What do you think?
Rate this book
Белязани Лебеди
Колекция Дракус # 19
В книжния свят си има правила, но правилата не са каквито бяха и тази книга разчупва голяма част от тях – затова е и самиздат и няма да я намерите по книжарниците.
През 2016 г., след близо две години родилни мъки, бял свят видя сборникът ми „Две луни“, дело на изд. „Изток-Запад“ и в брилянтната редакция на Калин Ненов. Там са събрани The best of the best от последните двайсетина години мои писателски умотворения и натам очаквам да те напътя, драги читателю, ако имаш желанието да прочетеш качествено епично и ърбан фентъзи, много софт хорър, малко фантастика и да ти дръпна мелодично струните на душата. Хубав сборник се получи, да си го самопохваля, нищо че появата му беше игра на случайността. За това пък го има в добрите книжарници.
„Лебедите“ е сглобен по изпитана рецепта: нещо ново (една камара къси хорърии), нещо старо – някои от най-значимите ми умотворения от периода, необхванат от „Две луни“ (сиреч – 1989-1994) и нещо назаем: главозамайващата художническа четка на Живко Петров, автор на корицата, и талантливото перо на Ганка Филиповска в ролята на редактор. Какво й е било, само тя си знае
И, в заключение… Както казах – в книжния свят си има правила и тази книга разчупва повечето. Надявам се все пак да не те разочарова, понеже ти – да, тъкмо ти! – си човекът, заради когото все още сме тук всички ние, графоманите от съседния вход. Благодаря, че те има. И - приятно четене!
В книжния свят си има правила, но правилата не са каквито бяха и тази книга разчупва голяма част от тях – затова е и самиздат и няма да я намерите по книжарниците.
През 2016 г., след близо две години родилни мъки, бял свят видя сборникът ми „Две луни“, дело на изд. „Изток-Запад“ и в брилянтната редакция на Калин Ненов. Там са събрани The best of the best от последните двайсетина години мои писателски умотворения и натам очаквам да те напътя, драги читателю, ако имаш желанието да прочетеш качествено епично и ърбан фентъзи, много софт хорър, малко фантастика и да ти дръпна мелодично струните на душата. Хубав сборник се получи, да си го самопохваля, нищо че появата му беше игра на случайността. За това пък го има в добрите книжарници.
„Лебедите“ е сглобен по изпитана рецепта: нещо ново (една камара къси хорърии), нещо старо – някои от най-значимите ми умотворения от периода, необхванат от „Две луни“ (сиреч – 1989-1994) и нещо назаем: главозамайващата художническа четка на Живко Петров, автор на корицата, и талантливото перо на Ганка Филиповска в ролята на редактор. Какво й е било, само тя си знае
И, в заключение… Както казах – в книжния свят си има правила и тази книга разчупва повечето. Надявам се все пак да не те разочарова, понеже ти – да, тъкмо ти! – си човекът, заради когото все още сме тук всички ние, графоманите от съседния вход. Благодаря, че те има. И - приятно четене!
275 pages, Paperback
Published April 1, 2017
2 people are currently reading
41 people want to read
About the author
Елена Павлова
137 books261 followersElena Pavlova (Bulgarian: Елена Павлова) is a Bulgarian writer and translator. She writes science fiction and horror novels, short stories and gamebooks. She uses various pseudonyms, including Vеrgilе Dreamond, Christopher McDowell, Lenny King and Elijah Jowitt. She is the author of couple of novels, some novelettes and 25 gamebooks, as well as many short stories.
Her translations include works by Isaac Asimov, Roger Zelazny and Glen Cook, most recently - Peter Watts, Robert McCammon, Alastair Reynolds and John Scalzi.
She has won a number of Bulgarian national literary awards and is a proud member of the Horror Writers Club LAZARUS.
- - -
На български: биография в БГ-Фантастика.
Her translations include works by Isaac Asimov, Roger Zelazny and Glen Cook, most recently - Peter Watts, Robert McCammon, Alastair Reynolds and John Scalzi.
She has won a number of Bulgarian national literary awards and is a proud member of the Horror Writers Club LAZARUS.
- - -
На български: биография в БГ-Фантастика.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
April 6, 2017
Тъкмо приключих "Белязани лебеди" на Елена Павлова и бързам да отбележа, че това е една от най-добрите книги, разгръщана от мен изобщо. Едва ли има жанров читател, който да не е чувал името на Елена. Знаем, че тя стои зад първите български хорър-романи през деветдесетте - Балада за бръснача и Хватката на лешояда, знаем, че е избълвала десетки яки книги-игри под различни псевдоними, знаем, че миналата година пусна една здрава селекция от разкази Две луни, НО това по никакъв начин не би могло да ни подготви за челния сблъсък с историите в книжка № 19 от Колекция Дракус. При все че вече бях чел някои разкази в различни селекции - 451 градуса по Бредбъри, Писъци, ПО крилете на гарвана и онлайн в постовете на инициативата "Истории от някога", цялата тая хорърия и психария, събрана накуп и чинно строена в раздели, ме накара трескаво да прелиствам страниците и в заключение да отсъдя: Павлова, дзвер си!!! И то при положение, че точно заглавната творба, която е от вселената на Светлият боец не е точно моята бира (просто вкусово предпочитание - инак брутална, мега брутална история). В заключение ще спомена разказите, спечелили ме завинаги - "Да ти изям сърцето" (искам още за некроманта Хорбин Нунк, мамка му!!!), "Магазинът в Белвю" (Вратата се отвори и Бредбъри леко срещна Кинг, а това е писано още през 1994 - уау, уау, уау!) и "Зайчета и хвърчила" (също "старо-златна" история, заради която се разходих до читанка,за да си сваля и едноименната деЦка книга). А, имаше и малко мрачна поезия за финал на страховитото томче - преглътнах я като маслинката, напоена с мартини от дъното на чашата. ОТЛИЧЕН ПЕТ!!!
April 9, 2017
Ми... те ти изненада. То няма, няма и изведнъж като почне да има... :) Миналата година, ако си спомняте, Елена издаде Две луни - обемно и култово сборниче, което махаше глави, предизвикваше обилно слюноотделяне и патологично желание за още и още и още разкази от Нейно Величество Въргалия Дриймънд, Лени Кинг и т. н. И всеки нормален човек, като преживееше потреса от уникалната селекция разкази в "Луните", си викаше "Ем хубаво, ма сега кой знае кога ще видим нов сборник... я след пет години, я след десет...". Да, ама не. Ето ви приятната изненада. Нов сборник от Елена, под шапката на култовата "Колекция Дракус", в който е събран такъв потресаващ микс, че свят ще ви се завие. Сборник, който не те оставя да си почиваш. В началото е сложена една сравнително нова селекция "Хорърийки и щуротийки" - разкази, които сме имали честта да четем/слушаме на страниците на Писъци, 451 градуса по Бредбъри и ПО крилете на гарвана, както и на "Истории от някога" в софийския Бар Дак. Е, с малки изключения - "Тринадесетте черни котки", който Елена умно отказа да предостави за публикуване в един сборник, чийто "издател" не само че не плати хонорарче на авторите, ами дори се опита да ги изнуди да си купят книжлето, вместо от кумова срама да им даде поне по един авторски екземпляр (както правят цивилизованите хора в цивилизованите конкурси, ама това е друга тема). Вторият разказ дори е с посвещение на мен - оооо, мило :) Любимият ми е "Гризни ме тук и тук, и тук" :) Вторият раздел е "Старо, но златно" - честно, не златно, ами платинено трябваше да се казва... Тук са събрани чук след чук - "Дъвката" (личният ми фаворит :), "Те се спускат нощем от хълмовете" (версия 1.0, не тази от "Луните"!), "Магазинът в Белвю"... абе красота :) Третият раздел обаче хептен те оставя сащисан - поезия!!! Еми който си го може, го може. Наистина.
Като финално обобщение: "Белязани лебеди" е пълнокръвно и пълноценно меню с ордьовър, основно ястие и десерт, което ще ви остави сити... и жадни за още. А още ще има. Дай боже. Понеже за разлика от другите маргинали, нароили се в последно време, смучещи пикливи сюжетчета от омазнените си косици и отчаяно търсещи внимание за затлъстелите си провинциални псевдолитературни изсиръци, Елена Павлова е явление. И то от такава величина, която кара всеки неин разказ да действа като взрив в мозъка на четящия. Това са разкази, писани с душа, сърце, мозък и кръв (и с тънката усмивка на авторката :) . А не с гранясалата квазиисторическа лой на оригиналничещите свинчуги.
