Групата от Ада

by Снежана Ташева, Божидар Жеков (Illustrator), Kalin M. Nenov (Editor)

Университетските неволи на младата преподавателка Боряна Андреева са цяла Менделеева таблица: мъжът на сърцето ѝ би обърнал повече внимание на празна мензура, научният ѝ ръководител е забягнал в Германия, а студентите ѝ се оказват дяволи. От Ада. Нямат брой жертвите, които правим за професията, а любовта понякога се получава по химичен път.

„Групата от Ада“ е един от 72-та романа, участвали в предаването „Ръкописът“ по БНТ1.

Книга, способна хем да те разсмее (ама едно такова нервничко), хем да те разплаче тук-там, хем да те умопомрачи на моменти; творение адово на дяволски талантлива авторка.

Елена Павлова, писателка, подвизавала се в света на книгите-игри и с псевдонима Върджил Дриймънд

Необичайните приключения и неволи между Ада и Земята на една изтормозена химичка, разказани по изключително забавен начин. Понякога човек се нуждае от група дяволи, за да се отърси от лошото в себе си и да придобие самоувереността да реализира мечтите си.

Петър Атанасов, SciFi.bg

108 pages, Paperback

First published March 10, 2017

About the author

Снежана Ташева е физик, авторка на фантастични разкази. Участник в Човешката библиотека и творческите ѝ работилници. Работила е като хоноруван преподавател по физика в ТУ-София и като преподавател по английски в частна школа.

Reviews

[Сибин Майналовски · Rating 1 out of 5]

Значи, евентуално бихте могли да се подлъжете по коментарите на задната корица.

„Групата от Ада“ е един от 72-та романа, участвали в предаването „Ръкописът“ по БНТ1“. Ми много тъжно. Но какво всъщност може да се очаква от народ, който чете и превъзнася блудкажите на Пенков, Господинов и Русков (за Калинчо и останалата плеяда позагаснали звездици на ОНОВА издателство изобщо няма да говоря)... [edit: божеее, и оня любител на умирисаните на чесън летящи рептилии забравих да спомена... :)]

„Творение адово на дяволски талантлива авторка“. Цитат от великата Елена Павлова, която се слави с добрия си вкус както за писане, така и за четене. WTF?! Мистерия. Явно сме чели различни книги.

Допълнително доза забавление хвърлят и платените интервюта - като например изречението „Идеята за нея [следващата :( книга - бел. СМ] всъщност се ражда, когато Ташева е в десети клас“. За първата сигурно пък се е родила в детската градина, съдейки по сюжета.

Но за да не бъда обвинен от стандартното войнство тролчета, които само ме дебнат да напиша някое ревю, та да ме обвинят, че съм хейтър, мизогинист (дума, която и г-ца Ташева използва в „книгата“, и то по отношение на Сергей Лукьяненко - Jesus, facepalm, epic fail и прочие...) и други прочетени от речника със сложните думи терминчета, да вкараме няколко цитата от самата „книга“. Пък вие после си решавайте дали това е „книга“ или нещо, написано в междучасието. Нищо лично към преподавателите, просто даскалският манталитет си личи от светлинни години разстояние.

1. Тук „главният“ костюмар (т.е. този, който говореше) се понамръщи. Явно въпросът му беше по вкуса точно колкото да захапе цял лимон. (брилянтно сравнение... защо Лукьяненко не използва такива бееее... а, сетих се, щото е мизогинист).

2. Тъкмо когато излизах от кабинета, се засякох с колегата Тошо (добре, де, имаше си и фамилия, но никой не си правеше усилието да я използва, най-малкото пък аз, защото беше толкова сладък). (мда, бегъл намек за това какво ще представлява книгата - 50 нюанса сиво, обилно подправени с сексуалните терзания на полово озадачена даскалица).

3. „Ще викам!“, помислих си, но от устата ми не можа да излезе и звук. Продължаваха да ме мъкнат като в лемата за двата полицая към някаква неизвестна ми точка. (ако някой не е разбрал, авторката е даскалица. Ако продължава да не разбира, има и бележка под линия, която обяснява каква е лемата за двата полицая. Някак си по-научно звучи. Пък може и в учебната програма да го включат.)

