"Сестра" е не толкова забързан трилър, колкото психологически съспенс, в който Лъптън рядко умело и проникновено разкрива мислите, чувствата и душата на героите и по - специално тези на по-голямата сестра, главната героиня в романа.
Самата история не е нещо невиждано и оригинално, но това, което ме грабна в романа, е начинът, по който е поднесена - като писмо към по-малката мъртва сестра. Това допринася за емоционалния заряд, който носи книгата в себе си. Звучи толкова истинско.
В това писмо Биатрис казва със закъснение всичко, което приживе е спестила на сестричката си; всичко, за което в забързаното ежедневие не ѝ е останало време да сподели, почувства, даде. Всяка дума е на мястото си. Не просто виждаш, а чувстваш огромната мъка от загубата й. Изразите са живи, силни, дълбоки, неклиширани. Сякаш аз преживявах същото. Защото имам сестричка, точно 5 години по-малка от мен, и когато дори само за миг се запитах "Ами ако това бяхме ние?" (мисля, че който има сестра, не може да не си зададе този въпрос и да не се постави на мястото на Биатрис поне веднъж), веднага изтръпвах и осъзнавах, че емоциите са предадени максимално достоверно, че аз бих се чувствала точно по този начин.
Обратът в края също ме изненада, което е още един плюс.
Може би защото обичам такива мрачни сюжети, може би защото и краят ме изненада приятно (тъй като не го предусещах, а обичам непредвидените завършеци! ), може би пък и защото имам сестра и съпреживях болката на героинята... Заради всичко това - 5 звезди.
И със сигурност, защото книгата ме разчувства, "хващаше ме" за гърлото периодично и ме остави просълзена в края.