Като финално обобщение: "Белязани лебеди" е пълнокръвно и пълноценно меню с ордьовър, основно ястие и десерт, което ще ви остави сити... и жадни за още. А още ще има. Дай боже. Понеже за разлика от другите маргинали, нароили се в последно време, смучещи пикливи сюжетчета от омазнените си косици и отчаяно търсещи внимание за затлъстелите си провинциални псевдолитературни изсиръци, Елена Павлова е явление. И то от такава величина, която кара всеки неин разказ да действа като взрив в мозъка на четящия. Това са разкази, писани с душа, сърце, мозък и кръв (и с тънката усмивка на авторката :) . А не с гранясалата квазиисторическа лой на оригиналничещите свинчуги.
Read
April 5, 2017Понеже нищо покрай тази книга не се прави така, както е общоприето, ще взема да й напиша и ревю. Съзнателно не слагам оценка в звезди (нов почин за две и седемнайсета) - не защото не се е случвало да оценя собствените си книги с по три звездички например, а защото точно с тази съм прекалено ангажирана, за да я погледна обективно.
Но я прочетох - от кора до кора, за пореден път, сега вече на хартия. И съм склонна да й дам някъде между 4.5 и 5 звезди.
Половинката си взимам, защото тук можеше - и може би трябваше - да има още няколко разказа. Не толкова в хорър-секцията, където не влезе само "Шапките" (дългата версия), за сметка на вече публикувани в антологии, но любими - колкото заради ретро-секцията, върху която падна голямо мислене. Оттам отпадна първоначално планираната "Империя Земя" - новелата за политическото убийство на император Рудолф Хитлер, писана точно през 1989 г. и предвидила разпада на СССР и Югославия. Несъмнено си струваше да влязат и трите ултрадревни, награждавани на конкурси "Човекът, атомът и мирът" произведения: "Сейнджи", "Белите кръстове" и "Пъстри листа". Но... настоящият сборник не е разтегателен диван, в който може да се напъха всичко, а и - макар да е представен като "сбирток от разкази", той си има фокусни точки; образно казано: слънчев лъч и лупа, целта на които е да запалят пожар.
Сега, като прочетох книгата си - вече на хартия - мисля, че действително пали.
И с това затварям страницата, но не и албумчето със стари снимки: ред е на трилогията "Файър Лодж".
Но я прочетох - от кора до кора, за пореден път, сега вече на хартия. И съм склонна да й дам някъде между 4.5 и 5 звезди.
Половинката си взимам, защото тук можеше - и може би трябваше - да има още няколко разказа. Не толкова в хорър-секцията, където не влезе само "Шапките" (дългата версия), за сметка на вече публикувани в антологии, но любими - колкото заради ретро-секцията, върху която падна голямо мислене. Оттам отпадна първоначално планираната "Империя Земя" - новелата за политическото убийство на император Рудолф Хитлер, писана точно през 1989 г. и предвидила разпада на СССР и Югославия. Несъмнено си струваше да влязат и трите ултрадревни, награждавани на конкурси "Човекът, атомът и мирът" произведения: "Сейнджи", "Белите кръстове" и "Пъстри листа". Но... настоящият сборник не е разтегателен диван, в който може да се напъха всичко, а и - макар да е представен като "сбирток от разкази", той си има фокусни точки; образно казано: слънчев лъч и лупа, целта на които е да запалят пожар.
Сега, като прочетох книгата си - вече на хартия - мисля, че действително пали.
И с това затварям страницата, но не и албумчето със стари снимки: ред е на трилогията "Файър Лодж".
June 1, 2017
Изненадващо, познавам Елена Павлова повече като преводач, а не като автор. Ясно е, че тя е един от най-успешните писатели на... хм... остросюжетна (не я обичам тая дума) литература. Достатъчно е да се види броят на самостоятелните издания видели бял свят досега, а да не споменаваме участието в сборници, книгите-игри и т.н.
Два от разказите бях чел вече - "Хаджиконстантиновата Къща" (в страхотния хорър-сборник "Писъци) и "Старчето от първия етаж" ("451 градуса по Бредбъри"). Любими от сборника ми станаха:
"Да ти изям сърцето" (в съдържанието - "ЩЕ ти изям сърцето") - много добро, дано този симпатяга Хорбин Нунк се сдбие с още някоя история.
"Те се спускат нощем по хълмовете 1.0" - определено една от причините да искам да прочета и "Две луни", където ще намеря версия 2.0 :).
"Магазинът в Белвю" - като човек с две псета вкъщи, почувствах близък главния герой.
"Белязани лебеди" - сякаш най-силното произведение в сборника. Чувството за 'WTF???' след като го прочетох... То и сюжетът леко ми напомниха за Буковски (макар той да е по-хард).
Извод: струва си, даже много! Трява да се чете!
Два от разказите бях чел вече - "Хаджиконстантиновата Къща" (в страхотния хорър-сборник "Писъци) и "Старчето от първия етаж" ("451 градуса по Бредбъри"). Любими от сборника ми станаха:
"Да ти изям сърцето" (в съдържанието - "ЩЕ ти изям сърцето") - много добро, дано този симпатяга Хорбин Нунк се сдбие с още някоя история.
"Те се спускат нощем по хълмовете 1.0" - определено една от причините да искам да прочета и "Две луни", където ще намеря версия 2.0 :).
"Магазинът в Белвю" - като човек с две псета вкъщи, почувствах близък главния герой.
"Белязани лебеди" - сякаш най-силното произведение в сборника. Чувството за 'WTF???' след като го прочетох... То и сюжетът леко ми напомниха за Буковски (макар той да е по-хард).
Извод: струва си, даже много! Трява да се чете!
April 18, 2017
Ежегодните великденски обиколки на България с БДЖ тази година прекарах с две книги "Белязани Лебеди" и "Буик 8" на Стивън Кинг. Поредното гурме от Колекция Дракус "Лебеди по Еленски" бе дегустирано и читателските ми рецептори са супер изострени(чак не харесах срахотията на Кинг). Въпросната к��ижка е първият ми сериозен сблъсък с творческия гений на Елена. Shame on me!!!!! Единствения ми досегашен досег с нейното творчество бяха няколко рандъм книги-игри от преди 20 години(може би е време за препрочитане) и два разказа попадали в сборници на издателство Гаяна. Ето какво открих сред страниците на този сборник в джобен формат:
Една от любимите ми части в една книга е авторовото обръщение към неговите читатели. Този така характерен за книгите на Стивън Кинг похват не се използва много от авторите. Обикновено има кратки благодарности, но рядко позволяват читателя да надникне зад кулисите на едно произведение и да му разкрият мотивите и стремежите за написването на един текст. Елена е отделила доволно внимание на този елемент, дори започва книгата с АВТОРОВА РАЗДУМКА.
От тук нататък сборникът е разделен на три части.
Първата е от хорър разкази писани в последните години. Разказите които най-много ми допаднаха на мен лично бяха:
"Гризни ме тук и тук, и тук..." - Много оригинална като конструкция канибалска история ала Ханибал Лектър, написана с приятно чувство на хумор, нещо рядко срещано в жанра.
"Приковани към гроба" - Ърбан фентъзи история за симпатична некромантка и нейните премеждия, на която ми се прииска да прочета продължение.
"Хаджиконстантиновата къща" - Етно-страховита историйка за вампири(в конкретния случай - мори и мрави). Винаги се радвам на всеки успешен опит да се творят класически сюжети(без значение от жанра), които са ситуирани в нашенски сетинг. Имаме толкова музеи, гробници, къщи-музеи, и какви ли не древни места, в които витаят призраците на миналото, чиито истории някой трябва да разкаже.
Втората част е озаглавена СТАРО НО ЗЛАТНО. То не е златно ами платинено. Шест разказа, които тотално ми овяха главата. Докато ги четох неусетно се прехвърлих 20 години назад, когато се запознавах с творчеството на Кинг, докато се преструвах, че уча по математика. Този деведесетарски дух така присъщ и на шестте разказа издигат сборника на висоти достойни за световния книжен пазар. Определено бих прочел още произведения от златните (както сама си ги е озаглавила) години на Елена.
Тук попадат разкази като:
"Дъвката" - Мини научна дисертация на тема "История на дъвката" с лек хорър елемент и готин финал.
"Градинарят" - Кратък шедьовър, който влезе в сборника вдъхновен от творчеството на Едгър Алан По - "По крилете на Гарвана". Крими сюжет за един Градинар, който е невероятен професионалист както в хобито си, така и в професията.
"Те се спускат нощем от хълмовете" - "Понякога те се завръщат"на Кинг среща "Кожите на бащите" на Клайв Баркър.