4. - Ако обичаш, не гледай. – казах му нервно. Макар че ми се искаше да гледа, свитият ми характер беше надделял.
- Не се безпокой, отивам да ти донеса дефламол.
- Така и така си ме залял, - реших да се пробвам – искаш ли да излезем някой път?
Тошо се намръщи.
- Да ти кажа, много съм зает. Няма да мога. (уникална свалка, уникален диалог!!! Шапки долу!)

5. Тъкмо се поздравявах за това колко добре съм го «затапила», както казват младежите в днешно време, когато чух следващия му коментар. (Младежите?! В днешно време?! Ама това май наистина е писано през 90-те...!!!)

6. Излязохме от стаята – номера беше 226 (също като радон-226, а аз още нямах възможност дори да попитам за фона) – и се затичахме по стълбите, хванати за ръка. [бележка под линия - Всъщност, изопотът е радий-226, а от него се получава радон-222.] (Ай сиктир бе, драги зрители!!! Как нямаше един даскал от Министерството в тоя „Ръкопис“ бе?! Ма това е гениално! Хем караме децата да четат, хем им сипваме научни знания! А това, че „книгата“ се получава скучна като описанията на сексуалния живот на Цецка Цачева? Ми майната му!)

7. Моляя? Този мъж сериозно ли не е забелязал? Как беше онзи лаф, ако искаме да намекнем нещо на мъжа, първо му го казваме директно, после го казваме по-силно, и ако това не помогне, го халосваме по главата с тигана. (но дааааа, ако кажем, че всички жени са мастии - това е мизогинизъм, обаче ако тръгнем да вадим стари лафове за мъже - това вече е политкоректност... боже, как може да не съм знаел това...)

8. Започнах да изследвам съдържанието на боксерките му и той като че ли малко се сепна. (ами ако си тръгнала да ги изследваш отзад... нищо чудно...)

Тъй... Стига ли ви толкова красота? Аааа, няма стига! Аз се прецаках да я прочета цялата, значи и вие трябва да попиете още малко красоти...

- Моля, поставете главата си в жлеба. – безстрастно произнесе медицинското лице.
- Прибра «тутурутката» и се здрависа със Станчо и мен.
- Сега се беше навъсил като градоносен облак, сигурна бях, че акумулира материал, който после да ми изсипе на главата.
- Докато балончетата препускаха нагоре (въглеродната киселина се разпадаше под действието на температурата на въглероден двуокис, който като по-лек от водата изплуваше), дърпах настървено от цигарата.

Айде вече наистина стига, че ще ме обвинят в зверско отношение към читателите.

[Kalin]

Вече над петилетка съпровождам главната героиня Боряна и нейната Адова група в смеховитите им неволи. Толкова дълго пътешествие обезсилва и обезмисля всякакви обективни оценки. Затова ето една съвсем субективна прогноза:

В цялата книга най-много ще ви изненада интимната сцена между Боряна и Тошо.

Сега, както е казал Цезар: Бомбата е хвърлена...

Добавка от 04.10.2017: А ето и една истинска рецензия:

http://scifi.bg/statii/za-paralelite-...

[Елена Павлова]

За първи път се срещнах с "Групата от Ада" преди близо четири години и оттогава насам тя претърпя доста дописване, пренаписване и реконструкции. Имаше момент, когато по стил, смисъл и подтекст (какъвто виждах аз поне) беше извънредно близка до някои от творенията на Пелевин - или по-скоро на Стругацки, предвид, че авторката е "ретро"-любителка. После... се промени, израстна около замисъла си. Разлисти се. Не ми беше чудно, че влезе в подборката за "Ръкописът", макар че самият формат не е подходящ за Снежи като автор.
И аз като Калин Ненов ще се въздържа от оценки: твърде много версии, подверсии и промени на книгата са ми минали през ръцете, трудно ми е да отделя и разплета сегашната версия от колодата паралелности в главата си.
Но определено това е книга, която си струва да се прочете и е по-добра от немалка част от самиздатната боза, която се лее: бих я определила (за себе си) като забавна и увлекателна сатира на съвременното ни общество.
И, също като Калин :) ще се възползвам да се подсмихна, че за мен сделката "за душата" на героинята е най-гениалната перифраза на сегашна България.
А ТИ за какво си готов да си продадеш душата?

