Мона и Магелан

by Светлана Дичева

Замисляли ли сте се, че младостта е изключително трудно приключение? Не е лесна и любовта. Как да обичаш? Лъжата и любовта могат ли да влизат в тайно съглашение?

В този текст ще намерите и усещането, че си различен – може би едно фалшиво чувство за уникалност, което те спохожда, когато си прекалено млад, за да разбереш, че всички са уникални, а общото между всички – което е и най-важното – е хуманизмът, който ни е нанизал на един огромен светещ гирлянд и е опасал земята на Магелан. Дали точно този светещ гирлянд не е единственото, което ни откроява в тъмата на Космоса?

На двадесетгодишните днес ще кажа: "Споко, момчета и момичета, нататък е още по-трудно. Купонът продължава!"

175 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

Светлана Дичева е познат от Националното радио глас. Водила е най-слушаните предавания на „Хоризонт“, а от три години буди аудиторията всяка събота с шоуто „Закуска на тревата“. „Мона и Магелан“ е първия ѝ роман, но читателите вече познават динамичния ѝ стил от книгата ѝ с разкази „Балканския пророк“, с която печели наградата на фондация „Българка“ за най-добра книга от жена авторка за 2000 година.

Reviews

[Galina · Rating 1 out of 5]

Надежда всяка тука оставете:

"Но ми обещай нещо! Искам да бъдете заедно с Мони. Тя само външно е лед. Нямаш представа колко е топла отвътре.....Тя не знае, че имаш бенка на лявото рамо, а аз знам. Толкова бих била щастлива, ако и тя я види. Ще съм спокойна, да знаеш, много ще съм спокойна, ако правите любов! Направете го заради мен! Отмъстете заради мен! Турете го на този гаден живот, от който си изповръщах вътрешностите. Не е ли смешно, любов моя, че в последните месеци на този скапан живот единственото, което мога да ям, са банани? Бананът прилича на, знаеш какво, нали? Така ще си умра, гладна кокошка. Девствена."

[Иглика Дионисиева · Rating 5 out of 5]

След като вече бях прочела романа, който се оказа психологическа шарада и гейзер едновременно, се запитах каква е причината такова ярко и пълно не само с уловени личностни и социални проблеми, но и с горчиво знание произведение да остане встрани от общественото внимание. Дали това, че главните герои са младежи, ученици от елитна езикова гимназия? Или фактът, че героите в този роман не са типичното социално животно, пулсът им не тупти с пулса на колектива и, за да оцелеят и да се мотивират за живот, те са в непрестанно единоборство с обществото? Излиза, че така историята остава камерна, отразяваща проблема на шепа хора. Съвсем друго щеше да е, ако романът се бе превърнал в едно епическо платно, изобразяващо броженията и победите на обществото в избран отрязък от време.
Повествованието се води в първо лице, от името на едно момиче. „Кое е това момиче?” – този въпрос е много важен, а напомнянето за култовия филм от 1987 г. (у нас – преди промените) с участието на Мадона идва точно на място – първо заради годината и второ – заради уникалността на певицата, често пъти влизаща в разрез с обществените порядки. Кое е това момиче, през погледа и сърцето на което на бял свят в романа излизат толкова нелицеприятни истини?
Героинята е с наполовина еврейски корени, баща ѝ е починал, докато тя е била бебе, а майка ѝ я отглежда почти в семейна изолация – те нямат други роднини. Заради еврейската си фамилия момичето (Мона Барух) е подложено на присмех и издевателства в училище, разболява се от анорексия още в първи клас, а след това расте затворено и без приятели. Като последствие от асоциалния живот Мона набляга на ученето и намира утеха в математиката.
Да си различен – тази заветна мечта на всеки тийнейджър – в романа от край до край е обрисувано това различие, което не е благословено, а е като проклятие за героите. То е низ, верига, която тежи и сковава: стигмата на името, другата кръв, търсенията, съпътстващи съзряването на младото момиче.
Това е книга не само за различията и другостта. Това е роман за израстването с неговите етапи и фази, преминаването от колективност в индивидуализъм и насочване на вниманието обратно навън, към другите. И така уникалността на собствената различност се оказва измамна. Реални са само човечността и „жестоката остра светлина и безмилостните звезди”, на прага на неочакваното.”

[Давид Наков · Rating 2 out of 5]

Това е може би книгата с най-лошата корица, която съм чел (иначе съм виждал и по-лоши). Вярно е, че е от 2005, но наистина не знам как някой е одобрил издаването роман с подобен външен вид.
Съдържанието е значително по-добро от оформлението, но това не означава, че и текстът не страда от редица слабости.