Магазинът в Белвю - Любимото ми произведение в целия сборник. Пол и кучето му Шефът решават да презимуват в малкото градче Белвил. Пол се хваща на работа в необикновената местна бакалия, чакайки да настъпи времето да отвори Вратата... Произведение пропито с метафори и атмосфера, която слага Стайнбек в малкия си джоб.
Зайчета и хвърчила - Вещици, проклятие, масови убийства, малко крими, малко с вкус на Роалд Дал... въобще има си от всичко по малко - точно в правилните пропорции за да се превърне в литературен шедьовър.
Белязани лебеди - Най-обемното произведение в сборника. Новела, която със странната си структура, провокативните си теми и неподражаемия стил, в който е написана, не случайно се кичи с прозвището magnum opus на авторката. Разказва се за измисления бестселър хорър автор Ким Нюман и за това до колко произведенията на един автор са повлияни от собствения му живот.
Третия раздел в сборника е с хорър поезя. Аз обаче не разбирам от това изкуство и не се наемам да го анализирам.
Горещо препоръчвам този сборник. Обеден съм, че няма да съжалявате ако се престрашите да го зачетете. Просто е на умопомрачително високо ниво.
Една от любимите ми части в една книга е авторовото обръщение към неговите читатели. Този така характерен за книгите на Стивън Кинг похват не се използва много от авторите. Обикновено има кратки благодарности, но рядко позволяват читателя да надникне зад кулисите на едно произведение и да му разкрият мотивите и стремежите за написването на един текст. Елена е отделила доволно внимание на този елемент, дори започва книгата с АВТОРОВА РАЗДУМКА.
От тук нататък сборникът е разделен на три части.
Първата е от хорър разкази писани в последните години. Разказите които най-много ми допаднаха на мен лично бяха:
"Гризни ме тук и тук, и тук..." - Много оригинална като конструкция канибалска история ала Ханибал Лектър, написана с приятно чувство на хумор, нещо рядко срещано в жанра.
"Приковани към гроба" - Ърбан фентъзи история за симпатична некромантка и нейните премеждия, на която ми се прииска да прочета продължение.
"Хаджиконстантиновата къща" - Етно-страховита историйка за вампири(в конкретния случай - мори и мрави). Винаги се радвам на всеки успешен опит да се творят класически сюжети(без значение от жанра), които са ситуирани в нашенски сетинг. Имаме толкова музеи, гробници, къщи-музеи, и какви ли не древни места, в които витаят призраците на миналото, чиито истории някой трябва да разкаже.
Втората част е озаглавена СТАРО НО ЗЛАТНО. То не е златно ами платинено. Шест разказа, които тотално ми овяха главата. Докато ги четох неусетно се прехвърлих 20 години назад, когато се запознавах с творчеството на Кинг, докато се преструвах, че уча по математика. Този деведесетарски дух така присъщ и на шестте разказа издигат сборника на висоти достойни за световния книжен пазар. Определено бих прочел още произведения от златните (както сама си ги е озаглавила) години на Елена.
Тук попадат разкази като:
"Дъвката" - Мини научна дисертация на тема "История на дъвката" с лек хорър елемент и готин финал.
"Градинарят" - Кратък шедьовър, който влезе в сборника вдъхновен от творчеството на Едгър Алан По - "По крилете на Гарвана". Крими сюжет за един Градинар, който е невероятен професионалист както в хобито си, така и в професията.
"Те се спускат нощем от хълмовете" - "Понякога те се завръщат"на Кинг среща "Кожите на бащите" на Клайв Баркър.
Магазинът в Белвю - Любимото ми произведение в целия сборник. Пол и кучето му Шефът решават да презимуват в малкото градче Белвил. Пол се хваща на работа в необикновената местна бакалия, чакайки да настъпи времето да отвори Вратата... Произведение пропито с метафори и атмосфера, която слага Стайнбек в малкия си джоб.
Зайчета и хвърчила - Вещици, проклятие, масови убийства, малко крими, малко с вкус на Роалд Дал... въобще има си от всичко по малко - точно в правилните пропорции за да се превърне в литературен шедьовър.
Белязани лебеди - Най-обемното произведение в сборника. Новела, която със странната си структура, провокативните си теми и неподражаемия стил, в който е написана, не случайно се кичи с прозвището magnum opus на авторката. Разказва се за измисления бестселър хорър автор Ким Нюман и за това до колко произведенията на един автор са повлияни от собствения му живот.
Третия раздел в сборника е с хорър поезя. Аз обаче не разбирам от това изкуство и не се наемам да го анализирам.
Горещо препоръчвам този сборник. Обеден съм, че няма да съжалявате ако се престрашите да го зачетете. Просто е на умопомрачително високо ниво.
June 3, 2017
От време на време се опитвам да пиша. И изпитвам много сериозни трудности с поставянето на заглавия на текстовете си. Ето защо уважението и възхитата ми при срещане на някое особено сполучливо, граничи с еуфория.
"Белязани лебеди" е култово заглавие. Нарежда се плътно до "Лебедът умира след много лета" на Хъксли, която още не съм чел, но си купих само заради страхотното заглавие.
Какво имаме обаче отвъд заглавието?
Елена Павлова в най-удобната й писателска одежда. Сборник с разкази, колкото разнообразни, толкова и пришити един към друг с тънка артерийка, извираща от самото й сърце.
"Магазинът в Белвю" е абсолютният връх не само в книгата, но и изобщо като текст, писан от Павлова. Мисля си, че лесно се нарежда в топ 3 на съвременната българска литература. Толкова красиво написан, приличен на сън и обвит в мечтание за нещо едва достижимо, което пелената на тленността ни пречи да докоснем, че след прочитането му ми се наложи да затворя книгата, да избърша издайническите сълзи и за две седмици да оставя книгата настрана.
Споменах, че се опитвам да пиша. Когато прочета нещо подобно, разбирам как някои струни в литературата никога няма да успея да уцеля. И не завиждам. А преклонено поднасям на душата си, за да се храни.
Две седмици по-късно прочетох и "Зайчета и хвърчила". Другият ми фаворит в сборника. Вдъхновен от един от безсмъртните - Роалд Дал - разказът е наркоманско сънотворно за влюбени, елегантно касапска поздравителна картичка от паралелна реалност, микстура от най-любими кошмари, разтворени в сюжет за детска невинност и приказно насилие.
Поради ограниченото си разбиране за етера и придобитата ми хомофобия, титулният "Белязани лебеди" не успя да ми влезе, но вероятно аз и не се отворих достатъчно, за да му позволя. Въпреки това изглежда вълнуващ като наратив и може би някой ден, като се поотракам достатъчно, ще пробвам отново да проследя бруталните патила на разюзданата педофилска шайка.
"Белязани лебеди" е култово заглавие. Нарежда се плътно до "Лебедът умира след много лета" на Хъксли, която още не съм чел, но си купих само заради страхотното заглавие.
Какво имаме обаче отвъд заглавието?
Елена Павлова в най-удобната й писателска одежда. Сборник с разкази, колкото разнообразни, толкова и пришити един към друг с тънка артерийка, извираща от самото й сърце.
"Магазинът в Белвю" е абсолютният връх не само в книгата, но и изобщо като текст, писан от Павлова. Мисля си, че лесно се нарежда в топ 3 на съвременната българска литература. Толкова красиво написан, приличен на сън и обвит в мечтание за нещо едва достижимо, което пелената на тленността ни пречи да докоснем, че след прочитането му ми се наложи да затворя книгата, да избърша издайническите сълзи и за две седмици да оставя книгата настрана.
Споменах, че се опитвам да пиша. Когато прочета нещо подобно, разбирам как някои струни в литературата никога няма да успея да уцеля. И не завиждам. А преклонено поднасям на душата си, за да се храни.
Две седмици по-късно прочетох и "Зайчета и хвърчила". Другият ми фаворит в сборника. Вдъхновен от един от безсмъртните - Роалд Дал - разказът е наркоманско сънотворно за влюбени, елегантно касапска поздравителна картичка от паралелна реалност, микстура от най-любими кошмари, разтворени в сюжет за детска невинност и приказно насилие.
Поради ограниченото си разбиране за етера и придобитата ми хомофобия, титулният "Белязани лебеди" не успя да ми влезе, но вероятно аз и не се отворих достатъчно, за да му позволя. Въпреки това изглежда вълнуващ като наратив и може би някой ден, като се поотракам достатъчно, ще пробвам отново да проследя бруталните патила на разюзданата педофилска шайка.
July 21, 2017
Поредната прочетена книжка от Колекция "Дракус", поредното удоволствие за читателските ми сетива. :) Това е първият ми сблъсък със събрани произведения на Елена Павлова и определено няма да е последния. Книгата е разделена основно на три части - (Нови) Хорърийки и щуротийки - тук са събрани нови произведения на авторката, стабилни разкази със сериозен хорър оттенък, като най ми харесаха "Ще ти изям сърцето", "Тринайсет черни котки" и "Старчето от първия етаж".
