What do you think?
Rate this book
Токая Гранде: Тъмната страна
Заел заслужено място сред стоте най-добри писатели на XX век, преведен на 50 езика, блестящият романист Жоржи Амаду (1912-2001) отново пренася своите читатели в необятния бразилски Североизток, елдорадото на какаото, прославило щата Баия. „Токая Гранде“ е една от късните му творби, в която се преплитат истина и легенди, реализъм и мистична реалност. В нея той описва стихийното възникване на селище в зората на миналото столетие по пътя на керваните, тежко натоварени с благословения плод. Заченато с насилие, за едни пристан и рай, за други – „убежище на бандити“, „цитадела на греха“ и „царство на Сатаната“, то е съградено с много надежда и воля за по-сносен живот. Героите са богати земевладелци и достолепни съпруги, майстори занаятчии и вещи търговци, учени люде и първични селяни със здрава житейска философия, жреци и духовници, наемници, надничари и момичета на удоволствието - пъстра многослойна общност, диреща покровителството на езически божества и християнски светии.
През погледа на вълшебника на словото Жоржи Амаду историята на Токая Гранде (Голямата засада) не е суха хроника, нито апотеоз на знаменателни събития и паметни дати, а художествен летопис, изтъкан от човешки съдби, от тъмни страсти и гореща чувственост, от благородство и свирепа мъст, от несбъднати копнежи за честити бъднини, пропит с дъх на кръв, на благодатна земя, на мъжка сила и на женска плът.
През погледа на вълшебника на словото Жоржи Амаду историята на Токая Гранде (Голямата засада) не е суха хроника, нито апотеоз на знаменателни събития и паметни дати, а художествен летопис, изтъкан от човешки съдби, от тъмни страсти и гореща чувственост, от благородство и свирепа мъст, от несбъднати копнежи за честити бъднини, пропит с дъх на кръв, на благодатна земя, на мъжка сила и на женска плът.
552 pages, Paperback
First published January 1, 1984
34 people are currently reading
854 people want to read
About the author
Jorge Amado
148 books1,600 followersJorge Amado was a modernist Brazilian writer. He remains one of the most read and translated Brazilian authors, second only to Paulo Coelho. In his style of fictional novelist, however, there is no parallel in Brazil. His work was further popularized by highly successful film and TV adaptations.
He was a member of the Brazilian Academy of Letters from 1961 until his death in 2001. In 1994, his work was recognized with the Camões Prize, the most prestigious award in Portuguese literature.
His literary work presents two distinct phases. In the first, there is a clear social critic and political focus, with works such as Captains of the Sands and Sea of Death standing out.
In his more mature phase, he adopts an aspect of good-humored and sensual chronicler of his people, abandoning ideological motivations, with works such as Gabriela, Clove and Cinnamon, The Double Death of Quincas Water-Bray and Dona Flor and Her Two Husbands.
He was a member of the Brazilian Academy of Letters from 1961 until his death in 2001. In 1994, his work was recognized with the Camões Prize, the most prestigious award in Portuguese literature.
His literary work presents two distinct phases. In the first, there is a clear social critic and political focus, with works such as Captains of the Sands and Sea of Death standing out.
In his more mature phase, he adopts an aspect of good-humored and sensual chronicler of his people, abandoning ideological motivations, with works such as Gabriela, Clove and Cinnamon, The Double Death of Quincas Water-Bray and Dona Flor and Her Two Husbands.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 49 reviews
May 12, 2021
قصة نشأة مدينة توكايا جراندي البرازيلية في آخر القرن التاسع عشر
مدينة نائية في بيئة قاسية بين مزارع الكاكاو على طريق قوافل السفر
وبعد مرور 100 عام, يحكي جورج آمادو عن تاريخ المدينة وأهلها
حكايات الأرض والطبيعة والبشر وعلاقاتهم واختلافاتهم
الصراعات والتحالفات, القوة والضعف, الحب والعداوة
الأسلوب جميل لكن السرد مُطول ومشاهده مكررة ومتشابهة أحيانا
مدينة نائية في بيئة قاسية بين مزارع الكاكاو على طريق قوافل السفر
وبعد مرور 100 عام, يحكي جورج آمادو عن تاريخ المدينة وأهلها
حكايات الأرض والطبيعة والبشر وعلاقاتهم واختلافاتهم
الصراعات والتحالفات, القوة والضعف, الحب والعداوة
الأسلوب جميل لكن السرد مُطول ومشاهده مكررة ومتشابهة أحيانا
April 23, 2022
This was a hell of a book. I had in on the shelf for ages, was a gift from a good friend. Somebody who gives you such a book is truly a good friend.
I enjoyed every chapter, every page, every paragraph, every sentence. I took my time to read it. The Romanian translation is also very good.
The story of Tocaia Grande and her inhabitants is for me a utopia. I cannot imagine how it would be, to live in a world not codified by strict religions or laws or state apparatuses. Some philosophers imagined that interaction of people in such worlds is good, some, that it is bad. In Amado's novel there is crime, there is love, there is mercy and there is understanding. There is revenge and betrayal. There are criminals and whores. But all of this is normal, it is a sort of natural law, the way people react with one another. Natural law, as in not written by humans for other humans. Some paragraphs could have made Henry Miller really envious. Sex is also part of the natural laws. The human mind just adds a little pep to it. It should not be described or codified.
Sometimes I had the feeling, this one is a novelistic approach to Deleuze and Guattari's philosophies.
Huge recommendation.
I enjoyed every chapter, every page, every paragraph, every sentence. I took my time to read it. The Romanian translation is also very good.
