизаш от тях, запазвайки тази крехка белота – може би звучи като спъваща непосилност, но се оказва „езиково упражнение“[1], в което са събрани ключовете за всеки „пропуснат момент“, от който можеш да направиш пропаст или място, приличащо почти на дом. В „Пропуснатият момент“ (изд. „Женет 45“, 2017) Йорданка Белева показва второто – всяко „не сега“ отваря едновременно рана, но дълбае така, че освен белега да остане и пристан, където на тихо да се изстрада времето.
В своята чувствителност и отношение към езика, в този толкова прям и чист почерк, книгата по нещо напомня на „Й“, предходната стихосбирка на авторката, но тук границите са променени – светът е пораснал, има още много имена и местоимения, има още избързвания и закъснения, които захапват оста на времето така, че все да си мислим как нещо не е на мястото си.

http://www.karmina.bg/%d0%bd%d1%8f%d0...

[Адриана Андреева · Rating 4 out of 5]

Прекрасна стихосбирка, но май все пак предпочитам прозата на Дана Белева - някакси успява да ми повлияе доста повече

[BBFeimova]

Ох...
Не се разбираме с тази нова вълна в поезията. Няма точки, няма запетаи, няма отделяне на чувствата, всичко е слято, задъхващо, уморяващо.
А много, страшно много, харесвам разказите на Йорданка Белева. Любими са ми. Уви, смисълът в стиховете й, ми убягва. Дори не ги категоризирам като стихове. За мен това са мисли, разпилени върху белия лист.

[Tarian · Rating 4 out of 5]

zarte zwischenraumsgedichte aus der feder der bulgarischen gegenwartspoetin. der lücke nachspürend, an den disruptionen entlang erforschen die meist kurzen gedichte die beschaffenheiten der sprache und des menschlichen. ein geheimtipp.