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Ако Адът ти дойде на гости
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

Колкото и книги да съм прочел, все ще съм изненадан. Това му е хубавото да не се ограничаваш и постоянно да си на позиция за нещо различно. Всъщност повечето теми вече са разработени, само от време на време тук-там се появява така наречения от мен „особен поглед“, докато се акцентира върху познати сцени. У нас сме свикнали да черпим от купищата съвременна българска литература и оставяме жанровата на самотек. Затова не е чудно, че тя се развива прекалено бавно и стои някак в подножието, макар от време на време да има спорадични изблици. На мен не ми се чака „избухването“, затова ровя да намеря нещо интересно. „Групата от Ада“ (2017) не е книга с много претенции, но е чудесен пример, че и на наша територия може да се разиграе фантасмагоричен сюжет, който крие познатата символика с родната действителност. Всъщност смеем се на едни и същи неща, когато ги видим, но чакаме голямата изненада. Примерно: да ти дойдат на крака куп студенти от Ада, за да изучават химия в роден университет. С все рогцата, опашките и имена като Асмодей, Сатанас и… знаете ги. А вие сте просто Боряна Андреева и изобщо не знаете какво ви чака.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)

[Книжни Криле · Rating 4 out of 5]

Всеки, който си е имал вземане-даване с висшето образование в България неизменно се е сблъсквал с адските му абсурди. Ето обаче една книга, която е грабнала абсурдите, засилила е акцента върху адското и е превърнала студентско-академичните преживявания в свеж фентъзи фарс. Съвсем леко над 100 страници, „Групата от Ада” на Снежана Ташева е или дългичка повест, или кратичък роман, който ще ви забавлява, особено ако имате пресни спомени от университетските години. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":

https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Marina Stancheva · Rating 3 out of 5]

Купих книгата случайно и я прочетох като на шега. Забавлявах се на отношенията между Тошо и Боряна, които изразяват своите чувства за езика на химията. Радвах се на Лили, която винаги намираше решение в трудните ситуации. Изненадана бях, че вътре в книгата също има илюстрации. Особено много ми хареса графиката на преобличащата се дяволица. Едно леко и приятно четиво, която ми помогна да приключа седмицата с усмивка.

[Петър Атанасов · Rating 4 out of 5]

Някои проблеми, мисли и нагласи на разказвачката са доста специфични, което ще попречи на широката публика да се идентифицира с персонажа, но стилът на писане е такъв, че би трябвало да накара всеки читател да се усмихне и да се почувства по-добре след края. Все пак неувереността, недооценеността, любовните трепети, търсенето на щастие и смисъл в живота са универсални теми. И когато героят израства и намира подходящото за него място в света, удовлетворението се пренася и върху читателя.

"Групата" представя необичайните приключения и неволи между Ада и Земята на една изтормозена химичка, разказани по изключително забавен и увлекателен начин. Книгата е самиздат и, логично, няма реклама, но пък се предлага по книжарниците и аз лично бих я препоръчал (да не говорим, че с ниската си цена от само 8 лева е като извадена от едно време). Още повече, в нея има и илюстрации - Божидар Жеков детайлно е скицирал най-интересните моменти и пейзажи от Ада и Земята, правейки книгата значително по-красива. За себе си в историята намерих и поука - понякога човек се нуждае от група дяволи, за да се отърси от лошото в себе си и да придобие самоувереността да реализира мечтите си.

Цялото ревю на: http://scifi.bg/?p=46735

[Nikolay Nikolov · Rating 4 out of 5]

Историята на едно обикновено момиче, което се занимава с преподаване и наука, и което се чувства малко или много различно от "нормалните" и се опитва да намери своя път в живота, без да се опитва да отговаря напълно на очакванията на хората (т.е. без да прилича на празноглавите (според нея), но пък иначе добре photoshop-нати девойки от кориците на списанията и т.н.). Тя открива, че в крайна сметка, адът, от който всички толкова се страхуват, всъщност не е чак толкова лошо място и че истинската любов не се подчинява на познатите ни стереотипи. Светът на дяволите се оказва доста по-смислен и хубав от света на хората. Макар, че обичат пакостите и разврата, когато става въпрос за истински важните неща, дяволите се оказват по-способни и разумни от хората, когато трябва да постъпят правилно. Затова, например, те изпращат адвокатите в ада да чистят тоалетни и всеки трябва да се защитава в съда сам. :) Мъжът, в който главната героиня се влюбва ("Тошо"), също на пръв поглед, не изглежда особено специален. Но, въпреки, че звучи леко клиширано и не съвсем романтично (ама как така?), те всъщност се оказват прекрасна двойка (ти да ВИДИШ: да си различен и да не отговарящ на стереотипите "работи" еднакво добре както за жените, така и за мъжете в този роман; oh my god, кой би си го помислил - що за "сексистки" роман?!?! :) ама не, важното е, че думата "мизогинист" се споменава цял 1 път в бележка под линия, при това към края на романа ) та, и двамата получават своя "happy end" ( което, честно казано, ме зарадва, въпреки че изглеждаше естествено :) не знам защо, но очаквах някакъв допълнителен изкуствен драматизъм там. Радвам се, че нямаше такъв. :) )

