Мойра: епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов

by Цвета Трифонова (Editor), Петър Величков (Editor), Яна Язова

В „Мойра. Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов“ е включена подбрана част от интимната кореспонденция на проф. Ал. Балабанов и писателката Я. Язова, обхващаща годините от 1931 до 1946. Писмата са разчетени по оригинални непубликувани ръкописи, съхранени в Централния държавен исторически архив. Организиран върху диалогичната композиция, епистоларният материал разкрива не само драмата на „невъзможната любов“, изживяна вълнуващо от един от премълчаваните досега любовни дуети в историята на българската литература, но и творческите и духовните взаимодействия между учения и писателката. От друга страна, личните писма са автентичен документ за духа, идеалите и личностите, за културния живот и историческите сътресения, с които е белязана една от най-съдбовните епохи в историята на България — 30-те — 40-те години на нашия век.

Като продължение на епистоларната традиция в историята на българската литература, редом с писмата на Иван Вазов и Евгения Марс, на Пейо Яворов, Лора и Мина, на Пенчо Славейков и Мара Белчева, писмата на Язова и Балабанов се приобщават към културните ценности на нацията.

287 pages, Paperback

First published January 1, 1996

About the author

Цвета Трифонова е родена на 5 август 1944 г. в Ямбол. Завършва далекосъобщителна техника в Полувисш институт по съобщенията (1966 г.). През 1979 г. завършва „Българска филология и история“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ и две години е преподавател по литература в СОУ в град Банкя. От 1981 г. до края на 2009 г. работи в Инсти­тута за литература при БАН.
Автор е на четири монографии: „Архив Н. Вапцаров. Аналитичен опис“ (1992); „Никола Вапцаров. Текстът и сянката“ (2004); „писа­тели и досиета“ (2004) и настоящия сборник „Георги Марков. Да пишеш, за да можеш да умреш“ (2012). Публикувала е над 100 студии, статии, предговори и рецензии в академични сборници, книги, алманаси, списания, лит. вестници и сайтове. Съставител, редактор, автор на пред­гово­ри, бележки и справочни апарати на четири книги на български писатели – еписто­лар­ния роман на Яна Язова и Алек­сан­дър Балабанов „Мойра“ (1996); романа „Война“ от Яна Язова; мемоарно-документалния сборник „Данаил Крапчев и вестник „Зора“. Незабра­вимото“ (2006). През 2007 г. редактира и подготвя за печат романа „Покривът“ от Георги Марков. Автор е на предговора, прило­жени­ята и бележките към творбата.

Reviews

[Ty-Orion · Rating 4 out of 5]

Трудно е да се пише за тази книга. Писмата между Я.Я. и Ал.Б. са прекрасна, но и ужасна дисекция на една "любов", която е била скандална за времената си не само защото професорът е бил женен, но и заради огромната възрастова разлика от 33 години между влюбените.

Доста емоции породиха в мен тези стари писма, но тези емоции не бяха положителни. Изуми ме всеобхватният егоизъм на Балабанов. Да прелъстиш гимназистка без никакъв житейски опит, да я обиждаш, да я заплашваш невротично, да хленчиш при всеки риск да бъдеш изоставен, да прогонваш с истерии всеки мъж, който ѝ предлага желаното от нея създаване на семейство, да я лъжеш в продължение близо 15 години, че ще се разведеш - това не е любов, а някаква патология.

Ужасна жал изпитах към това талантливо момиче докато четях манипулативните писма на дъртия вампир, който под маската на загриженост изсмуква жизнеността ѝ. Балабанов се проявява като ревнив деспот, който прави всичко възможно, за да разруши Яна Язова като личност. Приказките за обич преминават в обиди към морала ѝ и заплахи към творческото ѝ бъдеще от типа на "аз те изградих, аз ще те разруша", "без мен ти щеше да си никоя" и т.н. Явно това минава за "голяма любов" и "велика любовна история"...

[Виляна Христова · Rating 5 out of 5]

Една книга която ти позволява да надникнеш в душите и светът на Балабанов и Язова. Лично на мен обаче ми се стори , че това на Балабанов не е любов, а по-скоро едно силно и изкривено чувство за собственост. Сякаш си е мислил, че Язова е негово притежание, предмет без собствена воля и право да прави каквото иска. А ако е любов тя е нездравословна, обсебваща...изобщо много страна любов.

Да той много и помага, но през цялото време я манипулира по много жесток начин, възползва се от това, че Яна Язова се притеснява за него и винаги извърта така, че на него му има нещо причинено от нейните действия. Казва и уж да прави каквото иска, но и внушава вина и я обижда...... Освен това професора няма угодия без значение какво прави поетесата той е нещастен и продължава с психическия тормоз . Да не говорим колко време я лъже, че ще се разведе. Язова също има малко вина , че му играя по свирката, но тя според мен искрено го е обичала и когато се запознава с него е била едно неопитно момиче не навлязло в живота и той си я обработил както си иска.

Има и нещо което не разбрах в писмата. Постоянно си пишат, че си пращат някакви листи. Какви са тези листи ?Листи за писане ли, въпреки че от подтекста не ми приличат на такива.

[Ренета Кирова · Rating 4 out of 5]

"Мойра. Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов" е книга с подбрани писма между двамата, които разкриват дълбочината на тяхната любовна история. Разликата във възрастта им е 33 години. Тя - свободна, красива и талантлива, той - учен, разсеян и женен с две дъщери. От писмата на Яна лъха жизнерадост и вяра в бъдещето. Неговите са манипулативни и обсебващи. Обещава 10 години женитба на младото момиче, но така и не се разделя със съпругата си. В същото време не я пуска на свобода, за да намери любим мъж и да живее спокойно. Осуетява годежа й с милионер и аферата й с един художник, така че тя след много години се омъжва тайно от него. Обижда я в писмата си, язвителен е. Яна е красива и талантлива жена и нейните писма са увлекателно написани. Тя заявява открито, че никога няма да слезе до неговото ниво. Опозорява се, за да бъде с него,а той я обижда и лъже, че ще се ожени за нея. Усещането ми е, че я е съсипал психически от неувереността, постоянното криене и неспособност да се откъсне от него. Навярно затова, според наблюдатели, тя започва да пише по-хубаво едва след като се разделя с него. Била е много претоварена, според мен.
Книгата съдържа автобиографии на двамата, стихове на Яна Язова и статии от Балабанов. Езикът на писмата е малко старинен, например поетесите тогава са се наричали поетки :). Увлекателно ми беше да вникна в характерите на героите чрез тези писма. Колко много можеш да научиш по този начин за даден човек!