The story of Tocaia Grande and her inhabitants is for me a utopia. I cannot imagine how it would be, to live in a world not codified by strict religions or laws or state apparatuses. Some philosophers imagined that interaction of people in such worlds is good, some, that it is bad. In Amado's novel there is crime, there is love, there is mercy and there is understanding. There is revenge and betrayal. There are criminals and whores. But all of this is normal, it is a sort of natural law, the way people react with one another. Natural law, as in not written by humans for other humans. Some paragraphs could have made Henry Miller really envious. Sex is also part of the natural laws. The human mind just adds a little pep to it. It should not be described or codified.
Sometimes I had the feeling, this one is a novelistic approach to Deleuze and Guattari's philosophies.
Huge recommendation.
February 14, 2014
One of my favorite books of all times. The strengh and imagination of the characters and book are even better or mano-a-mano with a Gabriel Garcia Marquez or the best author you have ever read. If you can read it in Portuguese, do not miss it for the world! I wouldn't recommend it in any other language, it would loose it wording originality and to be very honest, it is yet to be born someone who can have one 10th of Jorge to invent a new world like Tocaia just by the words he himself created.
To be read in Portuguese only!!
To be read in Portuguese only!!
February 16, 2022
Na comemoração dos setenta anos de Irisópolis a população decide relembrar a história de origem da cidade ou, como eles chamam, a face obscura por trás do município. Ao longo do livro somos apresentados a vários momentos do povoado desde sua origem até ser emancipada. No início de tudo, a cidade tinha outro nome: Tocaia Grande.
Este é o livro mais brutal de Jorge Amado que já li. Isso significa muita coisa, falo de um autor conhecido por retratar a vida em suas palavras, o que faz com seus textos sejam quase sempre viscerais, já que a vida não é lá uma coisa fácil. Em especial a vida na zona cacaueira no sul da Bahia, onde se passa essa história.
Jorge Amado sabe conduzir seus romances como poucos, cria um núcleo de personagens mas os cerca de múltiplas histórias, tramas e desafios, tudo isso com um texto que, embora prolixo em alguns momentos, também é muito suave. Mas o suave acaba aqui mesmo, na forma textual, já que este é um livro repleto de violência e sexo, ambos despudorados e livres de julgamento, apenas um retrato que soa muito preciso a respeito de um momento e local específicos de nosso país.
Após concluir a leitura de Tocaia Grande chego a conclusão que este livro é mais um lembrete das crueldades sobre as quais boa parte de nossas cidades foram construídas. Nossa história é também uma história de violência, abusos, guerras, traições e tocaias.
A intensidade do livro ficou cravada em minha mente. Jorge Amado segue reafirmando seu lugar de honra entre meus autores favoritos.
Este é o livro mais brutal de Jorge Amado que já li. Isso significa muita coisa, falo de um autor conhecido por retratar a vida em suas palavras, o que faz com seus textos sejam quase sempre viscerais, já que a vida não é lá uma coisa fácil. Em especial a vida na zona cacaueira no sul da Bahia, onde se passa essa história.
Jorge Amado sabe conduzir seus romances como poucos, cria um núcleo de personagens mas os cerca de múltiplas histórias, tramas e desafios, tudo isso com um texto que, embora prolixo em alguns momentos, também é muito suave. Mas o suave acaba aqui mesmo, na forma textual, já que este é um livro repleto de violência e sexo, ambos despudorados e livres de julgamento, apenas um retrato que soa muito preciso a respeito de um momento e local específicos de nosso país.
Após concluir a leitura de Tocaia Grande chego a conclusão que este livro é mais um lembrete das crueldades sobre as quais boa parte de nossas cidades foram construídas. Nossa história é também uma história de violência, abusos, guerras, traições e tocaias.
A intensidade do livro ficou cravada em minha mente. Jorge Amado segue reafirmando seu lugar de honra entre meus autores favoritos.
July 11, 2017
Триумф на жаждата за живот и стремежа към свобода - това е Токая Гранде. Това е тъмната страна, обратното на цивилизацията. В Токая Гранде човешкият живот не струва много, но затова пък личното достойноство (който както го разбира за себе си), честта, верността, уважението и отговорността към общността - това струва всичко! Струва даже да се умре! Но книгата не е за умирането, а за живеенето. Също и за правото на всеки човек сам да изкове съдбата си - както му диктува съвестта. За любовта между жените и мъжете, за семействата, за създаването на връзки.
Историите са много, разнообразни и въпреки това - едни и същи. Смешни, тъжни, обикновени, неповторими, но всичките хващат за гърлото. Амаду е брилянтен разказвач - както обикновено. Само дето този път обичайният щастлив край го няма.
Но пък има много разврат! Не е нищо пошло, брутално, грозно, срамно, обаче е твърде много (за "цивилизования" ми вкус). В сравнение с някои моменти от "Тереза Батиста" си е направо приказка за любов. Амаду не е някой неграмотен простак, търсещ евтина сензация - човекът е поет, при него сексът е тържество на жаждата за живот и стремеж към изплъзващото се нетрайно щастие. И все пак ми дойде в повече (затова са четирите звезди)!
Историите са много, разнообразни и въпреки това - едни и същи. Смешни, тъжни, обикновени, неповторими, но всичките хващат за гърлото. Амаду е брилянтен разказвач - както обикновено. Само дето този път обичайният щастлив край го няма.
Но пък има много разврат! Не е нищо пошло, брутално, грозно, срамно, обаче е твърде много (за "цивилизования" ми вкус). В сравнение с някои моменти от "Тереза Батиста" си е направо приказка за любов. Амаду не е някой неграмотен простак, търсещ евтина сензация - човекът е поет, при него сексът е тържество на жаждата за живот и стремеж към изплъзващото се нетрайно щастие. И все пак ми дойде в повече (затова са четирите звезди)!