Втората част на сборника е и най-любимата ми: В "Старо, но златно", се срещаме с ранни творби от Елена Павлова, които са без грешка, а тоталните ми фаворити станаха "Магазинът в Белвю" - разказ, в който сякаш Рей Бредбъри и Стивън Кинг бяха обединили сили - много топла и красива история, и "Зайчета и хвърчила", който съдържа както магически елементи, така и криминални и забавни. Едноименният "Белязани Лебеди" е епос без грам компромиси, с герои и свят без скрупули, но точно и в това е чара на произведението.
В третата част, кръстена "Делириум" се срещаме и с другата страна на Елена Павлова - поетическата - да си призная стихотворения писани в по-ранен период ми харесаха повече.
В заключение само бих казал браво на Елена Павлона за създаването на тези прекрасни творби и за издаването на книжката, която ще е безценно притежание за феновете на стойностната литература.
Втората част на сборника е и най-любимата ми: В "Старо, но златно", се срещаме с ранни творби от Елена Павлова, които са без грешка, а тоталните ми фаворити станаха "Магазинът в Белвю" - разказ, в който сякаш Рей Бредбъри и Стивън Кинг бяха обединили сили - много топла и красива история, и "Зайчета и хвърчила", който съдържа както магически елементи, така и криминални и забавни. Едноименният "Белязани Лебеди" е епос без грам компромиси, с герои и свят без скрупули, но точно и в това е чара на произведението.
В третата част, кръстена "Делириум" се срещаме и с другата страна на Елена Павлова - поетическата - да си призная стихотворения писани в по-ранен период ми харесаха повече.
В заключение само бих казал браво на Елена Павлона за създаването на тези прекрасни творби и за издаването на книжката, която ще е безценно притежание за феновете на стойностната литература.
July 4, 2017
Елена Павлова - "Белязани лебеди"
От април й се канех на тази книга. И преди два дни най-сетне й дойде редът.
До този момент "познавах" Елена Павлова само като чудесен преводач. Знаех, че пише, но не бях чела нейни творби. "Лебедите..." бяха шансът ми да го направя. И май нарочно отлагах - имах предчувствие, че тази книга ще се окаже в категорията "трудни за оставяне" и исках да имам време.
Е, оказах се права.
Напоследък гледам да не описвам книги с определения от рода на "грабваща", обаче тази книга ме хвана. Още от първия разказ, дори още само от заглавията на разказите. А когато зачетох, вече нямаше спиране. Заживях с тези разкази, заживях в тях, почувствах ги, "видях" ги. И ако следях на коя страница съм и колко още ми остават, то беше не за друго, а защото исках да има още и още, и едновременно исках и не исках да стигна до края.
Няма да правя отделен анализ на всеки разказ. Не ми е това целта, пък и направя ли го, все някъде ще издам някоя подробност, която може да развали кефа от четенето на бъдещите читатели - а се надявам те да са много, защото книгата категорично го заслужава.
И все пак.
Всичко има в тези разкази. И малко мистика, и малко магия, и много хумор. Те са едновременно забавни, увличащи, стряскащи и мъничко тъжни. Още първият ми каза: "Това е твоята книга", "Тринайсет черни котки" потвърди това убеждение", Гризни ме тук и тук, и тук" ми беше забавен по някакъв зловещ начин /или забавен в своята зловещост - да, знам, че няма такава дума, измислих си я/, "Зайчета и хвърчила" ще ме накара да препрочета Роалд Дал, а "Магазинът в Белвю"... ех, магазинът В Белвю... този разказ е безспорно, категорично и за вечни времена най-най-най-любимият ми в целия сборник. Магия, носталгия, прекрачване "оттатък", отвъд Вратата - където и да води тя. "Ние тук имаме всичко!" - това е девизът на магазина. И когато чете тази история, човек се чувства така, сякаш участва в нея, сякаш този магазин наистина го има, и всеки от нас може да влезе там и да открие изгубеното си детство. Четях и си представях за какво ще попитам, като /не "ако", а "като" вляза там - и изведнъж осъзнах, че каквото и да поискам, там ще го има...
Едноименната повест - или новела, или каквото там е правилното название "Белязани лебеди" - ми въздейства изключително силно.
Нейното действие може и да се развива в измислено време, на място, което не се намира на Земята, но тя е земна. Истинска. Реалистична. И тъжна в своята реалистичност. Ким и Марк, Стив и Жана са герои, които трудно се забравят. И на които не можеш да не съчувстваш, дори когато вършат не дотам добри неща. Четеш и ти се иска за всички тях да има добър край - и в същото време знаеш, че няма как, няма как да го получат.
Няколкото стихотворения в края наистина бяха "черешката на тортата". Зрели, прекрасни, въздействащи. Прекрасен завършек на сборника. Благодаря! Радвам се, че имах удоволствието да прочета тази книга.
От април й се канех на тази книга. И преди два дни най-сетне й дойде редът.
До този момент "познавах" Елена Павлова само като чудесен преводач. Знаех, че пише, но не бях чела нейни творби. "Лебедите..." бяха шансът ми да го направя. И май нарочно отлагах - имах предчувствие, че тази книга ще се окаже в категорията "трудни за оставяне" и исках да имам време.
Е, оказах се права.
Напоследък гледам да не описвам книги с определения от рода на "грабваща", обаче тази книга ме хвана. Още от първия разказ, дори още само от заглавията на разказите. А когато зачетох, вече нямаше спиране. Заживях с тези разкази, заживях в тях, почувствах ги, "видях" ги. И ако следях на коя страница съм и колко още ми остават, то беше не за друго, а защото исках да има още и още, и едновременно исках и не исках да стигна до края.
Няма да правя отделен анализ на всеки разказ. Не ми е това целта, пък и направя ли го, все някъде ще издам някоя подробност, която може да развали кефа от четенето на бъдещите читатели - а се надявам те да са много, защото книгата категорично го заслужава.
И все пак.
Всичко има в тези разкази. И малко мистика, и малко магия, и много хумор. Те са едновременно забавни, увличащи, стряскащи и мъничко тъжни. Още първият ми каза: "Това е твоята книга", "Тринайсет черни котки" потвърди това убеждение", Гризни ме тук и тук, и тук" ми беше забавен по някакъв зловещ начин /или забавен в своята зловещост - да, знам, че няма такава дума, измислих си я/, "Зайчета и хвърчила" ще ме накара да препрочета Роалд Дал, а "Магазинът в Белвю"... ех, магазинът В Белвю... този разказ е безспорно, категорично и за вечни времена най-най-най-любимият ми в целия сборник. Магия, носталгия, прекрачване "оттатък", отвъд Вратата - където и да води тя. "Ние тук имаме всичко!" - това е девизът на магазина. И когато чете тази история, човек се чувства така, сякаш участва в нея, сякаш този магазин наистина го има, и всеки от нас може да влезе там и да открие изгубеното си детство. Четях и си представях за какво ще попитам, като /не "ако", а "като" вляза там - и изведнъж осъзнах, че каквото и да поискам, там ще го има...
Едноименната повест - или новела, или каквото там е правилното название "Белязани лебеди" - ми въздейства изключително силно.
Нейното действие може и да се развива в измислено време, на място, което не се намира на Земята, но тя е земна. Истинска. Реалистична. И тъжна в своята реалистичност. Ким и Марк, Стив и Жана са герои, които трудно се забравят. И на които не можеш да не съчувстваш, дори когато вършат не дотам добри неща. Четеш и ти се иска за всички тях да има добър край - и в същото време знаеш, че няма как, няма как да го получат.
Няколкото стихотворения в края наистина бяха "черешката на тортата". Зрели, прекрасни, въздействащи. Прекрасен завършек на сборника. Благодаря! Радвам се, че имах удоволствието да прочета тази книга.
October 20, 2023
Когато Елена Павлова каза, че подготвя сборник с по-хард разкази, си казах, е това трябва да се види. Хората, които ме познават, знаят, че не съм особен почитател на жанровата литература, но всяка среща с Елена ми носи наслада.
За едно нещо обаче не мога да се съглася с нея. Тези разкази не са по-хард. Напротив, на мен ти ми донесоха дори някаква доза романтика и някакъв вид носталгия. Дали защото много от тях тя е писала,когато както казва сама е била „глупаво варненско тийнче, губещо девствеността си, невинността си, вярата си във възрастните и много други неща” или защото книгата е книга с кауза, но определено този сборник ме грабна.
