Литература на случаите. От "Тютюн" до "Хайка за вълци". Казуси в литературното поле на НРБ

by Пламен Дойнов

Ед­но по-под­роб­но хро­ни­ки­ра­не и ин­вен­та­ри­зи­ра­не на де­ав­то­но­ми­зи­ра­но­то ли­те­ра­тур­но по­ле в На­род­на ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия ще ни убе­ди как­во цен­т­рал­но място в съ­битий­но­то му въз­про­из­вод­ст­во за­е­мат т. нар. случаи. Tова са онези произшествия в литературата, около които се състоява интензивно струпване на мнения „за” или „против”, реакции на критиката и на властта, активиране на цензурата и на тайната полиция, мероприятия на Съюза на българските писатели и партийната организация към него, понякога – явна или скрита намеса на самия комунистически вожд, циркулиране на слухове и анекдоти, сложен избор пред автора, чието произведение е предизвикало реакциите, и т.н.

Обик­но­ве­но слу­ча­и­те в НРБ-ли­те­ра­ту­ра­та се кон­ст­ру­и­рат око­ло про­из­ве­де­ния, око­ло ав­то­ри и из­да­ния, око­ло от­дел­ни ли­те­ра­тур­но-по­ли­ти­чески ка­зуси. Най-из­вест­ни­те са Слу­ча­ят „Тю­тюн“, Слу­ча­ят „Лю­ти чуш­ки“, Слу­ча­ят „Сол­же­ни­цин“, Слу­ча­ят „Ли­це“… Но са­мо те ли? Вече се за­го­во­ри за Слу­чая със „Спо­мен за стра­ха“/„Сти­хо­ве“ от Кон­стан­тин Пав­лов, за Слу­чая „Бе­леж­ник“ (сти­хос­бир­ка­та на Сте­фан Ге­чев от 1967 г.), за Слу­чая „Кол­ко­то си­на­пе­но­то зър­но“ на Ни­ко­лай Кън­чев (1968), за Слу­чая с ро­ма­на „Покри­вът“ от Ге­ор­ги Мар­ков, за два слу­чая, свър­за­ни с име­то на Иван Дин­ков – „На юг от жи­во­та“ (пре­то­пе­на сти­хос­бир­ка от 1967 г.) и „Хляб от тро­хи“ (по­вест­та от 1970/1971 г.). Инвен­та­ри­за­ци­я­та на всич­ки слу­чаи предстои.

376 pages, Paperback

Published March 1, 2017

About the author

Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград и завършва история и културология в СУ „Свети Климент Охридски“.
Поет, драматург и критик.

През 2007 г. придобива титлата Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“. През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, директор на Национален студентски дом, асистент и главен асистент в НБУ, където е и хабилитиран доцент от 2010 г. Освен литературна критика пише поезия и драма. Носител на много награди, включително и на наградата „Иван Николов“ за стихосбирката „София-Берлин“ през 2012 г. Той е и един от авторите, съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците-мистификации „Българска христоматия“ (1995) и „“Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.“ (1998).

Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).


Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.

Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)

Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.

Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.

Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.

Reviews

[Vasil Kolev · Rating 3 out of 5]

Изследването е добро, има доста интересни факти, а частта със сравнението на цензурираната и нецензурирана версия на "Лице" на Блага Димитрова е страхотен поглед в работата на комунистическата цензура.

Езикът на книгата от друга страна е мъчителен и пълен със странни думи, на моменти сякаш ползвани да се разширява текста.