June 13, 2014
Among my five hundred or so reviewed books here at goodreads is one by Jorge Amado when he was still young and starting to write. I forgot the novel's title but I think it was one of his earliest works, if not his very first. I didn't like it.
This one is a work of his in his old age. He had lost his unique narrative voice. One may even suspect if he really wrote this, or all of it, or if someone passed this off as his own for profit. There are still women here, sex and whores but the magic of "Gabriela, Clove and Cinnamon" and "Dona Flor and Her Two Husbands" is gone.
This one is a work of his in his old age. He had lost his unique narrative voice. One may even suspect if he really wrote this, or all of it, or if someone passed this off as his own for profit. There are still women here, sex and whores but the magic of "Gabriela, Clove and Cinnamon" and "Dona Flor and Her Two Husbands" is gone.
August 30, 2022
Mijn vader is een groot liefhebber van Zuid-Amerikaanse cultuur in het algemeen en van Brazilië in het bijzonder en dit is volgens hem onmisbare lectuur. Ik had eerlijk gezegd weinig zin om dit te lezen, maar na lang aandringen heb ik me er deze zomer dan toch maar aangezet. Ik wil wat vaker uit mijn comfortzone treden door Echte Grotemensenboeken en/of niet-westerse auteurs te lezen en dit boek leek me daar wel geschikt voor. De Nederlandse vertaling van dit boek heet "Tocaia Grande, Kroniek van een zondige stad" en wordt op de hoogst literaire site boekbeschrijvingen.nl omschreven als volgt:
"De eerste inwoners van Tocaia Grande leefden aan het begin van de twintigste eeuw, toen de binnenlanden van Brazilië werden ontsloten voor de cacaocultuur. Zij waren afkomstig van de zelfkant van de Braziliaanse samenleving: moordenaars en vluchtelingen, bandieten en profiteurs, hoeren en vagebonden die slechts hun eigen, ongeschreven gedragsregels gehoorzaamden en hun eergevoel hoger aansloegen dan hun leven.
(...)
Feesten worden afgewisseld met ruzies, liefdes met lijken, hebzucht en wraak met tederheid. Te midden van deze tegenstellingen blijkt Tocaia Grande een wilde maar hechte gemeenschap te zijn, die eensgezind lak heeft aan de wetten van de officiële machthebbers.
In Tocaia Grande zien we de ontembare, woeste groeikracht van een stad-in-wording aan het werk. Via een bont palet van verhalen en hoofdpersonen heeft Jorge Amado een roman gecreëerd die even Braziliaans is als de plaatselijke rum: donker en heet, zoet en koppig, verlokkend en verslavend. Tocaia Grande is een verhaal vol zon, sensualiteit en avontuur."
Mooi gezegd, inderdaad, dit boek vertelt de geschiedenis van een klein Braziliaans dorp in de loop van twintigste eeuw: de vroegste settlers, de nieuwelingen, een zondvloed, een epidemie, huwelijken en begrafenissen, mensen die er aankomen en mensen die er weer weggaan. Af en toe zoomt het in op bepaalde personages: de coronel, de smid Tição, de winkeluitbater Fadul... Gedurende driehonderdveertig pagina's kabbelt de kroniek rustig voort; pas op de laatste bladzijden volgt een dramatische plotwending.
Na het lezen begrijp ik waarom papa (en blijkbaar velen anderen) Jorge Amado zo prijzen: je kan niet ontkennen dat deze man een begenadigd schrijver was. Ook het onderwerp kon me wel boeien: een kleine gemeenschap die zichzelf verdedigt tegen grotere machten, eenvoudige mensen met hun besognes, de Braziliaanse smeltkroes van culturen die zo'n prachtige dingen voorbrengt. Je merkt wel dat het boek en de vertaling dateren van 1984 door de wat oubolllige taal. Andere reviews hier zeggen dat je Tocaia Grande eigenlijk in het oorspronkelijke Portugees moet lezen, dat veel van de literaire waarde niet te vatten is in andere talen. De Nederlandse versie is weliswaar ook doorspekt met Braziliaans-Portugese termen die ik niet altijd begreep; ik heb veel gehad aan de bijbehorende woordenlijst.
Zoals ik al zei is Tocaia Grande als boek bijna veertig jaar oud en it shows. De vertaling die ik las gebruikt bijvoorbeeld nog kwistig het n-woord. Ik veronderstel dat dat in de eerste plaats een vertaalkundige kwestie is: in het Portuguees is negro/negra een neutraal woord dat gewoon "zwarte man/vrouw" betekent. De vertaler kiest er echter voor om dat consequent te vertalen met een term die in Nederlands wel een slechte bijklank heeft. Slechte vertaling dus, en vervelend om om de twee pagina's dat woord te moeten lezen, maar dat kan je Jorge Amado zelf niet echt kwalijk nemen.
Ik had het lastiger met de manier waarop Amado over vrouwen schrijft. Quasi elke enigszins uitgewerkte vrouw in dit boek is een prostituee of toch op z'n minst een erg wellustige dame. Ik ben helemaal pro sex positivity, maar trop is te veel he. Een vrouwelijk personage dat ten tonele verschijnt wordt steevast enkel omschreven in termen van "ze had een enorm, rond achterwerk", "haar stevige borsten waren ontbloot" of "ze stond erom bekend een vurige minnares te zijn".(Kennen jullie dat twitteraccount Men Writing Women? Letterlijk zo dus.) Amado's vrouwen zijn er om seks te hebben met zijn bronstige mannelijke personages -- en bronstig zijn ze allemaal -- en verder niet veel bij te dragen. Wanneer een meisje in het dorp de eerste signalen van puberteit begint te vertonen, is ze the talk of the town onder alle mannen. Eén van de personages die Amado uitlicht "redt" zijn petekind van haar gewelddadige vader, waarna hij haar zelf ook tot zijn bedgenote maakt. Wanneer de "dorpszottin" verdrinkt tijdens een overstroming, blijkt het voornaamste vraagstuk te zijn door wie de jonge vrouw nu eigenlijk ontmaagd werd. Het zijn slechts minuscule subplots van één of twee pagina's en ik probeer mezelf voor te houden dat ergens over schrijven =/= ergens akkoord mee gaan maar toch... big yikes!