Тук можем да открием няколко разказа, които присъстват и в „Две луни”, но тук са нешлифовани, леко грапави и вероятно затова ми допадат толкова. Има и нови „щуротийки”, както ги нарича тя. Бях изненадана да видя и поезия и вече знам, става ли дума за Елена, всичко е възможно.
Естествено , имам си фаворит и тук. „Магазинът в Белвю” ме докосна, почувствах го и честно казано видях и Елена в друга светлина. Този разказ е най-романтичния в сборника, а може й изобщо от всички, което е писала тя.
За едно нещо обаче не мога да се съглася с нея. Тези разкази не са по-хард. Напротив, на мен ти ми донесоха дори някаква доза романтика и някакъв вид носталгия. Дали защото много от тях тя е писала,когато както казва сама е била „глупаво варненско тийнче, губещо девствеността си, невинността си, вярата си във възрастните и много други неща” или защото книгата е книга с кауза, но определено този сборник ме грабна.
Тук можем да открием няколко разказа, които присъстват и в „Две луни”, но тук са нешлифовани, леко грапави и вероятно затова ми допадат толкова. Има и нови „щуротийки”, както ги нарича тя. Бях изненадана да видя и поезия и вече знам, става ли дума за Елена, всичко е възможно.
Естествено , имам си фаворит и тук. „Магазинът в Белвю” ме докосна, почувствах го и честно казано видях и Елена в друга светлина. Този разказ е най-романтичния в сборника, а може й изобщо от всички, което е писала тя.
March 31, 2017
Ако сте се зарекли да режете по един пръст от ръката си при всяка среща с добър разказ от български автор, защото сте предубедени, че няма такива или са твърде малко, сега му е времето да се откажете от думите си – тук ще се наложи да режете от китките…
June 14, 2017
Светът на ужаса:
Сборникът "Белязани лебеди" на Елена Павлова е поредната качествена книга на Колекция Дракус от издателство Гаяна, на която с удоволствия ще направя ревю. Просто красота! Това си казвах наум, докато четях тези чудесни разкази, впусках се в различните истории и съпреживявах съдбите на героите. Елена Павлова пише от отдавна и професионализмът й се чувства ярко от начина, по който поднася творбите си, от заглавието, корицата и редакцията на книгата. Просто колкото и да търся, не мога да намеря забележка.
Книгата е разделена на три раздела:
1. (Нови) хоръририйки и щуротийки - това са по-нови хорър-разкази на Елена. Тук ужасът и хуморът вървят ръка за ръка. Ето по няколко думи за разказите:
Слънчево с мечове - момче и момиче, младоженци, застанали пред църквата, позират на фотографа. През това време на близката пейка седи дрипава жена, която им казва нещо странно.
Ще ти изям сърцето - ужасяващ разказ, написан в съавторство с Панайот Йотов. Некромантът Хорбин Нунк влиза в кръчмата "Зелената котана" със странно предложение.
Приковани към гроба - "Станете" ООД е дружество, което се занимава с вдигане на мъртвите от гробовете им.
Тринайсет черни котки - главната героиня решава да отмъсти на възрастния си съсед Дечо - педофил, който я обладал като малка. За отмъщението си тя използва тринадесет черни котки.
Гризни ме тук, и тук, и тук - интересна история за една кухненска рецепта... по канибалски.
Старчето от първия етаж - любимият ми разказ в раздела. Разхайтените младежи Тони, Бухала и Симо решават да влязат през терасата в апартамента на странен старец, живеещ на първия етаж, за да откраднат каквото могат. Обаче при влизането те се сблъскват с неочаквано препятствие.
Хаджиконстантиновата къща - разказ с много екшън и страховити моменти, който го има и в сборникът "Писъци".
2. Старо, но златно - тук направо се размазах от удоволствие! Докато в предишния раздел стилът бе ироничен, някак хумористичен и леко несериозен (в добрия смисъл на думата), тук стилът е адски сериозен и абсолютно професионален. Четейки историите имах чувството, че чета някой от световните класици. Аплодисменти!
Дъвката - тук главният герой е вманиачен по дъвките. Интересен разказ от който извират сладникави спомени по миналото.
Градинарят - уникален хорър разказ, вдъхновен от По. Красива къща с още по-красива градина. И един странен градинар, който има история за всяко свое растение.
Те се спускат нощем по хълмовете - това е оригиналният разказ от сборника "Ласката на мрака". Забележете само как започва: "Те се спускат нощем по хълмовете и когато дойдат, можеш само да пищиш...".
Магазинът в Белвю - много добър разказ, който не ме оставяше нито за миг. Търсейки работа и квартира, Пол спира пред малък магазин, където веднага го наемат на работа и му дават квартира - на него и на кучето му. Постепенно с изненада разбира, че тук се продава абсолютно всичко. И че задната врата води към странно място...
Зайчета и хвърчила - любимата ми творба в сборника. Първият път, когато видях заглавието, си помислих, че разказът е несериозен. Обаче се оказа, че изобщо не е така. Отличен хорър-разказ, където мистерията и ужасът вървят в невероятен синхрон. Множество деца умират при странни обстоятелства, когато четат детската книжка "Зайчета и хвърчила". Разследването е поверено на авторът на книгата Норман Макгайвър, който постепенно достига до страховито откритие.
Белязани лебеди - изключителна творба, мининовела, която е епилогът на сборника. Младата репортерка Джен взема интервю от писателя Ким Нюман и приятелите му Марк и Стив, в което те разказват за тежкото си детство и затова как съдбата ги е събрала. Едно произведение за ценители на добрата литература.
3. Делириум - това е разделът, в който са събрани стиховете и стихотворенията на авторката. Аз обичам да чета поезия и се зарадва, че я има в сборника. Стиховете също са доста добри и придават непоправим колорит на сборника.
Сборникът "Белязани лебеди" на Елена Павлова е поредната качествена книга на Колекция Дракус от издателство Гаяна, на която с удоволствия ще направя ревю. Просто красота! Това си казвах наум, докато четях тези чудесни разкази, впусках се в различните истории и съпреживявах съдбите на героите. Елена Павлова пише от отдавна и професионализмът й се чувства ярко от начина, по който поднася творбите си, от заглавието, корицата и редакцията на книгата. Просто колкото и да търся, не мога да намеря забележка.
Книгата е разделена на три раздела:
1. (Нови) хоръририйки и щуротийки - това са по-нови хорър-разкази на Елена. Тук ужасът и хуморът вървят ръка за ръка. Ето по няколко думи за разказите:
Слънчево с мечове - момче и момиче, младоженци, застанали пред църквата, позират на фотографа. През това време на близката пейка седи дрипава жена, която им казва нещо странно.
Ще ти изям сърцето - ужасяващ разказ, написан в съавторство с Панайот Йотов. Некромантът Хорбин Нунк влиза в кръчмата "Зелената котана" със странно предложение.
Приковани към гроба - "Станете" ООД е дружество, което се занимава с вдигане на мъртвите от гробовете им.
Тринайсет черни котки - главната героиня решава да отмъсти на възрастния си съсед Дечо - педофил, който я обладал като малка. За отмъщението си тя използва тринадесет черни котки.
Гризни ме тук, и тук, и тук - интересна история за една кухненска рецепта... по канибалски.
Старчето от първия етаж - любимият ми разказ в раздела. Разхайтените младежи Тони, Бухала и Симо решават да влязат през терасата в апартамента на странен старец, живеещ на първия етаж, за да откраднат каквото могат. Обаче при влизането те се сблъскват с неочаквано препятствие.
Хаджиконстантиновата къща - разказ с много екшън и страховити моменти, който го има и в сборникът "Писъци".
2. Старо, но златно - тук направо се размазах от удоволствие! Докато в предишния раздел стилът бе ироничен, някак хумористичен и леко несериозен (в добрия смисъл на думата), тук стилът е адски сериозен и абсолютно професионален. Четейки историите имах чувството, че чета някой от световните класици. Аплодисменти!
Дъвката - тук главният герой е вманиачен по дъвките. Интересен разказ от който извират сладникави спомени по миналото.
Градинарят - уникален хорър разказ, вдъхновен от По. Красива къща с още по-красива градина. И един странен градинар, който има история за всяко свое растение.
Те се спускат нощем по хълмовете - това е оригиналният разказ от сборника "Ласката на мрака". Забележете само как започва: "Те се спускат нощем по хълмовете и когато дойдат, можеш само да пищиш...".
Магазинът в Белвю - много добър разказ, който не ме оставяше нито за миг. Търсейки работа и квартира, Пол спира пред малък магазин, където веднага го наемат на работа и му дават квартира - на него и на кучето му. Постепенно с изненада разбира, че тук се продава абсолютно всичко. И че задната врата води към странно място...
