ЛиЕдна от най-добрите съвременни red pill книги за темите на лична психолгоия, социална психология, поведенческа икономика и политика, наравно с книгите на Стивън Пинкър (Празната дъска и как работи умът), Джонатън Хайт (Праведният Мозък), и книгите Nudge, Thinking fast and slow, The power of Habit, Predictibly Irrational и книгите на Скот Адамс (Dilbert principle, How to fail at almost everything and still win big и loserthink).
Изводът е ясен - хората сме идиоти, нишо обшо с рацуоналните хора които гледаме по филмите и сериалите и които ни учат в училище че сме.
Както казват авторите можв би не всеки човек трябва да знае за нешата написани в тази книга, може би даже е по-добре повечето хора да не знаят за тях.. Но със сигурност е добре ПОНЕ НЯКОЙ да знае за тезни неща. Особено тези с власт и тези контролиращи тези с власт (журналисти и др.)
Много е трудно да се резюмира за какво се разправя книгата.
С едно изречение - хората сме идиоти, които правим неща по две причини - официална и реална, Официалната е алтруистична и звучи добре за пред другите, а реалната причина е изключително цинична, себична, егоистична, долкова чак, че дори мозъците ни я крият не само от другите, но и ор самите съзнателни АЗове..
Така дори ние не сме напълно наясно за пъклените причини на нашите официално алтруистични действия.
Много хубаво е написана книгата тъй като дава най-адекватия съвет...
Човек да си намери такава игра (както са съветеали Адам Смит и Бенджамин Франклин, която да е с положителна сума. Да е така, че печалбата му в личен план да е и печалба за общвството или хората около него..
Или по Левски - Печеля аз печели цял народ...
Реално това е и свободния пазар.. Всеки печели, не по равно естествено, но важното е че в крайна сметка всички са спечелили, а никой не е загубил.
Т. Нар. ИГРА С ПОЗИТИВНА СУМА.
За съжаление много хора (пещерна логика) мислят не така, ами в парадигма на игра с нулева сума или с отрицателна сума.
Т. Е. Си мислят че единственият начин аз да соечеля е някой друг да загуби. Тези хора си мислят, че богатите стават все по-богати за сметка на бедните, които стават все по-бедни, КОЕТО НЕ Е ТАКА. На хартия на теория "неравенството бедни-богати" е огромно, но на практика не е. Замислете се какво Бил Гейтс през деня си може да направи толквиа ПОВЕЧЕ от един средно беден човек..?
Едно време 1% са ядяли по-малко неща от днешните 99%. Това са част от еволюционно остарели пещерни логики..
Но както и да е.. Книгата е супер плътна и не може да се съкрати и обобщи..
Говори се за скритите причини, които дори крием от себе си зад нашите действия.
Комбинира много дисжиплини - психология, икономика, политология (макиавелистика да кажем.. С идеята истинска причина и официална причина), а включително и липностна философия.
Шокиран съм колко добра и актуална е книгата.
С леки изключения тук там напълно съответства с повечето неща и автори (не��ависими един от друг) които съм чел и с цвлият ми опит в живота. Не се сещам за нещо сериозно което знам - от опит с хора или от сериозна книга, което да е в несъгласие с тази книга.
_____
За изкуството.
В книгата се комднтира как изкуството е вид сложнотия, която да покаже, че мъжкото животно щом може да си загуби времето за прави такива безсмислени сложни неща е достстъчно ЛАРДЖ, че да заслужи жднската да има деца от него.
Не съм НЕСЪГЛАСЕН С ТОВА.
Определено за чистото изкуство е до голяма степен нещо такова.
Но има още нещо което бих добавил..
Искуството като инсентив (стимул). Както сладкото е стимул и съответно, ако нещо е сладко статистически ше го ядеш поврче от нрщо, което не е толкова сладко, така р и изкудтвото и красотата.
Това наскоро го преоткрих и рационализирах (няколко пъти съм го откривал пак, но не го бях рационализирал до сега) това.
Предмет ако е красив, ако е вкарано зиксутво в него това ще стимулира ползването му.
Ако една книга е с красива корица това ще стимулира тя да се купи.. Дори да не се отвори поне да състои добре на рафта.
Ако има хубави рисунки вътре в нея (както е едно списание InGlobo примерно), това шр стимулира поне, ако не чете да се разлисти.