Long story short: erken ik de literaire waarde van dit boek? Ja, I guess. Het is goed geschreven en interessant qua opzet. Begrijp ik waarom mijn papa wou dat ik dit las? Ja, het is een boeiende introductie tot Brazilië als land en als cultuur met mensen van overal en nergens, met enorme verschillen tussen arm en rijk en met veel gemeenschapsgevoel en warmte. Zou ik het aanraden? Niet echt, de misogynie werd me bij momenten echt te veel en de Nederlandse vertaling is nogal stroef. Ik wil Jorge Amado nog wel een kans geven, maar voorlopig hou ik het toch even bij mijn eigen boekenkast, ha.
"De eerste inwoners van Tocaia Grande leefden aan het begin van de twintigste eeuw, toen de binnenlanden van Brazilië werden ontsloten voor de cacaocultuur. Zij waren afkomstig van de zelfkant van de Braziliaanse samenleving: moordenaars en vluchtelingen, bandieten en profiteurs, hoeren en vagebonden die slechts hun eigen, ongeschreven gedragsregels gehoorzaamden en hun eergevoel hoger aansloegen dan hun leven.
(...)
Feesten worden afgewisseld met ruzies, liefdes met lijken, hebzucht en wraak met tederheid. Te midden van deze tegenstellingen blijkt Tocaia Grande een wilde maar hechte gemeenschap te zijn, die eensgezind lak heeft aan de wetten van de officiële machthebbers.
In Tocaia Grande zien we de ontembare, woeste groeikracht van een stad-in-wording aan het werk. Via een bont palet van verhalen en hoofdpersonen heeft Jorge Amado een roman gecreëerd die even Braziliaans is als de plaatselijke rum: donker en heet, zoet en koppig, verlokkend en verslavend. Tocaia Grande is een verhaal vol zon, sensualiteit en avontuur."
Mooi gezegd, inderdaad, dit boek vertelt de geschiedenis van een klein Braziliaans dorp in de loop van twintigste eeuw: de vroegste settlers, de nieuwelingen, een zondvloed, een epidemie, huwelijken en begrafenissen, mensen die er aankomen en mensen die er weer weggaan. Af en toe zoomt het in op bepaalde personages: de coronel, de smid Tição, de winkeluitbater Fadul... Gedurende driehonderdveertig pagina's kabbelt de kroniek rustig voort; pas op de laatste bladzijden volgt een dramatische plotwending.
Na het lezen begrijp ik waarom papa (en blijkbaar velen anderen) Jorge Amado zo prijzen: je kan niet ontkennen dat deze man een begenadigd schrijver was. Ook het onderwerp kon me wel boeien: een kleine gemeenschap die zichzelf verdedigt tegen grotere machten, eenvoudige mensen met hun besognes, de Braziliaanse smeltkroes van culturen die zo'n prachtige dingen voorbrengt. Je merkt wel dat het boek en de vertaling dateren van 1984 door de wat oubolllige taal. Andere reviews hier zeggen dat je Tocaia Grande eigenlijk in het oorspronkelijke Portugees moet lezen, dat veel van de literaire waarde niet te vatten is in andere talen. De Nederlandse versie is weliswaar ook doorspekt met Braziliaans-Portugese termen die ik niet altijd begreep; ik heb veel gehad aan de bijbehorende woordenlijst.
Zoals ik al zei is Tocaia Grande als boek bijna veertig jaar oud en it shows. De vertaling die ik las gebruikt bijvoorbeeld nog kwistig het n-woord. Ik veronderstel dat dat in de eerste plaats een vertaalkundige kwestie is: in het Portuguees is negro/negra een neutraal woord dat gewoon "zwarte man/vrouw" betekent. De vertaler kiest er echter voor om dat consequent te vertalen met een term die in Nederlands wel een slechte bijklank heeft. Slechte vertaling dus, en vervelend om om de twee pagina's dat woord te moeten lezen, maar dat kan je Jorge Amado zelf niet echt kwalijk nemen.
Ik had het lastiger met de manier waarop Amado over vrouwen schrijft. Quasi elke enigszins uitgewerkte vrouw in dit boek is een prostituee of toch op z'n minst een erg wellustige dame. Ik ben helemaal pro sex positivity, maar trop is te veel he. Een vrouwelijk personage dat ten tonele verschijnt wordt steevast enkel omschreven in termen van "ze had een enorm, rond achterwerk", "haar stevige borsten waren ontbloot" of "ze stond erom bekend een vurige minnares te zijn".(Kennen jullie dat twitteraccount Men Writing Women? Letterlijk zo dus.) Amado's vrouwen zijn er om seks te hebben met zijn bronstige mannelijke personages -- en bronstig zijn ze allemaal -- en verder niet veel bij te dragen. Wanneer een meisje in het dorp de eerste signalen van puberteit begint te vertonen, is ze the talk of the town onder alle mannen. Eén van de personages die Amado uitlicht "redt" zijn petekind van haar gewelddadige vader, waarna hij haar zelf ook tot zijn bedgenote maakt. Wanneer de "dorpszottin" verdrinkt tijdens een overstroming, blijkt het voornaamste vraagstuk te zijn door wie de jonge vrouw nu eigenlijk ontmaagd werd. Het zijn slechts minuscule subplots van één of twee pagina's en ik probeer mezelf voor te houden dat ergens over schrijven =/= ergens akkoord mee gaan maar toch... big yikes!