Та, с други думи, ако търсите романтичната любов в страната на елфите, тази книга не е за вас. Но и ако считате, че е крайно противоестествено за една жена да "изследва" съдържанието на боксерките на мъжа, в който е влюбена, тогава - също (и си пазете боксерките, че е страшно!!! :) а и нека сме наясно: това не е 50 shades of gray - говорим за едно единствено изречение в цялата книга, а не за порно роман).

Книжката е един успешен дебют на авторката и, макар че, сама по себе си няма претенции да е нещо кой знае какво, в нея има добри идеи, и доста потенциал, така че желая успех на авторката в бъдещите ѝ творби. Има и някои наивни моменти, но според мен, плюсовете надвишават минусите.

И накрая, нека разсея една потенциална заблуда, която човек може да придобие по грешка, ако прочете едно от другите ревюта. Книгата не е нито сексистка, нито мъжемразка, нито феминистка. :) Ако имате алергия към подобни идеологии, не се притеснявайте да я прочетете. Няма да срещнете подобни глупости в нея. Може да не е вашата чаша чай (т.е. дори случайно да ви се стори скучна, "като сексуалният живот на Цецка Цачева", за който е добре запознат със сексуалният живот на Цецка Цачева), най-вероятно няма да искате да си изповръщате червата, докато я четете, освен ако не сте особено специален случай :)

[Лъчезар Енчев · Rating 4 out of 5]

"Групата от Ада" прочетох бързо, леко и с усмивка. От такава книга имах нужда след близо двугодишен период без нито една прочетена, а събитията, в чиито център се оказва Боряна Андреева, успяха да ме увлекат с интересните образи, замесени в тях, както и с бързото си развитие.

Образите и развитието на действията са и нещата, които ми се иска да видя разгърнати в една по-дълга версия на същата книга. Ако трябва да намеря недостатъци на "Групата от Ада", те биха били заради нуждата ми да чета повече за дадена случка, да е някак по-подробно разгърната, а образите - с по-дълбока душевност, към която да се привържа. Макар че не знам дали бих се смял толкова много, ако чувствах проблемите на героите по-близки. Имах нужда например да разбера на какво може да научи госпожица Андреева студентите си, които изглежда доста добре се справят с химията - на теория и практика. И тъй като не съм сигурен дали поради невнимателно четене може да ми е убягнало нещо, което съм се опитал да обясня тук, ще опитам да го кажа по-кратко: щеше ми се книгата да е по-дълга. :)

С надеждата един не докрай внимателен и дългопаметен читател като мен да е оставил полезно мнение за други бъдещи читатели, както и смислена обратна връзка на автора, мога да обобщя, че ако имам възможност, с радост бих прочел и друго творение от същия автор, ако знам, че ще ми хареса поне колкото "Групата от Ада".

[Aravala · Rating 2 out of 5]

Всеки имал досег със студенти, вероятно е бил сполетян от мисли относно адската им природа. В случая с "Групата от Ада" в това твърдение има доста повече истинност. Нелоша идея, доста преподавателски и академичен хумор и наистина бързо действие, което на моменти прекалено внезапно прескача. На моменти ми липсваше консистентност и случките изглеждана навързани без кой знае каква обосновка. Иначе е леко и неангажиращо четиво с доста сатиричен характер.

[Донко Найденов · Rating 4 out of 5]

Имах щастието да я прочета предварително. Много добра идея и интересно написана история, която се чете бързо. Наистина, има няколко наивни момента, но като цяло е един успешен дебют на авторката. :)

[Бранимир Събев · Rating 3 out of 5]

Нелоша книга, като за дебют, грамотно написана, кратка. Не ми пасна особено, но правя уговорката, че хумористичното фентъзи не е точно моят жанр.

[Martin · Rating 4 out of 5]

Защото в ада не е толкова лошо.