Ако шрифтът е "красив" той ще задържа окото и човек ако попне да чете ше чете бавно и ще се замисля повече върху написантото.
До голяма степен изкуството го виждам като стимул за конкумация на нещо.
Като презумцията е че щим твореца се е занимавал толкова много да окраси нещо - дали ше е книга, или някакъв филм, или нещо което спокойно можеше просто да ср напише в 2 изречения черно бяло.. То това говори, че за твореца това е нешо важно..
Това ме връща към идеята на авторът на пропаганда, че ако някой знае някаква истина за света то то е негов дълг са се постарае тя да стигне ди максимално много хора. И обратното, един инфлуенсър - дали ще е творец, художник, композитор, певец (той е създател на инсентиви - стимули) негов дълг е, ако е добър да създава стимули около някаква истина.
Това което бъркат повечето творци е в това, че те блъскат творчдските инсентиви на красотата на слупаен приницп.. Т. Е. Те нямат философия, нямат цвнности просто рисуват "каквото им е на сърцв и душа", което прави изкустсото им просто наркотик, ксто хероина - нешо хубаво, но безсмислено..
В липен план може би им вдига рейтинга и способността за привлипанр на партньор, но ксто се има предвид, че много от тях са дори гейове, това допълнително обезмисля делото.
От друга страна имаме хора като Соуел. Които са учени, изследователи - търцачи на истината, но които не полагат почти никакви усилия да я опакиват в достъпна форма. Вижте книгите на Томъс Соуел, да супер написани, пълни с факти 100тина страници библиография и аудиокнигите му са с много готини гласове (повечето). Но вижте му кориците... Вижте му заглавията.. Скука.. Еми нормално е да не са известни, докато много по-съмнителни проповедници като Ноам Чомски да са по-известни. Особено като се има предвид, че Ноам Чомски, до колкото предполагам (все още не съм му чел книгите, но фактът, че всички комуняги са му фенове, включае и Хюго Чавес говори доста, но все пак е предположение, а не знание. Като го прочета ще мога да кажа вече МНЕНИЕ ЗА ТЯХ базирано на знание, а не на предположение) не учи на нещо, а само гояори това дето искаме да пуем, особенно пещерните ни мозъци. Но това е друго тема...
С 2 думи тези които мислят че са открили някаква истина вместо да самодоволничат или да задълбават още повече в нея, да търсят ОЩЕ ПОВЕЧЕ НАУКА И КАК ОЩЕ ПО-ПРАВИ СА, вместо да се радикализират с още повече ред пил литература и клипове във ютюб, е по-добре да се заемат с това или да изучат пресуейжън, инфлуенсърстсо, дизайн, изкуство и пр., или да разкажат на някой владеещ тези тъмни дарби истината, да се опитат и успешно да го убедат и да започнат да създават стимули около тази важна истина.
Едно време хората са смятали библията за достстъчно важна истина, че да трабва и да се преписва на ръка, и да се окрасява всяка страница от нея, за да првилчива окото белкъм някой я прочете.
Хората не сме мръднали грам като нужди и желания (и реакции на стимули и ограничения) от пещерата насам, вле па от преди 300 години. Тъй че е смешно да се мисли, както може би Соуел си е мислил, че само защото нещо е истина, доказана от купища източници и страници библиография то автоматично ще победи и всички ще го прочетат. Мисля че вече фостатъчното разочарования у Соуел са му показали това.
Че побеждата не това което е по-истина, а това което е опаковано по-добре.
И че повече истината може да победи по-малко истината само, ако те са в еднакво красиви опаковки...
Тъй че другафи либертарианци и класически либерали И дизайнери и художници от цял свят обединените се! И вдигнете красотата на контента! Само така то ще може да победи марксистките по-малко истини..
:D
---
Не знам дали го обясних добре, но след като Соуел ме научи да гледам света през призмата на стимули и ограничения, през призмата на знание, под качествен контрол на обратни връзки (от книгите му Basic economics И Knowledge and Decisions) толкова много неща излезнаха от сенките и ми се изясниха..
___
Но това че ги виждам, и че знам за тях не ми погама супер много за това да не ми повлиават.
И аз продължавам да си харесвам книгите по корицата, да предпочитам красивото пред грозното..
Щот и аз съм човек, а хората СМЕ идиоти! Всички хора, почти през цялото време.