Едно по-подробно хроникиране и инвентаризиране на деавтономизираното литературно поле в Народна република България ще ни убеди какво централно място в събитийното му възпроизводство заемат т. нар. случаи. Tова са онези произшествия в литературата, около които се състоява интензивно струпване на мнения „за” или „против”, реакции на критиката и на властта, активиране на цензурата и на тайната полиция, мероприятия на Съюза на българските писатели и партийната организация към него, понякога – явна или скрита намеса на самия комунистически вожд, циркулиране на слухове и анекдоти, сложен избор пред автора, чието произведение е предизвикало реакциите, и т.н.
Обикновено случаите в НРБ-литературата се конструират около произведения, около автори и издания, около отделни литературно-политически казуси. Най-известните са Случаят „Тютюн“, Случаят „Люти чушки“, Случаят „Солженицин“, Случаят „Лице“… Но само те ли? Вече се заговори за Случая със „Спомен за страха“/„Стихове“ от Константин Павлов, за Случая „Бележник“ (стихосбирката на Стефан Гечев от 1967 г.), за Случая „Колкото синапеното зърно“ на Николай Кънчев (1968), за Случая с романа „Покривът“ от Георги Марков, за два случая, свързани с името на Иван Динков – „На юг от живота“ (претопена стихосбирка от 1967 г.) и „Хляб от трохи“ (повестта от 1970/1971 г.). Инвентаризацията на всички случаи предстои.
Пламен Дойнов е роден през 1969 г. в Разград и завършва история и културология в СУ „Свети Климент Охридски“. Поет, драматург и критик.
През 2007 г. придобива титлата Доктор по теория и история на литературата с дисертация на тема „Българската поезия през 90-те години: тенденции, тематични кръгове и поетически почерци“. През годините работи като заместник главен редактор и управител на „Литературен вестник“, директор на Национален студентски дом, асистент и главен асистент в НБУ, където е и хабилитиран доцент от 2010 г. Освен литературна критика пише поезия и драма. Носител на много награди, включително и на наградата „Иван Николов“ за стихосбирката „София-Берлин“ през 2012 г. Той е и един от авторите, съставители (съвместно с Бойко Пенчев, Георги Господинов и Йордан Ефтимов) на сборниците-мистификации „Българска христоматия“ (1995) и „“Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.“ (1998).
Автор на шест книги с поезия, между които “Post Festum. Надгробни надписи и стихотворения” (1992), “Любовникът и Маестрото” (1993), “Висящите градини на България” (1997), “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи” (2000).
Автор-съставител на сборниците “Българска христоматия” и “Българска антология. Нашата поезия от Герова насам”.
Автор на пиесите “Една добра жена в една лоша зима” (2000), “Къщата на Иван” (Национална награда за драматургия “Иван Радоев” за 2001 г.), “Жана и Александър или Дон Жуан в старческия дом” (Номинация за наградата на САБ за най-добър драматургичен текст на 2003 г.)
Негови стихотворения и пиеси са превеждани в Германия, Австрия, Унгария, Франция, Хърватска, Сърбия и Черна гора, Македония и др.
Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите играят по собствените си текстове: по-важни спектакли и демонстрации – “Тела и текстове”, “Смъртта на кръга “Мисъл”, “Резерватът Висящите градини на България”.
Публикува литературоведски и историографски текстове в периодичния печат.
Изследването е добро, има доста интересни факти, а частта със сравнението на цензурираната и нецензурирана версия на "Лице" на Блага Димитрова е страхотен поглед в работата на комунистическата цензура.
Езикът на книгата от друга страна е мъчителен и пълен със странни думи, на моменти сякаш ползвани да се разширява текста.