[Петър Стойков · Rating 3 out of 5]

Научно-академична нърдска книга и то��а й е хубавото, даже насилената и нелепа любовна история не дразни в тоя контекст. Всичко останало разбира се, като сюжет, действие и илюстрации, е гола вода.

[Fen4etoYNWA · Rating 5 out of 5]

Преподавател да отиде до Ада и обратно, заради възпитаниците си и да не заслужава 5 звезди - невъзможно!
Много ми допадна историята - лека, незатормозяваща, без излишъци и ненужно разтягане на локуми. Определено препоръчвам!

[Десислава Сивилова · Rating 3 out of 5]

Думите "леко, неангажиращо и забавно четиво" май вече са станали обидни – но за мен тази книга е точно това, и го казвам с най-добри чувства. Ако търсите задълбочени персонажи или многопластов сюжет, може и да се разочаровате. Но ако ви е достатъчно динамично действие, което особено накрая доста забързва, интригуваща идея и блестящ академичен хумор, сте попаднали на точното място.

Моята оценка се колебаеше между 3 и 4 звезди, и причината да дам 3 е, че ми липсваше мотивация – и в действията на героите, и в отношенията между тях, и в логиката на събитията. [Следват леки спойлери.] Щеше ми се да видя повече от връзката между Боряна и Тодор, динамиката между тях. Както и повече от експериментите в лабораторията – все пак Боби си продаде душата за тия помощници... а не разбрахме точно каква работа вършат те, освен че помагат с бумащината. Причината за саботажите от страна на Велзевул също не ми стана ясна – просто съперничество? С какво го застрашаваше работата на Асмодей? Негови хора ли бяха двамината, причакали Боби в Студентски, и какво искаха? Тя дори не опита да разнищи инцидента...[Край на спойлерите.]

Горните забележки не ми попречиха да се забавлявам с научните (и не само) закачки, въпреки че бъкел не разбирам от химия. Главната героиня ми дойде леко дразнеща и неадекватна на места, но смятам, че беше умишлено. Целта като че ли не е баш да се идентифицираме с нея. ;)

С удоволствие бих чела още от авторката – определено има много потенциал, както и отличителен стил. Останалото ще се ошлайфа с практиката.

[Красимира]

Познавам авторката и затова ми е трудно да сложа обективна оценка на дебютния й роман. Книгата е лека и забавна, изпълнена е със свеж хумор и не се взима насериозно, всъщност както и главната героиня. Има няколко много добри попадения, както и по-наивни места, но като цяло е приятен начин да прекарате няколко разведряващи часа.

[Nikolay Rayanov · Rating 5 out of 5]

Книгата е написана в много приятен стил, забавна е и поради дължината ѝ се чете на един дъх. Препоръчвам на всеки, който иска да вкара малко свежест и хумор в ежедневието си да я прочете.

[Непокорна · Rating 5 out of 5]

Доста забавна книжка, особено през погледа на учен! Най-много ми допадна фактът, че за блудкавите истории на които попадам напоследък, се изписва по 350-400 страници, а могат да се поберат в 106. Наистина доста хумористична книга, закача се с някои болни теми , на нашето "болно" общество, но по един забавен начин. Написана е кратко, точно и ясно. Идеята е представена отначало до край, без да има излишни ненужни "тъпотии". Аз лично много се забавлявах докато я четях.

[Zaharina · Rating 2 out of 5]

Съвсем не чак толкова лошо разказче, макар и да ми идва малко разпокъсано и с някои моменти, от които спокойно можех да се лиша. Ако действието в същинската му част беше разгърнато, а образите на героите - малко по-развити и пълнокръвни (защото към момента ми се струват повърхностно и схематично представени, без дълбочина), има потенциала да стане доста приличен роман.
От всичко най-много ми харесаха наченките на хумор и някои доста оригинални лафове. Новата ми любима ругатня вече е "шефът ви взел". :)

[Фъстъчко · Rating 5 out of 5]

Специално различна посвоему книга. Толкова е хубаво да четеш творчество на български автор. Едно топло и близко усещане за ежедневие, хаотични сблъсъци на поведенчески типично български манталитет. И внезапно... отключваш вратата на фантазията ...неограчената и безумно богата същност на невероятният сюжет. Забавно, щуро и фантастично от всякъде. Хареса ми АДСКИ определено, защото се впуснах в едно леко непохватно ,но приятно и вълнуващо приключение и дори се разсмивах на моменти, което е знак,че всичко е дяволски парещо 😁и щипе дори бузите :)