Гоце Делчев

Дълг и чест

by Пейо Яворов

В тази книга читателят ще се срещне с Гоце Делчев, в когото българите веднага познаха новия апостол на националната революция. И в Княжество България и поробените краища те видяха в лицето на Гоце Делчев новия Левски, продължителя на делото му трийсет години по-късно.

Книгата си "Гоце Делчев" поетът Пейо Яворов пише в трагичните месеци след гибелта му и след зверското потушаване на Илинденско-Преображенското въстание, за да възкреси в словото си непрежалимия велик син на Отечеството, за да потуши за момент личната си скръб за погиналия другар.

Genres: Bulgarian Literature, Biography, History

142 pages, малък формат, меки корици

First published January 1, 1904

About the author

Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение — в. Дело, в. Свобода или смърт, в. Автономия, в. Илинден. А по-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев" (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения" (1909).
Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време — сп. Мисъл. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е предговорено от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси — "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912). Командирован на няколко пъти в чужбина за "усъвършенствуване по литература" — в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия, а при едно от своите пътувания (1910) изпраща към последния й дом своята възлюбена — Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столица

Reviews

[Metodi Markov · Rating 4 out of 5]

Кратичкото житие на една огромна фигура в историята ни, водач на българите в борбите им за освобождението на Македония и Одринско и присъединяването им към майка България. Поел съвсем естествено тази си роля и предназначение, точно както Васил Левски! Написано е от негов боен другар и не по-малка по значение личност в историята и литературата ни.

Произведение натикано в забрава, поради антируските факти и настроения описани в книгата. Преправените биографии на Яворов и Гоце ще висят на съвестта на дръзналите да го направят безродници. Макар че, комунистите съвест и срама нямат. Доказват го и до ден днешен...

Моята оценка - 4,5*.

Цитати:

"И познатия Дервиш ефенди говореше в Скопие на българите: „Кажете на тоя юнак Делчев, че аз искам да го видя и да му се поклоня — от цар до говедар ний сме вече изморени, а той сам не се уморява…"

"— Петнадесет часа — спомня си г. Хаджидимов — турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…

Защото осиротяваше цял народ."

[Nikolay Georgiev · Rating 5 out of 5]

"Той стои пред очите ми все такъв, с бял арнаутски фес и тъмен шал на хубава обла глава, в сиви шаечни дрехи - куртка и панталони, които очертават здравите форми на среден ръст фигура. Все такъв - с облечено само в левия ръкав тъмносиво кепе, с опънати до колене орехови чешири в пристегнати цървули, с преметната зад рамо дълга манлихера - приличен на някое хайдушко божество. Аз още се заглеждам в големите кафяви очи, които озаряваха неговото мургаво лице, с поглед обикновено кротък, но готов да заблести като нож при всяка тревога."

[Joredos · Rating 5 out of 5]

По време на комунистическия режим македонския въпрос е бил изолиран от творчеството на Яворов. Може би и затова малко са хората ,които знаят,че яворое е деец в македонските освободителни движения и един от най-добрите приятели на славния Гоце. Това прави книгата ценна - авторът е първоизточник на гоцевите спомени

[Александър Стоянов · Rating 5 out of 5]

Книгата, която трябва да прочетете, за да знаете защо се стига до отделянето на македонците като нация и как ние сами сме виновни за това.

[Христина Христозова · Rating 5 out of 5]

Бих описала книгата с цитат от нея: “ Ако ценим хорските мнения, как можем да бъдем спокойни — много са човешките аршини за пътно и безпътно.”

[Ramis Myumyun · Rating 5 out of 5]

Книгата е изключително интересна. Разказът е от първо лице и то не от кой да е, а от самия Пейо Яворов, който разказва за живота и делата на “македонския Левски” - Георги Делчев. От тази кратка, но сравнително подробна за размерите си, книга се виждат голяма част от причините за провала на България в разрешаването на Македонския въпрос в своя полза. А това твърдение се потвърждава от следните думи на Гоце:
„Клета Македония! Нейните херои почти забравиха общия враг, за да са изпоядат едни други; разпрата с вирховистите ни се налага, но тя би могла да бъде и по-малко отвратителна."

Единственият “проблем” в книгата, за мен беше немалкото използвани от автора архаичните думи, които на моменти затрудняват четенето. Но имайки предвид кога е написана книгата, това е повече от нормално.