Long story short: erken ik de literaire waarde van dit boek? Ja, I guess. Het is goed geschreven en interessant qua opzet. Begrijp ik waarom mijn papa wou dat ik dit las? Ja, het is een boeiende introductie tot Brazilië als land en als cultuur met mensen van overal en nergens, met enorme verschillen tussen arm en rijk en met veel gemeenschapsgevoel en warmte. Zou ik het aanraden? Niet echt, de misogynie werd me bij momenten echt te veel en de Nederlandse vertaling is nogal stroef. Ik wil Jorge Amado nog wel een kans geven, maar voorlopig hou ik het toch even bij mijn eigen boekenkast, ha.
August 31, 2021
Que saudades que eu tava de passear pela mente de Jorge Amado...
August 14, 2023
A história é boa e os personagens também. Pena que o narrador seja prolixo demais e obcecado pela genitália dos moradores de Tocaia Grande.
June 13, 2017
Jorge Amado era realmente um gênio! Que livro sensacional, que conta a formação de uma cidade no ambiente rude das roças de cacau no sul da Bahia. Um trecho que mostra toda a poesia e beleza que Jorge Amado consegue transmitir:
"Ao atravessar o pontilhão, constatou o crescimento do bojo do rio:cheio e rumoroso descia com raiva, reclamando. Reparou nos montões de baronesas arrastadas no ímpeto da correnteza. Uma flor azul, erguida entre duas folhas verdes, mantinha-se incólume no burburinho das águas, frágil e soberana. O rio, bom amigo: dava-lhes peixes e pitus, água para todas as necessidades, nele se banhavam, lavavam roupa, matavam o tempo em galhofa e prosa e, nas noites claras de lua cheia e nas escuras de lua nova, casais enrabichados usavam-no para namoro e vadiação, mergulhavam abraçados nas águas tépídas, gemiam nos remansos, se abrigavam nos desvãos dos juncos. Sem quê nem porquê transformara-se em inimigo, rosnava bravatas, trovejava ameaças."
"Ao atravessar o pontilhão, constatou o crescimento do bojo do rio:cheio e rumoroso descia com raiva, reclamando. Reparou nos montões de baronesas arrastadas no ímpeto da correnteza. Uma flor azul, erguida entre duas folhas verdes, mantinha-se incólume no burburinho das águas, frágil e soberana. O rio, bom amigo: dava-lhes peixes e pitus, água para todas as necessidades, nele se banhavam, lavavam roupa, matavam o tempo em galhofa e prosa e, nas noites claras de lua cheia e nas escuras de lua nova, casais enrabichados usavam-no para namoro e vadiação, mergulhavam abraçados nas águas tépídas, gemiam nos remansos, se abrigavam nos desvãos dos juncos. Sem quê nem porquê transformara-se em inimigo, rosnava bravatas, trovejava ameaças."
September 21, 2015
kroniek van een zondige stad.
Je móet een tijdje op het platteland van Brazilie zijn geweest om de sfeer van dit boek helemaal te kunnen pakken. Ik heb die ervaring zelf niet. Wikipedia vermeldt de volgende zinsnede waar ik me wel in kan vinden na "Tocaia Grande" in de Nederlandse taal gelezen te hebben: "De schrijver beschrijft de overgang van een rurale samenleving, met zijn pioniers en cacaobaronnen, naar een maatschappij waar moderniteit en vooruitgang centraal staan. Hij vertelt dit met name aan de hand van de levens, dromen en liefdes van de mensen aan de onderkant van de samenleving: mulatten, arbeiders, prostituees... "
Ter aanvulling: "Zijn werk is vertaald in meer dan 40 talen, en werd ook verfilmd. Zijn bekendste boeken zijn Gabriela, Cravo e Canela (1958) en Dona Flor e seus dois maridos (1966)."
Je móet een tijdje op het platteland van Brazilie zijn geweest om de sfeer van dit boek helemaal te kunnen pakken. Ik heb die ervaring zelf niet. Wikipedia vermeldt de volgende zinsnede waar ik me wel in kan vinden na "Tocaia Grande" in de Nederlandse taal gelezen te hebben: "De schrijver beschrijft de overgang van een rurale samenleving, met zijn pioniers en cacaobaronnen, naar een maatschappij waar moderniteit en vooruitgang centraal staan. Hij vertelt dit met name aan de hand van de levens, dromen en liefdes van de mensen aan de onderkant van de samenleving: mulatten, arbeiders, prostituees... "
Ter aanvulling: "Zijn werk is vertaald in meer dan 40 talen, en werd ook verfilmd. Zijn bekendste boeken zijn Gabriela, Cravo e Canela (1958) en Dona Flor e seus dois maridos (1966)."
May 9, 2014
Oh, that ending.
November 7, 2014
A masterpiece.
February 14, 2015
Livro sensacional.
August 17, 2018
Бразилската "Тортила Флет"! История, която стопля сърцето с човещина, неприсъща за наемници и проститутки, но намерила почва и избуяла сред какаовите насаждения на Токая Гранде. Прекрасна книга.
