Камък и слово

by Борис Христов

Антология на мисли, максими, стихове на големите философи, писатели и поети от Древността до ХХ век, подбрани и илюстрирани с фотографии от Борис Христов.

"Една антология на духовните прозрения от древността до наше време. Книга, над която ще стоим дълго, прелиствайки нейните страници. Защото поместеното в нея ни говори за всичко онова, за което често не намираме отговор. Въпросите и отговорите в тази книга са всъщност онзи несвършващ път на човека, тръгнал от незапомнени времена към Истината, за да я намира и изгубва. Истината, без която не можем, Истината, която ни отчайва и подкрепя. Истината...

Чудесно издание, в което мълчанието на камъните, събрани от Борис Христов, интонира по неподражаем начин внушението на думите, намерени от поета в Книгата на Духа."

Божидар Кунчев

182 pages, Hardcover

About the author

Борис Кирилов Христов е роден в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител (Перник, 1971-72), журналист и редактор в Студия за игрални филми, литературния алманах “Струма” и сп. “Феникс”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет” (1977; 1979), “Честен кръст” (1982), “Бащата на яйцето” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките” (1990), “Думи и графити” (1991; 2002), “Крилете на вестителя” (1991), “Смъртни петна” (1991), “Думи върху други думи” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст” (2000), “Поезия” (2004), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998) и много други. Носител на Голямата награда на СУ “Св. Климент Охридски” (2000).

Reviews

[Мирослава · Rating 5 out of 5]

Думите доброволно се отказват от значението си, щом се отнасят до творчеството и естетическия вкус на Борис Христов. Антология, която трябва да бъде прелиствана всеки път, когато изгубваме дирите на житейския си път.