Седемте смъртни гряха не са се променили от библейско време до днес: суета, гняв, алчност, похот, леност, чревоугодничество, завист. Човек може да спаси душата си от вечна гибел, да се прекланя на Сатаната или да се отлъчи от неговите страсти, и да служи на Бога и величието му, имайки страх от вечния Ад. Но дали ще го направи? През 1933 г. книгата на барон фон Зеботендорф "Истината Туле" предизвиква широка полемика, заради което Хитлер заповядва да се конфискува целия тираж и да се изгори. Тя разделя SS и Третия райх на два лагера. Единият преминава в сатанински орден, който с идването на Новото време започва да се разпада, а другият се разделя на сегменти, които петдесет години по-късно започват да се събират. Преплетени съдби на няколко души се объркват още повече по улиците на Виена, Флоренция, Женева, Братислава, Истанбул и Париж.
Изкушавани от седемте смъртни гряха, героите търсят любовта, спокойствието и невинността си, а демоните им пречат или помагат...
Мисля, че най-подходящият начин да опиша тази история е като кажа, че е съвкупност от няколко по - кратки истории събрани накуп. На всеки от по - важните герои е посветена по една или повече глави, които проследяват всички по - важни моменти в живота му до настоящето. Всеки герои е различен и съответно историите се различават, но всяка от тях е свързана с останалите по един или друг начин. На теория тази структура звучи страхотно, но за съжаление изпълнението не беше отлично. Може и вината да е била моя и да не съм чела достатъчно задълбочено, но заради цялото това прескачане от история на история на моменти не знаех какво точно се случва. Понякога книгата проследяваше даден герой през една година, а пък следващата глава разказваше за същия герой, но няколко години по- късно. Към края обаче нещата се разясняват. Като оставим това настрана, всичко друго ми хареса. Стилът на писане е увлекателен, така че почнеш ли да четеш думите те унасят. Темата на книгата също е различна, доста въпроси и истини са зачекнати в нея, което ме изненада приятно. Също така, тъй като книгата разказва живота на героите, от начало та почти до края може да се проследи и тяхното израстване и как мнението им по дадени въпроси се променя, което също ме впечатли. В случай че може да направите компромис със структурата на книгата и да се съсредоточите над идеята на историята то тогава ви я препоръчвам. А пък аз със сигурност ще прочета и втората книга.