August 21, 2021
القدرة على كتابه روايه رائعه من لا شيء.. بموهبة رهيبه و اسلوب مبدع ينتقل من الكوميدي للتراجيدي بمنتهى السلاسه... الراجل ده بيفكرني بخيري شلبي جدا
December 20, 2020
Почти на финала на 2020, си доставих удоволствието да си почета пак Амаду. Този най-голям сладкодумец, слънчев писател и истински човеколюбец, с разкошно и лекинко пиперливо чувство за хумор! :)
Скоро, по друг повод, стана дума за способностите на хората да съчувстват. И колко е любопитно, че въпреки, че коренът на думата е „чувство” и би трябвало да отразява цялата палитра от възможни емоции, в живота си ние винаги я използваме само когато съпреживяваме страданието на друг човек. Нещо повече: имаме дума „съ-страдавам”, но не и „съ-радвам”. Сякаш споделената радост е малко по-трудно нещо. И ето това е една от причините толкова много да обичам Жоржи Амаду- в романа му (и не само в този) хората могат и да състрадават, и да сърадват.
Действието се развива в земята на какаото, а личностите в него са от всякакъв калибър. Токая гранде от една красива местност, се превръща в селище. Участие взимат всички: богати полковници, търговци, бивши роби, диви деца на земята, проститутки, земеделци, музиканти, един пъстър, пъстър свят. Необезпокоявани съжителстват добротата и грехът, реалното и свръхестественото, а етичният мироглед- твърде далечен от днешния в една част и напълно същия в друга.
Но отвъд конкретната история, това е и метафора на съзиданието въобще. То обаче никога не минава без трудности: наводнение, болести, бедност, но най-страшни си остават човешките издевателства, низост, алчност, псевдоморал. „Законът, мои комадре и мои компадре. Законът се задаваше, насочил дулата на пушките, сложил пръст на спусъка на пистолетите, нарамил кремъклийките.”...
... „Онова, което предстоеше, бе по-трудно-несравнимо по-трудно!- отколкото борбата с природната стихия; законът беше по-смъртоносен и от треската.”
Четох книгата по малко, в продължение на няколко дни. Чиста наслада! Голям Амаду! Както казва моя приятелка „колкото Маркес”!
ПП. Комплименти към преводача, който е предал така хубаво този прекрасен език.
Скоро, по друг повод, стана дума за способностите на хората да съчувстват. И колко е любопитно, че въпреки, че коренът на думата е „чувство” и би трябвало да отразява цялата палитра от възможни емоции, в живота си ние винаги я използваме само когато съпреживяваме страданието на друг човек. Нещо повече: имаме дума „съ-страдавам”, но не и „съ-радвам”. Сякаш споделената радост е малко по-трудно нещо. И ето това е една от причините толкова много да обичам Жоржи Амаду- в романа му (и не само в този) хората могат и да състрадават, и да сърадват.
Действието се развива в земята на какаото, а личностите в него са от всякакъв калибър. Токая гранде от една красива местност, се превръща в селище. Участие взимат всички: богати полковници, търговци, бивши роби, диви деца на земята, проститутки, земеделци, музиканти, един пъстър, пъстър свят. Необезпокоявани съжителстват добротата и грехът, реалното и свръхестественото, а етичният мироглед- твърде далечен от днешния в една част и напълно същия в друга.
Но отвъд конкретната история, това е и метафора на съзиданието въобще. То обаче никога не минава без трудности: наводнение, болести, бедност, но най-страшни си остават човешките издевателства, низост, алчност, псевдоморал. „Законът, мои комадре и мои компадре. Законът се задаваше, насочил дулата на пушките, сложил пръст на спусъка на пистолетите, нарамил кремъклийките.”...
... „Онова, което предстоеше, бе по-трудно-несравнимо по-трудно!- отколкото борбата с природната стихия; законът беше по-смъртоносен и от треската.”
Четох книгата по малко, в продължение на няколко дни. Чиста наслада! Голям Амаду! Както казва моя приятелка „колкото Маркес”!
ПП. Комплименти към преводача, който е предал така хубаво този прекрасен език.
September 8, 2021
In a word, tired. Definitely not his best. This is the story of the founding of the town of Tocaia Grande, a city in the Bahia backlands of Brazil’s cacao region, and it reads like a South American ‘western’. It starts off well enough and there are flashes of brilliance, but it quickly gets repetitive.
The 75-year-old Amado goes to the well too often with tired old clichés. Aside from almost all characters having an insatiable need for sex, some examples of this: a parrot that swears. Allusions to men so desperate they have sex with animals. Well-hung black men, who are likened to ‘superb animals’. Woman preserving their virginity before marriage by having anal sex. And on and on. There is little subtlety or emotional depth to any of it, and it seems Amado is making the plot up as he goes along, believing himself to be more interesting with these little ‘spicy bits’ than he really is.
The book is also misogynistic. I wrestled with that a bit in Tereza Batista and maybe came in a bit sensitized, but I can’t tell you how many times the word “whore” is used here. Woman are categorized over and over again as virgins or whores, and being a prostitute comes across as a perfectly normal, happy thing, heck, providing a community service. As soon as a teenage girl begins showing signs of maturing, men start salivating over her. A godfather ‘rescues’ a young girl who’s been abused by her own father, only to immediately begin ogling her and going to bed with her too. Lastly, after a woman dies, the biggest thing on people’s (and Amado’s) minds is “who’d popped her cherry”, sparking endless debate and speculation. Ugh.
I would recommend Dona Flor and Her Two Husbands or maybe Tereza Batista, but not Show Down.
The 75-year-old Amado goes to the well too often with tired old clichés. Aside from almost all characters having an insatiable need for sex, some examples of this: a parrot that swears. Allusions to men so desperate they have sex with animals. Well-hung black men, who are likened to ‘superb animals’. Woman preserving their virginity before marriage by having anal sex. And on and on. There is little subtlety or emotional depth to any of it, and it seems Amado is making the plot up as he goes along, believing himself to be more interesting with these little ‘spicy bits’ than he really is.