Зайчета и хвърчила - любимата ми творба в сборника. Първият път, когато видях заглавието, си помислих, че разказът е несериозен. Обаче се оказа, че изобщо не е така. Отличен хорър-разказ, където мистерията и ужасът вървят в невероятен синхрон. Множество деца умират при странни обстоятелства, когато четат детската книжка "Зайчета и хвърчила". Разследването е поверено на авторът на книгата Норман Макгайвър, който постепенно достига до страховито откритие.
Белязани лебеди - изключителна творба, мининовела, която е епилогът на сборника. Младата репортерка Джен взема интервю от писателя Ким Нюман и приятелите му Марк и Стив, в което те разказват за тежкото си детство и затова как съдбата ги е събрала. Едно произведение за ценители на добрата литература.
3. Делириум - това е разделът, в който са събрани стиховете и стихотворенията на авторката. Аз обичам да чета поезия и се зарадва, че я има в сборника. Стиховете също са доста добри и придават непоправим колорит на сборника.
August 15, 2017
Смазващо добър сборник.
Когато казах, че „Две луни” може да бъде изместен само от нещо друго на Елена даже не смеех да мечтая, че ще е нещо толкова добро. С един кървав шамар „Белязани лебеди” влезе в личния ми топ 3 произведения от родни автори. Малкият зъл близнак на „Луните” е всичко, което трябва да е един сборник – внимателна и целева подборка, единнен дух, преминаващ през всички произведения и прозиращо през страниците удоволствие от написаното.
1. Хорърийки-щуротийки – нови разкази, предлагащи богата и питателна трапеза за любителите на силни усещания.
Слънчево с мечове – Сватбен обяд, подправен с мечти и показващ среден пръст на злободневното.
Ще ти изям сърцето – Мрачен магичен ордьовър, сервиран в стара каменна странноприемница.
Приковани към гроба – Гореща солена напитка, за да възбуди апетита за основното ястие.
Тринайсет черни котки – Отмъщението е студен десерт, който се сервира с котешка грация.
Гризни ме тук, и тук, и тук – А основното ястие е високопротеиново и се консумира със съмишленици.
Старчето от първия етаж - То пък обича да си лови само дивеча.
Хаджиконстантиновата къща – Предлага кетеринг за постоянните си обитатели.
2. Старо но златно – Разкошна подборка от любими на Елена разкази, писани през годините. В този раздел е съсредоточена силата на сборника. Разкази писани с любов и работени с години.
Дъвката - Носталгията по детството може да се превърне в мания с неочаквани психосоматични последствия. Забавен и същевремено изправящ косата.
Градинарят – Градинарството е хоби, което изисква внимание към детайла, особено балансирането на торовете.
Те се спускат нощем от хълмовете – Първата версия на разказа, чието братче се е наместило в „Две луни”. Прекрасна илюстрация как едим разказ може да се превъплати в различни тела. Карате да осъзнаеш, че светът в който се развива действието няма чак такова голямо значение, когато идеята е бомба. „Те се спускат нощем от хълмовете и когато дойдат, можеш само да пищиш.” Нямам какво повече да кажа.
Магазинът в Белвю – Разкошна история, миришеща на есен и носталгия. В магазина в Белвю има всичко, а вратата му се отваря към лятото.
Зайчета и хвърчила – Би си заслужавало, дори само защото ме накара да прочета „Вещиците” на Роалд Дал. Обаче си заслужава от всякъде. Приказна история, която таи в себе си толкова първичен страх, че детето в мен изстина, докато я четях.
Белязани лебеди – Флагманът на сборника. Мръсна пълна с насилие история за приятелство, любов и как жаждата за живот преобръща страданието в изкуство. Няма измъкване от ятото.
3. Делириум – Поезия, събирана през годините. Хронологичната подредба на стиховете разкрива за авторката повече от всичките и разкази. Едно по едно, римуваните парчета емоция показват танца на един живот с всичките му пикове и спадове. Чудесна финална точка цялата книга.
Когато казах, че „Две луни” може да бъде изместен само от нещо друго на Елена даже не смеех да мечтая, че ще е нещо толкова добро. С един кървав шамар „Белязани лебеди” влезе в личния ми топ 3 произведения от родни автори. Малкият зъл близнак на „Луните” е всичко, което трябва да е един сборник – внимателна и целева подборка, единнен дух, преминаващ през всички произведения и прозиращо през страниците удоволствие от написаното.
1. Хорърийки-щуротийки – нови разкази, предлагащи богата и питателна трапеза за любителите на силни усещания.
Слънчево с мечове – Сватбен обяд, подправен с мечти и показващ среден пръст на злободневното.
Ще ти изям сърцето – Мрачен магичен ордьовър, сервиран в стара каменна странноприемница.
Приковани към гроба – Гореща солена напитка, за да възбуди апетита за основното ястие.
Тринайсет черни котки – Отмъщението е студен десерт, който се сервира с котешка грация.
Гризни ме тук, и тук, и тук – А основното ястие е високопротеиново и се консумира със съмишленици.
Старчето от първия етаж - То пък обича да си лови само дивеча.
Хаджиконстантиновата къща – Предлага кетеринг за постоянните си обитатели.
2. Старо но златно – Разкошна подборка от любими на Елена разкази, писани през годините. В този раздел е съсредоточена силата на сборника. Разкази писани с любов и работени с години.
Дъвката - Носталгията по детството може да се превърне в мания с неочаквани психосоматични последствия. Забавен и същевремено изправящ косата.
Градинарят – Градинарството е хоби, което изисква внимание към детайла, особено балансирането на торовете.
Те се спускат нощем от хълмовете – Първата версия на разказа, чието братче се е наместило в „Две луни”. Прекрасна илюстрация как едим разказ може да се превъплати в различни тела. Карате да осъзнаеш, че светът в който се развива действието няма чак такова голямо значение, когато идеята е бомба. „Те се спускат нощем от хълмовете и когато дойдат, можеш само да пищиш.” Нямам какво повече да кажа.
Магазинът в Белвю – Разкошна история, миришеща на есен и носталгия. В магазина в Белвю има всичко, а вратата му се отваря към лятото.
Зайчета и хвърчила – Би си заслужавало, дори само защото ме накара да прочета „Вещиците” на Роалд Дал. Обаче си заслужава от всякъде. Приказна история, която таи в себе си толкова първичен страх, че детето в мен изстина, докато я четях.
Белязани лебеди – Флагманът на сборника. Мръсна пълна с насилие история за приятелство, любов и как жаждата за живот преобръща страданието в изкуство. Няма измъкване от ятото.
3. Делириум – Поезия, събирана през годините. Хронологичната подредба на стиховете разкрива за авторката повече от всичките и разкази. Едно по едно, римуваните парчета емоция показват танца на един живот с всичките му пикове и спадове. Чудесна финална точка цялата книга.
June 1, 2017
Безупречен сборник. Смело мога да кажа, че лебедите се превърнаха в една от най-любимите ми книги. Особено любим за мен е раздела със стари, но златни разкази, където "Магазинът в Белвю" и "Зайчета и хвърчила" направо ми "счупиха" зъбите. Имайки предвид, че израстнах с книгите-игри на Ели, и най-вече ги обожавах, не вярвах, че някога ще имам възможността да прочета още нещо от нейното творчество от този период. Може би това е голямата причина най-много да харесам гореспоменатият раздел. Огромен поклон пред авторката.
May 19, 2017
Изключителна книга, точно както и очаквах от Елена. Честно казано, не мога да определя любим разказ - допаднаха ми толкова много творби: и титулната повест, и "Приковани към гроба", "Слънчево с мечове", "Гризни ме", "Дъвката", "Градинарят", "Зайчета и хвърчила", "Магазинът в Белвю", и още... Ако трябва да сравнявам този сборник с "Две луни", не мога да кажа, че единият е по-добър от другия - и двата са на ненормална висота. "Луните" е перфектно издържан във всяко едно отношение, ала от "Лебедите" пък лъха една сурова сила, чиста, неподправена енергия и приятни спомен по отминали времена.
А, искате да ви препоръчам, да ви насоча? Вижте, "Две луни" и "Белязани лебеди" струват заедно точно 30 левчета. 30 сребърника, които могат да продадат душата ви... Или да я спасят.
По ваш избор. Нееднократно.
Просто ги купете, и прочетете. Ще обогатите не само библиотеката си, но и сърцето си.
А, искате да ви препоръчам, да ви насоча? Вижте, "Две луни" и "Белязани лебеди" струват заедно точно 30 левчета. 30 сребърника, които могат да продадат душата ви... Или да я спасят.
