Иван Тургенев (1818-1883) влиза в историята на руската и световната литература като забележителен майстор на художествената проза. Неговите "Записки на ловеца", романите "Рудин", "Дворянско гнездо", "В навечерието", "Бащи и деца", "Целина", "Дим", многото пиеси, повести, речи и очерци, "стихотворения в проза" му донасят световна слава и вълнуват сърцата на милиони читатели, независимо от това къде живеят хората, замислили се над тези книги, и независимо от езика, на който се печатат тези произведения.
"Рудин" (1856) — първият роман на Тургенев — е роман за напредничавите дворянски интелигенти от периода 1830-1840 г., които не си намират поле за дейност и място в живота, защото не могат да се примирят със съвременната действителност. Тургенев поставя въпроса за общественото значение на хората от типа на Рудин, за ролята им в исторята на руската обществена мисъл.
В романа "Бащи и деца" (1862) писателят пресъздава ярка картина на обществения живот в Русия през 60-те години на XIX век с нейната сложна идейна борба и проявява, както винаги, своето тънко лирично майсторство, умението си да долови и най-фините прежвивявания на човешката душа.