The book is also misogynistic. I wrestled with that a bit in Tereza Batista and maybe came in a bit sensitized, but I can’t tell you how many times the word “whore” is used here. Woman are categorized over and over again as virgins or whores, and being a prostitute comes across as a perfectly normal, happy thing, heck, providing a community service. As soon as a teenage girl begins showing signs of maturing, men start salivating over her. A godfather ‘rescues’ a young girl who’s been abused by her own father, only to immediately begin ogling her and going to bed with her too. Lastly, after a woman dies, the biggest thing on people’s (and Amado’s) minds is “who’d popped her cherry”, sparking endless debate and speculation. Ugh.
I would recommend Dona Flor and Her Two Husbands or maybe Tereza Batista, but not Show Down.
November 23, 2018
Davno sam odustao od ideje da svaku knjigu koju započnem da čitam moram i da pročitam do kraja. Ipak, to mi se zaista retko dešava.
Ova knjiga je jedna od tih. Posle nekih dvestotinjak (od oko 600) strana bilo mi je dosta. Inače, godinama sam slušao o tome kako je ovo remek-delo, kako je knjiga izuzetna i slično.
Nije.
Zapravo, možda i jeste.
Jezik mu je bogat, opisi raskošni, likovi uverljivi. Možda i previše uverljivi.
...
I eto, zašto sam prestao da je čitam? Prljavština, pesimizam, ljudska pogan. Možda postoje razlozi da se pišu ovakvi narativi, svakako ima ljudi koji vole tu vrstu realizma, ali meni je krajnje dosadno da čitam roman u kom su svi likovi niski i podli (ili u najboljem slučaju brzo padnu kao žrtve ovih prvih). U ovoj knjizi sve je odvratno, nižu se gnusni postupci, prevare, izdaje, a odnos prema ženama bolje i da ne pominjem. Nije mi stran realizam, nije mi stran užas i gnusoba, ali ipak volim da u narativu uočim barem neko zrnce optimizma, barem neki tračak svetlosti.
Možda će nekome ovo biti neka vrsta preporuke, možda će baš zbog ovoga uzeti da je pročita. Važi, ukusi su različiti (ali svakako se o njima može raspravljati - da čačnem tu glupu izreku).
Dve zvezdice su i previše, ali evo častim, pošto mi je prvi duži prikaz na GR. :)
Ova knjiga je jedna od tih. Posle nekih dvestotinjak (od oko 600) strana bilo mi je dosta. Inače, godinama sam slušao o tome kako je ovo remek-delo, kako je knjiga izuzetna i slično.
Nije.
Zapravo, možda i jeste.
Jezik mu je bogat, opisi raskošni, likovi uverljivi. Možda i previše uverljivi.
...
I eto, zašto sam prestao da je čitam? Prljavština, pesimizam, ljudska pogan. Možda postoje razlozi da se pišu ovakvi narativi, svakako ima ljudi koji vole tu vrstu realizma, ali meni je krajnje dosadno da čitam roman u kom su svi likovi niski i podli (ili u najboljem slučaju brzo padnu kao žrtve ovih prvih). U ovoj knjizi sve je odvratno, nižu se gnusni postupci, prevare, izdaje, a odnos prema ženama bolje i da ne pominjem. Nije mi stran realizam, nije mi stran užas i gnusoba, ali ipak volim da u narativu uočim barem neko zrnce optimizma, barem neki tračak svetlosti.
Možda će nekome ovo biti neka vrsta preporuke, možda će baš zbog ovoga uzeti da je pročita. Važi, ukusi su različiti (ali svakako se o njima može raspravljati - da čačnem tu glupu izreku).
Dve zvezdice su i previše, ali evo častim, pošto mi je prvi duži prikaz na GR. :)
June 3, 2020
🇧🇷 Някъде там, в Баия, по поречието на Змийската рек, се намира най-красивата долина на света, която носи странно - и страшно име - Голямата засада.
И там, един след друг, на пътя на какаото, се появяват, за да останат, странните герои на Жоржи Амаду...
Прогонени от бедност и несправедливости, те се събират в Токая Гранде и създават своята малка утопия, където доверието и приятелството са над почти всичко... освен може би страстта :)
Ако сте почитатели на сладкодумния бразилец, ще намерите много от всичко, което вече очаквате от него и ще ви хареса.
По дух напомня повече "Тиета от Агрести", отколкото "Доня Флор", а действието се развива сред безкрайните какаови владения на полковниците.
Отново има капитан, арабин и чернокож гигант, отново има пълни с живот и любов жени, със страст, вместо кръв, във вените. Има приключения и изпитания, поводи да се усмихнеш широко, да помечтаеш или да въздъхнеш с малко тъга в края...
А над всичко е духът на приятелството и не е случайно - Амаду пише книгата в продължение на две години, докато гостува в домовете на свои приятели в Бразилия и Португалия, така че другарският дух е оставил някакъв специфичен, осезаем отпечатък в атмосферата на "Токая Гранде" и от това романът само печели, мисля аз.
И там, един след друг, на пътя на какаото, се появяват, за да останат, странните герои на Жоржи Амаду...
Прогонени от бедност и несправедливости, те се събират в Токая Гранде и създават своята малка утопия, където доверието и приятелството са над почти всичко... освен може би страстта :)
Ако сте почитатели на сладкодумния бразилец, ще намерите много от всичко, което вече очаквате от него и ще ви хареса.
По дух напомня повече "Тиета от Агрести", отколкото "Доня Флор", а действието се развива сред безкрайните какаови владения на полковниците.