По ваш избор. Нееднократно.
Просто ги купете, и прочетете. Ще обогатите не само библиотеката си, но и сърцето си.
April 25, 2017
Елена Павлова не си поплюва в “Белязани лебеди”: http://knigolandia.info/book-review/b...
Истината е, че още на половината на сборника започнах да се усещам, че ми харесва с една идея повече от “Две луни”. Тук не са огризките, не са остатъците, които са отпаднали при подбора за другия сборник. Тук са нешлифованите, грубовати истории, в които Елена не се е спирала с мисълта, че някой ще чете това, което пише, а се е вихрела с див кикот в главата си. Представям си я как навън се е вихрела буря (с която тя няма почти нищо общо), кучетата вият (с това има повече), а под ръцете ѝ проблясват малки светкавички, докато излива поредния разказ (и особено оня с изяждането на сърцата и отмъщението, което се сервира студено). И ми става готино, че я познавам и имам шанса да работя с човек, на когото съм се възхищавал от дете.
Gaiana book&art studio
http://knigolandia.info/book-review/b...
Истината е, че още на половината на сборника започнах да се усещам, че ми харесва с една идея повече от “Две луни”. Тук не са огризките, не са остатъците, които са отпаднали при подбора за другия сборник. Тук са нешлифованите, грубовати истории, в които Елена не се е спирала с мисълта, че някой ще чете това, което пише, а се е вихрела с див кикот в главата си. Представям си я как навън се е вихрела буря (с която тя няма почти нищо общо), кучетата вият (с това има повече), а под ръцете ѝ проблясват малки светкавички, докато излива поредния разказ (и особено оня с изяждането на сърцата и отмъщението, което се сервира студено). И ми става готино, че я познавам и имам шанса да работя с човек, на когото съм се възхищавал от дете.
Gaiana book&art studio
http://knigolandia.info/book-review/b...
November 1, 2017
Най ми харесаха:
- „Станете“ ООД: Приковани към гроба“
- „Тринайсет черни котки“
(Разликата в гъстотата на стила между новите и старите текстове е от земята до небето.)
– поезията – почерпете се и вие:
- „Станете“ ООД: Приковани към гроба“
- „Тринайсет черни котки“
(Разликата в гъстотата на стила между новите и старите текстове е от земята до небето.)
– поезията – почерпете се и вие:
Само химия
Вчера мъдър, но тъжен човек най-сериозно ми каза:
Любовта е объркан хормон. Болест е със метастази.
Прав си, така е, приятелю. Топка камък и прах е Луната.
И звездите са огън и газ. Хаш две о и конденз е мъглата.
Мръсен въздух ни прави залеза, просто много вода е морето.
Резултат от най-пошла рефракция е дори и цветът на небето.
И творим от повреден синапс, а гласът се създава от струни.
Грам магия отсъства в живота — само химия е помежду ни.
Любовта е объркан хормон, вчера тъжен човекът ми каза.
Та това е добра новина: то важи и за омразата!
October 10, 2017
Въпреки закъснението да се сдобия със сборника (изцяло по моя вина), изгълтах с удоволствие и наслада всички разкази. Умелото перо на професионалист и мощните идеи на Елена будят само възхита у мен, но най-любими и оставили ме с отворена уста са разказите "Магазинът в Белвю" (колко ми се иска да е роман и да не свършва), "Зайчета и хвърчила" с разкошната и благодатна идея и "Те се спускат нощем от хълмовете". Някои от разказите бях вече чел в други сборници и антологии, което не намали удоволствието от препрочитането им. Елена е такава сила и неуморен творец, че бих казал е истинско богатство за българската култура и литература. Още си търся главата, защото е отвята и някъде далеч се търкаля. Все едно урагана Катрин мина през мен.
February 6, 2018
Сборник от мрак и мистерии
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
От време на време подхващам някой сборник с хорър разкази и се потапям сред черните краски на живота. Измислени, вдъхновени… Всеки си дава сметка, че светът е шарен и хората не са само цветя, които можеш да помиришеш и да дариш с усмивка, защото така би ти станало приятно. Има неща, които не се приемат лесно и затова е най-сигурно да ги затвориш на тайно място в съзнанието си и да се опиташ да ги забравиш. Каква наглост е обаче някой писател да започне да се рови именно в тези отпадни реалности, за да твори изкуство! Страхът се връща и те обзема постепенно, докато не започнеш да трепериш неудържимо. Мракът се излива от тайното място като повръщано и те кара да се давиш в собствените си мръсни фантазии. А най-страшното е, че всичко това си е твое притежание, колкото и да се самоубеждаваш в обратното. Просто трябва да знаеш, че и щастието е поредната извратена фантазия, буквално произведена от краткотраен хормонален баланс – измама на природата, която цели да ни остави живи още известно време, докато създадем новото поколение. И докато се чудите защо ви споделям това, хвърлете един обстоен поглед на фейсбук профилите си, за да разберете, че всички се самоубеждаваме в нещо, което никога не е съществувало в чист вид. Но е истина, че можем да живеем във фантазия и се стремим тя да е съвършена, да ни определя в най-голяма степен, защото алтернативата е безсмислието.
„Белязани лебеди“ („Гаяна“, 2017) е като грубо изковано злато, сборник от „хвърчеливи“ фантазии за ума, които хитроумно те подлагат на изпитание – нещо като тест за пригодност: ще станеш ли „по-мръсен“, ако омърсиш съзнанието си с тъмнина.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
От време на време подхващам някой сборник с хорър разкази и се потапям сред черните краски на живота. Измислени, вдъхновени… Всеки си дава сметка, че светът е шарен и хората не са само цветя, които можеш да помиришеш и да дариш с усмивка, защото така би ти станало приятно. Има неща, които не се приемат лесно и затова е най-сигурно да ги затвориш на тайно място в съзнанието си и да се опиташ да ги забравиш. Каква наглост е обаче някой писател да започне да се рови именно в тези отпадни реалности, за да твори изкуство! Страхът се връща и те обзема постепенно, докато не започнеш да трепериш неудържимо. Мракът се излива от тайното място като повръщано и те кара да се давиш в собствените си мръсни фантазии. А най-страшното е, че всичко това си е твое притежание, колкото и да се самоубеждаваш в обратното. Просто трябва да знаеш, че и щастието е поредната извратена фантазия, буквално произведена от краткотраен хормонален баланс – измама на природата, която цели да ни остави живи още известно време, докато създадем новото поколение. И докато се чудите защо ви споделям това, хвърлете един обстоен поглед на фейсбук профилите си, за да разберете, че всички се самоубеждаваме в нещо, което никога не е съществувало в чист вид. Но е истина, че можем да живеем във фантазия и се стремим тя да е съвършена, да ни определя в най-голяма степен, защото алтернативата е безсмислието.
„Белязани лебеди“ („Гаяна“, 2017) е като грубо изковано злато, сборник от „хвърчеливи“ фантазии за ума, които хитроумно те подлагат на изпитание – нещо като тест за пригодност: ще станеш ли „по-мръсен“, ако омърсиш съзнанието си с тъмнина.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/201...)
November 27, 2017
Това е разнородна книга с кратки разкази, една новела и шепа стихотворения. Докато стихотворенията, с изключение на "Само химия" не са по мой вкус, разказите ��а божествени. Такава атмосфера, такива изписани описания, такива запомнящи се герои, че не мога да избера един или два за по-подробен анализ. Тази книга ще се чете отново и отново.
May 20, 2017
Елена Павлова е майстор от световна величина и в "Белязани лебеди" го потвърждава.
December 2, 2017
В гимназията, а и след това, бях голяма фенка на Стивън Кинг. Елена Павлова ми припомни защо.
Ако трябва да опиша с една дума повечето разкази в този сборник, то тя е брутални. Или може би, брутално безпардонни. И като стил, и като сюжети, и като цялостно усещане и атмосфера. Началото е ударно, краят е неочакван, а средата те оставя без дъх. След развръзката ��есто се връщах назад да осмисля определени детайли, изведнъж придобили значение. Това е любимият ми вид проза – когато един прочит не стига и имаш нужда да повториш и потретиш, за да сглобиш цялостната картина. Защото по пътя си бил толкова увлечен от напрежението, че не си се вгледал достатъчно в дреболийките – а е трябвало.
Колкото до едноименната новела – тя е водовъртеж: от случки, персонажи, емоции... Историите на тримата главни герои се преплитат и прескачат, въвличайки читателя дълбоко в един свят на преобърнати ценности и извратено правосъдие, в който творческият импулс и поривът към (само)унищожение вървят ръка за ръка. Мрачен, болезнено жесток сюжет, който ме люшкаше между погнусата, потреса и състраданието, и задълго ме остави с горчив вкус в устата. Струва си да се прочете... но за да го оцениш подобаващо, трябва да си в подходящо разположение на духа. Мен ме свари малко неподготвена.