Отново има капитан, арабин и чернокож гигант, отново има пълни с живот и любов жени, със страст, вместо кръв, във вените. Има приключения и изпитания, поводи да се усмихнеш широко, да помечтаеш или да въздъхнеш с малко тъга в края...
А над всичко е духът на приятелството и не е случайно - Амаду пише книгата в продължение на две години, докато гостува в домовете на свои приятели в Бразилия и Португалия, така че другарският дух е оставил някакъв специфичен, осезаем отпечатък в атмосферата на "Токая Гранде" и от това романът само печели, мисля аз.
July 25, 2024
Un romanzo lungo e difficile che in verità si meriterebbe più di due o tre stelle, anche solo per lo stile di Amado. La vicenda si evolve lenta e si dipana nel tempo col passo di una grande epopea. Il gusto che lascia è quello di una interminabile soap opera, sia nel bene che nel male, ed è per questo motivo che mi rassegno a dargli solo tre stellette. Alla lunga stanca, piega le gambe al lettore che vorrebbe invece vivere più liberamente le avventure degli abitanti di Tocaia grande, lasciarsi trascinare da una corrente più impetuosa e selvaggia.
Questo libro paga un pegno troppo grande al suo essere Romanzo ed è un peccato. Forse è la mancanza di un protagonista principale a renderlo troppo lento; certo è fascinoso seguire le vicende di così tanti personaggi, di volta in volta illuminati dal faro onniscente dell'autore, però così l'immedesimazione va a farsi benedire.
Alla fine ne rimango un po' interdetto: poche volte mi è successo di pensare ad un libro trovandolo così bello e così brutto allo stesso tempo. Sembrerebbe impossibile ed invece Amado riesce anche in questo.
Amado descrive la vita, nel bene e nel male, ed è così bella che a volte non piace per nulla!
Questo libro paga un pegno troppo grande al suo essere Romanzo ed è un peccato. Forse è la mancanza di un protagonista principale a renderlo troppo lento; certo è fascinoso seguire le vicende di così tanti personaggi, di volta in volta illuminati dal faro onniscente dell'autore, però così l'immedesimazione va a farsi benedire.
Alla fine ne rimango un po' interdetto: poche volte mi è successo di pensare ad un libro trovandolo così bello e così brutto allo stesso tempo. Sembrerebbe impossibile ed invece Amado riesce anche in questo.
Amado descrive la vita, nel bene e nel male, ed è così bella che a volte non piace per nulla!
December 22, 2020
Купих книгата при особени обстоятелства, но главно, защото не бях чела нищо на Жоржи Амаду досега. Не съм сигурна, че и скоро ще прочета нещо друго негово - отне ми 6 месеца докато я привърша, просто защото абсолютно нищо в нея не ме грабваше и я оставях десетки пъти. Книгата е еднообразна, скучна, и крайно монотонна. Фокусът е върху цинизма в най-опростения му вариант, върху примитивността на секса, върху най-базовото и най-низшето. Замисълът е ясен - животът в Бразилия преди португалците, и загубата му след пристигането им. Реализацията обаче можеше да стане и в 100, а не в 500+ страници, обсипани с герои, места, храни, обичаи, и най-вече описание на дивашки секс през десет реда. 2 звезди, само заради Бразилия и любовта ми към Латинска Америка.
January 18, 2022
Gosto de como as mulheres são livres ainda que necessariamente a garotas de programas mas ainda assim livres no seu ofício e vida. Gosto da maneira como a comunidade se cria, uma comunidade v que vive livre e feliz. Segundo seu Carlinhos Silva "ali viviam a margem de ideias preconcebidas, desobrigados das limitações e dos contra cimentos decorrentes das leis, livres de preconceitos morais e sociais imposta por codigo, fosse o código penal, fosse o catecismo."
Triste que a "lei" havia de chegar.
*Me lembrou mto bacurau. Todo o enredo lembrou o filme. Vale a pena ler.
Triste que a "lei" havia de chegar.
*Me lembrou mto bacurau. Todo o enredo lembrou o filme. Vale a pena ler.
November 21, 2025
Disjointed, non-linear, too many characters, many referred to by multiple different names interchangeably, and none of whom I could really care about. If it weren’t for my having traveled in this part of Brazil, I might have given up. But in the end, I found the sweeping arc of the history of this god-forsaken swamp of a town almost endearing, with its picaresque cast of whores, cacao barons, and general misfits. And then they’re all killed in the end in a denouement completely void of any suspense or pathos. Or are they??
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 30, 2017
Nonostante qualche pagina un po' prolissa e arzigogolata, ma d'altronde è Jorge Amado, questo romanzo tardivo mi ha ricordato molto Cent'anni di solitudine di Marquez, anche se contiene tutti gli ingredienti tipici del romanzo di Amado: amore, passione, sensualità, vita, morte, sangue, cachaça, dei pagani, eroi, eroine e...politica, sì anche quella, la denuncia, contro l'arroganza e il potere. Non si legge tutto d'un fiato ma si centellina come qualcosa di buono, vecchio e di grande valore.
March 12, 2025
Gênio. Leitura maravilhosa. Em um ambiente que conheço pouco, essas fazendas de cacau. Foi bonito acompanhar o desenvolvimento de Tocaia Grande, a Macondo brasileira. Quando for à Ilhéus, certamente visitarei uma dessas fazendas de cacau.
April 14, 2019
A história quente e envolvente de como um areado virou uma cidade, com muita vida e mta morte.
July 17, 2020
Fabuloso
July 20, 2021
Really good towards the middle, beginning and end were okay. One of Amado's best works. Intricate characters and well crafted plot, really addictive. Easy to read.
Displaying 1 - 30 of 49 reviews