Ако трябва да опиша с една дума повечето разкази в този сборник, то тя е брутални. Или може би, брутално безпардонни. И като стил, и като сюжети, и като цялостно усещане и атмосфера. Началото е ударно, краят е неочакван, а средата те оставя без дъх. След развръзката ��есто се връщах назад да осмисля определени детайли, изведнъж придобили значение. Това е любимият ми вид проза – когато един прочит не стига и имаш нужда да повториш и потретиш, за да сглобиш цялостната картина. Защото по пътя си бил толкова увлечен от напрежението, че не си се вгледал достатъчно в дреболийките – а е трябвало.
Колкото до едноименната новела – тя е водовъртеж: от случки, персонажи, емоции... Историите на тримата главни герои се преплитат и прескачат, въвличайки читателя дълбоко в един свят на преобърнати ценности и извратено правосъдие, в който творческият импулс и поривът към (само)унищожение вървят ръка за ръка. Мрачен, болезнено жесток сюжет, който ме люшкаше между погнусата, потреса и състраданието, и задълго ме остави с горчив вкус в устата. Струва си да се прочете... но за да го оцениш подобаващо, трябва да си в подходящо разположение на духа. Мен ме свари малко неподготвена.
May 15, 2017
Каквото и да кажа ще е малко. Просто четете. Сборника си заслужава от кора до кора. За добро или лошо ще останете "белязани", а измъкване от ятото няма.
August 20, 2017
"Белязани Лебеди" - започна прилично, свърши епично. Поздравления!
http://citadelata.com/%D0%B1%D0%B5%D0...
http://citadelata.com/%D0%B1%D0%B5%D0...
Read
August 17, 2017"Мога да пиша във всякакъв стил, но когато няма друго задание пиша хорър" ми каза някога Елена Павлова, докато беше още Afala.
От книгата те блъсва огромен и неподправен талант, но реално, ообено сравнена с "Две луни", това са по-скоро наброски и упражнения по стил. Какъв стил само, обаче!
От книгата те блъсва огромен и неподправен талант, но реално, ообено сравнена с "Две луни", това са по-скоро наброски и упражнения по стил. Какъв стил само, обаче!
August 21, 2018
И ето още едно съкровище от препълнената крипта с изключителни автори и текстове на мистериозната колекция Дракус – този път от познато име, преводач, автор, жури и участник в десетки конкурси – Елена Павлова. Настоящият сборник е колекция от лични, някои неиздавани, други – публикувани тук и там разкази, новела и стихове, допълващи в разноликолистта си другия ѝ сборник от миналата година Две луни, и отварящи вратите към мрачните покои на хорърофилската страна на Елена, която някои сме си позволили да забравим, че я има, и сега горестно се срамуваме в ъгъла, надявайки се да не прати някои от най-любимите си главорези по петите ни.
Звездата на колекцията за мен несъмнено е едноименната новела, разказваща за няколко красиви творчески души, същински лебеди в заледеното езеро на живота, обаче принудени от същия да са и всъщност безскрупулни, безмилостни убийци, престъпници и в повечето време – нечии физически подлоги, с едната-единствена цел – да се оцелее някак. Което не минава без белези – по тялото и ума, по мечтите, сънищата и бъдещето, когато такова има. Ода за счупените, а не просто леко прекършените хора, пълнещи тъмните хроники в едно недалечно бъдеще, където не всичко е различно, защото човешкото си е все така скотско, ако и да живее на Марс, в затворена институция с максимална степен на надзор или в тузарски квартал на стари богаташи. Извратеността, низостта на щенията и консуматорския подход към живота, струващ колкото бутилка мляко не намаляват с времето, а еволюират в есенцията на деградацията, обхванала един цял свят до последното биещо сърчице на новородено.
Освен кървавата елегия, оплакваща последното мъртво зрънце безкористна доброта, Елена ви е подготвила и немалко истории за съвсем си класически убийци и насилници, към които няма да изпитате вина или нужда от емпатизация, за да оправдаете действията им – разфасова ли се девойка според детайлно описаните рецепти в канибалска готварска книга, напада ли се самотен старец в апартамент, пълен с многозъби и всеядни нещица изпод леглото, вдига ли се от гроба подивял зомби вампир – вадиш си мисловния дезърт ийгъл и правиш дупки с размер на бебешка главичка в каквото свариш, без трошичка угризение и с всъщност доста удовлетворение. Сега, не малка част от текстовете включват животинска смърт или насилие върху животни, което аз не толерирам никога – така де, при наличието на толкова човешки боклук, как да опреш върху някоя невинна тъпа животинка, дето дори си няма осем реда зъби или киселинни пипала, та да сте си предупредени – Пета тук не участва.
В кървавата палитра се включват алтернативно-измерни конански невести, чумоносещи некроманти, злокобни дъвки – вярвате или не, и такива има, внимателни градинари-гробокопачи, хълмообитаващи изроди, магазини предлагащи всичко, включително живот, литературоведни вещици и стихове, които както знаете не мога да оценя, защото аз от поезия продължавам да не разбирам, и това ще ме държи вероятно до дълбока белокоса старост. Та, ако си търсите едно многофасетно и многизмерно четиво, изтръскващо всяко скрито джобче на подсъзнанието за някой и друг позаспал призрак, събуден за нов и обичайно много кървав живот – то поемете на път без изход с белязаните лебеди на смъртта и съществуванието, така и не успяло да се добере до титлата живот. И не пищете много – сякаш има кой да ви чуе в мрака…
Звездата на колекцията за мен несъмнено е едноименната новела, разказваща за няколко красиви творчески души, същински лебеди в заледеното езеро на живота, обаче принудени от същия да са и всъщност безскрупулни, безмилостни убийци, престъпници и в повечето време – нечии физически подлоги, с едната-единствена цел – да се оцелее някак. Което не минава без белези – по тялото и ума, по мечтите, сънищата и бъдещето, когато такова има. Ода за счупените, а не просто леко прекършените хора, пълнещи тъмните хроники в едно недалечно бъдеще, където не всичко е различно, защото човешкото си е все така скотско, ако и да живее на Марс, в затворена институция с максимална степен на надзор или в тузарски квартал на стари богаташи. Извратеността, низостта на щенията и консуматорския подход към живота, струващ колкото бутилка мляко не намаляват с времето, а еволюират в есенцията на деградацията, обхванала един цял свят до последното биещо сърчице на новородено.
Освен кървавата елегия, оплакваща последното мъртво зрънце безкористна доброта, Елена ви е подготвила и немалко истории за съвсем си класически убийци и насилници, към които няма да изпитате вина или нужда от емпатизация, за да оправдаете действията им – разфасова ли се девойка според детайлно описаните рецепти в канибалска готварска книга, напада ли се самотен старец в апартамент, пълен с многозъби и всеядни нещица изпод леглото, вдига ли се от гроба подивял зомби вампир – вадиш си мисловния дезърт ийгъл и правиш дупки с размер на бебешка главичка в каквото свариш, без трошичка угризение и с всъщност доста удовлетворение. Сега, не малка част от текстовете включват животинска смърт или насилие върху животни, което аз не толерирам никога – така де, при наличието на толкова човешки боклук, как да опреш върху някоя невинна тъпа животинка, дето дори си няма осем реда зъби или киселинни пипала, та да сте си предупредени – Пета тук не участва.
В кървавата палитра се включват алтернативно-измерни конански невести, чумоносещи некроманти, злокобни дъвки – вярвате или не, и такива има, внимателни градинари-гробокопачи, хълмообитаващи изроди, магазини предлагащи всичко, включително живот, литературоведни вещици и стихове, които както знаете не мога да оценя, защото аз от поезия продължавам да не разбирам, и това ще ме държи вероятно до дълбока белокоса старост. Та, ако си търсите едно многофасетно и многизмерно четиво, изтръскващо всяко скрито джобче на подсъзнанието за някой и друг позаспал призрак, събуден за нов и обичайно много кървав живот – то поемете на път без изход с белязаните лебеди на смъртта и съществуванието, така и не успяло да се добере до титлата живот. И не пищете много – сякаш има кой да ви чуе в мрака…
January 30, 2018
(Старите неща ми харесаха повече от новите, струваха ми се по-изобретателни и изпипани. Също така хомо- и бисексуалните взаимоотношения в последния/едноименния разказ, при това писан през 90-те, ми направиха много добро впечатление.)
Displaying 1 - 26 of 26 reviews